№ 1408
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501548 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. И. А. от АК-Варна, срещу Решение № 1181/27.04.2022 год., постановено
по гр. дело № 7607/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от държавата,
чрез НАП – София, против С. Д. М. и С. П. К. иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1
ЗЗД, като е обявен за недействителен спрямо държавата в лицето на НАП – София брачен
договор от 16.12.2026 год. с нот. заверка на подписите и съдържанието с рег. № 6312 и рег.
№ 6313, том 2, акт. № 98 по описа на нотариус П.С., вписан в СлВп-Варна с вх. рег. №
33098, акт № 200, том ХІІ, дело № 4384/2016 год. В ЧАСТТА му досежно извършеното
разпореждане от С. Д. М. в полза на С. П. К. с притежваните от нея 1 / 2 ид. част от
имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, включващо:
1) ГАРАЖ № 2 на ет. 1 в сградата на ул. „Братя Тадески" № 14, гр. Варна,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.71.1.17 по КККР на гр.
Варна, със застроена площ от 18, 23 кв. м., ведно с 3, 79 кв. м. идеални части от общите
части на сградата и 5, 11 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10135.1501.71 по КККР на гр. Варна;
2) ГАРАЖ № 3, на ет. 1 в сградата на ул. „Братя Тадески“ № 14, гр. Варна,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.71.1.18 по КККР на гр.
1
Варна, със застроена площ от 16, 47 кв. м., ведно с 3, 43 кв. м. идеални части от общите
части на сградата и 4, 62 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10135.1501.71 по КККР на гр. Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ на
доказателствата, както и до необсъждане на събрани по делото доказателства, установяващи
релевантни за спора факти, в резултат на което и решението е и необосновано. Не са
обсъдени представените от ЧСИ Хр. Г. доказателства относно наложените възбрани по
воденото против първата ответница и бивша съпруга на жалбоподателя С. Д. М. (с
предходно фамилно име К.а по съпруг) изпълнително дело на притежажвани от нея ид.
части от недвижими имоти, по което изпълнително НАП е присъединен по право взискател,
които имоти са били оценени в хода на изпълнителното дело по пазарна стойност към 2017
година. Изобщо не е коментиран и извършения от ответницата С. Д. М. отказ от наследство,
напревен след образуването на изпълнителните дела против нея. Не е обсъдена и
представената по делото писмена декларация от 16.12.2016 год., изходяща от ответницата С.
Д. М., с нот. заверени подпис и съдържание, от която е видно, че при сключването на
брачния договор, същата е получила за уравняване на своя дял от придобитите в СИО имоти
сумата от 41 000 евро, при което и изводът на първоинстанционния съд, че ответницата Ст.
М. е получила имущество от прекратената с брачния договор СИО на значително по – ниска
стойност от даденото от нея (получено имущество на стойност 11 818, 50 лева при стойност
на нейния дял от имотите от 77280 лева), което от своя страна обуславя недействителност на
сделката по отношение на кредитора НАП, е необоснован и не съответства на ангажираните
по делото доказателства.
Неправилно са интерпретирани и доказателствата, ангажирани от ответника за
опровергаване на установената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание. Въззивникът
счита, че събраните по делото доказателства сочат, че в периода 2013 – 2014 година двамата
ответници (бивши съпрузи) са живели на различни адреси, което е в подкрепа на наведените
от ответника С. К. твърдения, че фактическата раздяла между ответниците е от 2014 година.
Твърди се също, че решението е постановено в противоречие със задължителната
практика на ВКС на РБ, а именно: в противоречие с ТР № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС на
РБ и е следвало да обяви за относително недействителна на атакуваната с иска по чл. 135
ЗЗД сделка само до 1 / 2 ид. част от имотите, предмет на иска, т. е., само до размера на дела
на съпруга – длъжник С. М..
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – да се отмени в частта за 1 / 2 ид. част от
имотите съобразно задължителните указания дадени в ТР № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС
на РБ, и да се отхвърли в тази част.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна –
държавата в лицето на НАП – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
2
счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде
потвърдено.
В съдебно засдедание въззивникът С. П. К. не се явява, не изпраща представител; в
писмено становище от 10.10.2022 год. поддържа въззивната си жалба; въззиваемата страна –
държавата чрез НАП – гр. София, не изпраща представител, в писмено становище от
23.09.2022 год. оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Въззивникът С. Д. М., конституирана служебно от съда в това и качество (чл. 265, ал.
́
2 ГПК), не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от държавата, чрез НАП –
гр. София, срещу С. Д. М. ЕГН ********** и С. П. К. ЕГН ********** иск по чл. 216, ал. 3,
вр. чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за обявяването му за недействителен по отношение на
държавата в лицето на НАП – София на брачен договор от 16.12.2016 год. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, рег. № 6312, рег. №6313, том 2, акт 98 по описа на
нотариус П.С. с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията – Варна вх.рег.
№33098, акт 200, том ХІІ, дело № 4384/2016г., в частта му досежно извършеното
разпореждане от С. Д. М. в полза на С. П. К. с притежаваните от нея 1 / 2 ид. част от
имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, включващо: 1)
ГАРАЖ № 2 на ет. 1 в сградата на ул. „Братя Тадески", № 14, гр. Варна, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.71.1.17 по КККР на гр. Варна, със
застроена площ от 18, 23 кв. м., ведно с 3, 79 кв. м. идеални части от общите части на
сградата и 5, 11 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.71 по
КККР на гр. Варна и 2) ГАРАЖ № 3, на ет. 1 в сградата на ул. „Братя Тадески“ № 14, гр.
Варна, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.71.1.18 по КККР на
гр. Варна, със застроена площ от 16, 47 кв. м., ведно с 3, 43 кв. м. идеални части от общите
части на сградата и 4, 62 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10135.1501.71 по КККР на гр. Варна.
Ищецът е навел следните твърдения:
Ответницата С. Д. К.а (с настоящо фамилно име М.) е данъчно задължено лице и
дължи данъци и осигуровки за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., представляващи
изпълнителни основания по смисъла на чл. 105 ДОПК, възлизащи в общ размер към
31.12.2016г. на 112 730 лева, за което обстоятелство е образувано изпълнително дело №
**********/2014г. по описа на ТД на НАП -Варна. Твърди, че на 16.12.2016г. между
ответниците е сключен брачен договор, с който първата ответница е прехвърлила
притежваните от нея права на собственост върху посочените недвижими имоти в полза на
втория ответник, който към момента на сключване на атакувания брачен договор е бил неин
съпруг. Към момента на сключване на договора за първата ответница са били налице
изискуеми задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки, които
ответницата С. Д. е следвало да заплати в посочените от закона срокове. С прехвърляне на
3
притежаваното от нея имущество в полза на ответника С. К., ответницата С. Д. уврежда
ищеца тъй като препятства възможността му да насочи изпълнение към тези имоти за
принудително удовлетворяване на вземанията си. Ответницата С. Д. не разполага с парични
средства по банкови сметки, към които да бъде насочено изпълнението, не притежава и
ценни книги, наложена е единствено възбрана на притежаваното от нея дворно място с
данъчна оценка в размер на 10 000 лева.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да бъде за обявен за
недействителен по отношение на държавата брачен договор от 16.12.2016 год. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, рег. № 6312, рег. №6313, том 2, акт 98 по описа на
нотариус П.С. с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията – Варна вх.рег.
№33098, акт 200, том ХІІ, дело № 4384/2016г., в частта му досежно извършеното
разпореждане от С. Д. М. в полза на С. П. К. с притежаваните от нея 1 / 2 ид. част от
описаните два гаража, находящи се в гр. Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. К. оспорва иска.
Навежда следните твърдения: С ответницата С. Д. са бивши съпрузи, бракът им е прекратен
с развод през януари 2017 год. През 2014 год. узнал, че бившата му съпруга има задължения
към държавата за данъци и осигуровки в размер на около 100 000 лева, натрупани от
упражняваната от нея търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Чефи – С. К.а“ и
оттогава са във фактическа раздяла и не поддържат контакти. Твърди, че горните
задължения на бившата му съпруга са за периода 2008-2010 год. и не са част от
образуваното изпълнително производство, посочено в исковата молба. За тези задължения е
било образувано адм. дело № 2075/2016г. по описа на Административен съд – Варна, което е
приключило със съдебно решение, влязло в сила през 2020 год. Твърди, че други задължения
на бившата му съпруга към НАП, извън посочените, не са му били известни. През 2016 г.
бившата му съпруга поискала да бъде прекратен гражданският им брак и да бъдат уредени
имуществените им отношения и това наложило сключването на брачния договор. След
прекратяване на брака им с развод ответникът не подържал никаква връзка с бившата си
съпруга. Твърди, че към момента на сключването на брачния договор не е знаел, че бившата
му съпруга има задължения към държавата за данъци и осигуровки за периода 01.01.2012г. –
31.12.2016г. Навежда, че с брачния договор е уговорен режим на разделност на
имуществото, придобито през време на брака, вследствие на което той е придобил изцяло
собствеността върху описаните в договора имоти, но придобиването им не е безвъзмездно,
тъй като е заплатил на бившата си съпруга сумата от 41000 евро. Оспорва твърденията на
ищеца, че ответницата С. Д. не притежава достатъчно имущество, от което да се
удовлетвори, като посочва, че тя притежава два апартамента в гр. Варна на ул. Топола № 24,
съответно двустаен и тристаен, по отношение на които тя се легитимира като собственик на
1 / 2 ид. част от тях. Твърди, че стойността на притежаваното от бившата му съпруга
имущество покрива задълженията и към ищеца, поради което и не е налице увреждане.
