№ 621
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200050 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от АЛ. П. ДЮЛГ. против НП № 21-0819-003689/27.09.2021 г. на Началника
на група „Административно наказателна дейност, отчет на пътнотранспортни
произшествия и водачи на моторни превозни средства“ в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 58
т.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в разрез с разпоредбите на ЗАНН, като в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л.А., в което излага становище, че НП е
законосъобразно и обосновано. Иска се същото да бъде потвърдено и да се присъди в
полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение-
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.08.2021 г., около 17.13 ч. при извършване на обход на автомагистрала
Хемус /N А-2/ в посока гр. София, на километър 422, полицейските служители към
сектор ПП при ОД на МВР-Варна – свид. К.Д. и свид. К.И., забелязали спрян в
аварийната лента л.а. Рено Лагуна с ДК№ РР1574 ВН. Същите спрели служебния
автомобил и предприели проверка на самоличността на водача на превозното средство.
Установили въззивника, като лице, което се представило за водач на автомобила,
съотв. седяло на шофьорското място. В автомобила, освен водачът се намирали още
двама пътници, като тримата пушели цигари. Обяснили на полицейските служители, че
автомобилът е загрял, което е наложило спирането му в аварийната лента. Свид. И.
указал на водача да стартира двигателя с ключа на превозното средство и по
показателите на таблото установил, че температурата на охладителната течност е с
нормални стойности, съотв. не е загрял двигателят на автомобила. Полицейските
служители констатирали също, че няма поставен предупредителен светлоотразителен
триъгълник на пътното платно зад автомобила и не е обозначено по никакъв начин
мястото на спирането му, с което е създадена опасност за движението. Водачът заявил
на полицейските служители, че няма нужда от пътна помощ.
При така установените факти, свид. К.Д. съставил на въззивника АУАН за
извършено нарушение на чл. 58 т.3 от ЗДвП. На 02.09.2021 г. въззивникът е депозирал
възражения срещу акта, които били преценени като неоснователни, порази което въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св.К.Д. и свидетелят по акта К.И.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 21-0819-003689/27.09.2021 г. е издадено от
2
компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието е индивидуализирано в
необходимата степен.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. По делото категорично се установи от
обективна страна, че на процесната дата жалбоподателят е спрял и престоявал с
процесния автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистрала "Хемус",
на км 422, без да е имало повреда на пътното превозно средство, здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от приложените по делото
писмени доказателства. Видно от събраните гласни доказателства, към момента на
извършване на проверката положението на стрелката за температурата на
охладителната течност на двигателя е била в нормални стойности, не е имало данни за
превишаването й, съотв. след приключване на проверката водачът е запалил
автомобила и потеглил с превозното средство безпроблемно, като последният е отказал
на полицейските служители обслужване от пътна помощ. Като косвено доказателство
относно констатациите на полицейските служители за липса на повреда на превозното
средство е и фактът, че мястото на спиране на автомобила не е било обозначено с
предупредителен светлоотразителен триъгълник. Същевременно, въззивникът не е
ангажирал по делото доказателства, оборващи констатациите в акта и показанията на
полицейските служители, с оглед на което изложените от същия възражения за
наличие на технически проблем с процесното средство са останали недоказани.
Поради изложеното, правилно е ангажирана отговорността на въззивника на
основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, доколкото цитираната норма предвижда
извършеното нарушение в диспозицията си.
В случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
3
същия вид. Законът не изисква да са настъпили вредни последици от неправомерното
поведение, поради което явно се касае за формално нарушение и липсата на
вредоносен резултат не предопределя маловажността на деянието.
При преценка на справедливостта на наложеното наказание обаче съдът
констатира, че същото е неоснователно завишено над минималния размер. Не са
установени по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, като такива не се сочат
и от административно-наказващия орган. Поради изложеното, съдът намира, че
наказание в минимален размер би било справедливо и ще съответства на целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП е обосновано и
законосъобразно, но наложеното наказание е несправедливо такова, поради което НП
следва да бъде изменено досежно неговия размер.
С оглед направеното искане за присъждане в полза на въззиваемата страна
на юрисконсултско възнаграждение, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, , съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
4
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни
заседания, в което процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно за сумата от 16/шестнадесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-0819-003689/27.09.2021 г. на Началника на група
„Административно наказателна дейност, отчет на пътнотранспортни произшествия и
водачи на моторни превозни средства“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна, с което на АЛ. П. ДЮЛГ. на основание чл. 180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение
на чл. 58 т.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 20
/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА АЛ. П. ДЮЛГ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна
сумата от 16/шестнадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1
от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5