Р Е Ш Е Н И Е
№ 242, 18.01.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.01.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10137 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Х. Г. Данов” № 37, представляван
от **** А. Т., твърди, че Х.Г.Б. като
собственик на топлоснабден имот, съставляващ апартамент *, на етаж *, във вход
„*”, в жилищна сграда с административен адрес - гр. П., ул. „***” № **,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ има качеството на клиент
на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен
случай съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за периода *** – ***
ищецът доставил до сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект, а
търговецът, извършващ услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
разпределил за последния топлинна енергия на обща стойност 161.73 лева, цената
на която не е заплатена в срок, поради което на ответника са начислени и
обезщетения за забава в общ размер на 17.75 лева за периода *** - ***. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6243
по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2017 г., срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което с настоящата искова
молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6243/18
г. в съда – ***, до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноски по настоящото и по заповедното производство.
Обективно съединени искове с правно основания чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Продължение на решение по гр. д. № 10137/18 г. на РСПд
– стр. 2/5
Ответникът Х.Г.Б. с ЕГН **********, представляван от
пълномощника му адвокат Х.Г.Б., не оспорва доставянето на топлинна енергия в
процесния имот, както и стойността на разпределената за същия топлинна енергия,
но твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като ответникът няма
качеството на клиент на топлинна енергия, , тъй като не е нито собственик, нито
ползвател на описания в исковата молба апартамент, както и че вземанията са
погасени по давност, поради което моли
съда да ги отхвърли. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 6243 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на *** е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Х.Г.Б.
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 161.73 лв. – топлинна
енергия доставена за периода *** – *** за обект на потребление, находящ се в
гр. П., ул. „***” № **, вх. „*”, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - ***, до окончателното й изплащане;
сумата от 17.75 лв. – обезщетение за забава за периода *** – ***, а също и
сумата от 75 лв. разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Видно от представените от ищеца в последното проведено
по делото открито съдебно заседание нотариално заверен препис на Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № *** и
Удостоверение изх. № **, издадено от О. П., Р.„***” на **, на ** Х.Г.Б. е
закупил от третото лице о. ф. „*** – гр. П. следния недвижим имот – апартамент
№ **, намиращ се жилищна сграда – блок ***, вх. „*”, на ***-ти етаж, построен
върху държавна земя, в ж. к. „***”, гр. П., който имот е с нов административен
адрес – ул. „***” № ***, ет. *, ап. *, гр. П..
Договорът за покупко-продажба е титул за собственост
по смисъла на чл. 117, ал. 3 Закон за териториално и селищно устройство /отм./,
а представеното удостоверение е официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата
му и по установени форма и реда, поради което съставлява доказателство за
извършените от съставителя и пред него действия. А в него органът, който го е
издал е удостоверил, че апартамент № ** /по строителна номерация/, ет. *, вх.
*, от жилищен блок ***, в кв. ***, гр. П., описан в договора за
покупко-продажба, е с нов административен адрес – ап. *, ет. *, ул. „***”, гр.
П.. Следователно налице е идентичност между имота, посочен в исковата
Продължение на решение по гр. д. № 10137/18 г. на РСПд
– стр. 3/5
молба
и този, индивидуализиран в договора за покупко-продажба, с оглед на което
настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот.
Ответникът не оспорва, че през периода *** – ***
абонатната станция, обслужваща сградата, е работила и е захранвала обектите,
присъединени към нея с топлинна енергия, а също и количествата и цените на
разпределената за апартамента му топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 постановява /ЗЕ/, че :
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за
придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не
фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор
сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на
собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна
собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/,
се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл.
143, ал. 5 ЗЕ/.
Или по силата на цитираните
разпоредби, както и на факта, че ответникът е собственик на процесния
апартамент, който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа,
през исковия период той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради
което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия.
Ответникът, обаче, оспорва дължимостта им с оглед и на
направеното правопогасяващо възражение.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град П.,
одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, заверен препис на които е
приет като доказателство по делото, приложими в отношенията между страните на
основание чл.150, ал. 2 ЗЕ : „Купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и сума за
Продължение на решение по гр. д. № 10137/18 г. на РСПд
– стр. 4/5
услугата
дялово разпределение за топлинна енергия в 30 (тридесет) дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.”, като по силата на тази договорна
клауза падежът на задължението за плащане на стойността на консумираната
топлинна енергия за месец *** - най-късно възникналото от процесните
задължения, е настъпил на ***, поради което от следващия ден то е станало
изискуемо /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Вземанията за цените на потребена
топлинната енергия съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД и като такива се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл.
111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т.
д. № 3/11 г./ Заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6243/18 г. е
подадено в Районен съд – Пловдив на ***, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК това
е и денят, от който се смята предявена и настоящата искова молба. Към този
момент, обаче 3-годишният давностен срок за процесните вземания не е изтекъл,
поради което направеното правопогасяващо възражение като неоснователно следва
да бъде отхвърлено, а предявените искове уважени в пълните предявени с исковата
молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 95 лв. разноски по производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 15 лв. такса за удостоверение за идентичност/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 2 Наредба за плащането на правната помощ с 50 лв. над минималния размер с оглед на направените от ответника оспорвания, довели до неоснователно отлагане на делото и разглеждането му в повече от едно съдебно заседание. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 6243/18 г. 75 лв., в това число 25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт. По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.Б. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Х. Г. Данов” № 37 : сумата от 161.73 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент *, на етаж * във вход „*” на блок, находяща се на ул. „***” № ** в гр. П., който е идентичен с апартамент № **, на етаж във вход „*” от жилищен блок *** в кв. „***”, гр. П., описан в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № ***, през периода *** – *** ведно със законната лихва от *** до окончателното й
Продължение на решение по гр. д. № 10137/18 г. на РСПд
– стр. 5/5
изплащане, както и сумата от 17.75 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода *** – ***, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6243 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА Х.Г.Б. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Х. Г. Данов” № 37, сумата от 95 лв. разноски по производството по гр. д. № 10137 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 10137 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6243 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ :п/Т.Букова Вярно с оригинала.М.К.