№ 1711
гр. Варна, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500892 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, *******, представлявано от управителя П.К.Б.,
действащо чрез адв.Д.Я., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.******, партер, против Решение
№2184/30.12.2021г., поправено с Решение №702 от 16.03.2022г., двете постановени по гр.д.
№14329/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.******-партер /вътрешен
двор/, представлявано от Р.К.М., против жалбоподателя и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, представлявано от
управителя П.Н.К., иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че
ищецът е титуляр на вземане в размер на 2490.89лв., придобито по силата на Договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане
е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия по издадена фактура
№*******г. от “Енерго-Про Продажби“ АД и за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е
издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г. по гр.д.№9793/2014г. на Районен съд Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като в нарушение на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът се е произнесъл
свръхпетитум. Поддържа се още, че решението е постановено по недопустима претенция,
доколкото в нарушение на съдопроизводствени правила съдът не е разгледал възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск поради наличие на волеизявление за
разваляне на процесния договор. Твърди се, че не е възможно да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор, защото така съдът би санирал един прекратен
1
договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е в колизия с
договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/.
Развити са подобни съображения за последиците и възможностите на страните при
неизпълнение, съответно прекратяване/разваляне на договор, като е посочена относима
съдебна практика. На следващо място се поддържа становище за недопустимост на
претенцията, поради липса на правен интерес, тъй като настоящото производство не може да
снабди ищеца с правото на принудително изпълнение, с оглед липсата на правната връзка
между ищеца и жалбоподателя и защото с исковата молба се атакува и оспорва чуждо
правоотношение. Поддържа се още, че с процесния иск недопустимо, се цели установяване
на съществуването по съдебен ред на факт, който не е предвиден в закона, както и
санкциониране на неизпълнение на договор, с което се заобикаля закона чрез нарушаване на
императивни процесуални правила. На последно място се поддържа, че искът е
неоснователен, като се оспорват мотивите на първоинстанционният съд, че след като има
извършено уведомление с по-ранна дата, то ищецът е единствен легитимен носител на
правото. Твърди се, че всяка от страните, представила частен документ, следва да обвърже
насрещните с достоверна дата, а самото уведомление за цесия съставлява частен документ и
като такъв не обвързва с достоверна дата жалбоподателя. Твърди се още, че уведомлението
не е елемент от фактическия състав на цесионното споразумение, като единствената правна
последица от неспазване на изискването за уведомяване, е възможността длъжника да се
освободи валидно от дълга си, плащайки на предишния кредитор. Ето защо уведомяването
по чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото
лице, съответно съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което
настъпва транслативния ефект на сделката. Сочи се, че цедираното вземане преминава в
патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните
по цесионния договор, т.е. със самото му сключване, а не и от момента, в който бъде
изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи такова. Поддържа
се, че договорът, от който ищецът черпи права, е развален едностранно от първия
ответник-“КНМ Груп“ ЕООД, поради неизпълнение на т.6 от договора за цесия между него
и ищеца, предвид липсват данни за каквато и да било насрещна престация от страна на
цесионера, при което за цедента са били налице основания да развали облигационната
връзка между тях. Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение като
недопустимо или за неговата отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с
присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба,
с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е
допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички
отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват
се доводите на въззивника за недопустимост на иска, като се сочи, че постановено по спора
между цедента и длъжника съдебното решение се ползва със сила на присъдено нещо за
дълга спрямо ответника, но с него въпросът за титулярството между субституента и
2
правоприемниците не се разрешава, доколкото нито един от тях не е предприел заместване
на праводателят си в съдебният процес. Ето защо се поддържа, че приключилия с участие на
субституента съдебен спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за титулярството
на вземането, доколкото едва с упражняването на правото на принудително изпълнение ще
се очертае и спора на претендентите, тъй като изпълнителният лист на праводателят им е
един и той може да послужи само на един от тях да събере вече безспорно установено
спрямо длъжника вземане. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недопустимост на
решението основани на възражение за разваляне на договора цесията между “Интейк“
ЕООД и “КНМ Груп“ ЕООД, като се поддържа, че дали един иск е недопустим или не,
зависи от това какви са твърденията на ищеца в исковата молба и в случай, че тези
