РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Пловдив, 23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 3312 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Дестинация
България“ ООД гр. Пловдив с ЕИК ****, обжалва, чрез пълномощника си адв. Т., Решение
№ 1801 от 27.10.2021 г., постановено по АНД № 5482/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 25 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 575859-F584254 от 07.05.2021 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Дестинация
България“ ООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.7б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С решението е присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се
излагат съображения относно неговата незаконосъобразност, необоснованост, както
и постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Излагат се доводи за наличие хипотезата на маловажен случай на административно
нарушение, както и относно неправилно приложение на санкционната норма по
чл.185, ал.2 от ЗДДС, предвид липсата на проведено ревизионно производство.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не е изпратил представител, но е депозирана молба от
пълномощника адв. Ст.Т., с която се прави и алтернативно искане за изменение на
наказателното постановление с определяне на санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС в
минимален размер.
Ответникът по касационната жалба ЦУ на НАП – Отдел оперативни дейности-
Пловдив е депозирал отговор на касационната жалба, подписан от процесуалния
представител юрисконсулт М., с искане за оставяне на жалбата без уважение по
подробно изложени съображения и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред касационната инстанция от 120 лева. В съдебно заседание
ответникът се представлява от процесуалния му представител, като направените с
отговора искания и изложените там съображения се поддържат.
Прокурорът от ОП – Пловдив Петров прави искане
за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена на базата на анализ на доказателствата, които
е събрал, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Въз
основа на установените факти съдът, постановил обжалваното решение, е достигнал
до извод, че правилно е била реализирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като извършител на нарушение по чл.7б от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, както и че нарушението е именно такова, което води до
неотразяване на приходи. Съдът, разгледал първоинстанционното дело, е пропуснал
да се произнесе изрично по възраженията за допуснати процесуални нарушения при
издаването на акта, въз основа на който е издадено и наказателното постановление,
но в крайна сметка е достигнал до извод за потвърждаването на последното като
правилно и законосъобразно. В тази насока са обсъдени и доводите за наличие на
маловажен случай на административно нарушение, които са мотивирано отхвърлени.
Настоящата съдебна инстанция намира, че макар и да не е разгледал подробно
всички възражения, които са били наведени с жалбата пред него, съдът,
постановил обжалваното решение, е достигнал до законосъобразен краен извод. В
тази насока неоснователни са и сега наведените възражения за допуснати
съществени по характера им нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН. Последният е съставен в рамките на срока, предвиден в чл.34 от ЗАНН, като
в закона няма изискване актът да се състави именно на датата на осъществената
проверка.
В рамките на първоинстанционното съдебно
производство е установено чрез разпита на свидетел какви са причините АУАН да
се състави в присъствие на двама други свидетели, различни от свидетелят,
присъствал при проверката. В тази насока случаят попада изцяло във втората от
хипотезите на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Освен това, както правилно е посочено в
отговора по касационната жалба на ответника, налице са данни от протокола за
извършената проверка относно лицето, присъствало при осъществената проверка на
дружеството в качеството на свидетел при установяване нарушението, поради което
и дори и да бе счетено, че е налице нарушение на изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН /каквото иначе не е налице/ то същото не би било съществено, доколкото по
никакъв начин не би се отразило върху правото на жалбоподателя адекватно да
упражни правото си на защита, включително като поиска разпит на този свидетел
пред съда.
Неоснователно е и възражението
досежно липсата на покана за извършване на проверката до дружеството, като в
тази насока следва да се има предвид, че нито ЗАНН, нито специалният ЗДДС
предвиждат изискване за предварително уведомяване на търговските субекти за
извършваните им контролни проверки по спазване на данъчното законодателство, а
освен това, видно е от протокола за извършена проверка в обект, че на практика
проверката е осъществена и завършила със съставянето на протокола в
присъствието на управителя на дружеството.
Ирелевантни, а и неподкрепени с каквито и да
било доказателства, са и възраженията относно това, че по време на проверката и
представляващият дружеството, и множество служители са били на болнично лечение
или карантинирани, поради което и нарушението било резултат на случайно
събитие, а не на умишлено поведение, доколкото, както правилно е посочил и
районният съд, нарушението е извършено от юридическо лице, при което се касае
до реализиране на обективна /безвиновна/ отговорност на дружеството, без да се
издирва изобщо въпросът за вината. Впрочем, както се каза, установено е, че
управляващият и представляващ към момента на проверката управител на
дружеството, вписан в ТР, е и присъствал на мястото ѝ и е подписал
протокола от датата на осъществената проверка.
Правилни са съжденията на районния съд относно липсата на основание за
приемане случая като маловажен. В допълнение към същите настоящият съдебен
състав намира за уместно да посочи още, че макар и контролната покупка, при
която е установено нарушението, да е само за 0,05 лв., то е установено, че
дневният оборот е бил 0,00 лева, а установеното съдържание в монетника на
проверения автомат е възлизало на сумата от 43,60 лева, сиреч налице е липса на
каквото и да било отчитане на осъществени по-рано продажби, а освен това, се
установява от събраните пред районния съд доказателства, че на датата на същата
проверка при жалбоподателя е установено същото нарушение по отношение на още
два вендинг автомата, като от представените протоколи за сервиз е видно, че е
описана съвсем идентична повреда и при трите вендинг машини, което е индиция за
това, че не е налице случайно събитие, довело до допускане на нарушението.
Освен това, видно е от представените справки за регистрирани Z - отчети от иначе въведеното в експлоатация ФУВАС, че положението,
свързано с неотчитане продажби от въпросното устройство /отразяване на нулеви
дневни обороти/ е продължило близо четири месеца преди проверката, което също
предполага, че нарушението
не е допуснато инцидентно само при контролната покупка, а касае и неустановен брой предходни продажби.
Правилен е изводът на съда,
постановил обжалваното решение, че приложима е санкционната норма именно на
чл.185, ал.2 от ЗДДС, доколкото нарушението категорично води до неотразяване на
приходи. Посочената преценка е свързана със самия му характер, а безспорно
процесното нарушение има характер на такова, което води до неотразяване на
приходи, защото на практика е установена липса на осъществено отразяване на
приходите от продажбите по предвидения за това ред чрез въведеното в
експлоатация фискално устройство, което би следвало да регистрира всяка
продажба, а в случая контролната покупка не е била регистрирана. В тази насока
не е основателен доводът на жалбоподателя, че такава констатация за
неотразяване на приходи следва да се направи само след производство по чл.109
от ДОПК, доколкото ревизионното производство е такова с предмет установяване на
задължения за данъци и осигурителни вноски, а в случая в производството по
ЗАНН, вр. със ЗДДС, се установява характерът на нарушението, което е
констатирано да е било извършено от дружеството-жалбоподател.
Ето защо и доколкото първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразен краен извод, решението му ще следва да бъде
оставено в сила, като и при служебната проверка, извършена от настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед посочения изход от спора и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр.
с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ
и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че
следва да присъди в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1801 от 27.10.2021 г., постановено по АНД № 5482/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 25 н.с.
ОСЪЖДА „Дестинация България“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Костаки Пеев“ ****, да заплати в полза на Национална агенция по приходите
гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/,
съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: