Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.
дело № 1853 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.„Московска“ № 19, представлявана
от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт против Б.А.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като длъжник в размер на 1276.79 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за издаване на кредитна карта от 26.06.2015г.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество посочва, че на 27.02.2019 г., в
качеството си на кредитор „БАНКА ДСК”ЕАД, подала до Районен съд - Нова Загора,
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Въз
основа на издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
213/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора срещу Б.А.Й., с ЕГН: ********** било образувано изпълнително дело № 1811/2019 г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева. Посочва се, че съдебния изпълнител изпратил заповедта на
длъжницата и тя ѝ е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
На
29.11.2019 г. „БАНКА ДСК” ЕАД получила съобщение от Районен съд – Нова Загора,
с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, във
връзка с което в срока по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищцовото дружество предявило
настоящия установителен иск.
В
исковата молба се посочва, че сумата от 1276.79 лв. представлява: 588.10 лв. - дължима
главница до 26.02.2019 г.; 408.27 лв. - неплатена редовна лихва за периода от
20.10.2017 г. до 26.02.2019 г.; 19.20 лв. - санкционираща лихва за периода от
28.06.2018 г. до 26.02.2019 г., 261.22 лв. - заемни такси.
Претендират се също и 175.54 лв. - представляващи разноски, направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната
лихва върху главницата 588.10 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищеца
сочи, че към заявлението по чл.417 от ГПК Банката представила копия от Договор за издаване на кредитна карта от 26.06.2015 г., Общи условия,
неразделна част от договора за кредит, извлечение от счетоводните книги на
Банката - извлечение от сметка № 13/25159674 от 27.02.2019 г., от което бил
виден размера на задължението, и извлечение ПЗ показване на заем, от което е
видно, че кредита е усвоен на 29.06.2015 г., Нотариална покана до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях.
Ищцовото
дружество твърди, че вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:
Съгласно
Договор
за
издаване на кредитна карта от 26.06.2015 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Б.А.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Банката предоставила на Б.А.Й. кредит под формата на кредитна карта в размер на 1000 лв. при лихва 21.95 % годишно.
Кредитът
бил усвоен на 29.06.2015 г., както било видно от извлечение от разплащателна сметка на
длъжницата Й..
Видно
от приложеното извлечение от счетоводните книги било, че падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 20-то число и не били платени вноски с падежни дати: 20.10.2017 г., 20.11.2017 г.,
20.12.2017 г., 20.01.2018 г., 20.02.2018 г., 20.03.2018 г., 20.04.2018 г.,
20.05.2018 г., 20.06.2018 г. Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.
Твърди
се, изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя настъпвала с
уведомяването на последния при предсрочна изискуемост, но в настоящия случай изискуемостта
била настъпила, поради настъпил краен падеж на договора, който бил сключен за
36 месеца и изтичал на 26.06.2018 г. Оттогава целият или неплатеният остатък по
кредита бил изискуем изцяло, без да е необходимо каквото и да било уведомяване.
Сочи, че изискуемостта настъпила на следващия ден – 27.06.2018 г. и била
осчетоводена от банката – кредитор на 28.06.2018 г.
Обстоятелството,
че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил задълженията си към
Банката обосновавало ищцовия интерес да потърси защита на правата си и
съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 213/2019 г. едномесечен срок за
предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответниците е отправил към
съда следното искане:
Моли
съдът да приеме за установено, че към 27.02.2019 г. ответницата Б.А.Й., с ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК” ЕАД обща сума в размер на 1276.79 лв., от които: 588.10 лв. - дължима главница до 26.02.2019 г.; 408.27 лв. - неплатена
редовна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 26.02.2019 г.; 19.20 лв. - санкционираща лихва за периода от 28.06.2018 г. до
26.02.2019 г.; 261.22 лв. - заемни такси, както и 175.54 лв. - разноски,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната
лихва върху главницата 588.10 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Юрк.Г. претендира и разноските по
настоящото производство, както и да ѝ бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца отправя
към съда доказателствени искания за допускане назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза в случай, че ответницата не признае иска.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника адв. И.П.И. ***, с който същият е посочил, че е запознат с
исковата молба и счита иска за допустим и частично
неоснователен.
Oсобения представител сочи, че съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза по договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени конкретно регламентирани хипотези. Чл.145 от ЗЗП предвиждал, че неравноправна клауза в договор с потребител
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор от
който той зависи. Преценяването на неравноправната клауза не включвало определянето на основния предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението от
една страна и услугата, която ще бъде доставена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и
разбираеми. В чл.146 било посочено изрично, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, само ако не са уговорени индивидуално, както и че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В чл.144 били посочени изключенията при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи, визирани в чл.143 са неприложими.
От изложеното следвало, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следвало да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада сред изключенията на чл.144 от ЗЗП. В конкретния случай процесния договор бил подготвен
предварително от банката ищец, като ответницата не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му, което налага извод, че клаузите му не са индивидуално уговорени. Следвало да се отбележи още, че ЗКИ и законодателят допуска дължимата лихва по
договор за кредит да се определя, като променлива величина, подлежаща на актуализация, съобразно промяната на ОЛП, определен от БНБ за съответния период на действие на
договора или в съответствие с промяна в курса на валутата, в която е предоставен кредита, спрямо друга валута, като уговорената договорна лихва съставлява по
съществото си печалба, възнаграждение за кредитополучатели в замяна на
предоставения от него кредит, поради което по силата на чл.145, ал.2 от ЗЗП било недопустимо извършването на преценка за неравноправност на
клаузите, които е регламентират, ако те са ясни и разбираеми, доколкото е възможно с оглед предмета на договора и установената за такъв вид договори добра търговска практика. Но договорната клауза уреждаща дължимата наказателна лихва била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, доколкото задължавала кредитополучателя при неизпълнение на неговите
задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стигало до обогатяване
на банката, без правно основание. Размерът на законната лихва, дължима при забава на изпълнението бил определен в чл.86, ал.2 от ЗЗД, а размера на договорната лихва в т.4 от договора за кредит, като наказателната се явявала необосновано завишена спрямо двете и натоварваща
кредитополучателя със задължения за неустойка, несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава. Поради това считал, че клаузата по т.10 от
договора за кредит, следвало да се счита нищожна и не обвързвала ответницата със задължението за заплащане на лихва за забава в размер
по-висок от законната по чл.86 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства:
Договор за издаване
на кредитна карта от 26.06.2015 г.; Общи
условия към договора за кредит; Подробно извлечение от кредитната сметка;
Пълномощно на процесуалния представител на „Банка ДСК” ЕАД; Разпечатка от
Търговския регистър за актуалното състояние на „Банка ДСК” ЕАД; Платежно
нареждане за внесена държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната
сметка.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********
и ответницата Б.А.Й., с ЕГН:
********** е бил сключен Договор за издаване на кредитна
карта от 26.06.2015 г., по силата на който, Банката ѝ предоставила
сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 1000 лв. при лихва 21,95 % годишно, със срок на издължаване на кредита 36 месеца,
считано от датата на усвояването му – 26.06.2015 г. и падежна дата 20-то число
на месеца.
Б.А.Й., с ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК” ЕАД обща сума в размер на 1276.79 лв., от които: 588.10 лв. - дължима главница до 26.02.2019 г.; 408.27 лв. - неплатена
редовна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 26.02.2019 г.; 19.20 лв. - санкционираща лихва за периода от 28.06.2018 г. до
26.02.2019 г.; 261.22 лв. - заемни такси, както и 175.54 лв. - разноски,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната
лихва върху главницата 588.10 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Не е спорно, че ищцовото дружество е
изпълнявало поетите ангажименти по Договора за за издаване на кредитна карта,
докато ответницата не е изпълнила задълженията си по него,
като е просрочила погасяването на
дължимите от нея вноски и е допуснала забава
в плащанията на главница и лихва над 90 дни.
Кредитополучателят не е извършил действия за погасяване на задълженията
си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата
си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 213/2019 г. едномесечен срок
за предявяване на претенцията му срещи ответницата по исков ред, на 13.12.2019 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против Б.А.Й..
Въз основа на подаденото
заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение № 103/01.03.2019 г. и изпълнителен лист, които са образувани от
банката в изпълнително производство пред ЧСИ Гергана Грозева към КЧС и район на
действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело №
20199150401811/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил
заповедта на длъжницата и тя ѝ е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Изискуемостта
на вземането, спрямо кредитополучателя е настъпила, поради настъпил краен падеж
на договора, сключен за 36 месеца на 26.06.2015 г. и изтекъл на 26.06.2018 г.
Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита е станал изцяло изискуем,
без да е необходимо каквото и да било уведомяване. Изискуемостта е настъпила на
следващия ден – 27.06.2018 г. и видно от доказателствата е осчетоводена от
банката – кредитор на 28.06.2018 г. на основание чл.19.2 от Общите условия,
поради забава в плащанията на главница и лихви над 90 дни.
Процесните
задължения са в размер на 1276.79 лв., от които:
- 588.10 лв. - дължима главница до 26.02.2019г.;
- 408.27 лв. - неплатена редовна
лихва за периода от 20.10.2017 г. до 26.02.2019 г.;
- 19.20 лв. - санкционираща
лихва за периода от 28.06.2018 г. до 26.02.2019 г.;
- 261.22 лв. - заемни такси,
както и
- 175.54 лв. - разноски,
направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната
лихва върху главницата 588.10
лв., считано от датата на
подаване на заявлението - 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът назначи на ответника особен представител адв. И.И. ***, който в отговора си на исковата молба посочва, че е запознат с исковите
претенции и счита иска за допустим и частично неоснователен.
Oсобения
представител навежда
за неравноправна клауза по договор, съгласно чл.143 от ЗЗП. Сочи също, че съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, само ако не са уговорени индивидуално. Твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, а са изготвени предварително и поради това ответницата
в настоящото производство не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случая на договор при общи условия. Визирайка договорната клауза, уреждаща дължимата наказателна лихва, посочва същата, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, доколкото задължава кредитополучателя при
неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, с което се стигало до обогатяване на банката, без правно основание.
В откритото съдебно заседание проведено на
02.09.2020 г. за ищеца „Банка ДСК” ЕАД се явява гл.юрк. Р.Г., редовно упълномощена от
по-рано, за ответницата по делото – Б.А.Й., редовно
призована чрез особен представител адв. И.П.И. *** – не се явява, за нея се
явява адв. М.П.И.-Н. ***, преупълномощена от същата дата от адв. И.И..
Гл.юрисконсулт Р.Г. поддържа предявения иск.
Особения
представител на ответницата адв. М.И.-Н. посочва, че не поддържа възраженията
за частична неоснователност на иска, тъй като от представените по делото
доказателства станало ясно, че предявения иск е основателен, във връзка с което
с оглед процесуална икономия недържи на искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и заявява, че прави признание на иска.
Предвид
заявеното от ответната страна гл.юрк. Г. моли за решаване на делото при
условията на признание на иска и моли съдът да постанови установително решение
в полза на ищеца по реда на чл.237 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по Договор за издаване на кредитна карта между „Банка ДСК” ЕАД и Б.А.Й.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е предоставило
на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал своите задължения,
като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва
над 90 дни, поради което кредитът е предсрочно изискуем.
В настоящия случай изискуемостта е настъпила, поради настъпил краен падеж на договора, който е бил сключен за 36 месеца и е изтекъл на 26.06.2018 г. , поради което неплатения остатък по кредита е изискуем изцяло.
По
същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер.
Предявения
положителен
установителен иск за дължимост на процесните
суми, представляващи задължения по Договор за за
издаване на кредитна карта, следва да бъде уважен,
съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от особения представител на ответницата.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 644.54 лв. общо, от които 25.54 лв.
държавна такса, 319.00 лв. възнаграждение за особен представител и 300.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 213/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 175.54 лв. общо, от които 25.54 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415
от ГПК, по отношение на Б.А.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Московска“ № 19,
представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, сумата в общ размер 1276.79 лв. /хиляда двеста седемдесет и шест лева и
седемдесет и девет стотинки/ от които: 588.10 лв. /петстотин
осемдесет и осем лева и десет стотинки/ дължима главница до 26.02.2019 г., 408.27 лв. /четиристотин и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ неплатена
редовна лихва лв. за
периода от 20.10.2017 г. до
26.02.2019 г., 19.20
лв. /деветнадесет лева и двадесет стотинки/ санкционираща
лихва за периода от 28.06.2018
г. до 26.02.2019 г., 261.22 лв. /двеста шестдесет
и един лева и двадесет и две стотинки/ заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с № 103/01.03.2019 г. по ч.гр.дело № 213/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, Б.А.Й., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК:
*********, сумата от 644.54 лв. /шестстотин
четиридесет и четири лева и петдест и четири стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК, Б.А.Й., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 175.54 лв. /сто
седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, за сторените разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 213/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: