№ 275
гр. Асеновград, 23.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниВеличка Анд. Тръпкова
заседатели:Людмила М. Запрянова
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора А. Н. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно
наказателно дело № 20245310200162 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от НПК, вр. чл. 87,
ал.1 от НК.
Молителят Т. А. Т. се явява лично, редовно уведомен, ведно с
упълномощения от него защитник адв. С. Г., с пълномощно приложено по
делото.
За Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение -
Асеновград се явява прокурор А. А., редовно уведомени.
Докладва се постъпилото по имейла на съда писмо с вх. №
7205/16.05.2024 г. от старши публичен изпълнител ТД на НАП – Пловдив
относно поисканата от съда справка, касаеща образуваното изпълнително
дело спрямо Т. А. Т., във връзка с наложеното му наказание глоба по НОХД
№ 749/2013 г. по описа на АРС.
Докладва се поисканата и изготвената актуална справка за съдимост от
1
Бюро „Съдимост“ при РС – Асеновград, касаеща осъжданията на молителя Т.
А. Т., ведно с поисканите от съда 2 броя съобщения, съдържащи
разпореждания за частично прекратяване на образувани производства по
принудителни изпълнения, съгласно чл.225 от ДОПК, постъпили от ТД на
НАП – Пловдив, касаещи образуваните изпълнителни дела спрямо Т. А. Т..
Съдебните заседатели Величка Андонова Тръпкова и Людмила Митева
Запрянова се явяват лично, редовно призовани.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото, както и да се
приемат и приобщят така постъпилите до този момент писмени
доказателства, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА така постъпилите писмени доказателства.
АДВ. Г.: Поддържам изцяло подадената молба. Нямам искания, моля да
бъде приключено делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, моля да бъде приключено делото.
Предвид становищата на страните съдът намира, че са налице условията
на чл. 286 от НПК, делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради
което ще следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебните прения, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по
2
делото и постъпили писмени доказателства.
ОБЯВИ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съдът е сезиран с молба от
Т. А. Т. за съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 и ал. 3 от НПК. Считам, че
към момента по повод осъжданията на Т. А. Т. не са налице предпоставките
за настъпила съдебна реабилитация, тъй като за осъждането му с Определение
от 16.12.2013 г. по НОХД 749/2013 г. на основание чл. 306 на Т. А. Т. е
наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду
НОХД № 554/2013 г. на АРС и НОХД № 749/2013 г., като към това наказание
лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба. Тази глоба е
установено, че осъденият не е заплатил, поради което считам, че това е пречка
на основание чл. 87, ал. 3 да бъде постановено решение, с което да бъде
обявена неговата съдебна реабилитация. Освен това считам, че по отношение
на неговите осъждания не е настъпила и реабилитация по чл. 88а. Това е така,
тъй като за наложеното му наказание глоба е установено, че е образувано
изпълнително производство, по което, съгласно изисканата информация от
ТД на НП на 26.06.2018 г. е наложен запор на банкова сметка, а на
12.11.2021 г. също е наложен запор на банкова сметка. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/28.02.2019 г. на ВКС, постановено по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСНК, образуването на изпълнително
производство по отношение на наказанието глоба по своята същност е
действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започват да
тече нов двугодишен срок и ако в този срок не са предприети никакви
изпълнителни действия наказанието глоба остава неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5. В този смисъл считам, че
тъй като последното изпълнително действие по изпълнителното дело е
извършено на 12.11.2021 г. считам, че в двугодишен срок 12.11.2023 г. това
наказание глоба е погасено по давност и реабилитацията за него би настъпила
на 12.11.2025 г., т.е. към момента за него не са налице предпоставките на чл.
88а от НК, поради което считам, че молбата на Т. А. Т. не следва да бъде
уважена.
3
АДВ. Г.: Г-н Председател, настоящият казус е елементарен от правна и
фактическа страна. Лицето е осъждано, изминали са 10 години абсолютно
погасителна давност и след като се запознах с обилната практика на
съдилищата, включително ще Ви цитирам ново дело, а не дело от 2015 г., за
което твърди представителят на държавното обвинение, Решение №
5573/08.05.2024 г. по Дело № 262/2024 г. на Върховния съд, където изрично
се обяснява какво е значението на прекъсването на погасителната давност,
където е казано изрично, че погасителната давност се прекъсва абсолютно
при 10-годишния срок само при положение че има наказателно дело,
присъдата по което, касае задължението на лице по отношение на неговите
фискални задължения или с други думи казано, ние не сме в казуса, когато
той е осъждан, но е осъждан на глоба и това наказателно дело не е свързано
пряко с 10-годишната погасителна давност. Това е отразено както в 172, така
и в 173. И по двата текста, които касае абсолютната давност и вторият текст,
който касае кои са случаите на погасяване, на прекъсване на погасителната
давност, не касаят настоящия случай. Ние нямаме наказателно производство,
с което да е установено негово задължение за налагане на наказанието, за
което се молим да го реабилитират. Ето защо считам, че всичко това, което
твърди представителят на държавното обвинение, не касае материалните
норми, които са визирани в ДОПК и той следва да бъде реабилитиран. В тази
подкрепа отново цитирам решението на Върховния съд, публикувано е, може
да го видите и ще видите, че там подробно, те са 3 решения, но специално
това е за конкретния случай, в който се обсъжда наказателното производство,
какъв е диспозитивът и касае ли абсолютната погасителна давност. Няма да
правя теоретични анализи какво означава абсолютна погасителна давност,
включително в това решение, което цитирах, там съдът е приел, че по време
на пандемията – имаме 3 месеца, в които не текат никакви давности,
включително тези 3 месеца прибавени, са основание да го реабилитирате.
Няма да говоря каква е социалната роля за това негово желание. Той е 100 %
инвалид, майка му е 100 % инвалид с придружител. Той не може да
кандидатства като придружител, защото не е реабилитиран. В момента не
може да закара майка му на зъболекар, защото не може да получи количка.
Толкова много нещастие има в това семейство, че считам, че законодателят е
направил достатъчно в такива случаи лицето да бъде реабилитирано, да не
говоря за форсмажорни обстоятелства, които са налице при този човек. В този
4
смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт!
МОЛИТЕЛЯТ: Поддържам казаното от моя адвокат.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ
МОЛИТЕЛЯТ Т. А. Т. - със снета по делото самоличност:
Моля да бъда реабилитиран.
Съдът след проведено тайно съвещание намира, че така направеното
искане от страна на защитата, подкрепено от молителя, се явява основателно,
като то следва да бъде уважено изцяло.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към
настоящия момент по отношение на молителя Т. А. Т. са налице общо 5
влезли в сила съдебни акта, с които той е бил признат за виновен в
извършване на умишлени престъпления от общ характер, като реално те
формират общо 2 осъждания. Доколкото първите два съдебни акта касаят
приложението на чл.78а от НК, с които лицето е било освободено от
наказателна отговорност и са му били наложени административни наказания,
то съответно не следва да се излагат мотиви за тях. За предмета на
настоящето дело единствено са явяват последните три съдебни акта касаещи
наложените на молителя Т. наказания и съответно включени в двете налични
осъждания.
Първото осъждане се формира от определеното на основание чл. 25, ал.
1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на молителя Т. А. Т. общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“. Това е станало с Определение от
16.12.2023 г. по НОХД № 749/2013 г. на АРС, с което на същия е било
наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, измежду
наказанията наложени му по НОХД № 554/2013 г. на АРС и НОХД №
749/2013 г. на АРС, а именно наказание от една година лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено
първоначално за срок от 3 години. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от това
наказание е било приспадното времето, през което Т. А. Т. е бил задържан по
НОХД № 749/2013 г. на АРС. На основание чл. 25, ал. 3 от НК е било
5
приспадното от така наложеното общо най-тежко наказание и времето, през
което ос. Т. А. Т. е търпял наказание пробация по НОХД № 554/2013 г. на
АРС. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното общо най-тежко
наказание е било присъединено и наложеното на Т. А. Т. по НОХД №
749/2013 г. на АРС наказания „глоба“, в полза на държавата, в размер на 1 200
лева,. Определението е влязло в сила на 03.01.2014 г.
С Определение № 192/13.09.2016 г. по НОХД № 840/2016 г. на АРС,
молителят Т. А. Т. е бил признат за виновен в това, че на 10.09.2016 г. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл. 61, т. 2 от
ЗИНЗС /отм./ е било постановено така наложеното наказание да се изтърпи от
него при първоначален строг режим. По отношение на така наложеното
наказание лишаване от свобода е бил приложен текстът на чл. 59, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 от НК. Определението е влязло в сила на 13.09.2016 г.
С Протоколно определение № 214/13.09.2016 г. по НОХД № 840/2016
г. на АРС тълкувано с допълнително определение от 13.12.2016 г. по същото
дело е било постановено молителят Т. да изтърпи изцяло и отделно от така
наложеното му наказание в размер на една година лишаване от свобода по
НОХД № 840/2016 г. на АРС и наложеното му общо най-тежко наказание
измежду наказанията му по НОХД № 749/2013 г. на АРС и НОХД №
554/2013 г. на АРС, в размер на една година лишаване от свобода. На
основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 от ЗИНЗС /стар/ е било постановено така
приведеното наказание да се изтърпи от него при първоначален строг режим.
Определението е влязло в сила на 29.09.2016 г.
За приложението на чл. 87, ал. 1 от НК е от съществено значение по
делото да се установи, че в течение на 3 години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа, или помилване на наказание
осъденото лице не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, като кумулативно той е следвало да има добро поведение и
съответно при умишлено престъпление той да е възстановил причинените
вреди. По отношение на първото му осъждане, касаещо това формирано от
определеното му общо най-тежко наказание, безспорно по делото се
установява, че наложеното му наказание от една година лишаване от свобода
6
е било изтърпяно от осъденото лице през 28.07.2017 г. /справка лист 14 от
съд.дело/. Доколкото по отношение на това наказание по делото безспорно се
установява, че в 3-годишния срок от неговото изтърпяване, който е изтекъл
на 28.07.2020 г., молителят не е извършил друго умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, като той е имал добро поведение и няма
останали невъзстановени имуществени вреди, то съдът намира, че по
отношение на това наказание са налице условията на чл. 87, ал. 1 от НК.
Действително, кумулативно към така определеното общо най-тежко
наказание на основание чл. 23, ал. 3 от НК е било присъединено и наложеното
на молителя Т. по НОХД № 749/2013 г. на АРС наказание глоба, в полза на
Държавата, в размер на 1 200 лева. Действително по делото се установява, че
това наказание, респективно тази глоба не е била изплатена от него.
Действително се установява, че по делото е издаден изпълнителен лист, който
е бил изпратен на ТД на НАП – Пловдив, като с разпореждане за
присъединяване това взимане на държавата е било присъединено на
04.11.2014 г. към образуваното ИД № 438/2012 г. с длъжник Т. А. Т.. От
събраните по делото доказателства, се установява, че това вземане е било
отписано след изтичане на 10-годишната изпълнителна давност и то е
останало несъбрано. Както обаче е посочено в т. 4 на Тълкувателно решение
№ 2/28.02.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ВКС, въпреки
неизпълненото наказание глоба, то по отношение на осъденото лице
реабилитация за наложеното наказание глоба ще настъпи, тъй като се
установява, че спрямо него последователно са изтекли сроковете по чл. 82, ал.
1, т. 5 от НК и този по чл. 87, ал. 1 от НК. Първият срок по чл. 82, ал. 1, т. 5
от НК е изтекъл, тъй като от разпореждането за присъединяване на това
вземане в размер на 1 200 лева, което станало на 04.11.2013г. до 04.11.2016г.
спрямо задълженото лице не са били предприети никакви принудителни
действия по това изпълнително дело. Тъй като няма извършени принудителни
действия, то по отношение на молителя е изтекъл и посоченият в
тълкувателното решение по т. 4 срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Впоследствие
за него, от 04.11.2016г. е започнал да тече и срокът по чл. 87, ал. 1 от НК,
който е 3-годишен. Действително в този 3-годишен срок по отношение на
молителя Т. А. Т. е налице и последващо осъждане /това по НОХД 840/2016г.
на АРС/ , но то пък е за престъпление, което е извършено от него на
10.09.2016г., т.е. преди да започне да тече 3-годишният срок. В този смисъл
7
съдът намира, че тъй като в 3-годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК молителят
не е извършил ново умишлено престъпление, за което да му бъде наложено
ново наказание лишаване от свобода, то по отношение на него на 04.11.2019г.
е изтекъл и визираният в тълкувателното дело срок за глобата по чл. 87, ал.1
от НК, като той изцяло следва да се счита за реабилитиран по първото
осъждане. По отношение на второто осъждане формирано от наложеното
наказание по НОХД № 840/2016 г. на АРС, то се установява, че наложеното
по него наказание в размер на едно година, е било изтърпяно, като съответно
в случая, следва да се отчете фактът, че молителят Т. е бил условно
предсрочно освободен на 28.02.2018 г., д Определение от 20.02.2018г. по ЧНД
№ 136/2018г. на ОС Пазарджик, в сила на 28.02.2018г. Наложения му с това
определение изпитателен срок от пет месеца, е изтекъл реално 27.07.2018 г. В
3-годишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК от тази дата, който е изтекъл на
27.07.2021 г. безспорно по делото е установено, че молителят не е извършвал
ново престъпление, за което да му бъде наложено ново наказание лишаване
от свобода, като той следва да се счита за реабилитиран и за това осъждане.
Действително по делото е изтекъл 10-годишния срок, за който говори адв. Г.,
но той касае изпълнителната давност по делото. В този смисъл е
постановеното Решение № 31/26.10.2022 г. по НД № 40/2022 г. на ВКС,
Второ наказателно отделение.
Предвид горното и на основание чл. 436, ал. 1 от НПК, вр. чл. 87, ал. 1
от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РЕАБИЛИТИРА молителя Т. А. Т., ЕГН **********, по отношение
на осъждането му с Определение № 16.12.2013г. постановено по НОХД №
749/2013 г. на РС - Асеновград, с което на основание чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на молителя Т. А. Т. е било наложено общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година измежду
тези наложени му по НОХД № 554/2013 г. на АРС и НОХД № 749/2013 г. на
АРС , към което е било присъединено и наложеното по НОХД № 749/2013 г.
на АРС наказание „глоба“, в полза на държавата, в размер на 1 200 лева, както
и по отношение на осъждането му по НОХД № 840/2016 г. на РС –
Асеновград, с което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
8
размер на една година.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред ОС - Пловдив.
След влизане в сила на определението препис от същото следва да се
изпрати на Бюро „Съдимост“ при РС – Асеновград за нанасяне на
постановената съдебна реабилитация.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11,47 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9