Решение по дело №2945/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20202230102945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Сливен , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ в публично заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
Секретар:Маргарита А. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20202230102945 по описа за 2020 година
Производство по спорна съдебна администрация с правно основание
чл.127, ал.2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата били родители на малолетно дете
Роберто Добрев, родено на 13.10.2017г. След раждането на детето страните
живеели заедно, но в средата на 2019г. отношенията им се влошили и през
м.август 2020г. ответницата напуснала жилището, като взела със себе си
детето. Заживяла на квартира, но ищецът не знаел къде точно. Първоначално
ответницата осигурявала на ищеца възможност за срещи с детето, но по-
късно започнала да отказва такива.
Иска се от съда да се определи режим на лични контакти на ищеца с
детето Роберто както следва: всеки петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. в
петък до 18 ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с
отпуск на майката, за Коледните празници на всяка четна година и за
Новогодишните празници на всяка нечетна година, за рождения ден на детето
всяка нечетна година, една седмица през пролетната ваканция всяка година,
за Великденските празници на всяка нечетна година.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозирала отговор на исковата
1
молба. Тя отрича да е отказвала срещи на детето с баща му, освен когато
здравословното състояние на детето не позволявало това. Сочи, че ищеца
искал обичайно срещи с детето в късните часове на денонощието и
обикновено след като е употребил алкохол, а ответницата не допускала
нарушаване на режима на детето. Твърди, че ищецът не познавал нуждите на
детето и не бил състояние да полага грижи за него, поради което иска от съда
срещите на детето с бащата да бъдат определени в нейно присъствие и в
дома, в който живее, заедно с детето.
Претендира деловодни разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство съжителствали на семейни начала
и са родители на малолетното дете Р.С.Д., родено на 13.10.2017г. в
гр.Сливен.Видно от служебна бележка /л.28 от делото/, детето посещава
детска градина „Еделвайс“ в гр.Сливен. През периода 12.12.2019г.-
20.12.2019г. детето било прието в болнично заведение с диагноза „Пневмония
билатералис“.
От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – гр.
Сливен се установява, че детето Роберто се отглежда от майката, към която
било силно привързано. Помощ в грижите за детето ответницата получавала
от своята майка и баба на детето Радост Тодорова, в чието жилище живеели.
Жилището било апартамент № ***в бл.***вх.***, кв.“***“ в гр.***. В
средата, в която се отглеждал Роберто не са констатирани рискови фактори,
които да се отразяват неблагоприятно върху развитието му.
Ответницата, майка на Роберто не работела, а продължавала
образованието си и разчитала на финансова подкрепа на родителите си.
Ищецът живеел в жилище, собственост на своята майка в гр.***,
кв.“***“, бл.*, вх.*, ап.*и полагал грижи за двете си деца, родени от брак с
друга партньорка. Жилището било обзаведено според нуждите на
семейството, децата разполагали със собствена стая, а в стаята на ответника
имало детско легло и достатъчно пространство за отглеждането на Роберто.
2
Поддържала се добра битова хигиена.
Социалният работник установил, че двамата родители притежават
родителски капацитет и възможност да задоволяват потребностите на детето
Роберто.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК се установи, че
има опит при отглеждането на деца, тъй като полага непосредствени грижи за
другите си две деца. Търсел многократно ответницата във връзка с контактите
му с детето Роберто, но бил блокиран от нея.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които като неоспорени от страните съдът
кредитира.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за определяне местоживеене на малолетно дете,
предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне
на режим на лични отношения и издръжка, с правно основание чл.127, ал.2
СК е допустим.
Разгледана по същество предявената претенция е и основателна.
Всъщност претенцията на ищеца се свежда единствено до определяне на
режим на лични контакти с детето Роберто, но съдът е длъжен служебно да
определи цялостния му статут, свързан с упражняването на родителските
права, местоживеенето, лични контакти с родителя, който няма да упражнява
родителските права, както и издръжката на детето.
Страните нямат спор по отношение на това майката да упражнява
родителските права спрямо Роберто, както и детето да живее при нея на адрес
гр.***, кв.“***“, бл.*, ап.*.
Спорът се свежда до режима на лични контакти на детето с баща му,
както и по отношение размера на издръжката.
Поддържането на лични отношения между дете и родител, който не
упражнява родителските права се налагат в интерес на детето и на родителя.
