Решение по дело №4478/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

РЕШЕНИЕ№

 31.01.2018 г., гр. Пазарджик

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

 

Секретар: Иванка Панчева            

Като разгледа докладваното от съдията  ПОПОВА гражданско дело № 4478  по описа на съда за 2017г.

 

 

Производството е образувано по иск, предявен от

Производството по делото е образувано по иск, предявен от С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Мадара" № 5, тел. за контакти: *****Против: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф..

В исковата молба се твърди, че ищецът работил  от 19.07.2017 г. отново на длъжността "Диспечер, транспортни средства" при „Тролейбусен транспорт — Пазарджик" АД, ЕИК ********* въз основа на последния му постоянен трудов договор № 1 от 03.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/21.07.2015 г. към Трудов договор № 1 от 13.01.2014 г., преди това „Тролейбусен транспорт" ЕООД.

Със заповед рег.№ 13 / 01.06.2016 год., издадена от изпълнителния директора М.Я.Ф. на „Тролейбусен транспорт - Пазарджик" АД, ЕИК *********, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 (съкращаване на щата) от КТ, във връзка с чл.326, ал.2 КТ и прилагане на ново щатно разписание от 01.06.2016 г., считано от 02.06.2016 г. С тази заповед след прекратяване на трудовото му правоотношение му било изплатено: а) по чл. 220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 30 дни в размер на 663.06 лева; б) по чл. 222, ал.1 КТ - обезщетение за оставане без работа в размер на БТВ за 1 месец в размер на 577.50 лева, което е общо в размер.

По силата на влязло в сила съдебно решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик от дата 06.07.2017 г., уволнението му било признато за незаконно и отменено. 

Със заповед № 240 от 19.07.2017 г. на основание чл. 345, ал.1 КТ ищецът бил възстановен на работа на същата длъжност, която заемал преди уволнението.

Известно било, че при възстановяване на работа в резултат на съдебното решение, което признава уволнението на работника (тоест на ищеца) за незаконно и съдът го отменя, заплатеното на работника от работодателя по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение следва да се върне, което ищецът сторил.

Твърди ищеца, че бил снабден с изпълнителен лист от съда, в който било отразено ОСЪЖДАНЕТО на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН ********** обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., като въз основа на него поканил работодателят му „Тролейбусен транспорт" АД доброволно да изпълни паричните си задължения по този изпълнителен лист. В резултат на проведени преговори между страните се стигнало до подписване на споразумение между ищеца и работодателя му от дата 01.09.2017 г. Работодателят му изплатил доброволно тези 2944.00 лева на 09.08.2017 г., като ги превел  по банковата му сметка. Работодателя му си прихванал сумата 1273.68 лева (която се различава от реално получената сума по тези два члена от КТ, тъй като бил 1240,53 лева) от присъдените му разноски по съдебните дела в размер на 2000 лева, като му превел сумата от 726.32 лева по банковата му сметка.

Твърди, че преди уволнението получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 736.00 лв., което включвало основна заплата 530 лева и 206 лева клас, което било отчетено от съда по ГД № 2722/2016 г., тъй като му присъдил 2944.00 лева обезщетение за оставянето без работа  на ищеца, поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г.

В следствие на незаконното уволнение ищецът останал без работа повече от 12 месеца, което обхващало период от шест месеца след уволнението, т.е. в периода 01.06.2016г.-01.01.2017г. Този факт се удостоверявал от „Трудовата му книжка" лист 6; 7 и 8, където било налице запис от работодателя му.

Тъй като съдът по ГД № 2722/2016 г. осъдил работодателя  да му изплати обезщетение за оставането му без работа за 4 месеца, тоест за периода от 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г. в размер на 2944.00 лева, то за ищеца бил налице правен интерес да потърси право на обезщетение за останалите два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г. до 6 месеца за оставане без работа в размер на 1472.00 лева, ведно със законната лихва.   

Отделно от това  с исковата молба се предявява и втори иск, с оглед следното:

1.С исковата си молба по ГД № 2722/2016 г. ищеца е предявил следния иск: „3/ Да осъдите ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размера за оставането му без работа в продължение на месеците до приключване на делото, но не повече от 6 месеца, считано от 01.08.2016 год., като му заплати обезщетение в размер на 2944 лева за 4 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане."

По този акцесорен по смисъла на чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху главницата съдът не се е произнесел. Налице била трайна съдебна практика намерила разрешение в решение № 50 от 12.03.210г. по търг.дело№ 485/2009г. на ВКС, Второ отделение, ТК, постановено по реда на чл.290 и сл.от ТПК разрешение, че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществувала процесуална пречка тази лихва да бъде претендирала в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг характер.

В конкретния случай, по влязлото в сила решение от дата 06.07.2017 г.: решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик, съдът осъди „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН ********** обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., като не се  е произнесъл в решението за претендираната от ищеца законна лихва върху тази сума.

При това правно положение, с оглед наличната съдебна практика и постановеното от ВКС по реда на 290 и следващите от ГПК, имащо задължителна сила за останалите съдилища, за ищеца бил налице правен интерес да претендира законната лихва в размер на 308.92 лева върху присъдената му главница по ГД № 2722/2016 г. на РС-Пазарджик за периода от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2016. г до датата на изплащането й от работодателя - 09.08.2017 г.  В  исковата молба се твърди, че работодателят му изплатил доброволно тези 2944.00 лева, представляващи главница на 09.08.2017 г., като ги привел по банкова сметка ***.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ  да осъди ответника: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да му заплати обезщетение в размера 1472.00 лева за оставането му без работа в продължение на два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г., но не повече от 6 месеца, тъй като за периода 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г., който е 4 месеца, вече има влязло в сила решение по ГД № 2722/2016 г. ВЕДНО С МОРАТОРНАТА ЛИХВА за забава върху главницата 1472 лева от 01.01.2017г. до датата на подаване ИМ в съда - 01.11.2017 г. в размер на 124,96 лева, ВЕДНО НА СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сумата 1472.00 лв.(главница), считано след датата на подаване на исковата молба 01.11.2017 г. до окончателното им изплащане, както и да му заплати следващата се законна лихва върху сумата 2944.00 лв./ две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева /, представляваща присъденото с решение № 737/11.10.2016 год., по гр.д. № 2722/2016 г. на ПРС обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., считано от 29.07.2016 год. (датата на подаване ИМ) до окончателното изплащане на главния дълг от „Тролейбусен транспорт" АД - 09.08.2017 г. в размер на 308.92 лева.

Претендирани са сторените по делото разноски

Представени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Тролейбусен транспорт-Пазарджик" АД - гр. Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от изпълнителният директор - ЮЛ "ХЕБЪРБУС"АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Христо Касапвелев'', №5, чрез М.Я.Ф. с ЕГН:********** като физическо лице – представител, съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.П.,***, офис №6, моб. № *****.

Становището на ответната страна по така предявените искове е следното:

По допустимостта на претенциите:

С решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз изрично било  постановено, че искът за присъждане на обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението в тази си част не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 06.07.2017г..

С оглед на това и изричното правило на чл.299 от ГПК счита, че главния иск по т.1 от петитума на исковата молба за присъждане на сумата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е недопустим като повторно заведен между същите страни, изхождайки от изложението в самата искова молба. Производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират да им бъдат присъдени разноските по делото.

Относно претенциите по т.2 и т.З от петитума на исковата молба - за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, считано от 01.01.2017г. до предявяване на исковата молба в настоящия процес, както и за присъждане на законната лихва върху главницата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане счита също за недопустими, тъй като и двете имат акцесорен характер и следват съдбата на главния иск, за който вече е отбелязано в отговора, че бил недопустим при условията на чл.299 от ГПК като повторно заведен между същите страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответната страна  претендира да им  бъдат присъдени разноските по делото.

Недопустима била и претенцията по т.4 от петитума на исковата молба на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 2944,00лв. - присъдено с решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за четири месеца от 01.06,2017г. до 01.10.2016г. която се претендира в размер на 308,92лв. за период от 29.07.2016г.(подаване на ИМ по гр.д.№2722/2016г.) до настъпилото плащане на главницата - 09.08.2017г. Излагат  се следните доводи: С исковата молба вх.№15117/29.07.2016г., на ищеца С.Д.Г. така посочената претенция била формулирана и била  въведена надлежно в процеса по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз. Видно от диспозитивите на Решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV- то г.о., всички влезли в сила на 06.07.2017г. било, че първоинстанционното решение било непълно, като липсва произнасяне по така предявената претенция. При това положение ищеца е разполагал с процесуалната възможност по чл.250, ал.1 от ГПК, която не е упражнил надлежно в срока по посочения текст. Срока за допълване на решението е преклузивен, като по този въпрос съдебната практика е безспорна. Приложената от ищеца съдебна практика е неотносима в случая, тъй като в разгледания казус от ВКС претенция за лихва не е била предмет на приключилото производство по главницата, поради което и не е формирана СПН, докато в настоящия казус е очевидно, че е постановено едно непълно (само в тази си част) решение, на което обаче не е искано допълване в срок, същото не е обжалвано от страните в тази му част и е влязло в сила и по претенцията е формирана СПН и повторния иск е недопустим при условията на чл.299 от ГПК като повторно заведен между същите страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират се да бъдат присъдени разноските по делото.

Твърди се в отговора, че независимо от изложените съображения за недопустимост на всички искове, че всички искове са изцяло неоснователни.

Не се оспорват направените изчисления от ищцовата страна относно размера на претенциите, с изключение на размера на главния иск относно периода, доколкото било налице несъответствие между твърденията с думи на ищеца и посоченото с цифри/в обстоятелствената част и в петитума, в който ищеца твърди, че претендира за два месеца, като същевременно е посочил период от 01.10.2016г. до 01.01.2017г, който обхваща три месеца,/ но се оспорват всички претенции по основание.

На основание чл.175 от ГПК се признават твърденията на ищеца от исковата молба, че на 09.08.2017г. са му изплатени сумата от 2944,00лв. - присъдено с решението от 11 12.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз, обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за четири месеца от 01.06.2017г. до 01.10.2016г. С нарочно писмено споразумение между страните, подписано на 01.09.2017г., представено от ищеца като доказателство към исковата молба, изрично в чл.3 от същото било уговорено, че „С оформянето на настоящето споразумение страните заявяват, че нямат каквито и да било други претенции една към друга, произтичащи от приключили съдебни производства по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз, съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV-то го." Самия ищец твърдял, че споразумението било изпълнено от дружеството - ответник. Счита се, че дори да бяха процесуално допустими, исковете са и неоснователни доколкото съдебния процес, следва правото на иск, което винаги обезпечава едно материално притезание. Счита се, че с подписването на цитираното споразумение, което по силата на правилото на чл. 20а, ал. 1 от действащия ЗЗД: Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили " - „pacta sunt servanda"(B буквален превод „договорите трябва да се спазват") било  задължително за страните, поради което ищеца, дори да е разполагал с някакво притезание, произтичащо от отношенията по Решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV-то г.о., всички влезли в законна сила на 06.07.2017г., се е отказал от него в името на постигането на споразумението.

Твърди се от ответника, че предвид на изложеното и доколкото предмет на всички искове в настоящия спор са отношения между страните, които са в предмета на споразумението от 01.09.2017г., то същите, ако биха били допустими са и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК се претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Със заповед рег.№ 13 / 01.06.2016 год., издадена от изпълнителния директора М.Я.Ф. на „Тролейбусен транспорт - Пазарджик" АД, ЕИК *********, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 (съкращаване на щата) от КТ, във връзка с чл.326, ал.2 КТ и прилагане на ново щатно разписание от 01.06.2016 г., считано от 02.06.2016 г. С тази заповед след прекратяване на трудовото правоотношение на последният е изплатено: По чл. 220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 30 дни в размер на 663.06 лева; По чл. 222, ал.1 КТ - обезщетение за оставане без работа в размер на БТВ за 1 месец в размер на 577.50 лева.

По силата на влязло в сила съдебно решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик от дата 06.07.2017 г., уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено.  С решението изрично е постановено, че искът за присъждане на обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е отхвърлен като неоснователен. Решението в тази си част не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 06.07.2017г.

Със заповед № 240 от 19.07.2017 г. на основание чл. 345, ал.1 КТ ищецът е възстановен на работа на същата длъжност, която заемал преди уволнението.

Установено е, че с нарочно писмено споразумение между страните, подписано на 01.09.2017г., представено от ищеца като доказателство към исковата молба. Изрично в чл.3 от същото е уговорено, че „С оформянето на настоящето споразумение страните заявяват, че нямат каквито и да било други претенции една към друга, произтичащи от приключили съдебни производства по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз, съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОС Пазарджик и гр.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV-то го.". По делото са на лице данни, че споразумението е изпълнено от дружеството - ответник.

С оглед на установеното, съдът прие, че иска предявен от ищеца за присъждане на сумата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е недопустим като повторно заведен между същите страни и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК.

