РЕШЕНИЕ
180
Самоков, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет
и втората година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Бандрова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 258 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Е.А.Н. ***, е предявила срещу К.Л.М. ***, иск за заплащане на сумата 11000 лв., претендирана като
подлежаща на връщане поради даването й от ищцата на ответницата на 30.03.2016
г. на неосъществено основание, конкретизирано в уточняваща молба от 28.04.2021
г. като сключване на договор за продажба, по силата на който ищцата да придобие
от ответницата право на собственост върху недвижим имот в с. Райово, Община
Самоков, а именно поземлен имот с площ 805 кв. м., идентичен с парцел ХІ,
отреден за имот с пл. № 153 в кв. 27 по регулационния план на селото, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Обстоятелствата, на които се основава иска, са изложени в исковата
молба и в уточняващата я молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата не е представила отговор на исковата молба.
Пред съда ищцата се представлява
от адв. Красимира Чакова, която в хода на устните състезания заявява становище
за основателност на иска и моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ответницата се представлява от адв. Николай Гьошев, който представя писмено
становище по изложените твърдения в исковата молба, в което по същество ги
оспорва. В хода на устните състезания пълномощникът на ответницата заявява
становище за неоснователност на иска, поради което моли за отхвърлянето му.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД; на общо основание е допустим, а по същество е
основателен.
Страните не спорят, че на
30.03.2016 г. ищцата е превела по банков път по сметка на ответницата сумата
11000 лв., като в платежния документ като основание на плащането е посочено –
„по договореност“.
От доказателствата по делото не
се установява осъществяване на основание на плащането, разбирано като
юридически факт, представляващ причина („causa“) за това разместване на
имуществени блага от имуществото на ищцата към имуществото на ответницата. Твърденията
на ищцата, че е извършила плащането на 30.03.2016 г. с оглед предстоящо към
тази дата осъществяване на такъв факт – сключване на договор за продажба, по
силата на който тя да придобие право на собственост върху недвижим имот, не са
оспорени от ответницата в срока за отговор на исковата молба. В този срок тя не
е подала отговор на исковата молба, а с изтичането му е преклудирано съгласно
чл. 133 от ГПК правото й да направи възражения срещу иска като изложи насрещни
положителни твърдения за наличие на юридическо основание за процесното плащане.
Затова твърденията на ответницата в тази насока, изложени след изтичане на
срока за отговор на исковата молба, както и доказателствата в тяхна подкрепа,
събрани по искане на ответницата, не би следвало изобщо да бъдат обсъждани от
съда. Дори обаче при по-широко тълкуване на чл. 143, ал. 3 от ГПК тези
твърдения на ответницата да бъдат разгледани по същество, те са неоснователни и
се явяват недоказани при условията на пълно и главно доказване, което е в
тежест на ответницата.
По същество твърденията на
ответницата се свеждат до това, че преддоговорни отношения за продажба на
недвижимия имот възникнали между ответницата и сестра й Цветанка Л. Ангелова
като съсобственици на недвижимия имот – от една страна и Б.Л.Н. - дъщеря на
ищцата като бъдещ купувач на имота - от друга страна. В хода на преговорите
съсобствениците на имота договорили цена на имота в размер 22000 лв., от която
всяка от тях следвало да получи половината – по 11000 лв. и когато страните
постигнали съгласие по всички условия на сделката, на 30.03.2016 г. те сключили
договор за продажба на недвижимия имот с нотариален акт № 150, т. І, рег. №
1167, д. № 110/2016 г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие
съдебния район на РС – Самоков. При сключване на договора в нотариална форма в
кантората на нотариуса купувачът Б.Н. обяснила на продавачите Цветанка Ангелова
и К.М., че цената на имота ще им бъде платена от майка й – ищцата. В същия ден
след сключване на договора в нотариална форма страните отишли в банка и тогава
ищцата превела на ответницата К.М. и на сестра й Цветанка Ангелова по 11000
лв.
Тези твърдения не кореспондират
със съдържанието на представения нотариален акт № 150, т. І, рег. № 1167, д. №
110/2016 г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие съдебния
район на РС – Самоков. С този нотариален акт на 30.03.2016 г. е сключен договор
за продажба, с който ответницата К.Л.М. и Цветанка Л. Ангелова са продали на Б.Л.Н.
следния свой собствен недвижим имот, а именно УПИ с площ от 805 кв. м.,
идентичен с парцел ХІ, отреден за имот с пл. № 153 в кв. 27 по регулационния
план на с. Райово, Община Самоков, ведно с построените в имота сгради – масивна
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., лятна кухня със застроена площ
от 16 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м., за сумата 7000
лв., която продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача
към деня на подписване на договора. Страните са декларирали в нотариалния акт, че
това е действителната уговорена помежду им цена по договора за продажба. По
делото не е представен предварителен договор или друг документ, от който да се
направи извод, че действителната цена на продадения с този нотариален акт
недвижим имот е 22000 лв., а не 7000 лв., както е посочено в него.
Поради липсата на писмени доказателства,
съдържащи индиции, че относно размера на цената на недвижимия имот действителната
воля на страните по договора за продажба, сред които е и ответницата, е
различна от външно изявената от тях воля в нотариалния акт (т. нар. „начало на
писмено доказателство“) и с оглед чл. 165, ал. 2 от ГПК свидетелски показания
са недопустими за опровергаване на съдържанието на нотариалния акт, който в
частта му относно обективирания в него договор, съдържащ и уговорка за цената
на имота, е частен диспозитивен документ. Наред с това, не може да се приеме,
че ищцата изрично се е съгласила с искането на ответницата в настоящото
производство да се допуснат свидетелски показания за установяване на
действителната уговорка относно цената на недвижимия имот в договора, по който
последната е страна, поради което недопустимостта на свидетелски показания за
установяване привидността на съглашението относно цената на имота не отпада на
основание чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от ГПК. В откритото съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г., в което е уважено искането на
ответницата за допускане до разпит на свидетели за установяване на тези
обстоятелства, ищцата не се е явила и не е била представлявана. В откритото
съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 г., в което е извършен разпит на
допуснатите по искане на ответницата свидетели, пълномощникът на ищцата е
заявил единствено, че не възразява явилите се тогава свидетели да бъдат
разпитани, като на свой ред също е направил искане за разпит на свидетел, което
съдът е уважил. Неявяването на ищцата в съдебното заседание, в което е допуснат
разпит на свидетели по искане на ответницата, а така също и последващото
изявление на пълномощник на ищцата при явяване на тези свидетели, че не
възразява те да бъдат разпитани, не представлява изрично съгласие на ищцата за
разпит на свидетели за тези обстоятелства (в т. см. Сталев, Ж., Мингова, А.,
Попова, В. и Иванова, Р., „Българско гражданско процесуално право“, Осмо
допълнено и преработено издание, гр. София, 2004 г., изд. „Сиела“, стр. 308-309).
В случая твърденията на
ответницата за действителната цена на имота по така сключения договор и за
волята на ищцата тя да плати тази цена на всеки от продавачите, за да придобие
дъщеря й Б.Н. недвижимия имот, са неразривно свързани в подкрепа на
възражението й за наличие на основание за извършеното от ищцата плащане. Ето
защо поради недоказване на твърдението на ответницата за действителната цена на
имота, недоказано е и това, че именно тази цена е платена от ищцата като трето
за договора лице. Следователно този договор не е основанието, което тя е
очаквала да се осъществи при извършване на плащането. Затова съдът приема, че
плащането на 30.03.2016 г. на сумата 11000 лв. е извършено от ищцата на
неосъществено основание, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ
от ЗЗД ответницата следва да бъде осъдена да й върне тази сума ведно със
законната лихва върху нея от предявяване на иска на 10.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищцата искане за присъждане на разноски, ответницата следва да
бъде осъдена да й заплати сумата 1344,46 лв. за разноски, от която 444,46 лв.
са внесена държавна такса по иска (вкл. и разходите по банковия превод), а 900
лв. са платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Предвид материалния интерес по делото, определен от
цената на иска (11000 лв.), минималният размер на адвокатското възнаграждение е
860 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/2004 г., в редакцията
на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 68/2020 г., действаща към датата на
приключване на устните състезания). Платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение незначително надвишава минималния му размер и съпоставено с
фактическата и правната сложност на делото то не е прекомерно, поради което не
е налице основание по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на размера на
дължимите от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, сумата 11000 лв., подлежаща на
връщане поради даването й от ищцата Е.А.Н. на ответницата К.Л.М. на 30.03.2016
г. на неосъществено основание – сключване на договор за продажба, по силата на който
ищцата да придобие от ответницата право на собственост върху недвижим имот в с.
Райово, Община Самоков, а именно поземлен имот с площ 805 кв. м., идентичен с
парцел ХІ, отреден за имот пл. № 153 в кв. 27 по регулационния план на селото,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 10.03.2021
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Е.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1344,46 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: