№ 5276
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110143327 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М. К.ов С., действащ лично и със съгласието на своя баща К. П. С., чрез адв.
Б., твърди, че на 02.06.2017 г., около 16:00 часа, в гр. София, движейки се в подлеза на бул.
„Цариградско шосе“, находящ се в близост до Министерството на външните работи на
Република България, стъпил върху метална решетка, служеща за капак на шахта, като при
стъпването решетката се счупила, вследствие на което пропаднал в шахтата, която била
дълбока около 1 метър. В резултат от претърпения инцидент левият крак на ищеца бил
наранен, като от удара и силната болка за кратко време загубил реална представа за
случващото се. Веднага след това ищецът бил настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където бил прегледан и му били направени необходимите изследвания и медицински
интервенции, като раната била зашита с 12 шева и по лекарско предписание му бил наложен
режим на домашно лечение и възстановяване. Вследствие на инцидента, за периода от
02.06.2017 г. до 31.12.2017 г., ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
охлузване и натъртване на лявата подбедрица, лявата колянна става, контузия на таза,
посттравматичен стресов синдром, интензивни болки и страдания, както и стрес, и душевен
дискомфорт. Поддържа, че пропадането му в шахтата било в резултат на неизпълнение на
вменените със закон задължения на ответника Столична община да поддържа и ремонтира
улицата и пътищата, в т.ч. подлезите, публична общинска собственост, както и
принадлежащите им мрежи и съоръжения. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск,
като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. за причинените и описани по
– горе неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
02.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. П., е подал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва
посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на увреждането, както и че
описаният вредоносен резултат е причина от действия или бездействия на Столична община.
Поддържа, че от описаното в исковата молба не може да се направи извод за точното място
на предполагаемия инцидент, а освен това не бил описан и механизмът на настъпване на
инцидента. На следващо място, релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Възразява срещу размера на претендираните неимуществени вреди. По – нататък поддържа,
че процесното място на настъпване на инцидента попадало в обхвата на договор, сключен
между Столична община и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, поради което на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече посоченото дружество като трето лице-
помагач. Ето защо моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД на страната на
ответника не е взело становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 160.06/2017 г., издадено
от д-р М.Ю.Г. – специалист по съдебна медицина и главен асистент в катедрата по съдебна
медицина и деонтология при Медицински университет - София, се установява, че М. К.ов С.
бил прегледан на 05.06.2017 г., като при предварителните сведения съобщил, че на
02.06.2017 г. около 16,00 ч, докато преминавал през подлез, стъпил върху метална решетка,
служеща за капак на шахта, и при стъпването решетката се счупила, вследствие на което
пропаднал в шахтата, която била дълбока около 1 метър, а в резултат на това левият му крак
бил наранен, за което му била оказана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
При прегледа на М. К.ов С. специалистът по съдебна медицина установил следните
травматични увреждания: на лявата подбедрица, в горните й 2/3 е поставена бинтова
превръзка, която при прегледа била свалена. В областта на лявата колянна става, по предно
вътрешната й повърхност, има надлъжно на крайника ориентирана дълбока лентовидна
драскотина, с ширина около 5 мм и дължина 12 см, която е с неравна дълбочина и на места
преминава в рана. Драскотината и раната са покрити със засъхнала кръв. Около находката
има пъстровато мораво кръвонасядане с бледо кафеникав оттенък, като непосредствено
около раните и охлузването кръвонасядане липсва. По предно вътрешната повърхност, в
долния край на лявата колянна област, има овално охлузване 2/1,5 см, с коричка от
засъхнала кръв. По проекцията на ръба на големия пищял на лявата подбедрица, на ниво
средна долна третини, като продължение на описаното лентовидно охлузване има
продълговата рана 0,5/1,5 см, с неравни и охлузени ръбове, ориентирана вертикално, като
горният й край е разположен по медиално. Около раната също се наблюдава пъстровато
мораво кръвонасядане. По външната повърхност на лявата подбедрица, приблизително в
горните й 2/3, има надлъжно разположена находка, с леко вълнообразен ход и дължина 15
см, която започва и завършва като дълбока драскотина в средната й част на протежение 7,5
см, преминава в рана, с леко неравни и охлузени ръбове, адаптирани с 12 хирургични шева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на механизма
на злополуката и размера на неимуществените вреди, чрез разпит на свидетеля М. Д.П.,
който заявява в показанията си в о.с.з. на 16.03.2023 г., че познава М. К. С. от около 2014 г.,
когато той бил доста малък. Изяснява, че си спомня за инцидента, който се случил на
02.06.2017 г., когато свид. П. бил с майката на М. С. от едната страна на подлеза, находящ се
2
под „Цариградско шосе“ в близост до Министерство на външните работи, а ищецът идвал от
своя дом, който бил близо до неговото училище - 119-то, от другата страна в кв. „Изгрев“.
Свид. П., заедно с майката на М. С., го чакали да пресече през подлеза, като го видели как
влиза в подлеза и го изчакали от другата страна на стълбите. След няколко секунди чули как
ищецът извикал отдолу, като се чул много силен вой. Не виждали какво точно станало, но
стъпили две-три стъпала по-надолу по стълбите и видели, че М. С. е пропаднал в дълга
шахта, която се намирала под стълбите на подлеза, като се завие на дясно в посока хотел
„Плиска“. М. С. пресичал от кв. „Изгрев“ посока Министерство на външните работи –
изходът, който се падал вдясно. Той завивал на дясно и паднал в тази шахта, която била
ръждива - от дългите правоъгълни шахти, които са за оттичане на вода. Дължината на
шахтата била по дължината на цялото стълбище, а ширината й - около две педи. М. стъпил с
единия си крак в шахтата и паднал на земята. Когато свид. П. и майката на ищеца стигнали
долу, последната извадила от раницата си някаква връхна дреха, с която превързала крака на
М. С., тъй като малко под коляното имало доста кръв. Вследствие от пропадането в шахтата
М. получил рана на левия крак под коляното, която се получила от металите на самата
шахта. В края на първата седмица свид. П. видял ищеца, който бил с бинтован крак, като
баща му се оплакал, че не иска да се къпе и не може да спи нощно време, защото когато се
къпал му парило от сапуна, от водата и от всякакви неща, които влизали в раната.
Свидетелят П. си спомня още, че лятото минало неприятно за ищеца, който щял да ходи на
почивка в края на юни с родителите си, но им пропаднало ходенето на морето, именно
заради раната, тъй като докторите казали, че не е добре, докато не зарасне напълно раната,
да влиза в морето. Също така М. спрял да си играе, а преди това ходел доста често в
училището, играели футбол с негови съученици, дори и лятната ваканция, но спрял да го
прави. Когато започнала учебната година ищецът получил и забележка от учителя по
физическо възпитание, че не иска да играе в час. Ищецът прекратил почти всяка физическа
активност от страх да не му се случи нещо пак, като това продължило до края на годината,
началото на следващата. На пролет, вторият срок ищецът вече бил добре.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания: дълбока
драскотина и кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро, коляно и
подбедрица; рана и кръвонасядане по тибиалния ръб на лявата подбедрица; разкъсно-
контузна рана по външната повърхност на лявата подбедрица. Посочените увреждания на
ищеца били свързани с нарушение на целостта на кожата на левия крак, което налагало
поставянето на превръзки върху увредените зони, които не трябвало да се мокрят, което
създавало затруднения при хигиенно-битовото самообслужване на ищеца за период от около
2-3 седмици. Получените увреждания, поотделно и в съвкупност причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания
бил около 3 седмици.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
3
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична
община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
поддържане на процесната шахта, находяща се в гр. София, подлеза на бул. „Цариградско
шосе“, в близост до Министерството на външните работи на Република България. Съгласно
разпоредбите на § 7, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост са общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата, зелените
площи за обществено ползване, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и
не са включени в уставния фонд на търговски дружества. По силата на разпоредбата на чл.
31 от Закона за пътищата (ЗП) изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според §
6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В конкретния случай, общината чрез своите служители не е
изпълнила задълженията си за поддръжка, която се изразява в осигуряване на безопасно и
удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване (§ 1, т. 14 от ДР на ЗП). От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че в участъка, в който е настъпило събитието, е имало необезопасена шахта, т.е.
служители на ответника не са констатирали своевременно и не са осигурили безопасно и
удобно движение. Следователно налице са основания за ангажиране на отговорността на
ответника за виновно бездействие на служителите му.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се установява
наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи обезпечително-
гаранционната отговорност на ответника, а именно: противоправно бездействие на лица, на
които ответникът е възложил работа, представляващо неизпълнение на нормативно
изискване за ремонт и поддържане на общинските пътища на територията на гр. София,
включително и чрез обезопасяването на процесната шахта (чрез поставяне на обозначителна
табела или ограждането й); причиняване на телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в
дълбока драскотина и кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро,
4
коляно и подбедрица; рана и кръвонасядане по тибиалния ръб на лявата подбедрица;
разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявата подбедрица, както и
неимуществени вреди - болки, страдания и негативни емоционални преживявания;
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно.
Вредите са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените писмени и
гласни доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им. По
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание
чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението,
са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да се
социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение,
което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да
бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни
проявления на съответното увреждане и вредите от него.
В резултат на увреждането ищецът е търпял физически болки и страдания, като
медикобиологичният характер на увреждането е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В конкретния случай посочените увреждания на ищеца са били
свързани с нарушение на целостта на кожата на левия крак, което налагало поставянето на
превръзки върху увредените зони, които не трябвало да се мокрят, което създавало
затруднения при хигиенно-битовото самообслужване на ищеца за период от около 2-3
седмици. Получените увреждания, поотделно и в съвкупност причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания бил около 3
седмици. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към момента на настъпилия
инцидент ищецът е бил на около 10 години. С оглед вида на лечението – поставянето на
превръзки върху увредените зони, които не е трябвало да се мокрят, се налага извод, че
същото е създало затруднения при хигиенно-битовото самообслужване на ищеца за период
от около 2-3 седмици. Освен това, установи се и обстоятелството, че ищецът спрял да играе
футбол с негови съученици, като до края на годината прекратил почти всяка физическа
активност от страх да не му се случи нещо. На следващо място, безспорно ищецът е
преживял и обичайните за този вид инциденти негативни емоции, стрес, уплаха.
Същевременно следва да се имат предвид и обстоятелствата, че настъпилото увреждане е от
характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на до 3
5
седмици се е възстановил физически от увреждането изцяло, не е бил установен дефицит
във функцията на левия крак, като не са настъпили и усложнения в причинна връзка с
инцидента. Не са налице данни и за бъдещи негативни последици във физическо и
емоционално отношение, както и в социален план. При съобразяване на изложеното
относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него
болки от физическо естество след увреждането, периода и естеството на лечението,
продължителността на търпените болки, причинените неудобства в битов и личен план,
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид
увреждане, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия към
момента на настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че определянето на
обезщетение в размер на 5 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер от 10 000
лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност. Установява се, че процесният инцидент е настъпил на 02.06.2017 г., поради което
уредената в чл. 110 ЗЗД обща (5-годишна) погасителна давност е следвало да изтече на
02.06.2022 г. В случая е безспорно обстоятелството, че исковата молба е подписана с
електронен подпис и е подадена по електронен път на 09.08.2022 г., в който момент е
спряна, респ. прекъсната теклата, но неизтекла обща погасителна давност (така и Решение
№ 182 от 17.11.2010 г., постановено по т.д. № 76/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Същевременно през този период са настъпили обстоятелства, довели до спиране на
давността - съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение (14.05.2020
г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти, но съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗ (ЗИД на ЗЗ, ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) спрените давностни срокове продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. от
21.05.2020 г. (в този смисъл са Решение № 42 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2021
г., III г. о., ГК, Решение № 1123 от 3.08.2022 г. на САС по в. гр. д. № 512/2022 г.).
Следователно в случая давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да
тече считано от 21.05.2020 г., т.е. теченето на 5-годишната давност е било спряно за 69 дни,
поради което към датата на подаване на исковата молба на 09.08.2022 г. общият петгодишен
давностен срок не е изтекъл. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 5000 лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата
на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е възникнало от
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) - т.е.
от деня на увреждането.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 400 лв., за съдебно-медицинска експертиза в размер на 450 лв., като претендира и
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер,
изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца му се следват разноски в общ размер на 900 лв.
6
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *****, с адрес: АДРЕС, да заплати на
М. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000
лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 02.06.2017 г. до 31.12.2017 г., изразяващи се в дълбока драскотина и
кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро, коляно и подбедрица,
рана и кръвонасядане по тибиалния ръб на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана по
външната повърхност на лявата подбедрица, болки и страдания, стрес и душевен
дискомфорт, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските
пътища и обезопаси възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 02.06.2017 г.
М. К. С. пропаднал в необезопасена и необозначена шахта, находяща се в гр. София,
подлеза на бул. „Цариградско шосе“, в близост до Министерството на външните работи на
Република България, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *****, с адрес: АДРЕС, да заплати на
М. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 900 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща
К. П. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Столична община, с код по
Булстат: *****, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на
50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7