Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
Д. КОВАЧЕВ
разгледа докладваното от съдия Мариана Г. в.гр.д. № 6786 по описа за 2017г.,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 193 от ГПК
/отм./.
Образувано е по молба на В.В.М. с искане за допълване на постановеното на 25.11.2019г.
решение по делото.
В молбата се твърди, че въззивното решение е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл
по всички искания на въззивницата и конкретно по
искането за отмяна по реда на чл. 431 от ГПК /отм./ на следните нотариални
актове: нотариален акт № 4, том I, рег. № 253,
дело № 4 от 1999 г., съгласно който М.П.М., С.Н.И.– М., Т.И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на М. А. К.недвижими имоти;
нотариален акт № 116, том V, рег. № 6449, дело № 936 от 1999г., с който М.П.М.,
С.Н.И.– М., Т.К.Т., Т.Ф.Т., Т.И.Г.,
Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на В.Р.С., Г.И.Д. иИ.Д. Ф. /наследодател на М.Д.Ф. и Д.И.Ф./ недвижим имот;
договор за доброволна делба от 20.02.2001г. и нотариален акт № 117, рег. №
6450, дело № 937 от 1998г. Направено е искане за допълване на въззивното решение и чрез постановяване на диспозитив за прекратяване на производството за
възстановяване на акт за държавна собственост № 796/1987г. на ОбНС Банкя и за произнасяне по правните последици от деактуване на имота въз основа на Заповед №
Б-08-00.0225/30.05.1994г. на Министъра на финансите, включително и относно
допуснатата техническа грешка при нанасяне на имота в кадастралната карта.
Счита, че решението следва да се допълни и чрез отразяване на границите на процесния имот в осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС,
както и да се посочи, че ответниците не са посочени
като собственици на имота в кадастралната карта.
Насрещните страни Г.И.Д., Н.А.Д., В.Р.С., М.Й.Ф.,
Д.И.Ф. и К.Н.С. оспорват молбата като неоснователна.
Останалите страни – Н.С.Т., С.А.Т. и А. С.Т.
не изразяват становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и обсъди релевираните в молбата основания, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 193, ал. 1 от ГПК /отм./
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен
срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за
страната, която е присъствувала, а за страната, която
не е присъствувала при обявяване на решението, и в
случаите по чл. 190 срокът тече от
датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. За
да се уважи молбата и да се постанови допълнително решение, съдът следва да
констатира дали са налице следните кумулативни процесуални предпоставки: да е
сезиран от легитимирано лице; молбата да е подадена в едномесечен срок и да е
постановено непълно решение.
В случая молбата е подадена от
легитимирано лице и в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Непълно е решението, което не обхваща
целия спорен предмет, като липсва формирана воля относно някой от съединените
искове /например съдът е разгледал само част от обективно или субективно
съединените искове, произнесъл се е за сума в по-малък размер от потърсената и
др./ или допълнителните искания на страните.
Както е прието в решение № 454/22.10.2010г.
по гр.д.№765/2010г. на ІІ ГО на ВКС, съдът дължи произнасяне с диспозитив само по надлежно заявените като искови
претенции, а по възраженията – само когато това е изрично предвидено /възражения
за прихващане и за подобрения, както и за право на задържане, по които се
формира сила на пресъдено нещо/. Постановява се диспозитив само по въпросите, по които съдът се произнася
със сила на пресъдено нещо /в този смисъл т. 18 на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС; решение
№3/27.04.2016г. по гр.д.№ 3999/2015г. на II ГО на ВКС/,
както и по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, например
за лихви, присъждане на разноски и др.
В аспекта на изложеното се налага извод,
че искането за допълване на въззивното решение с
произнасяне в диспозитива на същото, че се прекратява производството за възстановяване
на акт за държавна собственост № 796/1987г. на ОбНС
Банкя и за настъпилите правни последици от деактуване
на имота, както и относно допусното изменение в
кадастралната карта по отношение на процесния имот, е
неоснователна. Допълване на съдебния акт се допуска, когато съдът не се е
произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страните. Непроизнасянето по
доводи и възражения на страните от съда, постановил съдебното решение, сочи на
евентуална негова неправилност, която не може да бъде отстранена от същия съд,
а подлежи на проверка по реда на инстанционния
контрол.
Неоснователна е молбата за допълване на
решението чрез посочване на границите на процесния
имот. Видно от диспозитива на съдебното решение процесният имот е индивидуализиран с посочване на
идентификатор, площ и граници, като в осъдителната част от диспозитива
на иска по чл. 108 от ЗС е налице изрично препращане към така
индивидуализирания в установителната част на иска
недвижим имот.
Искането в останалата част също е
неоснователно. По смисъла на процесуалния закон отмяната, на основание чл. 431,
ал. 2 от ГПК /отм./, на нотариалния акт не е предмет на самостоятелен иск, а
само изрично уредена от закона последица от уважаване на иск за защита на право
на собственост, засегнато с издаването му /ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК/.
На отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, съответно по чл. 537, ал. 2
от ГПК, подлежат само констативни нотариални актове,
с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. В случая е направено искане за отмяна на нотариални
актове, обективиращи договори за покупко-продажба на
недвижим имот, т.е. касае се за нотариални актове, които удостоверяват сделки
за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Посоченият вид нотариални актове
не попадат в приложното поле на чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./. Искането за
отмяна на договор за доброволна делба на съсобствени
недвижими имоти от 20.02.2001г., съгласно който Г.И.Д. и съпругата ми Н.А.Д.
получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място,
съставляващо парцел XXIII-2230,1865 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София,
целият с площ 1000 кв. м., аИ.Д. Ф. и съпругата му М.Д.Ф.
получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място,
съставляващо парцел XXXI-1865, 2230 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София,
целият с площ 1 000 кв. м., не попада в приложното поле на нормата на чл. 431,
ал. 2 от ГПК /отм./. В хипотези, в които искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК
/отм./ е неоснователно, съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив, с който да остави без уважение молбата за
отмяна на нотариалния акт. И това е така, тъй съдът постановява изричен диспозитив в решението само по въпросите, по които се
произнася със сила на пресъдено нещо, както и по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет и представляващи
законна последица от уважения иск. Разглежданият случай обаче не е такъв по
изложените от съда съображения.
С оглед изложеното съдът приема подадената
молба за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.В.М. с вх. № 16477 от 07.02.2020г. за допълване на решението
от 25.11.2019г., постановено по в.гр.д № 6786/2017г., по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.