́
По тези съображения ответникът С. К. счита иска за неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
4
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения
иск и настоява да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът С. К., чрез процесуален представител, оспорва иска и
настоява да бъде отхвърлен, поддържа подадения писмен отговор.
Ответницата С. Д. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител, не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От справки – декларации за данък върху добавената стойност, подадени от ЕТ „С.
К.а“ до ТД на НАП – Варна, за периода 13.02.2012г. – 14.12.2016г., е видно, че за посочения
период същата има задължения към държавата за ДДС в размер на 16 213 лева, а от справка
за задълженията на осигурител за периода 2012-2016г. е видно, че ответницата С. Д. има
задължения към държавата за осигуровки за посочения период в размер на 6993 лева.
С разпореждания за присъединяване на публичен взискател в изпълнително
производство във връзка с образувано изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на
ТД на НАП- Варна, съответно от 14.10.2016г., 10.09.2016г., 04.08.2016г, 13.06.2016г. са
присъедини публични вземания на държавата към ответницата С. Д., като към дата
14.10.2016 год. същите са в размер на 79 159 лева – главница и 38 647, 44 лева – лихви,
съответно общия размер на публичните задължения на С. Д. към държавата към посочената
дата е 117 806 лева.
От удостоверение от 23.10.2019 год., изд. от община Варна е видно, че ответниците С.
Д. К.а и С. П. К. са бивши съпрузи, сключеният помежду им на 25.10.1980 год. грждански
брак е прекратен с развод с решение № 673/26.01.2017 год. на РС-Балчик.
С брачен договор с нотариално заверени подписи и съдържание от 16.12.2016г., акт №
149, том ІІІ, рег. № 6312, нот. пр. № 86/2016г. по описа на нотариус П.С. с район на действие
ВРС, ответниците са уговорили режим на имуществена разделност във връзка със сключения
между тях граждански брак, уредили са и правата върху придобитото по време на брака им
притежавано от тях в СИО имущество. Съгласно раздел ІІ, чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
обсъждания договор съпрузите К.и са уговорили съпругът С. К. да придобие в лична
собственост придобитите през време на брака два гаража, нахощящи се в гр. Варна,
съставляващи обекти с идентификатори 10135.1501.71.1.17 и 10135.1501.71.1.18 по КККР на
гр. Варна, подробно описани в договора.
С декларация, именувана също и „контра летар“, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 16.12.2016г., рег №6315/6316, том 2, акт №99, по описа на нотариус П.С. с
район на действие ВРС, ответницата С. Д. е декларирала, че в периода 2014 – 2016 год. е
получила от ответника С. К. сумата от 41 000 евро за уравняване стойността на имотите,
които е получил всеки един със сключения помежду им брачен договор от 16.12.2016 год.
Представена е покана за доброволно изпълнение № 655-173/01.11.2013г. на осн. чл.
182, ал.1 ДОПК, от ищеца до ответницата С. Д., от която е видно, че и е връчена на
́
5
07.11.2013г., съгласно обратна разписка № 3100015091818, чрез нейния син.
От съдържащите се на л. 114-136 от делото на РС-Варна писмени доказателства, е
видно, че на 27.03.2017 год. против ответницата С. Д. е образувано изпълнително дело №
48/2017 год. по описа на ЧСИ Христо Г. с рег. № 892, с район на действие района на ОС-
Варна, по молба на „Банка ДСК“ АД, със седалище гр. София и въз основа на приложен
изпълнителен лист от 21.02.2017 год., изд. по ч. гр. дело № 1715/2017 год. на РС-Варна за
следните суми: за сумата от 87 467, 94 лева, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2017 год. до окончателното и изплащане и за сумата от 9983, 12 лева – дължими по
́
договор за банков кредит от 29.08.2011 год., както и за сумата от 2099 рлева – разноски за
заповедното производство. Установява се още, че изпълнението е насочено върху недвижим
имот, ипотекиран в полза на банката за обезпечение на изпълнението на задълженията на Д.
по договора за банков кредит от 29.08.2011 год.; върху притежаван от ответницата Ст. Д.
