РЕШЕНИЕ
№ 1815
гр. Бургас, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20232120106509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, предявени от Г. В. Д., Н. В. Д. и
А. Н. Д. про-тив Б. А. Я. и С. К. Д..
От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отно-
шение на ответниците, че ищците са собственици на по общо 54.435/268 кв. м. ид. час-ти от
два недвижими имота – ПИ с идентификатор .........и ПИ с идентификатор ........ по КККР на
гр.Бургас, с площ – по 268 кв. м. всеки от тях, находящи се на ул.”Т.К, гр.Б съответно – на №
29 и № 27, на основание давностно владение, продължило от 1995г. до настоящия момент.
Претендират се разноски.
Ответниците възразяват по допустимостта на исковете – с оглед влязлото в сила ре-шение
по гр. дело № 4993/2020г. на РС Бургас, а по същество – оспорват претенцията и молят
Съдът да я отхвърли. Претендират разноски.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на исковете съдията-докладчик се е произнесъл с Определението от
17.07.2024г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, поради което повторно излагане на
същите съображения не е необходимо.
С Решението, постановено по гр. дело № 4993/2020г. на РС Бургас, са уважени отри-
цателни установителени искове на Б. Я. против Г., Н. и А. Д.и, а именно, че тримата не са
1
собственици на процесните идеални части от двата недвижими имота, предмет и на
настоящото производство. На основание чл.537 от ГПК е отменен констативният им
нотариален акт. Същото е влязло в законна сила на 17.08.2023г., като ползва и другия
ответник, в качеството му на съсобственик на двор-ното място.
Видно от съдебните актове на трите инстанции – РС Бургас, ОС Бургас и ВКС, както и от
писмения отговор, който са депозирали по цитираното гражданско дело ищците по
настоящото е, че Д. са основавали правото си на собственост на наследяване, а евентуално и
на изтекла в тяхна полза придобивна давност, с присъединяване владение-то наследодателя
им. Възражението им в този смисъл е било разгледано от съдилищата и прието за
неоснователно, като недоказано.
При това положение, следва да се приеме, че дори и те да са осъществявали владение по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС върху процесните идеални части от двата ПИ, с предя-ването на
иска от Б. Я. по гр. дело № 4993/2020г. на РС Бургас давността е била прекъсната – чл.116,
б.”б” от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС.
По време на процеса такава не е текла – чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС.
Нова давност, евентуално, би започнала да тече от влизането в сила на съдебното ре-
шение – 17.08.2023г.
За времето от горната дата до тази на завеждане на настоящото дело – 30.10.2023г.,
очевидно, срокът по чл.79, ал.1 от ЗС няма как да е изтекъл.
Обсъждането на останалите доводи на страните, както и на събрания доказателствен
материал, е безпредметно.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на от-
ветниците направените по делото разноски за платени адвокатски възнаграждения, как-то
следва: 1500 лв. – на Я. и 1 550 лв. – на Д..
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Д., ЕГН: **********, Н. В. Д., с ЕГН: **********, и А.
Н. Д., с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр.Б, ул.”Ц.А” № – чрез адв. И. М.,
искове за признаване за установено по отношение на Б. А. Я., ЕГН: **********, от гр.Б,
обл.Б, ул.”Д. с” № 7 и С. К. Д., ЕГН: **********, от гр.Б, ул.”” № че тримата са собственици
на по общо 54.435/268 кв. м. ид. части от два недвижими имота – ПИ с идентификатори
.......... по КККР на град Б, с площ по 268 кв. м. всеки от тях, находящи се на ул.”Т.К”, гр.Б,
съот-ветно – на № 29 и № 27, на основание давностно владение, продължило от 1995г. до 30.
10.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. Д., Н. В. Д. и А. Н. Д. да заплатят на Б. А. Я. сумата 1 500 лв., а на С. К.
Д. – сумата 1 550 лв., представляващи разноски по делото за платени адвокатски
2
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3