Досежно претенциите на ищеца за присъждане на мораторна лихва за забава върху главницата 1472 лева от 01.01.2017г. до датата на подаване ИМ в съда - 01.11.2017 г. в размер на 124,96 лева, в едно със законната лихва върху тази сумата 1472.00 лв.(главница), считано след датата на подаване на исковата молба 01.11.2017 г. до окончателното им изплащане, както и заплащане на следващата се законна лихва върху сумата 2944.00 лв./ две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева /, представляваща присъденото с решение № 737/11.10.2016 год., по гр.д. № 2722/2016 г. на ПРС обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., считано от 29.07.2016 год. (датата на подаване ИМ) до окончателното изплащане на главния дълг от „Тролейбусен транспорт" АД - 09.08.2017 г. в размер на 308.92 лева., съдът счита същите за основателни по следните съображения:

 С искова молба вх.№15117/29.07.2016г., на ищеца С.Д.Г. посочената претенция е формулирана и е  надлежно въведена  в процеса по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПазарджик. Видно от диспозитивите на Решение от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОС Пазарджик, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV- то г.о., всички влезли в сила на 06.07.2017г. е, че първоинстанционното решение е непълно, като липсва произнасяне по така предявената претенция за присъждане на законната лихва върху присъдената сума. Ищеца е разполагал с процесуалната възможност по чл.250, ал.1 от ГПК, която не е упражнил в срока по посочения текст. Въпреки това, досежно акцесорния иск за мораторна лихва за забава върху главницата от 01.01.2017 г. до датата на подаване на ИМ в съда - 01.11.2017 г. и иска по 86 ЗЗД, съдът счита че същите са основателни, тъй като нормата на чл. 250 от ГПК преклудира възмоността за искане на допълване на постановеното решение, но не и правото на предявяване на самостоятелен иск само за  дължими лихви. Не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг характер.

Съгласно заключението на приетата по делото СИЕ, при БТВ в размер на 736 лв., обезщетението за оставане без работа за два месеца : 01.10.2016 -01.12.2016 г. е равно на 2736= 1472 лв.

Законната лихва за забава върху това обезщетение за периода 01.01.2017 до 01.11.2017 г. при главница 1472 лв., за периода 01.01.2017-01.11.2017 - 124.96 лв. При главница 2944 лв., за периода 29.07.2016-09.08.2017-308.92 лв.

 Известно е, че обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

Ако  искането за присъждане на лихви не е било разгледано и страната не е поискала решението/присъдата да бъде допълнено в срока по чл.193 ГПК, висящността на делото относно неразрешената част от искането се прекратява и се погасява възможността за постановяване на допълнително решение по същото дело. В този случай обаче не е формирана сила на пресъдено нещо и страната, която е заинтересована от разрешаването на спора, по който съдът е пропуснал да се произнесе, може да предяви нов иск (О-711-2009, ІІІ г.о.). Сходно е положението на страната, която въобще не е поискала присъждането на лихви. И тогава по отношение на този спор няма присъдено нещо,   респ. няма пречка да се предяви нов иск (О-406-2009 г., І т.о.). Това е така, защото лихвата се присъжда по изрично волеизявление на страните, което не може да се подразбира. По правило мораторното обезщетение представлява самостоятелен иск, който е акцесорен, но по отношение на основателността на главния иск. Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни. Съдът не присъжда законната лихва по право, а при наличието на искане. Искането да се изпълни главното задължение не съдържа в себе си искане за присъждане на лихвите (така Р-1885-1959, ІІ г.о.).

В настоящия случай става дума практически за отделни искове с различни петитуми, макар правопораж­дащите факти да са общи.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат присъдени, сторените от ищеца разноски в размер на 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 80.00лв. за възнаграждение на ВЛ.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 150.00лв. ДТ за трите акцесорни иска.

По изложените съображения съдът,

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф. да заплати на С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***  МОРАТОРНА ЛИХВА за забава върху главницата 1472 лева от 01.01.2017г. до датата на подаване ИМ в съда - 01.11.2017 г. в размер на 124,96 лева.

ОСЪЖДА „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф. да заплати на С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,*** 

ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 1472.00 лв.(главница), считано след датата на подаване на исковата молба 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф. да заплати на С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***  ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата 2944.00 лв, представляваща присъденото с решение № 737/11.10.2016 год., по гр.д. № 2722/2016 г. на ПРС обезщетение за оставянето на С.Д.Г. без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., считано от 02.11.2017 год. (датата на подаване ИМ) до окончателното изплащане на главния дълг от „Тролейбусен транспорт" АД - 09.08.2017 г. в размер на 308.92 лева.

ОСЪЖДА „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф. да заплати да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 150.00лв. ДТ за трите акцесорни иска.

ПО ИСКА с правно основание чл.344 ал.1 т.З от КТ  за осъждане на  ответника: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф. да заплати обезщетение в размера 1472.00 лева за оставането на С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Мадара" № 5 без работа в продължение на два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г., но не повече от 6 месеца, тъй като за периода 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г., който е 4 месеца, вече има влязло в сила решение по ГД № 2722/2016 г., отменя определението си от открито съдебно заседание, с което е дал ход на устните състезания в тази част на делото, прекратява производството по делото пред Пазарджишкия районен съд като недопустимо.

          Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: