Р Е Ш
Е Н И Е N 194
гр. Сливен, 12.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 467 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 210/28.06.2019 г. по гр.д. №
1323/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е прекратен гражданският брак между П.Е.Е. ЕГН ********** и К.К.Р. –Е.
ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 42/15.04.2016 г. в гр. Нова
Загора, като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението е обявено , че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпруги.
Упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Е.П.Е. ЕГН **********
са предоставени на майката, и е определено местоживеенето на детето в дома на
майката на адрес гр. Нова Загора, ул.“Марица“ № 15. С решението е определен режим на лични контакти на бащата П.Е.Е. с детето Е.П.Е. всяка 1 и 3 събота и неделя от месеца,
от 9 ч. в съботния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване, един месец през
лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
половината от дните на коледните, новогодишните и великденските празници, на
рождения ден на бащата 26.01. и един ден след рождения ден на детето – 10.05. С
решението е осъден бащата да заплаща на малолетното дете, чрез неговата майка и
законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2018 г. до настъпване на
обстоятелства, които да водят до изменяването или
прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. С решението е предоставено ползването на семейното жилище на П.Е.Е.. Постановено е съпругата след развода да носи само предбрачното си фамилно име Р., като отпадне брачното
фамилно име Е.. С решението е отхвърлен предявеният от П.Е. против К.Р. иск за
упражняване на родителските права, режим на контакти и за заплащане на издръжка
на детето Емануил Е., като неоснователен и е осъден П.Е. да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса.
Против това решение е подадена въззивна
жалба от П.Е.Е., като решението се обжалва в частта, с която родителските
права са предоставени на ищцата, местоживеенето на детето е определено при
майката, определен му е режим на лични контакти, осъден е да заплаща месечна
издръжка и е отхвърлен предявеният от него иск за предоставяне на родителските
права, определяне местожителството на детето и осъждането на майката да заплаща
издръжка. Твърди се, че в тези части решението е неправилно, като е нарушен
материалния закон. Налице са съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, а решението е необосновано. На първо
място в жалбата се твърди, че са допуснати процесуални нарушения, като докладът
не е бил всеобхватен и обективен и доказателствената
тежест е била разпределена бланкетно. Съдът не е
напътствал страните какви действия да предприемат по повод на техните
твърдения, както и за изясняване на фактическата обстановка. На следващо място
събраните доказателства не са обсъдени от съда пълно и не са коментирани, а са
цитирани в решението избирателно. Въпреки проблемите на майката, съдът приема,
че тя е по-пригодния родител, като се твърди, че при бащата не съществуват
такива проблеми. Твърди се, че майката е хероиново
зависима, същата провежда метадоново лечение и тези
обстоятелства сочат, че не е в интерес на детето тя да осъществява родителските
права. В случая те е следвало да бъдат предоставени на бащата, за да може
майката да проведе успешно лечението си. Твърди се, че съдът е постановил
решението в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а освен това се твърди, че
постановяване на решението майката без основателна причина не се явява на
работното си място. В обобщение се иска да бъде отменено решението в
обжалваните части и да се постанови ново, с което да бъдат уважени претенциите
на въззивника.
С въззивната жалба са направени доказателстпвени
искания, а именно:
Да бъде изискана служебна справка от местоработата
на майката, от която да е видно каква е причината същата продължително време да
не се явява на работа и да не изпълнява трудовите си задължения.
Моли да бъде изискана служебна информация от Бонкниниск гр. Стара Загора, от която да е видно майката хероиновозависима ли е, в момента продължава ли метадоновото лечение, на каква доза, кога са правени
изследвания и какво показват, като евентуално се иска да бъде издадено съдебно
удостоверение.