3
От една страна личният контакт дава възможност на родителя да задоволява
своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи и да
участва в неговото възпитание. Този контакт обаче е необходим най-вече за
детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си
родители. Чрез личните контакти се избягва отчуждаването между дете-
родител, запазват се добрите чувства на детето към родителя, осуетява се
опасността от създаване в детското съзнание на неправилна представа за
другия родител. Личните отношения приближават създадената обстановка до
нормалната и позволява на детето да изживее по-безболезнено разрива между
родителите и липсата на единия от тях.
В процеса не се установиха факти и обстоятелства, които да са пречка
да бъде определен режим на лични контакти между Роберто и баща му.
Последният не е лишен от родителски права, нито пък те са ограничени. Не
се доказа някаква съществуваща опасност за живота и здравето на детето,
контактувайки с баща си, дори напротив в социалния доклад е отбелязано,
при това по данни на майката, че детето е гостувало в дома на баща си в
периода 20.08.2020г.-28.08.2020г. Отново по данни на ответницата майка,
детето е контактувало с баща си лично, както и по телефон, което сочи, че
съществува между тях привързаност и обич. Не се установиха и пречки от
какъвто и да било характер непозволяващи детето да остава с преспиване в
дома на своя баща, където има създадени условия за него, както и за другите
две деца на ищеца.
При това положение съдът счита, че определеният с привременните
мерки режим на лични контакти на ищеца с детето Роберто, а именно всяка
първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09:00ч. в събота до 17:00 ч. в
неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на
майката, всяка четна година първите два дни през Коледните празници и
първите два дни през Великденските празници, а всяка нечетна година
първите два дни през Новогодишните празници, на рожденият ден на детето
13.10. всяка четна година – е удачен и най-адекватно към настоящия момент
защитава правата на детето.
По отношение на дължимата за детето издръжка е необходимо съдът да
4
изясни първо действителните му нужди и материалните възможности на
двамата родители.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка
за всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите
родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се
разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.
Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни
непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на
преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
Детето Роберто е на три годишна възраст и посещава детска градина.
Основните му потребности са от храна, облекло, нормални жилищно - битови
условия, лекарствени медикаменти при нужда.
Установи се, че майката не работи, а разчита на финансова помощ на
родителите си. Не се установиха и доходи на ищеца от работа или други
източници. Не се установиха обаче и някакви съществуващи сериозни
здравословни проблеми или други причини, поради които страните да не
могат да полагат труд и да реализират доход.
При тези данни, съдът определя месечна издръжка за детето Роберто в
размер на 270 лв., от който ищецът следва да заплаща размер от 170 лв., който
е близко до минималния предвиден в закона размер /162,50 лв./, а останалата
сума от 100 лв. да се поеме от майката ответник. Размерът на издръжка,
дължим от всяка от страните, съдът определи, съобразно нуждите на детето,
обстоятелството, че непосредствените грижи за него се полагат от
ответницата, както и грижите полагани от ищеца за още две деца.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса в размер на 244,80лв., с
огледу присъдената за детето издръжка / 4% върху 6 120 лв. - тригодишните
платежи чл.69, ал.1,т.7 ГПК/.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
5
може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора / в този
см.Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г. І г.о. ВКС РБ/.
С оглед изложеното съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив
по отношение на претендираните от ответницата деловодни разноски.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Р.С.Д., ЕГН: ***, родено на 13.10.2017г. на майката С. Т. Т.,
ЕГН: ********** от гр.***, кв.”***“ *-*-*.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Р.С.Д., ЕГН: ***при
майката С. Т. Т., ЕГН: ********** на адрес гр.***, кв.”***“ *-*-*.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Ж. Д., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“
11-Г-2 РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете РОБЕРТО
СТЕФАНОВ ДОБРЕВ, ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от всеки месец от 09:00ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, един
6
месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката. На
всяка четна година първите два дни през Коледните празници и първите два
дни през Великденските празници, а на всяка нечетна година първите два дни
през Новогодишните празници. На рожденият ден на детето 13.10. всяка
четна година.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да
взема и връща детето от местоживеенето му на адрес гр.***, кв.“***“ 6-А-23.
ОСЪЖДА С. Ж. Д., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“ 11-Г-2 ДА
ЗАПЛАЩА на С. Т. Т., ЕГН: ********** от гр.***, кв.”***“ 6-А-23, като
майка и законен представител на малолетното дете Р.С.Д. ЕГН: ***,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/,
считано от 04.12.2020г. до настъпване на законни причини за изменението
или прекратяването, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Ж. Д., ЕГН: ********** от гр.***, кв.“***“ 11-Г-2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и
0,80 ст./.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7