№ 9020
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110127725 по
описа за 2021 година
„.... ЕАД е предявило срещу АН. Н. Р. и Р. КР. КР. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания в размер на 1930,88 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2016 г. – 04.2018 г., ведно със
законната лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането, 458,24 лева – мораторна лихва
за периода 16.05.2017 г. – 25.06.2020 г., 32,95 лева – главница за дялово разпределение за
периода 03.2017 г. – 04.2018 г. и 8,73 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2017 г. – 25.06.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.
к. „Овча купел“, бл. 525, вх. А, ет. 3, ап. 11, аб. № 315452. Сумите се разпределят както
следва: за АН. Н. Р. – ¾ или 1448,16 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 05.2016 г. – 04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.02.2021 г. до
изплащане на вземането, 343,68 лева – мораторна лихва за периода 16.05.2017 г. –
25.06.2020 г., 24,72 лева – главница за дялово разпределение за периода 03.2017 г. – 04.2018
г. и 6,54 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 25.06.2020 г.; за Р. КР. КР. – ¼ или 482,72 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2016 г. – 04.2018 г., ведно със законната лихва
от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането, 114,56 лева – мораторна лихва за периода
16.05.2017 г. – 25.06.2020 г., 8,24 лева – главница за дялово разпределение за периода
03.2017 г. – 04.2018 г. и 2,18 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2017 г. – 25.06.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответниците, които оспорват
качеството си на клиенти на топлинна енергия, както и наличието на облигационна връзка
между страните. Сочат, че не са титуляри на право на собственост или право на ползване на
процесния имот. Сочат, че няма доказателства за публикуване на сумите на сайта на
дружеството. Намират, че след приспадане на дължимите сумипо кредитните известия, не
остава дължима сума.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.10.1990 г. .... придобива
собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „Овча купел 1“, бл. 525, вх. А, ет. 3,
ап. 11. От справка по НБДН е видно, че ...., починал на 03.10.2007 г., е оставил за свои
наследници АН. Н. Р. (съпруга) и Р. КР. КР. (дъщеря). С оглед на това съдът намира, че по
силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение обект с абонатен № 315452, без да е необходимо изричното им
приемане при следните квоти: АН. Н. Р. – ¾ ид. части, Р. КР. КР. – ¼ ид. част.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
2
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1930,86 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. ТЕ за БГВ се начислява за 2 броя водомери за топла вода. С
оглед посоченото в експертизата съдът намира, че предявените главни искове следва да се
уважат изцяло, като на ищеца се присъдят и суми за дялово разпределение в претендираните
размери.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и приложими за част от процесния период, а именно
01.05.2016 г. – 09.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, удостоверяващи публикуване на данни за дължими суми за
топлинна енергия за този период. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за друга част от процесния
период, а именно 10.07.2016 г. – 30.10.2018 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че
3
обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявените акцесорни искове в размери, определен на
основание чл. 162 ГПК, за слените суми: за АН. Н. Р. – 317,16 лева, за Р. КР. КР. – 105,72
лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
450,39 лева (от общо направени разноски в размер на 208,91 лева за държавни такси в
исковото и заповедното производства, 200 лева - депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответниците имат право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете.
Претендират адвокатско възнаграждение в размер на по 700 лева, което с оглед направеното
възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ следва да бъде намалено до 405 лева,
от което следва да се присъдят 7,51 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на
ищеца в размер на 442,88 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.... ЕАД, ЕИК *********,
срещу АН. Н. Р., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че АН. Н. Р. дължи
на „.... ЕАД ¾ части или 1448,16 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 05.2016 г. – 04.2018 г., 24,72 лева – главница за дялово разпределение
за периода 03.2017 г. – 04.2018 г. ведно със законната лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на
вземането и 317,16 лева – мораторна лихва за периода 16.05.2017 г. – 25.06.2020 г. с
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017
г. – 25.06.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх. А, ет. 3,
ап. 11, аб. № 315452, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.03.2021 г. по ч. гр. д. № 8285/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД над сумата 317,16 лева до пълния претендиран размер от 350,22 лева с включена
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.... ЕАД, ЕИК *********,
срещу Р. КР. КР., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. КР. КР. дължи
на „.... ЕАД ¼ част или 482,72 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия
през периода 05.2016 г. – 04.2018 г., 8,24 лева – главница за дялово разпределение за
периода 03.2017 г. – 04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на
вземането, 105,72 лева – мораторна лихва за периода 16.05.2017 г. – 25.06.2020 г. с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. –
25.06.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх. А, ет. 3, ап.
11, аб. № 315452, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
4
09.03.2021 г. по ч. гр. д. № 8285/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД над сумата 105,72 лева до пълния претендиран размер от 116,74 лева с включена
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА АН. Н. Р., ЕГН ********** и Р. КР. КР., ЕГН **********, да заплатят на
„.... ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и
заповедното производство в общ размер на 442,88 лева.
Решението е постановено при участието на „.... ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5