На следващо място се иска да бъде назначена съдебна
експертиза, по която вещото лице психолог да обследва разширените семейства на
бащата и на майката, като отговори кои от тях са по-пригодни да помагат в
отглеждането на детето. Направено е искане да бъде назначен разпит на детето в
т.н. „Синя стая“, като се установи какво е желанието на детето относно
родителските права, при кой от родителите се чувства по-добре, по-сигурно и по-защитено, както и
да се установи какво е вътрешното мнение на детето за всеки от родителите. Иска
се да бъде назначена съдебна експертиза, по която вещото лице детски
психолог да обследва какво е желанието
на детето относно родителските права, при кой от родителите се чувства по-добре,
по-сигурно и по-защитено, като са поставени и въпроси. Иска се въззивния съд да
укаже и упъти страните по делото да установят кой, как и с какво ще задоволява
всяка една ежедневна нужда на детето.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна, чрез нейния процесуален представител
по пълномощие. В отговора се сочи, че първоинстанционното решение не страда от
пороците посочени във въззивната жалба, като то е правилно, законосъобразно и
мотивирано и съдът е съобразил всички релевантни
обстоятелства и указанията дадени в
Постановление № 1/1974 на Пленума на ВС.
Съдът е установил фактите по делото, извел правните си изводи на базата на
обилен доказателствен материал, писмени и гласни
доказателства заключенията на вещите лица по комплексните психолого-психиатрични
експертизи, социалните доклади и обясненията на страните. Всички доказателства
са събрани по инициатива на страните, а не упражняването от служебното начало от
съда не би могло да се счита за процесуално нарушение. По направените
доказателствени искания се сочи, че детето е на твърде ниска възраст от 3 г. и
психическото му развитие не позволява да изразява осъзнато становище по
въпросите, които се поставят, както и да формира воля. Поради това се иска
направените във въззивната доказателствени искания, свързани с изготвянето на
експертизи и разпит на детето, за недопустими, а част от тях и за неотносими. Не се възразява да бъде изискана справка от
работодателя дали въззиваемата се явява на работа,
изпълнява служебните си задължения, както и да се изиска информация относно
провежданото от нея лечение.
По повод направените доказателствени искания, съдът
се е произнесъл в закрито заседание като ги е отхвърлил.
В с.з. въззивникът се явява лично и с представител
по пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемата се
явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва подадената въззивна
жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е не пълна, частично неправилна и некореспондираща
с доказателствения материал, и с оглед предмета на въззивната жалба я допълва,
като в останалата част и съгласно чл.272 от ГПК, препраща към нея.
След като детето е навършило на две години, въззиваемата се е върнала на работа в училището на с.
Съдиево. Работила две седмици, след което е излязла в неплатен отпуск,
директорката на училището й е наредила да не идва на работа докато не реши
какво се случва с нея. Причина за това са няколко поредни инцидента с Р. в
училището и пред ученици, за които свидетелства И.К.За проблемното психическо
поведение на К.Р. свидетелства и К.И., като описва няколко инцидента, единият
от които е свързан с напускането на семейното жилище от въззиваемата,
без да уведоми никой от близките си и отпътуване за гр. Варна. При това
заминаването й е станало по време когато
тя се е грижела за детето. От
изслушването на страните пред тази инстанция се установява, че през месец
септември детето е било на лечение в болница в гр. Стара Загора, придружено от майката,
по време на лечението тя го оставила и излязла от болницата, след което се
случил инцидент – припаднала, намесили се социални служители, които уведомили
бащата, че следва да дойде в болницата. Тези обстоятелства безспорно са
установени от разпита на свидетелите И.К.и К.И., които са в служебни и
приятелски отношения с К.Р. и няма основания те да се считат заинтересовани от
изхода на процеса. Обстоятелствата се потвърждават и от изслушванията на
страните пред двете инстанции.
С въззивната жалба се оспорва правилността,
законосъобразността и обосноваността на решението в частта, с която родителските права са предоставени на
ищцата, местоживеенето на детето е определено при майката, на бащата е
определен режим на лични контакти, осъден е въззивникът да заплаща месечна
издръжка и е отхвърлен предявеният от него иск за предоставяне на родителските
права, определяне местожителството на детето и осъждането на майката да заплаща
издръжка.
В случая обуславящия правилността на решението въпрос е този свързан с
упражняването на родителските права. За да бъдат предоставени на майката,
районният съд е приел, че без да отрича родителските и възпитателските качества на бащата, счита че
родителските права трябва да бъдат възложени на майката, която притежава
родителския капацитет и нужните възпитателски качества за отглеждане на детето.
Между майката и детето съществува силна емоционална връзка, а предвид ниската
възраст на детето нуждата от майката е жизнеутвърждаваща за него. Отделянето на
детето от майката на този етап от развитието му би имало деструктивно
въздействие върху психичния му свят, като на по- късен етап това може да доведе
до тежки емоционални
дефицити и изразено протестно поведение на детето. Майката е
родителят, който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия,
и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение, а и по природа е по-
пригодна да се грижи за детето, предвид крехката му възраст.
Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни
няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от
двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като
такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това,
да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай,
като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви
императивни правила.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на
детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието
„най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1
т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката
на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики,
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи
отношение към детето.
В случая следва да се преценят качествата на двамата
родители с оглед разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК. Настоящият състав намира, че
и двамата родители притежават необходимите възпитателски качества, не само с
оглед на образованието и професията, който упражняват, но и съобразено с
доказаното по делото - най–вече, чрез гласните доказателствени средства. Няма съмнение също, че до момента и двамата
родители са проявявали грижа и имат топло сърдечно отношение към малолетното
дете. Майката до момента се е грижела повече, тъй като детето живее при нея, но пък и бащата не се е дезинтересирал и се е грижел за него, тъй като е
установено, че след фактическата им раздяла той е вземал детето от детската
градина и го е водел в дома, където живее майката. Случвало се е също детето да бъде гледано от
бащата с помощта на неговата майка, каквито показания е депозирала свид. В.Р., която е майка на въззиваемата К.Р.. В
тази насока са и показанията на свидетелките И.К.и К.И.. Поради това съдът
намира, че и двамата родители до момента са полагали грижи и имат любвеобилно
отношение към детето. На следващо място към настоящия момент детето е
привързано и към двамата родители. Разбира се, в хода на производството пред
първата инстанция, са депозирани показания от близки на майката, които твърдят,
че между нея и детето съществува силна връзка на привързаност. Такива
показания, обаче, има и за отношенията между бащата и детето. Така свидетелят К.И.изрично
е посочил, че в случаите когато е виждал въззивникът и детето, то детето е било
спокойно с татко си. Така и по този
критерий следва да се приеме, че е налице паритет между двамата родители. И
двамата родители могат да разчитат на помощ от своите близки. Социалното им
обкръжение не може да бъде прието като такова опасно за израстването и
възпитанието на детето, а материалните възможности на бащата са по-високи от
тези на майката.
Така след като изследванито на
критериите, заложени в разпоредбата на чл. 59 ал.4 от СК не дават превес на
нито един от родителите, съдът следва да
прецени кой е най-добрият интерес на детето. С оглед на ниската му възраст в
случая не могат да бъдат взети предвид неговите желания и чувства. От друга
страна безспорно е доказано наличието на психически проблеми у майката. Тези
проблеми са възникнали преди сключването на брака между страните и от доказателствата
по делото е безспорно, че те са се задълбочили през последната година от
съществуването му. След навършването на 2-годишната възраст на детето, майката К.Р.
се е върнала на работа в основното училище в с. Съдиево. Факт е, обаче, че тя е
работила две седмици, след което е излязла в неплатен отпуск, директорката на
училището й е наредила да не идва на работа докато не реши какво се случва с
нея. Причина за това са няколко поредни инцидента с Р. в училището и пред
ученици, за които свидетелства И.К.За проблемното психическо поведение на К.Р.
свидетелства и К.И., като описва няколко инцидента, единият от които е свързан
с напускането на семейното жилище от въззиваемата,
без да уведоми никой от близките си и отпътуване за гр. Варна. При това
заминаването й е станало по време когато
тя се е грижела за детето. Случаят не
може да се приеме като единичен и инцидентен такъв, тъй като от изслушването на
двамата родители пред настоящата инстанция се установява, че оставяне на детето
без надзор К.Р. е извършила и по време, когато детето е било настанено в
болница в гр. Стара Загора. Тези прояви безспорно поставят детето в риск и липсата
на критично отношение към тях може в бъдеще да му навреди. Настоящият състав не
оспорва любовта и привързаността, която майката има към детето, желанието й да
се грижи за него, но намира, с оглед на нейното психическо състояние, че
оставянето на детето под непосредствените й грижи крие риск както за здравето
му, така и за бъдещото му възпитание. Затова и най-вече с оглед интереса на
детето настоящият състав счита, че родителските права следва да бъдат
упражнявани от бащата до момента, до който майката успее да докаже, че е
преодоляла психическите проблеми, които самата тя не отрича, че има. Разбира
се, за тяхното преодоляване е необходимо не само желание, но и воля, която тя
трябва да прояви.
Приетото от районния съд, че метадоновото лечение е законово регламентирана дейност,
която се провежда по утвърден план и съобразно добрите медицински практики и самото включване в програмата не е основание да се
счита, че лекуващият се е непълноценен като личност и в частност като родител, е принципно правилно. Спазването на процеса на лечение гарантира
добра социална и трудова адаптация на лекуващият се.
Грешни са изводите обаче, че по делото, освен твърдението,
че ищцата провежда метадоново лечение, не са събрани доказателства, а и
не са били наведени твърдения от ответника, за конкретни
нейни действия, увреждащи и/или застрашаващи интересите на детето, прояви на неглижиране на родителските й функции под каквато и да било
форма, и/или за неизпълнение на родителски задължения по обгрижване
на детето, както и че не са събрани доказателства дори за нейно неадекватно поведение. Както беше посочено и по-горе, установени са
няколко случая, в които е проявено неадекватно поведение, има доказателства за
непоследователност при провеждането на лечението, доказано е че Р. не се
адаптира към обичайната трудова среда, поради което ползва дълги неплатени
отпуски. Анализът на изложенията й при изслушванията – два пъти пред първата и
един път пред настоящата инстанция, показва липса на критичност към постъпките
и действията й, стремеж да бъдат неглижирани и
оправдани. Всичко това оправдава извода, че упражняването на родителските права
от майката на този етап поставя детето в риск, тъй като има вероятност да му бъде причинена вреда. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно
настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се
промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като
определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му.
От друга страна
съдът намира, че по никакъв начин не следва да бъде прекъсвана връзката между
майката и детето и за поддържането й счита, че на нея следва да й бъде
предоставен по-широк режим на лични отношения, което от една страна няма да
доведе до дисбаланс в емоционалното състояние на детето, а от друга би могло да
я подкрепи в желанието й да преодолее личните проблеми. Ето защо съдът счита,
че решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата,
местоживеенето на детето да бъде определено при него, майката да бъде осъдена
да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер и да й бъде определен
по-широк режим на лични отношения, а именно всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 20. 00 часа в петък до 08. 00 часа в понеделник с преспиване, един месец през лятото, което време да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от дните на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, на рождения ден на майката и рождения ден на детето.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 210/28.06.2019 г. по гр.д. № 1323/2018 г.
на Районен съд – Нова Загора в частта, с която упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Е.П.Е. ЕГН ********** са предоставени на
майката, и е определено местоживеенето на детето в дома на майката на адрес гр.
Нова Загора, ул.“Марица“ № 15, в частта с коятое
определен режим на лични контакти на бащата П.Е.Е. с
детето Е.П.Е. всяка 1 и 3 събота и неделя от месеца, от 9 ч. в съботния ден до
18 ч. на неделния ден с преспиване, един месец през лятото, което време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, половината от дните на коледните,
новогодишните и великденските празници, на рождения ден на бащата 26.01. и един
ден след рождения ден на детето – 10.05, в частта с която е осъден бащата да
заплаща на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 02.08.2018 г. до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменяването или прекратяването на издръжката, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от П.Е. против К.Р. иск за упражняване на родителските
права, режим на контакти и за заплащане на издръжка на детето Емануил Е., като
неоснователен, както и в частта с която П.Е.Е. е
осъден да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 288, 00 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка в полза на бюджета, по
сметка на Районен съд - Нова Загора като вместо това постановява:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху роденото от брака на страните дете Е.П.Е. ЕГН ********** на бащата П.Е.Е.
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е.П.Е. ЕГН ********** в дома на бащата П.Е.Е. ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката К.К.Р.
ЕГН ********** с детето Е.П.Е. ЕГН **********, а именно всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 20. 00 часа в петък до 08. 00 часа в понеделник с преспиване, един месец през лятото, което време да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от дните на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, на рождения ден на майката и рождения ден на детето.
ОСЪЖДА К.К.Р. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Е.П.Е. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител П.Е.Е. ЕГН ********** ,
ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано от влизане в сила
на решението относно упражняване на родителските права до настъпване
на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.К.Р. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 187,20 лева, представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка в полза на бюджета, по сметка на Окръжен съд – Сливен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: