№ 151
гр. Ловеч, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500229 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 132 от 13.04.2022 година, постановено по гр.дело № 2065 по описа за
2021 година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл. 45 ЗЗД А.Т.К., с ЕГН
**********. с адрес: *** да заплати на Р. М. Г. , с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи си в
негативни емоции, стрес, притеснения, уплах, унижение, физически болки, невъзможност за
самообслужване, ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането и
654,80 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в направени разходи за
лечение и за адвокат, пряка и непосредствена последица от извършено на 30.03.2021 г.
престъпление по чл. 129, ал.1 НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 806/2021 г. на PC Ловеч. Присъдил е на страните съответните
разноски, както и държавна такса по сметка на съда. С Решение № 172 от 10.05.2022 г.
допуснал поправка на грешка в решението, като обезщетението в размер на 654.80 лева се
чете, че е присъдено за имуществени вреди, а не за неимуществени.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А.Т.К., чрез адвокат Д.Г., с която
обжалва решението като необосновано, неправилно и постановено в нарушение на закона и
1
на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че не е ясно и съдът не е изяснил въпроса коя от двете ръце на ищцата е
увредена- лявата или дясната, при положение, че в присъдата, на която се е позовал съдът,
това е очевидно сгрешено. Счита, че не може да бъде направено обосновано заключение, за
коя от двете ръце се отнася счупването и няма как да бъде едновременно затруднено
движението на лявата ръка за период от 5-6 месеца, поради травматичното счупване на
дясната ръка.
Жалбоподателят намира противоречие и в решението относно предявения иск за
имуществени вреди, което го опорочава. Като се позовава на чл.300 от ГПК заключава, че
първоинстанционният съд не е събрал всички доказателства по отношение на пряката
причинна връзка с деянието. Не е съгласен с извода на съда, че е доказано наличието на
всички кумулативно изискуеми елементи от визирания в чл.45 ЗЗД сложен фактически
състав за ангажиране отговорността на ответника за причиненото непозволено увреждане на
ищцата.
Моли, да бъде отменено обжалваното решение и вместо него-постановено друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Алтернативното искане е в случай, че съдът счете исковете за основателни- да измени
обжалваното решение, като намали обезщетението в значително по-нисък размер от
присъдения и отхвърли иска в частта, с която първоинстанционния съд е осъдил ответника
да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и адвокат в размер на 654,80 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адвокат
Г.Г. от АК Ловеч, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Относно оплакването на допуснато нарушение на чл.300 ГПК излага, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, а техническата греша, допусната от наказателния
съд, с нищо не променя страданията на доверителката му. Безспорно е установено, че има
счупена ръка.
По отношение на сумата от 654.80 лв. изтъква, че се касае за имуществени вреди и че
съдът е отстранил очевидната фактическа грешка с решение №172 от 10.05.2022 г.
Определя като неоснователно оплакването на въззивника, че съдът не е събрал
всички доказателства по отношение на пряката причинна връзка с деянието, тъй като това се
установява от разпита на свидетелите.
Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд.Претендира за
разноски по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание, А.К. се представлява от адвокат С. Г. от АК-Ловеч, който
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Р.Г. се представлява от адвокат Г.Г.,
който моли да се остави без уважение въззивната жалба.
2
От приложените доказателства по гр.дело № 2065/2021 година на Ловешкия районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението
си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Ищцата Р. М. Г. е предявила пред Ловешкия районен съд срещу А.Т.К. осъдителен
иск общо за сумата от 12 654.80 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, притеснение, уплаха,
унижение, физическа болка, невъзможност за самостоятелно обслужване и за имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното на 30.03.2021 г. престъпление по
чл.129, ал.1 НК, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 806/2021
г. на ЛРС, заедно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането и до
окончателното изплащане,
Ответникът е оспорил иска.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че ответникът А.Т.К. е признат за виновен и осъден с влязло в
сила споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено с определение
№ 114 от 13.09.2021 год. по НОХД № 806/2021 год. на Ловешки районен съд, за извършени
престъпления по чл.129, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2,предл. първо във вр. с ал.1 НК -затова
че на 30.03.2021 г. около 18.00 часа в гр.Ловеч, ***, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, в
областта на лявата скула, предизвикал падане на земята, причинил на Р. М. Г. от гр.Р.,
средна телесна повреда- затруднено движение на ръка за около 5-6 месеца, поради
травматично счупване на лъчева кост на дясна ръка с дислокация на фрагментите с
последващо оперативно лечение, а така също извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено, на
основание чл.66 от НК.
