Решение по дело №219/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 288
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20191840100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 16.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното съдията гр. дело №219/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от „А...ЕООД, чрез юрисконсулт Д...А..., срещу С.Й.П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за заплащане на следните суми: 721,64 лв. главница по Договор за паричен заем №....2017г.; 98,68 лв. договорна лихва за периода от 11.07.2017г. до 06.03.2018г.; 292,96 лв.  неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 86,86 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2018г. до 20.09.2018г.;; 292,74 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 235лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 27.09.2018г., до окончателното изплащане. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че между ответника и „В..К.“ ООД е сключен Договор за паричен заем №....2017г.. Поддържа, че заемателят е усвоил заемни суми в общ размер от 800лв.. Твърди, че са постъпвали частични плащания от ответника в общ размер на 186 лв.. Поддържа, че дължимите суми са в претендирания размер. Твърди, че така формираното вземане е цедирано от „В..К.“ ООД на ищеца, за което длъжникът да бъде уведомен с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание на ……2019г.  на основание чл. 233 ГПК производството е частично прекратено поради направен отказ от исковете по отношение на следните суми: 292,96 лв.  неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 292,74 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 235лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В с.з. на ………….2019 г. ответникът се явява лично, като признава, че дължи претендираните от ищеца суми (с изключение на сумите за неустойка, такса за експресно разглеждане, както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение) и моли за отлагане на делото с оглед даване на възможност на ищеца да изрази становище по направеното признание на иска.

В с.з. на ………...2019г. е докладвана молба от ищеца, постъпила на ………….2019г., в която се съдържа искане за постановяване на основание чл.237 ал.1 от ГПК на решение при признание на иска в случай, че са налице предпоставките за това (в същата молба се прави и отказ от исковете за неустойка, такса за експресно разглеждане, както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение).

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на  решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл.237 от ГПК, а именно: същият е бил редовно призован за с.з. в което лично е признал иска и своята отговорност по него на основание чл.237 ал.1 във вр. ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови  решение при признание на иска, с което да се уважи предявеният иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са частично уважени. Ищецът представя списък за разноски по чл. 80 ГПК за внесената държавна такса в размер на 175 лв. по настоящото производство и 25 лв. по заповедното производство, както и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото производство от 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в размер на 50 лв.. С оглед направения отказ от част от исковете и съобразно уважената част от исковете дължимите от ответника разноски са в размер на 249,39лв. за настоящото производство и 39,38 лв. за заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД по отношение на С.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, че „А...ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на упревление гр. С..., ул. „П...“ №……….., представлявано от Т... Я... К...., е носител на право на парично вземане за следните суми: 721,64 лв. главница по Договор за паричен заем №....2017г.; 98,68 лв. договорна лихва за периода от 11.07.2017г. до 06.03.2018г.; 86,86 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2018г. до 20.09.2018г.; , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 27.09.2018г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Й.П. да заплати на „А...ЕООД направените по делото разноски в размер на 249,39лв. за настоящото производство и 39,38 лв. за заповедното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: