Р Е Ш Е Н И Е
№ 2199/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева
к.а.н.д. № 1907 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Гроусър“ АД, в
ликвидация, срещу решение № 1089 от 31.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 200
по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 601523-F626152 от 27.09.2021 г. на директора на
дирекция „Обслужване“ при ТД Пловдив на НАП, с което на „Гроусър“ АД, в
ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Пловдив, Северна
индустриална зона, ул. „Георги Бенев“ № 15, представлявано от ликвидатора С.Ч.,
на основание чл.179, ал.1, пр.4 ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, във връзка с ал.3 ЗДДС.
Според касатора финансовият резултат на дружеството за
процесния период е нулев, с оглед на което по никакъв начин държавният бюджет
не е ощетен, а и нарушението е констатирано за първи път и е в резултат на
пропуск, а не умишлено. Счита, че в случая са налице условията на чл.28 ЗАНН, който не е приложен
от районния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в
писмени бележки от 24.10.2022 г.
Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и счита
обжалваното решение за правилно. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
да се остави
в сила първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира,
че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна по
делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че наказващият орган е издал наказателно постановление, съдържащо всички
императивни реквизити по чл.57 ЗАНН, при съобразяване на приложимия материален
закон; че по безспорен начин е установено, че дружеството е осъществило
нарушение на чл.125, ал.3, във
връзка с ал.5 ЗДДС, състоящо се в бездействие на представляващото дружеството
лице да подаде отчетни регистри за данъчен период месец юни 2021 г., което
нарушение се санкционира на основание чл.179, ал.1 ЗДДС. Случаят не е маловажен
според районния съд, тъй като целта на наложеното административно наказание е
да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и
да въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани, а в
случая, законният представител на наказаното дружество е неглижирал вмененото
задължение за спазване на реда на управление и нормите на ЗДДС, касаещи
спазване на ясно разписаните срокове за подаване на изискуемите данъчни
документи за съответен данъчен период по ЗДДС. Наказващият орган правилно е
приложил закона, правилно е преценил санкционната норма на чл.179, ал.1, пр.4 ЗДДС,
правилно е определен размерът на имуществената санкция.
Решението е неправилно. Въз основа на установените релевантни
факти районният съд неправилно е приложил материалния закон.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилно
приложение на чл.28 от ЗАНН. Противно на
твърдението на касатора, районният съд е изложил мотиви във връзка с извода си,
че случаят не е маловажен, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
От друга страна, обаче, на настоящия съдебен състав е
служебно известно, че с решение № 1882 от 26.10.2022 г. по адм. дело №
1477/2022 г. на АС Пловдив е оставено в сила решение № 664 от 31.03.2022 г. по
а.н.д. № 242/2022 г. на РС Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 601521-F622612 от 27.09.2021 г. на директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция 500 лева на основание чл.179, ал.1, пр.4 ЗДДС за нарушение
по чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, за неподадена справка-декларация за същия
данъчен период месец юни 2021 г.
С оглед настъпилата от 01.01.2018 г. законодателна промяна в
чл.125, ал.7 ЗДДС, съгласно който декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри
по ал.3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, и
практическата невъзможност да се подаде справка-декларация без отчетни
регистри, настоящият касационен състав намира, че с издаването на две
наказателни постановления за неподадените в срок справка-декларация и отчетни
регистри за един и същ данъчен период наказващият орган е нарушил принципа за
пропорционалност. В този смисъл е решение
от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 на Съда на ЕС, съгласно което, за да осигурят
точното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите-членки
имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които
обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност следва да се използват средства,
които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с измамите и
избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза. В своята практика Съдът
на ЕС е разяснил, че за да се прецени, дали разглежданата санкция е съобразена
с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, тежестта на налаганата санкция и начинът за
определянето на нейния размер, както и преследваните цели, като във всеки конкретен
случай пропорционалността и преследването на легитимна цел следва да бъдат
убедително доказани.
В процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна
измама или за стремеж към избягване на данъчно облагане от дружеството
съобразно критериите, очертани в практиката на Съда на ЕС. Видно е, че не е
налице опит за укриване на облагаеми доставки от приходната администрация,
отчетните регистри са били подадени в деня на съставяне на АУАН, като
финансовият резултат за периода е нулев и се касае за дружеството, което е в
производство по ликвидация и не упражнява търговска дейност. Всички тези факти,
както и наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение по
чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, за неподадена справка-декларация за същия данъчен
период месец юни 2021 г., налагат извод, че налагането на друго наказание за
същия данъчен период се явява непропорционално с оглед преследваната цел – да
се дисциплинира задълженото лице към спазване на установения ред за
своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки.
Поради изложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е неправилно на основание чл.348, ал.1, т.1 НПК
и следва да се отмени, както и следва да се отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1089 от 31.05.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 200 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
601523-F626152 от 27.09.2021 г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД
Пловдив на НАП, с което на „Гроусър“ АД, в ликвидация, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Пловдив, Северна индустриална зона, ул. „Георги
Бенев“ № 15, представлявано от ликвидатора С.Ч., на основание чл.179, ал.1, пр.4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, във връзка с ал.3 ЗДДС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.