Прието е като доказателство НОХ дело № 806/2021 г., в което се намира медицинска
документация относно полученото от ищцата телесно увреждане и проведено лечение.От
фиш за спешна медицинска помощ 803А от посещение на екип на ФСМП Ловеч на
30.03.2021 г. в бл.*** е видно, че Р.М. Г. е прегледана, при което е установена палпаторна
болка в областта на ръката- след побой паднала и си ударила ръката.Прегледана е на същата
дата в МБАЛ Ловеч и след рентгенов преглед е поставена диагноза: контузия на други
части на китката и дланта; Счупване на лъчева кост на типично място на дясната ръка.
Видно е от приложената Епикриза, че е приета за лечение в Ортопедично отделение на
МБАЛ-Ловеч, където под обща упойка е извършено оперативно лечение- закрито
наместване на фрактура на дистален радиус с вътрешна фиксация.Изписана е на 03.04.2021
г. с препоръки да продължи лечението в домашни условия, като на 08.04.2021 г. се яви за
сваляне на превръзка, на 35-тия ден за сваляне на гипсова лонгета, а на 45-тия дена от датата
3
на операцията -за сваляне на остеосинтезния материал.
Във връзка с извършената оперативна интервенция Г. е заплатила сумата от 120,00 лв.
за консумативи и потребителски такси от по 17,40 лв. В производството по ДП № 131/2021
г. по описа на РУ на МВР Ловеч, като пострадало лице, е представлявана от адвокат Г.Г., на
когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, според договора за
правна помощ.
По делото са събрани и гласни доказателства, като от показанията на свидетелите се
установяват обстоятелствата във връзка с отношенията между страните и причиненото на
ищцата телесно увреждане. Установява се, че Р.Г. и пенсионерка и от около четири години
живее в жилище в гр. *** заедно с дъщеря си и внучката си. Вършела домакинска работа и
се грижела за внучката. Ответникът живее със семейството си в жилище над ищцата. Между
тях често са възниквали спорове по повод шумове, идващи от дома на ответника, тъй като
семейството му канело гости у дома си и слушали силна музика. В тази насока са
показанията на св. В.М.. Според св.А.И., която е в конфликт с ищцата, последната не е
проявявала търпимост спрямо живущите и когато съседите са слушали музика е удряла по
тръбите на парното, за да преустановят.
Св.М. разказва, че след операцията дясната ръка на ищцата е била обездвижена с три
пирона и с гипс и не е можела да се обслужва сама.След 45 дни е последвала втора
операция- за премахване на пироните, а след това- рехабилитация. Твърди, че освен болките
е изпитвала и притеснение, страх и унижение. Според свидетелката, Р. не се е възстановила
напълно- има проблем при движение и сгъване на пръстите на ръката. Тези обстоятелства са
потвърждават и от св.Р. Г.- дъщеря на ищцата.Последната е помагала на своята майка в
ежедневните нужди и потвърждава, че възстановяването на ръката е продължило около 5-
6 месеца. Въпреки изминалото време тя не може да си служи с увредената ръка и често се
случва да изпусне предмет. Свидетелка е на стреса, който майка е преживяла и заявява, че
е изпитвала страх да излиза от вкъщи, че е нарушен нейният личен и социален живот и
спокойствие, а случилото се е възприела като обида и унижение на личността . Съдът не
дава пълна вяра на показанията на св.Б.В., на основание чл.172 ГПК, предвид нейната
евентуална заинтересованост по делото, тъй като съжителства с ответника.Св. Г. е дъщеря
на ищцата, но нейните показания се подкрепят както от писмените, така и от гласните
доказателства и съдът ги приема за добросъвестно дадени.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от
непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде
уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта
(непозволеното увреждане), които са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
4
съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. И тъй като на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ищцата трябва да докаже
тези вреди, настъпили в резултат на извършеното спрямо нея от ответника престъпление по
чл.129, ал.1 НК.
Влязлата в сила присъда (в настоящия случай определение за одобряване на
споразумение) на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца- чл.300 ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че за ищцата са настъпили
неимуществени вреди в резултат на действията на ответника –нанасяне на удар с ръка в
лицето в областта на лявата скула, предизвикала падане на земята и причиняване на средна
телесна повреда- затруднение в движението на дясна ръка за около 5-6 месеца, поради
травматично счупване на лъчева кост на същата с дислокация на фрагменти с последващо
оперативно лечение, квалифицирано като престъпление по чл.129,ал.1 НК. Физическите
болки и страдания са безспорни, а наред с това е засегната негативно и емоционалната
сфера и справедливостта налага това да бъде възмездено. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите М. и Г., които са най-близко до ищцата и имат преки и непосредствени
впечатления за нейното физическо и емоционално състояние след инцидента.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, следва да приложи
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, основана на принципа за справедливост. В съдебната практика се
приема, че от значение са конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, каквито са
характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилия вредоносен резултат, възраст и обществено положение на
пострадалия.
Съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения от районния съд, който не е изяснил въпроса коя от двете ръце е
увредена. В тази насока съдът се е позовал на приложената по делото медицинска
документация, от която е извел обоснования извод, че в резултат на действията на
ответника, предизвикали падане на ищцата на земята, тя е увредила дясната си ръка.Това е
отразено и в определението на съда, с което е одобрено споразумението между ответника и
прокуратурата по НОХ дело № 806/2021 г., а в частта, в която е отразено, че е затруднено
движението на лявата ръка, е несъмнено, че е допусната очевидна фактическа грешка,
която не може да опорочи съдебния акт.
Съобразявайки характера на увреждането, възрастта на ищцата – 70 г. към датата на
увреждане, която се отразява на продължителността на възстановителния процес,
обстоятелството, че действията на ответника се характеризират и с демонстрация на грубо
неуважение към обществото, в конкретния случай, се налага изводът, че в резултат на
противоправните действия на ответника, ищцата е претърпяла неимуществени вреди- болки
и страдания, стрес, притеснение, унижение, които следва да бъдат възмездени със сумата от
10000 лева, като за разликата до претендирания размер от 12000 лева, искът следва да се
5
отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.84,ал.3 ЗЗД върху сумата от 10 000 лева, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на увреждането-
30.03.2021 г. и до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият въззивен състав намира за доказана и претенцията на ищцата за
обезщетяване на имуществените вреди от ответника, тъй като са приложени писмени
доказателства за тяхното извършване. Платената сума от 120,00 лв. за консумативи и две
потребителски такси от по 17,40 лв. са във връзка с увреждането и проведеното лечение в
МБАЛ Ловеч.Тя е заплатила и адвокатско възнаграждение на адвокат Г. в размер на 500
лева, за да я представлява в производството по ДП № 131/2021 г. на РУ Ловеч. Общият
размер на имуществените вреди е 654.80 лева и те ѝ се дължат от ответника.
По изложените мотиви и поради съвпадане на изводите с изложените от районния
съд, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лева- за платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния ѝ представител- адвокат Г.Г. за въззивната инстанция.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 от 13.04.2022 година и Решение №172 от
10.05.2022 година, постановени по гр.дело № 2065 по описа за 2021 година на Ловешкия
районен съд.
ОСЪЖДА А.Т.К., с ЕГН **********. с адрес: ***, да заплати на Р. М. Г. , с ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на
400.00 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6