О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.02.2021 год.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ,
2. ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 4/2021 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на Ф.Д.Т. *** срещу определение от 22.06.2020 год. по гр.д. № 414/2016
год. на Самоковския районен съд, с което съдът е отменил допуснатото с
определение № 777 от 19.09.2016 год. на СОС, поправено с определение № 799 от
27.09.2016 год. по ч.гр.д. № 592/2016
год. на СОС обезпечение на предявените искове от Ф.Т. срещу Д. Т., Т. П.-Т. и „Ю.Б.“
АД с правно основание чл. 440, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 414/2016
год. по описа на РС-Самоков, както и постановената по същото обезпечителна
мярка „спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 207930400173 по
описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 при КЧСИ, насочено върху недвижим имот
– жилище, апартамент, находящ се в с. Б.И., ул. „19“ № 16 със застроена площ от
60 кв.м., на две нива, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 03441.2.509.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-55/01.04.2008
год. на изпълнителния директор на АГКК. Счита, че обезпечителната нужда не е
отпаднала, тъй като спорът относно правото на собственост върху процесния имот
не е разрешен.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва
частната жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства, във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС-Самоков е
образувано по искова молба на Ф.Т. срещу Д. Т., Т. П.-Т. и „Ю.Б.“ АД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 440, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Същите са обезпечени чрез налагане на посочената по-горе обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението върху описания недвижим имот, на основание чл. 397, ал.
1, т. 3 от ГПК.
С решение № 177/21.11.2017 год.
по гр.д. № 414/2016 год. РС-Самоков е отхвърлил предявените искове за
признаване за установено, че ответниците –физически лица не са станали
собственици на описания имот на основание реализирано право на строеж през 2007
год., а е прекратил производството по предявените отрицателни установителни
искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имота
на основание нотариален акт за покупко-продажба сключен с н.а. № 23, том IIIА, рег. № 4456, дело № 396/2009
год. на нотариус с район на действие РС-Самоков, поради недопустимост на
исковете. С решение № 259/16.07.2018 год. по гр.д. № 246/2018 год. СОС е
обезсилил решението на РС-Самоков в частта, с която са отхвърлени предявените
искове по чл. 440 от ГПК и е прекратил производствоо по делото. Решението в
останалата част /с характер на определение/ е потвърдено. С определение №
313/19.06.2019 год. по гр.д. № 4899/2018 год. на ВКС на РБ не е допуснато
касационно обжалване на решението по гр.д. № 246/2018 год. по описа на СОС.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи слените изводи от правна страна:
Частната жалба е депозирана в определения от закона срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 402, ал. 2 от ГПК съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато. Този ред се прилага, когато обезпечителната мярка е допусната процесуално законосъобразно, но впоследствие същата се оказва неоправдана, защото очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило в следните хипотези: 1. ако искът бъде отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение; 2. когато делото, образувано въз основа на обезпечения иск бъде прекратено поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска; 3. когато възнамеряваният иск не е бил предявен в определения от съда срок. В случая е налице втората от посочените хипотези. Производството по обезпечените искове е приключило чрез прекратяването му поради недопустимост на предявените искове, с влязъл в сила съдебен акт.
Целта на допуснатото обезпечение е да се осигури възможност на ищеца да реализира правата си по съдебното решение, в случай на уважаване на исковете, след влизането му в сила. В конкретния случай тази цел не може да бъде постигната именно поради прекратяване на производството по делото. Причината за допускане на обезпечението е отпаднала, поради прекратяване на производството по делото по обезпечените искове с влязъл в сила съдебен акт.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че молбата за отмяна на наложената обезпечителната
мярка по реда на чл. 402, ал. 2 от ГПК е основателна.
Тъй като
крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2020 год. по гр.д. № 424/2016
год. на Самоковския районен съд, с което съдът е отменил допуснатото с определение
№ 777 от 19.09.2016 год. на СОС, поправено с определение № 799 от 27.09.2016
год. по ч.гр.д. № 592/2016 год. на СОС
обезпечение на предявените искове от Ф.Т. срещу Д. Т., Т. П.-Т. и „Ю.Б.“ АД с
правно основание чл. 440, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 414/2016 год. по
описа на РС-Самоков, както и постановената по същото обезпечителна мярка
„спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 207930400173 по описа на
ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 при КЧСИ, насочено върху недвижим имот – жилище,
апартамент, находящ се в с. Б.И., ул. „19“ № 16 със застроена площ от 60 кв.м.,
на две нива, представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 03441.2.509.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-55/01.04.2008 год. на
изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 402, ал. 2 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.