Р Е Ш Е Н И Е № 710
26.04.2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7987/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Плазма 1“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
46, ет. 2, ап.9, представлявано от В.Д.К., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 572/07.09.2016 г., издадено от Г.Д.М.–
заместник-кмет ОР в Община Пловдив, с което на основание чл. 25, ал. 4 от
Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198,
взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с
Протокол № 18 от 13.11.2014 г. на Общински съвет – Пловдив (Наредбата) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 11, ал. 8, т. 2 от Наредба за осигуряване
на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от
28.05.2009 г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014
г. на Общински съвет – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
наказателното постановление да не е издадено от компетентно лице, тъй като
подписалият го заместник-кмет да не попада сред кръга на административнонаказващите
органи по ЗАНН, нито да е налице надлежно възлагана по реда на чл. 47, ал. 2 ЗАНН на правомощията на наказващ орган. Поддържа правото му на защита да е било
съществено нарушено, тъй като препис от акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) да не е бил връчен на упълномощено за това лице. Взема
становище НП да е издадено от некомпетентен орган и тъй като разглежданите
обществени отношения се регулират от нормативен акт от по-висш ранг, който е
изключил контрола спрямо този вид административни нарушения от страна на
кметовете на общини. Твърди се и неправилност на НП предвид издаденото
разрешение за удължено работно време на обекта. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа така подадената жалба, наведените с нея възражения и
формулираното искане.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата, в съдено заседание не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Плазма 1“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 23.11.2017 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез Община Пловдив на 30.11.2017 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 25.06.2016 г. св. Б.А.Т. –**. * при Пловдивски
общински инспекторат, извършил проверка в обект Кафе-бар „П. Г.“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Х. Б.“ № **, стопанисван от
„Плазма 1“ ООД. Проверката започнала в 01:50 часа, като установените в нейния
ход обстоятелства били отразени в Констативен протокол № 105657/25.06.2016 г.
При проверката в откритата част на заведението работили 5 броя градински
тонколони и 2 броя мониторни тонколони, озвучителната система била „PIONER“ DJM600 с усилвател
EUROPAUAR EP 1500. Музиката
от озвучителната система се чувала в градината на обекта и в другите открити
площи около него.
На 29.06.2016 г. в Пловдивски Общински инспекторат св.
Б.Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №
3818/29.06.2016 г. за така констатираното нарушение против жалбоподателя, в
присъствието на свидетели и на представител на „Плазма 1“ ООД – М.Н., на която
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Б.А.Т. се установява времето и
мястото на извършената проверка, като същата е била извършена през нощта и е
започнала след 01:00 часа. Изяснява се, че по това време заведението е
работило, като е обслужвало клиенти. Установява се още, че е имало пусната
музика в откритата част на заведението, както и какво е било озвучаването,
свидетелят описва и самия обект – какви заграждения е имало и от какъв
материал. От показанията му се изяснява и методиката, по която се извършват
проверките, като първо се отива на място през деня, за да се види какъв е
обектът, после се извършва проверка в Кадастъра каква е сградата и в каква част
се намира. Съдът дава вяра на показанията на св. Т., в тях той възпроизвежда
обстоятелства, които е възприел като очевидец. Сами по себе си показанията са
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, не са оборени от останалия
събран доказателствен материал, нито се установява
предубеденост на свидетеля, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
От Разрешение за удължено работно време № 0102296 от
25.05.2016 г., издадено от Кмета район „Централен“ при Община Пловдив се
изяснява, че за обект Кафе-бар „П. Г.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
се определя работно време от 00:00 до 06:00 часа за периода от 25.05.2016 г. до
25.05.2017 г. Изрично в разрешението е посочено, че за периода от 22:00 ч. до
08:00 ч. обектът не трябва да бъде източник на шум.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По отношение на наведените с жалбата възражения
настоящият съдебен състав намира на първо място за неоснователно твърдението на
жалбоподателя за липсата на надлежно възлагане на заместник кмета на
правомощията по издаване на наказателни постановления. Съгласно чл. 47, ал. 1
от ЗАНН административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на
ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на
които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират
тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени
от съответния закон или указ; в) съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. По-нататък разпоредбата на чл. 47, ал. 2
от ЗАНН допуска ръководителите по буква „а“ да могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, но само когато това е
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Със ЗАНН не е регламентирано делегиране на правомощия по издаване на
наказателни постановления от кметовете на общини на други определени от тях
длъжностни лица, когато делегирането е предвидено с наредба. Следователно това
ще е допустимо само ако е предвидено в специален закон. В случая специалният
закон по отношение на ЗАНН е ЗМСМА. В чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че в
изпълнение на правомощията си общинският съвет издава правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения, а ал. 5 на чл. 22 от ЗМСМА
позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или
негов заместник да издава наказателни постановления. От друга страна не
съществува специален закон в областта на спазването на обществения ред, който
да предвижда нещо различно, а тези обществени отношения се уреждат на местно
ниво с наредби. С други думи за тези обществени отношения има ясна и точна
регламентация в нормативен акт от по-висока степен – в случая специалният закон
ЗМСМА, към който препраща разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. По тези
съображения съдът намери разгледаното възражение за неоснователно (така Решение № 1938 от 26.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1579/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 678 от 24.04.2017 г. по к.а.н.д. № 335/2017 г. на
Административен съд – Пловдив).
Съдът приема за неоснователно и възражението правото
на защита на жалбоподателя да е било съществено нарушено поради нередовно
връчване на препис от АУАН на лице, което не е било изрично упълномощено с
правомощие да получава такъв вид актове. В процесния случай АУАН е съставен в
присъствието на представител на санкционираното дружество, на когото е бил
връчен и преписът, а именно М.Н.. Видно от приложеното към преписката
пълномощно от дата 10.06.2016 г. М.Н. е била упълномощена да представлява
жалбоподателя пред Община Пловдив във връзка с подаване, получаване и
подписване на всички видове документи, включително НП и АУАН. Следователно
лицето, на което е бил връчен препис от АУАН, е имало надлежно учредена пасивна
представителна власт, а самото връчване на акта се явява редовно и
законосъобразно, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, а възражението му в този смисъл съдът намери за неоснователно.
По отношение на възражението за приложение на
правилата на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) съдът намира, че
законодателят е очертал обхвата на приложение и съответно кръга от обществени
отношения, които се регулират от правилата на посочения нормативен акт. В тази
връзка съгласно чл. 1, т. 5 ЗЗШОС законът урежда компетенциите на държавните
органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и
контрола на шума в околната среда. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС законът се
прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните
територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните
територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в
близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски
организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от
приложното поле на закона в зависимост от източника на шум – като същият не се
прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от
домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в
транспортните средства и в зони на военни действия. Видно е, че процесната хипотеза не попада в нито едно от изключенията.
Съгласно чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС изискванията към шума, предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските
съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната
администрация. Имайки предвид гореизложеното, се налага извод, че основателно
жалбоподателят посочва, че обществените отношения по регулиране на шума,
излъчван от заведенията за хранене и развлечение при тяхната работа попада в
обхвата на ЗЗШОС, но същевременно остава извън приложението на хипотезата по
чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС, при които случаи законодателят е предвидил изрична
делегация в полза на общинските съвети за регламентиране на отношенията по
повод на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
Следователно уредбата на разглежданите в настоящото производство обществени
отношения не следва да се търси в наредба, издадена от общинския съвет, тъй
като тя се съдържа в нормативен акт от по-висока степен, а именно в самия
ЗЗШОС. Съгласно чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС „не се допуска озвучаването на открити
площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и
курорти, за времето между 23,00 и 7,00 ч.“. Предвид изложеното съдът намира за
основателно възражението, че компетентността на общинския съвет да регулира
нормативно правоотношения, свързани със защита от шума, е разписана само в
текста на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, но тя е приложима при конкретни предпоставки и
по отношение конкретен източник. С разпоредбата на чл. 11, ал. 8, т. 2 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред е налице преуреждане
от Общинския съвет на вече регламентирани на законодателно ниво обществени
отношения. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че описаното в
АУАН и в НП деяние осъществява състава на административното нарушение по
чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, с която разпоредба се създава правилото за поведение,
регулиращо озвучаването на откритите площи на заведенията за хранене и
развлечение. Нарушаването на това правило се санкционира съгласно разпоредбата
на чл. 33 ЗЗШОС, която предвижда и различен размер на следващото се наказание
или имуществена санкция, от което следва, че в случая неправилно е приложена и
санкционната разпоредба. Вярно е, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗЗШОС кметовете
на общини или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за
спазване изискванията на чл. 16а ЗЗШОС, поради което неоснователно се явява
възражението в частта, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като именно
на кметовете на общини законодателят е възложил упражняването на тези контролни
правомощия. Но макар и издадено от компетентен орган НП се явява
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е санкциониран не за нарушението,
което действително е извършил – това по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, а за друго, като
при правилно установени факти наказващият орган ги е подвел под грешна правна
квалификация, а това е довело и до неправилно приложение на приложимата в
случая санкционна разпоредба. Така констатираното нарушение е неотстранимо едва
във фазата на обжалване на НП пред съд, поради което същото като не
законосъобразно следва да бъде отменено.
Съдът намира,
че относими към настоящия казус се явяват и
съображенията, застъпени в Решение № 2098 от 07.12.2017 г. по адм. д. № 2334/2017 г. на Административен съд – Бургас,
образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас против разпоредба
от Наредбата за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на
гражданите, за опазване на общинската собственост и околна среда, за
безопасност на движението на територията на Община Несебър, приета от Общински
съвет Несебър, с искане за отмяната на атакуваната разпоредба като противоречаща
на конкретна норма от нормативен акт от по-висша степен, и която разпоредба е
със сходно съдържание с това на разпоредбата на чл. 11, ал. 8, т. 2 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и
място дружеството-жалбоподател като заведение за хранене и развлечения,
разположено в жилищна зона, е допуснало озвучаване на откритите площи на
заведението за времето между 23:00 ч и 07:00 ч. В случая проверката е била
извършена след 01:50 ч., като заведението е работило, а откритата част от
същото се е озвучавала от поставените на място 5 броя градински тонколони и 2
броя мониторни тонколони. Наличието на издадено разрешение за удължено работно
време е ирелевантно обстоятелство, тъй като
отговорността на жалбоподателя не е ангажирана по повод неспазване на установено
работно време. В разрешението изрично е записано, че обектът не следва да бъде
източник на шум. Няма как и с издаденото разрешение за удължено работно време,
представляващо индивидуален административен акт, кметът на общината да разреши
на жалбоподателя да осъществява дейност, която е забранена от ЗЗШОС или от
общинската Наредба за осигуряване на обществения ред – в случая озвучаването на
откритите площи на заведението за времето между 23:00 ч и 07:00 ч. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС,
но поради констатираното по-горе съществено процесуално нарушение и дадената
неправилна правна квалификация на деянието, което е подведено под друг състав,
то наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, а формулираното с жалбата искане за неговата отмяна като основателно
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 572/07.09.2016 г.,
издадено от Г.Д.М.– заместник-кмет ОР в Община Пловдив, с което на „ПЛАЗМА 1“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 46, ет. 2, ап.
9, представлявано от В.Д.К., ЕГН: **********, на основание чл. 25, ал. 4 от
Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198,
взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с
Протокол № 18 от 13.11.2014 г. на Общински съвет - Пловдив е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение по
чл. 11, ал.8, т. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1
към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп. с
Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014 г. на Общински съвет –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