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. „Боровец – север“, с площ от
499 кв. м., собствеността върху който имот тя е придобила със сключването на брачния
договор; върху вземанията и за трудово възнаграждение и върху два леки автомобила.
́
По делото няма ангажирани доказателства за притежавани от ответницата Ст. Д.
други активи, извън описаните по – горе.
От постановление от 09.06.2017г. по изпълнително дело № 48/2017 год. по описа на
ЧСИ Христо Г. с район на действие района на ОС-Варна е видно, че държавата в лицето на
НАП – Варна е приета за присъединен по право взискател за дължимите от ответницата С.
Д. публични задължения в общ размер на 127 062, 07 лева.
От удостоверение, изд. от РС-Варна по ч. гр. дело № 5658/2018 год. е видно, че на
20.04.2018 год. в особената за това книга, водена при РС-Варна, под № 147/2018 год. са
вписани отказите на ответницата С. Д. К.а от наследството на майка и Петра Стефанова
́
Петрова, б. ж. на гр. Варна, починала на 25.10.2016 год. и от наследството на баща и Димчо
́
Симеонов Петров, б. ж. на гр. Варна, починал на 14.10.2017 год.
С Решение № 798/17.04.2019 год. по адм. дело № 2075/2016 год. на АдмСъд – Варна,
влязло в сила на 07.01.2020 год. е отхвърлена жалбата на С. Д. К.а, действаща като
едноличен търговец с фирма „С. К.а“ срещу ревизионен акт от 09.02.2016 год. на орган по
приходите при ТД НАП – Варна, с който са установени задължения на С. Д. К.а по ЗДДФЛ в
размер на 60, 80 лева за периода 2008-2010 год. и по ЗДДС в общ размер на 17 922, 94 лева
за данъчни периоди от м. 12.2008 г. до м. 12.2010 год.
На л. 81-86 от делото на РС-Варна е представена молба за развод по взаимно съгласие,
подписана от двамата ответници, в която същите са посочили различни адреси в гр. Варна.
В молбата е посочено, че е адресирана до РС-Варна. Молбата е без дата, липсват и
доказателства да е била депозирана пред РС-Варна, липсват и твърдения в тази насока. По
делото няма нито едно доказателство, което пряко или косвено, да сочи кога е съставена
обсъжданата молба.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
6
От наведените от ищеца в исковата и уточняващите му молби твърдения, следва,че
предявеният против двамата ответници иск е по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
тъй като липсват твърдения за факти, попадащи в обхвата на някоя от хипотезите,
предвидени в чл. 216, ал. 1 ДОПК.
Съгласно чл. 216, ал. 3 ДОПК, извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл.
134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния
публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с
което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са
свързани лица.
Фактическият състав на иска по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135 ЗЗД включва
следните кумулативни елементи: 1/ публично вземане на държавата; 2/ действие на
длъжника, което уврежда кредитора – тези два елемента са обективни и 3/ знание у
длъжника за увреждането – субективен елемент, който изисква най-малко към момента на
извършване на действието длъжникът да е знаел, че е длъжник, да е знаел, че има кредитор и
че действието го уврежда. По отношение на знанието на длъжника за увреждане
/субективният елемент от фактическия състав на иска по 216, ал. 3, вр. чл. чл. 135 ЗЗД/ в
полза на държавата – кредитор е установена презумпция в чл. 216, ал. 3, изр. второ ДОПК,
според която, когато длъжникът договаря с лицата, изброени в § 1, т. 3 от ДР на ДОПК
(чийто кръг е значително по – широк от кръга на лицата, изброени в чл. 135, ал. 2 ЗЗД),
знанието за увреждане, както на длъжника, така и на лицето, с което е договарял (знанието
на втория е необходимо само при възмездните сделки, какъвто е и настоящият случай,
предвид обсъдената по горе декларация/„контра летар“, неоспорена от ищеца, поради което
подлежи на установяване и знанието на ответника С. К.) се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответниците е да опровергаят тази презумпция.