твърдения не се докажат, то искът би бил неоснователен, а не недопустим. Наред с това се
поддържа, че в разглежданият казус не са налице предпоставките за разваляне на договора за
цесия от страна на “КНМ Груп“ ЕООД, като са развити подробни съображения. На
следващо място са развити доводи за правилност на атакуваният съдебен акт, тъй като при
постановяването му съдът се е ръководил от събраните по делото доказателства и е
приложил точно и правилно материалният закон. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която са изложени
доводи за недопустимост на атакуваното решение, част от които са идентични с тези развити
от жалбоподателят “Пи Маркет“ ЕООД. В допълнение са изложени оплаквания за
недопустимост на атакуваният съдебен акт като постановено по недопустима претенция,
доколкото процесното вземане е съдебно установено със СПН по гр.д.№9793/2014г. на РС
Варна в полза на кредитора “КНМ Груп“ ЕООД и неговият частен правоприемник в хода на
процеса “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че със сключването на договора за цесия, “Интейк“
ЕООД е заменил ищецът “КНМ Груп“ ЕООД в искът му срещу длъжника “Енерго-Про
Продажби“ АД за вземането, предмет на цесията. Сочи се, че дали “Интейк“ ЕООД е
встъпил в самото дело като отделна страна или не е без значение, защото законът го
приравнява на страната на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД, респективно носител на вземането и
този факт не може да се установява втори път по съдебен ред. Ето защо се поддържа, че
понастоящем не е допустима конкуренция за титулярството на вземането, като са развити
подробни съображения, включително и за пределите на силата на пресъдено нещо. На
следващо място се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва
преценката на съдът относно доказателствената стойност на представените доказателства и
развалянето на договора за цесия. Поддържа се, че с изпратена от “КНМ Груп“ ЕООД
нотариална покана №3323 от 02.07.2018г., том 1, №167 на нотариус с рег.№124 на НК до
“Интейк“ ЕООД, е поискано в 14 дневен срок от получаването, да се представят всички
сключени, чрез пълномощника адв.К.Т. договори на 23.10.2014г. и да се извърши
уговореното по тях плащане, ведно с предупреждение, че в противен случай подателят ще ги
счита за развалени. Поддържа се, че “Интейк“ ЕООД не изпълнил задължения си по
договора, от който той претендира правата си в процеса, поради което същият е
3
развален/прекратен. Ето защо се твърди, че първоинстанционния съд е признал
съществуването на вземане в полза на ищеца без основание. Развити са подробни
съображения в подкрепа на становището, че “Интейк“ ЕООД не е изправна страна по
договора за цесия, респективно че не може да претендира права по този договор, като се
сочи и относима съдебна практика. Моли се за обезсилване на първоинстанционното
решение като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на иска като
неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба
на “КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, което в
частта за поддържаната от жалбоподателя недопустимост на атакуваният съдебен акт, е
идентично с това изложено по жалбата на “Пи Маркет“ ЕООД. По отношение на
оспорването на основателността на иска, се поддържа, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му съдът се е ръководил от
събраните по делото доказателства и е приложил точно и правилно материалният закон.
Оспорват се доводите на жалбоподателя за неоснователност на иска, поради разваляне на
процесният договор за цесия от цедента, като са развити такива в обратна посока. Поддържа
се, че “КНМ Груп“ ЕООД не е имал право да разваля договора за цесия, тъй като е
неизправна страна по него, поради неизпълнение на поети задължения по Спогодба анекс от
23.12.2014г., с която процесния договор е изменен. Твърди се, че “КНМ Груп“ ЕООД не е
изпълнило визираните в спогодбата три свой задължения за бездействие, а именно да не
прехвърля процесното вземане на друго лице, да не уведомява длъжника за такова
прехвърляне, както и да не извършва отказ от иск по гр.д.№9793/2014г. по описа на РС
Варна. Ето защо “КНМ Груп“ ЕООД е неизправна страна по процесния договор за цесия,
респективно не може да го разваля. На следващо място са развити доводи за
принадлежността на спорното вземане в полза на ищеца, основани на правопораждащият
момент на договора за цесия, като са изложени подробни съображения. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадени в срок от надлежни страни, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържащи останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивните жалби на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
********* и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, против Решение №2184/30.12.2021г.,
поправено с Решение №702 от 16.03.2022г., двете постановени по гр.д.№14329/2020г. на
4
Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********,
срещу жалбоподателите, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено,
че ищецът е титуляр на вземане в размер на 2490.89лв., придобито по силата на Договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане
е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия по издадена фактура
№*******г. от “Енерго-Про Продажби“ АД и за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е
издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г. по гр.д.№9793/2014г. на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№892/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 01.06.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5