РЕШЕНИЕ
№ 1177
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501574 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по ВЖ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:***, чрез
юриск.М. К. против Решение с рег. № 1009/ 07.03.2025г. постановено по гр.д.
№ 18241/23г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., с което е отхвърлен предявен иск по
чл.422 ГПК от ищцовото дружество против „С***“ ООД, ЕИК: **** за
заплащане на суми за незаплатена топлинна енергия, законна лихва и за
дялово разпределение, с материално правно основание чл.59 ЗЗД. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, с
поддържаните в първоинстанционното производство доводи, свързани с
приложение на разпоредбите на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, чл.153 ЗЕ по отношение
на продажбата на топлинната енергия и адресатите на задълженията за
заплащане на нейната цена, за монтиране на средства за дялов разпределение,
относно понятието „небитов клиент“ по пар.1, т.33а ДР на ЗЕ, всички те в
контекста на предявеното правно основание по чл.59 ЗЗД за претендираните
суми с акцент на основния елемент от фактическия му състав за това, кое лице
е следвало да заплаща консумираната топлинна енергия.
Писмен отговор от въззиваемото дружество „*****“ ООД,
ЕИК: ****, редовно уведомено, не е постъпил. Писмен отговор по ВЖ и от
третото лице - помагач „Директ“ ЕООД, ЕИК : *** , не е постъпил.
Жалбата изхожда от надлежна страна , подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.
1
В производство по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.59 ЗЗД
ищцото дружество е поискало установяване на вземане от ответното
дружество в размер общо на 1293,27 лева, включващо главница за
претендирана стойност на неплатена топлинна енергия за периода 05.2020г-
04.2022г., законна лихва за забава, както и сума за дялово разпределение в
размер на 0,48 лв за периода 01.06.-30.06.2020г. и лихва за забава в размер на
0,11 лв за периода 31.07.2020г-08.02.2023г., ведно с разноските за двете
производства.
Ответното дружество „****“ ООД, ЕИК: ******, оспорва в процеса
предявените искове с възражението за липса на яснота относно начина на
начисление на процесните суми. С ИМ ищецът е основал претендираното
вземане на дължимост на процесните суми като задължения за доставка на
топлинна енергия поради наличие на предпоставки по Закона за енергетиката
спрямо клиентите-потребители на посочената услуга с оглед на това, че
ответното дружество като не е подписал договор за продажба на топлинна
енергия, се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и
дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването. Извършено е позоваване на пар.1, т.43 ДР на ЗЕ относно
понятието потребител на ТЕ за стопански нужди – всяко физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлопреносна гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински
бюджет. С ВЖ правната мотивировка на предявените искове е допълнена с
разпоредбата на чл.149, ал.1 т.3 ЗЕ относно това, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Законовата регламентация относно това кои лица
са клиенти на топлинна енергия с разпоредбата на чл.153 ЗЕ определя за
клиенти – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, които са длъжни да монтират средства за
дяловото разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ при условия и по ред ,
определени по наредбата по чл.36, ал.3 а по пар.1, т.33а ДР на ЗЕ. Посочва се,
че задължението да заплаща задълженията за топлинна енергия и да сключи
договор при ОУ е възникнало за собственика на топлопреносния имот, в
качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ във вр.
с чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
Във връзка с качеството потребител-клиент ищцовото дружество не се
позовава на доказателство, сочещо на притежавано от ответника посочено
качество по смисъла на ЗЕ. По делото ищецът е ангажирал доказателства чрез
СТЕ за проверка в счетоводството на ищцовото дружество във връзка с
изчисление и начисление на процесните претендирани суми за заплащане
стойност на доставена ТЕ. Обстоятелството, на което се основават исковете, е
фактическото твърдение, че ответникът е закупил през процесния период
доставката на топлинна енергия, без да сключи писмен договор с доставчика,
поради което с използването й без заплащане на дължимата за това стойност
2
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Действително материално-
правният институт на неоснователното обогатяване предвижда настъпване на
разместване в имуществената сфера у страните, в резултат на което едната за
сметка на другата се е обогатила неоснователно и причинила в тази връзка
намаление на имуществото на обеднелия. В случая обаче от една страна
самият ищец свързва обосновката си за потребител –клиент, какъвто при
определени предпоставки съответното физическо или юридическо лице
придобива това качество, а именно последните да имат качеството на
собственик или ползвател на процесния отопляем обект на
собственост/ползване, които съответно да са сключили договор при общи
условия, съответно да имат задължението да сключат писмен договор. Т.е. за
ищцовото дружество следва да е възникнало облигационно правоотношение
от договорен характер като основание за претендиране заплащането на
доставена по договор при ОУ или нарочен писмен двустранен договор за
доставка/закупуване на топлинна енергия, въз основа на който да се
претендира и заплащане на стойността й. В настоящия случай по делото не са
налице писмени доказателства при лежаща върху ищцовото дружество
доказателствена тежест ответното дружество да има годно качество на
потребител-клиент на ищеца по смисъла на законовата регламентация на ЗЕ
като собственик/ползвател на процесния отопляем обект в процесната сграда
на посочения адм.адрес – гр.С., обл.София, общ С., бул.“****, описан в
Заявлението с вх.№ 41690/ 15.02.2023г. по вх.рег.на СРС по ч.гр.д.№ 8086/
2023г. по описа на СРС. Тъкмо напротив от представените към делото
писмени доказателства в частта на р.II. „ Капитал“ от Решение/Учредетелен
акт от 25.7.2013г. на дружеството „ Джи Ес ти 71“ ООД, ЕИК ********* са
налице данни по делото, че процесният обект на потребление е в капитала на
други юридически лица / „Сид-строй“ АД и „Рентиергруп“ ООД/, както
правилно е отчетено и от районния съд.
С оглед на това ВЖ се явява недоказана по основание и е неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение с рег. № 1009/ 07.03.2025г. постановено по
гр.д.№ 18241/23г. по описа на ПРС – ХIV гр.с., с което е отхвърлен предявен
иск по чл.422 ГПК с материално правно основание чл.59 ЗЗД от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*** против „С*****“ ООД, ЕИК: **** на
сумата от 1 293,27 лв., от които 1 127,25 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2020 г. -
04.2022г. и 165.41 лв. законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до 08.02.2023 г.,
както и сумата за дялово разпределение главница в размер на 0,48 лв. за
периода 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. и лихва в размер на 0.11 лв. за периода
31.07.2020 г. - 08.02.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса
3
и юрисконсултско възнаграждение от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Директ“
ЕООД, ЕИК : *****.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4