От анализа на събраните доказателствата – подадените от задълженото лице –
ответницата С. Д. – данъчни декларации за периода 13.02.2012г. – 14.12.2016г ., в които са
посочени съответните размери на данъчната основа на задълженото лице, начисления ДДС и
дължимия данък за внасяне за съответния период; справката за дължимите от задълженото
лице Ст. Д. за процесния период задължителни осигуровки, разпорежданията за
присъединяване на публичен взискател в изпълнително производство във връзка с
образувано изпълнително дело № **********/2014 г. по описа на ТД на НАП- Варна,
съответно от 14.10.2016г., 10.09.2016г., 04.08.2016г, 13.06.2016г., неоспорени от
ответниците – се налага извода, че към датата на разпоредителната сделка (сключването на
брачния договор на 16.12.2016 год.) държавата в лицето на НАП има публични вземания
(чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК) към ответницата С. Д. в размер на 117 806 лева. Публичните
вземания на държавата за ДДС и за задължителни осигурителни вноски (за ДОО, ДЗПО-
УПФ и за ЗО) са окончателно установени съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.2 ДОПК
доколкото по делото няма данни, а липсват и твърдения, че в срока по чл. 109 ДОПК са
извършени или възложени ревизии на задълженото лице. Качеството на длъжник на С. Д. за
7
горните вземания на държавата към дата 16.12.20216 год. не се оспорва и от ответника С. К..
При това положение публичните задълженията на ответницата С. Д. са възникнали
преди датата на оспорената разпоредителна сделка, с оглед на което съдът приема, че е
налице първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че е налице и вторият от обективните
елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД а именно, че брачният договор от
16.12.20216 год., с който ответницата Ст. Д. се е разпоредила в полза на ответника с
притежаваните от нея 1 / 2 ид. част от собствеността върху описаните по – горе два гаража,
находящи се в гр. Варна, уврежда кредитора. Увреждането е обективна предпоставка –
кредиторът е винаги увреден когато длъжникът намалява своето имущество, респ. когато е
създал или увеличил своята неплатежоспособност, а също и когато с действията си не
намалява общото си имущество, служещо за обезпечение на кредиторите му, а затруднява
удовлетворяването им. Доводите на ответника С. К., че отвеницата Ст. Д. разполага с
достатъчно имущество, в смисъл активи, чрез осребряването на които държавата да се
удовлетвори, настоящият състав намира за неоснователни, предвид установеното по – горе,
че ответницата Ст. Д. не притежава достатъчно активи за удовлетворяване на публичните
вземания на държавата. Следва да се отчете, съобразно представените доказателства, че
апартаментът, върху който е насочено изпълнението по изп. дело № 48/2017 год. по описа на
ЧСИ Хр. Г., е бил ипотекиран в полза на банката – взискател по цитираното изп. дело и
вземането на банката се ползва с привилегия от по – преден ред спрямо публичните
вземания на държавата при евентуално осребряване на апартамента в хода на
изпълнителното дело – чл. 136, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗД. Отделно от това от ответника С. К. не
са ангажирани никакви доказателства за притежавани от ответницата Ст. Д. активи (втори
апартамент, от който тя притежавала 1 / 2 ид. част), извън установените по делото поземлен
имот, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. „Боровец – север“, с площ от 499 кв.
м., собствеността върху който имот тя е придобила със сключването на брачния договор и
два леки автомобила.
Налице е и третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр.
135 ЗЗД, а именно: знание у длъжника и третото лице, с което той е договарял, за
увреждането, доколкото установената в 216, ал. 3, изр. второ ДОПК презумпция не е
оборена от ответниците. Оборването на законните презумпции се извършва чрез обратно
доказване, което винаги трябва да е пълно, а в случая такова не е проведено. Представената
на л. 81-86 от делото на РС-Варна молба за развод по взаимно съгласие, подписана от
двамата ответници, в която същите са посочили различни адреси в гр. Варна, дори и да се
приеме, че е изготвена и подписана в края на 2015 или началото на 2016 год. (съобразно
твърденията на ответника С. К., наведени в отговора му на исковата молба) не е достатъчна
за опровергаване на установената в чл. 216, ал. 3, изр. второ ДОПК презумпция.
Въз основа на изложеното съдът намира, че искът е основателен и подлежи на
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
8
Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено
в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ, а именно: в противоречие с ТР
№ 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ и е следвало да обяви за относително недействителна
атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка само до 1 / 2 ид. част от имотите, предмет на иска,
т. е., само до размера на дела на съпруга – длъжник С. М., настоящият състав счита за
неоснователни, тъй като от съдържанието на решението е видно, че е обявено за
недействително спрямо държавата извършеното разпореждане от С. Д. М. в полза на С. П.
К. с притежаваните от нея права в обем от 1 / 2 част от придобитите в режим на съпружеска
имуществена общност два гаража, подробно описани в решението, т. е., до обема на
разпоредените права.
При този изход от делото разноски на въззивника С. К. не се присъждат.
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ищеца следва да се присъдат разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева – чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1181/27.04.2022 год., постановено по гр. дело №
7607/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА С. П. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Велес № 15, ет. 2, ап. 4 да
заплати на Национална агенция за приходите, с административен адрес гр. София, бул. Княз
Ал. Дондуков №52 сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева), определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9