№ 267
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260338/28.04.2021г. Пл.РС , по гр. дело № 6523/2020 г. по
описа на същия съд,е отхвърлил предявеният от ИВ. ХР.
П.,ЕГН**********,гр.П. против ГД“ИН“-С. иск с правно основание
чл.74,ал.1 от КТ за обявяване недействителността на трудов договор,сключен
на 11.06.20202г. между ищеца и ГД“ИН“,С.,поради противоречието му със
закона,като неоснователен и недоказан.
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявените от ИВ. ХР.
П.,ЕГН**********,гр.П. против ГД“ИН“-С., искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ вр.чл.225 от КТ,за отмяна на Заповед №Л-
4319/08.10.2020г. на Гл.директор на ГД“ИН“-С. като незаконосъобразна,за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставането му без работа,като неоснователни и
недоказани.
1
Със същото решение Пл.РС е отхвърлил предявеният от ИВ. ХР.
П.,ЕГН**********,гр.П. против ГД“ИН“-С., иск с правно основание
чл.180,ал.6 от ЗМВР ,за заплащане от страна на ответника на сума в размер на
200,00лв.,дължима за облекло съразмерно с отработеното време,като
неоснователен и недоказан,както и иск с пр.основание чл.180,ал.8 от ЗМВР за
заплащане на сума в размер на 35,00лв.-еднократна парична сума за пътни
разходи,ведно с дължимите лихви ,като погасен чрез плащане.
Осъдил е на осн.чл.78,ал.3 вр.ал.8 от ГПК ИВ. ХР. П.,
ЕГН**********,гр.П. да заплати на ГД“ИН“-С. деловодни разноски в
производството пред Пл.РС в размер на 200,00лв. юрк. възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. ХР. П., ЕГН**********, гр.П., чрез
пълномощника му адв.М. М. от АК-П. против решение
№260338/28.04.2021г. на РС-Плевен, постановено по гр.д. №6523/2020г. по
описа на същия съд,в частта му,в която е отхвърлен предявеният от Х. Х. П.
против ГД“ИН“-С., иск с правно основание чл.74,ал.1 от КТ за обявяване
недействителността на трудов договор,сключен на 11.06.2020г. между ищеца
и ГД“ИН“,поради противоречието му със закона,като неоснователен и
недоказан.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение на Пл.РС в тази му част .Въззивникът счита,че вече е
имал клауза „срок на изпитване“,сключена със същия работодател, но по
служебно правоотношение.Лисва изискване в КТ и двата договора да са
трудови.Неправилно РС е приел,че недействителност на клауза „срок на
изпитване“ е налице само по отношение на трудовите договори,но не и при
съществуващо предходно служебно правоотношение,възникнало по силата на
административен акт.В жалбата се развиват съображения относно наличието
на клаузи със срок за изпитване при сключени трудови договори по КТ и при
възникнало служебно правоотношение .Въззивникът моли окръжният съд да
отмени решението на Пл.РС в обжалваната му част със законните от това
последици.
Постъпил е писмен отговор–Становище от въззиваемата страна
ГД“ИН“,гр.С.,чрез пълномощника юрк.Н. У..В писмения отговор се излагат
2
доводи за неоснователност на подадената жалба и липса на посочените
пороци в обжалваното решение на Пл.РС,в частта му,в която е отхвърлен
предявеният от Х. Х. П. против ГД“ИН“-С., иск с правно основание чл.74,ал.1
от КТ за обявяване недействителността на трудов договор,сключен на
11.06.2020г. между ищеца и ГД“ИН“,поради противоречието му със
закона,като неоснователен и недоказан. В жалбата на първо място се изтъкват
аргументи за наличие на предходен договор със същия работодател,с
включена клауза по чл.70,ал.1 от КТ,а въззивникът не е представил
доказателства в тази насока.Напълно необосновано е твърдението на
жалбоподателя,че вече е имал такава клауза със срок за изпитване по
договор,сключен със същия работодател,но по служебно правоотношение. На
следващо място се сочи тъждество на възложената от работодателя работа с
длъжностите „Началник на затвор“ и „Преподавател,център за професионално
обучение“.Моли решението на Пл.РС в обжалваната му част като правилно
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрк.възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
Видно от представените по делото пред РС писмени доказателства
ищецът ИВ. ХР. П. е сключил на 11.06.2020г. трудов договор №Л-2362 с
работодателя ГД“ИН“ към Министъра на правосъдието ,гр.С.,по силата на
който служителя/работника/приема да изпълнява длъжността:
“Преподавател,център за професионално обучение“ към Учебен център
гр.П.,при ГД“ИН“.В договора е посочено изрично,че същият се сключва за
неопределено време,със срок за изпитване -6 месеца в полза на
работодателя,считано от датата на встъпване в длъжност-чл.61,ал. КТ
вр.чл.67,ал.1,т.1 от КТ вр.чл.70,ал.1 от КТ вр.чл.13,ал.2,т.6 и чл.19,ал.4 от
ЗИНЗС и заповеди на Министъра на правосъдието.Служителят е постъпил на
работа на 12.06.2020г.
3
Със заповед №Л-4319/08.10.2020г. на Гл.Д-р на ГД“ИН“ е прекратено
трудовото правоотношение с ИВ. ХР. П. на длъжност “Преподавател,център
за професионално обучение“ към Учебен център гр.П., при ГД“ИН“,на
основание чл.71,ал.1от КТ-в срока за изпитване страната ,в чиято полза е
уговорен може да прекрати договора без предизвестие.
Ищецът твърди в ИМ,че клаузата „със срок за изпитване -6 месеца в полза
на работодателя,считано от датата на встъпване в длъжност“ в сключеният
договор №Л-2362/11.06.2020г. ,е недействителна,поради противоречие със
закона,тъй като в предходни периоди е изпълнявал длъжности при същия
работодател,включващи преподавателска дейност,дейност по обучаване на
служители,командировани в Учебния център,включван е в комисии по
провеждане на изпити по теория и практика на курсисти в Учебен център към
Затвора гр.П. и др.,като целият му житейски път е преминал в обучение на
ученици и персонал от силови ведомства.Ищецът пред РС твърди,че през
периода 06.03.2009г. до 10.02.2020г. е изпълнявал длъжността „Началник на
затвор II категория“ в затвора гр.П.,а в периода 02.01.1995г.-06.03.2009г. е
изпълнявал длъжността „заместник началник по социалната дейност“ в
затвора –П..
В хода на съдебното дирене пред РС са представени длъжностните
характеристики на длъжността „Началник Затвор“ ,“Зам.началник по
социалните дейности“ и “Преподавател,център за професионално обучение“.
Съгласно чл.70,ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник
или служител в едно и също предприятие,трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж.Безспорно е установено по
делото,че ищецът и въззивник пред окръжния съд е работил при същия
работодател на длъжност в периода 06.03.2009г. до 10.02.2020г. „Началник на
затвор II категория“ в затвора гр.П.,като това служебно правоотношение е
прекратено по негово желание.
Съгласно правната теория и съдебна практика „клаузата със срок за
изпитване,включена в трудов договор при формално спазени изисквания на
чл.70 КТ-договорът да е първи между страните за определена длъжност,е
недействителна поради заобикаляне на закона,когато с нея се цели не
проверка на годността на работника за изпълняваната работа,а прекратяване
4
на договора с този работник по облекчения за работодателя ред на чл.71,ал.1
от КТ по причини,които не са свързани с изпълняваната работа.
Ограничението на чл.70,ал.5 от КТ обхваща не само правоотношение между
същите страни,но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение
определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството
си трудова функция със само формално нов работодател,който има същите
собственици …… ,тъй като годността на работника или служителя да
изпълнява работата вече е проверена.“/решение №26/28.02.2018г. на ВКС по
гр.д.№2545/2017г.,трето г.о.,ГК/.В настоящия казус не е налице хипотезата на
чл.74,ал.1 от КТ вр.чл.70,ал.5 от КТ вр.чл.71,ал.1 от КТ.
Окръжният съд намира за ирелевантно обстоятелството дали
предходното правоотношение със същия работодател на ищеца-ГД“ИН“, е
било служебно или по трудов договор.Същественото е с оглед
характеристиките на съответната длъжност, че не се касае за „същата по
съществото си трудова функция“ при сключване на трудовия договор №Л-
2362/11.06.2020г.,т.е. не се сключва втори трудов договор с клауза „срок за
изпитване“ „за една и съща работа“ с един и същ работник в едно и също
предприятие.Фактът,че при изпълнение на длъжностите „Началник Затвор“ и
“Зам.началник по социалните дейности“,ИВ. ХР. П. е извършвал и дейности
по обучаване на служители,командировани в Учебния център,включван е в
комисии по провеждане на изпити по теория и практика на курсисти в Учебен
център към Затвора гр.П. и др. ,не може да обуслови извода за „сключен нов
трудов договор за същата по естеството си трудова функция с процесния
трудов договор от 11.06.2020г.,а оттам и за недействителност в този договор
на клаузата със срок за изпитване от 6 месеца на осн.чл.74,ал1 от КТ
вр.чл.70,ал.5 от КТ.
Правилно Пл.РС е разпределил доказателствената тежест по иска с
пр.осн.чл.74,ал.1 от КТ,като е посочил,че в тежест на ищеца е да докаже чрез
пълно и главно доказване наличието на порок ,от който твърди,че страда
процесния трудов договор-недействителност поради противоречие със закона
и да докаже наличието на предходен трудов договор с този работодател за
изпълнение на същата работа ,с включена клауза по чл.70,ал.1 от
КТ.Правилно РС е приел,че искът по чл.74,ал.1 от КТ е недоказан.От
съпоставянето на дл.характеристики за длъжностите,заемани от
5
ищеца/независимо дали по служебно или трудово правоотношение/,е
установено,че се касае за различни по своя характер служебни/трудови
задължения,които не могат да бъдат приравнени на израза „същата работа“ по
см. на чл.70,ал.5 от КТ.
Въззивната инстанция споделя изложените правни изводи от Пл.РС
досежно неоснователността и недоказаността на предявения иск с
пр.основание чл.74,ал-.1 от КТ.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в
обжалваната му част,в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от ИВ. ХР. П. против ГД“ИН“-С., иск с правно основание
чл.74,ал.1 от КТ за обявяване недействителността на трудов договор,сключен
на 11.06.2020г. между ищеца и ГД“ИН“,поради противоречието му със
закона,като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед изхода на делото ,ищецът и
въззивник в настоящото производство ИВ. ХР. П., ЕГН**********, гр.П.
,дължи заплащане на направените деловодни разноски за настоящата
инстанция от въззиваемата страна ГД“ИН“С..Претендира се
юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 200,00лв.
Отчитайки фактическата и правна сложност на делото-трудово,предметът на
обжалване пред въззивната инстанция, окръжният съд намира,че следва да се
присъди юрк.възнаграждение в размер на 100,00лв. на осн.чл.78,ал.8 от ГПК
вр.чл.23,т.1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260338/28.04.2021г. на Пл.РС ,постановено по гр. дело № 6523/2020 г. по
описа на същия съд,в обжалваната му част,в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от ИВ. ХР. П., ЕГН**********,гр.П.
6
против ГД“ИН“-С., иск с правно основание чл.74,ал.1 от КТ за обявяване
недействителността на трудов договор, сключен на 11.06.2020г. между ищеца
и ГД“ИН“,поради противоречието му със закона .
ОСЪЖДА ИВ. ХР. П., ЕГН**********, гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на
ГД“ИН“,гр.С. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
100,00лв.-юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.23,т.1 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7