№ 278
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503547 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Н. Д. А., ЕГН
********** срещу решение № 260487/02.10.2020 год постановено по гр.д. № 21063/2019
год по описа на ВРС,с което се:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Х.И. с ЕГН
********** и Н. Д. А., ЕГН **********, че И.Х.И. , ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.
Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67 е изключителен собственик на недвижим
имот-апартамент с идентификатор 10135.4502.277.7.7 по КК и КР на гр.Варна с площ 59,45
кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67, ведно с
прилежащото му избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, на осн. чл. 23, ал. 1 от СК и
се
ОСЪЖДА Н. Д. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Русе“ №31, ап. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.И. , ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301,
вх.3, ет.2, ап.67 сумата от 1240 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излагат се подробни
съображения и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго,с което
1
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява подробни
съображения относно неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от И.Х.И. , ЕГН **********,
срещу Н. Д. А., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на недвижим имот-апартамент с идентификатор 10135.4502.277.7.7
по КК и КР на гр.Варна с площ 59,45 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. Владислав
Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67, ведно с прилежащото му избено помещение № 67 с
площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж.Твърди се, че страните са в граждански брак от 29.07.1987 г. По време на брака е
закупен процесния недвижим имот с договор № 28682/28.10.1983г. с Община Варна. Твърди,
че имотът е придобит изцяло с лични средства на ищеца, получени по дарение от
родителите му- Х.И.Ж. и Н.Д.Ж.. Сумата от 8000 лева е предоставена от майката на ищеца
от влога и Банка ДСК,а сумата от 6202 лева родителите му са предоставили в брой. Ищецът
е заплатил за покупката на имота сумата от 11958 недоминирани лева през 1993 г. от
личните си средства. По това време работел в Корабостроителния завод и получавал високо
възнаграждение, а съпругата му работела като тъкачка с минимален доход.
С оглед на изложеното счита, че придобИ.ето на жилището по време на брака с
ответника се е осъществило чрез преобразувано лично имущество, поради което моли да се
приеме, че имотът е негова собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Оспорва имотът да е придобит с лични средства на ищеца.
По време на закупуването на имота и двамата съпрузи работели. Доходът на съпругата не
2
бил минимален. Допълнително тя поемала основно грижите за домакинството. Оспорва
родителите на ищеца да са му дарявали парични средства лично на него. Винаги когато
дарявали средства, помощта била за семейството. Настоява за отхвърляне на претенцията.
За да се произнесе по спора, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е по делото, че страните- ищецът И. Х. И. и ответницата Н. Д. А. са
сключили граждански брак на 29.07.1987г, като при предявяване на иска са в процес на
развод .
От договор № 28682/ 28.10.1993г. / л.7 и сл/ се установява, че ищецът И.И. е
закупил от Община Варна ведомствен на Варненска корабостроителница недвижим имот :
жилище 67, находящо се в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67, с
площ 59,45 кв.,ведно с прилежащото му избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и
0.5658% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 11958
лева, която е внесена изцяло.За внасяне на сумата е приета като доказателства и
е приложената на л. 53 от делото разписка № 1037/03.08.1993г. .
По делото са разпитани свидетели .
Свидетелят П.П. , сочен о т ищеца и братовчед на ищеца, излага,че знае,че
ищецът е закупил ведомственото жилище ,в което е живеел през 1993 год Твърди,че е бил
свидетел,когато друг братовчед на свидетеля е върнал на бащата на ищеца " две пачки
пари" ,които после са били дадени на ищеца.През този период, ищецът по делото са били
младо семейство и са нямали пари. Свидетелят е чул,че бащата на ответника е казал,че дава
тези пари за апартамента . Пачките върнати са били 2 по 10 лв, а вуйчото е дал и 3-4 пачки
по 20 лв.
От показанията на свид. В.Н., се установява,че той е върнал на вуйчо си /
бащата на ищеца/ пари, получени в заем в размер на 2000 лв. Тези пари, заедно с още 4-5
пачки по 20 лв, бащата на ищеца е дал на ищеца ,за да може да купи апартамента,като
сумата е била общо от 12 000 лв.На въпрос на съда, свидетелят е заявил,че " когато баща му
на И. даваше парите ги даде на И. и каза,че тия пари са за да си купят апартамент".
Свид. Я.С. и С.Г.,сочени от ответната страна, излагат, че Надка е била в много
добри отношения с родителите на съпруга си.
И двамата свидетели са категорични, че родителите на И. са помагали при
3
обзавеждането на апартамента на младото семейство. Според св. Г. е възможно да са им
помогнали и за закупуването на апартамента, въпреки че не са работели престижна работа,
за да заделят пари.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи :
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.23 ал.1 СК.
Ищецът основава своята претенция на обстоятелството, че придобитото по
време на брака с ответницата жилище е закупено изцяло със средства, дадени от неговите
родители- майка му/ от изтеглени от нея от личен влог суми / и баща му в брой. Като се
позовава на настъпила трансформация на вложените лични средства , претендира за себе си
собствеността на придобито при режим на СИО жилище, подробно описано в исковата
молба.
Спорът по делото се концентрира относно произхода на средствата, заплатени
при покупката на имота и дали същите са били лична собственост на ищцата, с което да се
счита оборена презумпцията за съвместен принос.
Съгласно разпоредбата на чл. 21,ал.1 СК / в сила от 01.10.2009 г./ вещните права
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният
принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия Семеен кодекс
бракове, какъвто е и бракът между страните по делото се прилага законовия режим на
съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност.
В своята постоянна практика ВКС приема, че законовата презумпция за
съвместен принос е оборима, като в тежест на лицето , който поддържа, че имотът е
придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация
на лично имущество по категоричен начин, като обори законовата презумция за съвместен
принос, като обратното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти
трябва да бъде пълно и пряко. / Решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 566 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение./
Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да
бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако
4
има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент
относно стойността на придобитото по време на брака имущество. За да проведе успешно
иск за установяване на трансформация на лични средства, съпругът, предявил иска, следва
да установи, че е притежавал и вложил такива при придобИ.ето на имота. Презумпцията
по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от
съпрузите към момента на придобИ.ето на вещта. Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д.
№ 6452 / 2013 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение .За целта са допустими
всякакви доказателства - писмени и гласни, но те трябва да убедят съда, че вложените в
конкретния имот средства са форма на пълна или частична трансформация на лични
средства на единия от двамата съпрузи.
Настоящият въззивен състав приема,че в настоящето производство ищецът не е
оборил презумцията за съвместен принос
С ангажираните гласни доказателства ищецът не установява с категоричност
извършването на дарение на парични средства от баща му лично на него. Ако все пак се
приеме, че обсъденият дотук доказателствен материал дава някакви индиции за направено
дарение, то главният, подлежащ на доказване, факт /дарственият акт да е направен лично в
полза на ищеца/ отново не е установен при условията на пълно доказване. Дори да се
кредитират показанията на свидетелите за произхода на част от средствата за закупуване на
имота - лични на възходящи на ищеца, то липсват доказателства за даряването им да е само
на ищеца. Нещо повече, в показанията си свидетелят Недялков сочи, че " когато баща му на
И. даваше парите ги даде на И. и каза,че тия пари са за да си купят апартамент". От
показанията на свидетелите не може да се приеме, че от страна на бащата е изразена воля
да надари само сина си- ищеца И.И..
К ато се има предвид момента на тази покупко-продажба - далеч преди развода.
житейски логично е дарението от родителите да е на двамата съпрузи, като семейство, при
липсата на категорични доказателства за обратното. В този смисъл Решение
1347 от 12.01.2009г. на ВКС по гр. д. 4561/2007г., ГК, IV г. о.
Предаването на сумата не е доказателство, че вносителят дарява въззивника, а не
двамата съпрузи
Съществено е и обстоятелството,че свидетелите не са присъствали при
закупуване на процесния имот. Установява се от разпитани ни свидетелите сочени от ищеца,
че те са видели,че ищецът получава парични средства от баща му, но никой от тях не е
присъствал на влагане на паричните средства в закупуването на имота. .
.Съдът счита, че твърдяната трансформация на лични средства за закупуване на
процесния имот е останала недоказана, което налага предявеният иск да бъде отхвърлен.
5
Независимо от изложеното по горе, следва да се посочи и обстоятелството, че е
налице съществено разминаване на твърденията изложени в исковата молба относно
произхода на средствата,вложени за покупката на процесния апартамент,които твърдения
ищецът е следвало да докаже и показанията на свидетели, че цялата сума е дарена от бащата
на ищеца.
Въззивният съд приема, че в конкретния казус събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установяват по категоричен начин твърденията на ищеца, че сумата
,която е платена като цена на процесния имот, посочен в договора за продажба, е дарена на
него от родителите му, т.е. представлява лично имущество по смисъла на чл.22, ал.1 СК. Д
В настоящия процес не съществува задължение ответницата по иска да
установява семеен произход на средствата при закупуване на недвижимия имот, тъй като
съществува законова презумпция
С оглед на изложеното, съдът приема, че не е доказано , че е осъществена
трансформация на средства, дарени само на съпруга и не е оборена презумцията по чл. 21,
ал. 1 от СК за това, че придобито по време на брака е собственост и на двамата съпрузи.
Предявения иск е явява основателен,като поради несъвпадащите изводи на
настоящия състав с изводите на ВРС, решението на ВРС следва да се отмени и вместо него
да се постанови друго,с което предявеният иск бъде отхвърлен..
При този изход на спора, въззиваемата страна следва да заплати на въззивната
страна направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 461,44 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260487/02.10.2020 год постановено по гр.д. №
21063/2019 год по описа на ВРС, с което се
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Х.И., ЕГН
********** и Н. Д. А., ЕГН **********, че И.Х.И., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.
Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67 е изключителен собственик на недвижим
имот-апартамент с идентификатор 10135.4502.277.7.7 по КК и КР на гр.Варна с площ 59,45
кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67, ведно с
прилежащото му избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, на осн. чл. 23, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Н. Д. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Русе“ №31, ап. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.И. , ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301,
6
вх.3, ет.2, ап.67 сумата от 1240 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал. 1 от ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.Х.И., ЕГН ********** срещу Н. Д. А., ЕГН
**********, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.Х.И. с ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301, вх.3, ет.2, ап.67 е изключителен
собственик на недвижим имот-апартамент с идентификатор 10135.4502.277.7.7 по КК и КР
на гр.Варна с площ 59,45 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.301,
вх.3, ет.2, ап.67, ведно с прилежащото му избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и
0.5658% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, на осн. чл. 23, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА И.Х.И. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. А., ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Русе“ №31, ап. 3 сумата от 461,44 лв представляваща
направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7