Решение по дело №389/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК и е образувано по жалба на ///“ „ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. /// , бул. „////“ , № /// , срещу уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/4126 от 15.11.2022г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г. , обективиращо отказ за изплащане на 16 114.16 лв.

В жалбата се излага твърдение за неспазена форма на адм. акт поради липса на мотиви . Липсват конкретни фактически основания за прихващане на част от оторизираната сума . Няма изложени твърдения от административния орган защо е прихваната тази сума- дали е резултат от санкции от предходни периоди , за която има издаден акт за установяване на публично държавно вземане или се касае за приспадната сума от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „ Земеделие“. В този контекст не е спазено предписанието на чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК . Твърди се отсъствие и на правно основание за издаване на атакувания акт , понеже цитираната в него правна регламентация няма касателство към постановяване на отказ за изплащане на заявена субсидия. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваният административния акт .

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но депозира писмено становище , в което подробно аргументира своята теза за незаконосъобразност на постановения отказ от адм. орган. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – заместник - изп. директор на ДФ „ Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява в съд. заседание, но негов представител по пълномощие депозира писмено позиция за неоснователност на жалбата, допълнена от искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение з апрекомерност.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Няма спор между страните, че „ ///“ ЕООД е бенефициент по мярка 11 „ Биологично земеделие “ от ПРСР 2014-2020г. , като 2020г. е пета поредна година по мярката. Безспорно е също, че с ежегодно заявление „/// “ ЕООД е сезирало ДФ „Земеделие “ за оторизация и изплащане на финансова помощ за 2020 г. по мярка 11 за три парцела с обща площ от 19.2 хектара. Оторизираната сума за кампания 2020г. по мярката е 18 399.64лв. Подателят на жалбата не оспорва твърдението на ответника за наддеклариране с 0.77 ха, понеже за парцел 48091-4306-1-1 е декларирана площ от 8.37 ха., а допустимата площ на този парцел е в размер на 7.60 ха.

Видно от материалите на адм. преписка през 2020 г. са били извършени проверки на място от ДФ „Земеделие“ , чиито резултати са отразени в доклад за проверка на площи / л. 12-35/.

На 15.11.2022 г. зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал уведомително писмо до жалбоподателя , в което в табличен вид е изложена информация , че по направление „ Биологично растениевъдство „ по повод заявена площ за участие от 19.2 ха и установена площ след проверка за базови и други изисквания от 16.89 ха е наложена санкция за наддеклариране от 2 516.47 лв. и е прихваната сума от 166 114.16 лв., поради което определена за изплащане сума на бенефициента е определена в размер на 2 285.48 лв.

Към преписката е приложено и становище на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ / издател на обжалваното уведомително писмо/ , в което се посочва ,че по повод подадено заявление от жалбоподателя по мярка 11 за 2020 г. е установена недопустима за подпомагане площ от 0.77 ха , която е 4.18% спрямо допустимата такава , поради което на бенефициента е наложена санкция от 2 516.47 лв. , а приспаднатата сума от 16 114.16 лв. е „ в резултат на санкции за бъдещ период по схема за обвързано подпомагане за плодове“ / л. 8 от преписката/.

Към адм. преписка е приложено уведомително писмо на ответника до жалбоподателя, но за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схеми и меки за директни плащания , базирани на площ за кампания 2020 г, от чието съдържание е видно , че има изложени фактически твърдения по оторизация за всяка една от мерките и схемите, по които е заявил участие жалбоподателя и има обосновка на начина, по който е определена дължимата за изплащане сума на бенефициента по всяка от тях / л. 9-10 от преписката/.

Съгласно заповед № 03-РД-3088/22.08.2022г. изп. директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП във връзка с решение от 19.08.2022г. на УС на ДФЗ е делегирал на своя заместник правомощието по издаване и подписване на писма по административни производства по мярка 10 „Агроекология и климат“ /л. 37 от преписката/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Издателят на атакуваното уведомително писмо е компетентен административен орган с оглед законово уредената правна възможност за делегиране на правомощия - чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП и предвид изрично издадената заповед № 03-РД-3088/22.08.2022г. по прехвърляне на правомощия от титуляра - изп. директор на ДФ „Земеделие“ , към неговия заместник.

Съдът счита за основателно оплакването на оспорващото дружество за неспазена форма на издадения адм. акт . Съгласно чл. 59, ал.2 т.4 от АПК всеки индивидуален административен акт трябва да има фактическо основание т.е. да се назовават юридическите факти, въз основа на които административният орган е упражнил публичното право по издаване на властническото волеизявление. Това нормативно изискване не е самоцелно законодателно решение , още повече че съгласно правилото на чл. 170, ал.1 от АПК , според което в съдебната фаза административният орган трябва да докаже съществуване на описаните юридически факти в мотивите на постановения адм. акт.

В настоящия случай отказът за изплащане на жалбоподателя на сумата от 16 114.16 лв. до оторизираната сума по мярка 11 от 18 399.64 лв. е мотивиран единствено с израза „прихващане“. С правния термин „прихващане" се назовава упражняване на субективното право на прихващане. Неговата правна регламентация се съдържа в чл. 103-105 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

В тази връзка прихващането следва да се разглежда като правно уреден способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.

Според предписанието на чл. 104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.

Предвид цитираната правна регламентация се налага извод, че правото да се извър¬ши прихващане има вторичен характер, понеже възниква само при на¬личието на друго (други) правоотношение (правоотношения). Това право има относителен характер , защото зависи действителността на насрещните вземания . То е насочено срещу лицето, което е едновременно е длъжник и кредитор на прихващащия. Титулярът на правото го упражнява с едностранно изявление, отправено към насрещната страна. В контекста на изложеното след като с уведомителното писмо административният орган е довел до знанието на „/// „ ЕООД упражнено право на прихващане на оторизирана сума за кампания 2020 по мярка 11 , би следвало да посочи точно и ясно кое е ликвидното и изискуемо вземане на ДФ „Земеделие“ спрямо „ /// „ ЕООД . Подобна конкретика в мотивите на уведомителното писмо липсва.

Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГС на ВС мотивите към административния акт може да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращане на жалбата срещу акта . В настоящия случай подобна роля изпълнява становището на административния орган по повод жалбата до съда на “/// „ ЕООД, но и в това писмено становище има подробно изложение на факти за наддеклариране на 0.77 ха и начинът за определяне на размера на тази санкция според Делегиран регламент № 640/2014 г. Подобно изложение на факти , касаещи прихващането на 16 114.16 лв. няма. Липсват данни за съществуващо ликвидно и изискуемо публично вземане на ДФ „Земеделие“, а само бланкетно се твърди, че се касае за санкции за бъдещ период.

Съдебната практика е последователна в своето виждане ,че мотивите на акта следва да съдържат „конкретните съображения“, а не общи разсъждания / решение № 77-72 на ВС/ . Когато актът се издава по искане на адресата / какъвто е и настоящия случай / , мотивите са един вид „ отговор на молбата“ / р. 58-72 , ВС / , от който трябва да личи ясно становището на административния орган по нейната основателност както от фактическа страна, така и от правна страна.

Лаконичното правно твърдение на ответника за прихващане е едностранно изявление на този орган , насочено към „ /// „ ЕООД по упражняване на субективното право на прихващане , без посочване на аргументация за възникване на това право- съществуване на две насрещни ликвидни и изискуеми вземания между дружеството и ДФ „Земеделие“ . Подобен подход на мотивиране на административен акт не съответства на критериите на чл. 59, ал.2, т.4 , предл. първо от АПК.

Индивидуалният административен акт /какъвто е обжалваното уведомително писмо/ изисква индивидуално мотивиране , а не стандартизирано или формално посочване, каквото в случая е становището на ответника , придружаващо жалбата на дружеството до съда. Подобно разбиране е обективирано в съдебната практика на ВАС – решенията по адм. дела №№ 2843/2012г. ; 8655/2012г.;6831/2012г. ; 14577/2013г.

Представеното по делото от самия ответник негово уведомително писмо от 15.12.2022г. по оторизация на плащания по заявени от жалбоподателя схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 , свидетелства за административна практика на същия и в насока произнасяне по заявленията на земеделски производители за финансово подпомагане чрез ясно и мотивирано посочване на фактите, въз основа на които е взето решение за подпомагане по всяка една мярка и схема, по която участва „///“ ЕООД . В този контекст ответникът е запознат с нормативните изисквания за мотивиране на административни актове , но не е последователен в тяхното спазване предвид съдържанието на обжалваното в настоящия съдебен процес уведомителното писмо.

Отсъствието на фактическо основание за издаване на индивидуален административен акт ВАС трайно приема за самостоятелно основание за неговата отмяна - решенията по адм. дела №№ 2770/2012г.; 3728/2010 г. ; 12453/2012г.

Цитираният съдебен орган разглежда липсата на мотиви на административния акт като съществено нарушение на административнопроизводствените правила , защото пречи не само на адресата на акта да упражни конституционно си право на защита в пълен обем, но също така препятства съда да изпълни конституционно си задължение по контрол за законност на административните актове съгласно чл. 120 от Конституцията на РБ. В този смисъл са неговите решения по адм. дела №№ 10140/2008 г.; 4653/2010г. ; 10119/2012 г.; 12825/2008 г. ; 11895/2009 г. ; 11179/2009 г. ; 15005/2009 г.; 6873/2011г. ; 6056/2011г. ; 5492/2011г. ,

Липсата на мотиви на оспорения изричен отказ на ответника осуетява възможността съдът не само да изследва неговата материална законосъобразност, но също така ида провери съответствието на постановения изричен отказ с целта на закона.

В обобщение съдът прецени оспореният изричен отказ за недействителен индивидуален адм. акт поради неспазване на установена форма / критерий за законосъобразност по чл. 146 ,т.2 от АПК/ и поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от същия кодекс. При тези пороци на отказа същият подлежи на отмяна по съдебен ред , като на основание чл.173, ал.1 от АПК делото следва да се върне на адм. орган за ново произнасяне .

При този изход на правния спор съдът на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да удовлетвори своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които според представен техен списък включват платена държ. такса от 50 лв. и заплатено в брой адв. възнаграждение в общ размер от 3000 лв. по договори за правна защита №44756 и 44657 / л.7 и 46 от делото/. По повод възражението на насрещната страна за прекомерност на това възнаграждение съдът съобрази ,че материалният интерес по делото е 16 114.16 лв. /отказаната за изплащане сума от ответника на бенефициента сума до пълния размер на заявената от 18 399.64 лв. Минималният размер на адв. възнаграждение при такъв материален интерес по методиката на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. е 1850.27 лв. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност и поради тази причина изплатения адв. хонорар от жалбоподателя в размер на 3000 лв. е прекомерен . Съдът следва да присъди такъв до минималния , предвиден в цитираната наредба.

Мотивиран от изложените съображения , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/4126 от 15.11.2022г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г. , обективиращ отказ за изплащане на 16 114.16 лв. на "/// " ЕООД.

ВРЪЩА делото като преписка на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „ Земеделие“ да заплати на ///“ „ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. /// , бул. „////“ , № /// сумата от 1900, 27 лева , представляваща съдебно-деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване на страните по делото.

	Съдия: