Р Е Ш Е Н И Е
№ 2908 10.07.2019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, I граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4904 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Н.Г.Ч. с ЕГН ********** *** против „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и член 49 от ЗЗД..
Ищецът моли
съда да се
постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати сумата
от 419,83 лева, която сума е получена от ответника на отпаднало основание чрез принудителното й събиране по
изпълнително дело № **/2012г. на *****, след признаване с решение по гр. дело № 14929/2018 г. на ПРС, гр. с-в, че вземанията на кредитора са погасени по давност,основание, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
сумата от 129,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца,
в резултат на извършени от служителите
на дружеството незаконосъобразни действия, в хода на принудителното
изпълнение, представляваща начислени и събрани по изпълнителното дело такси, ведно
със законната лихва от 19.09.2018 година до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът сочи,
че е бил конституиран като длъжник по изпълнително
дело № **/2012 година по описа на
*****, след смъртта на длъжникът по
изпълнителното дело негов **Г.Ч.. Изпълнителното
дело било образувано на
07.06.2012 година, а ищецът
е бил конституиран като длъжник на
23.07.2018 година, като съобщението, че му е наложен запор
на трудовото възнаграждение е получено на 11.09.2018 година. Ищецът твърди, че в резултат на
наложения му запор по изпълнителното
дело са преведени
по сметка на ЧСИ следните суми: месец август
2018 година - 135,07 лева; месец септември 2018 година - 146,52 лева; месец октомври 2018 година – 135,52 лева; месец ноември 2018 година - 135,52 лева и месец декември 2018 година - 150,18 лева.
Ищецът заявява,
че с влязло в законна сила съдебно
решение № ***/09.01.2019 г., постановено по гр. д. № 14929/2018 година по описа
на ПдРС, І граждански състав, е било признато за
установено, че ищецът не дължи
процесните суми по изпълнителния лист, въз основа,
на който е образувано изпълнителното дело, поради погасяване
на вземането по давност, като
същевременно по време на висящността
на исковото производство в резултат на запор върху
трудовите възнаграждения на ищеца са
били разпределени на взискателя общата
сума от 419,83 лева, а остатъкът от 129,80 лева е била удържана за
такси от ЧСИ.
Ищецът счита,
че сумата от 419,83 лева
се явява недължимо платена, тъй като е получена
на отпаднало основание, доколкото с влязло в сила съдебно
решение са отречени правата на ответника. Ищецът
твърди, че е претърпял имуществени вреди в резултат на неправомерни действия от служители
на „Топлофикация”, изразяващи се в удържаните такси от ЧСИ, след като
е било образувано исково производство за недължимостта на сумата и след
като длъжникът изрично е възразил, че тези вземания
са погасени по давност и е предявил иск за
недължимостта им, както и предвид настъпилата по изпълнителното дело перемпция, която е настъпила много преди конституирането на ищеца като
длъжник по делото.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който признава връщането на
неоснователно получената сума, като счита, че не следва да носи отговорност за забава,понеже ищецът не бил посочил банкова сметка ***.
Относно предявения иск за вреди го счита неоснователен, доколкото не са налице
противоправни действия от служители на
„Топлофикация” и не са причинени вреди
на ищеца, т.к. са имали издаден изпълнителен
лист, образувано изпълнително дело, по което производство
длъжникът Ч. е починал, а съдебният изпълнител е конституирал на негово място наследникът
Н.Ч., настоящ ищец. С депозираната молба
за издаване на изпълнителен лист и образуването на изпълнително производство са осъществили признати от закона права
- да събират принудително вземанията си, което не
е противоправно поведение. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в
сила на 31.01.2019 г. решение по гр. дело № 82/2018 г. на
ПРС, I гр. с-в, е
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 542,15
лева, сбор от неплатена топлинна енергия, обезщетение за забава и разноски за юрк. възнаграждение, които суми са били събрани от ищеца –
длъжник без правно основание.
По делото е
представено копие на изп. дело № **/2012г. по описа
на ***.
С оглед
заявеното признание на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и установеното в делото престиране в полза на
ответника, при отпадане на основанието за това, получилият престацията
се явява неоснователно обогатил се за сметка на даващия като следва да върне
полученото. Съдът, счита възражението на ответника да не е изпаднал в забава,
понеже ищецът не му осигурил съдействие, чрез посочване на банковата сметка, по
която да се преведат сумите, за неоснователно. Данни за това ответникът да е
предлагал на ищеца връщане на процесните суми преди
завеждане на делото няма. От друга страна изискването за посочване в исковата
молба на банковата сметка на ищеца не е основание за поставянето на ищеца в
забава, доколкото исковата молба играе ролята на покана за плащане. Освен това
член 97, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД разпорежда, че пари
могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението
и без разрешение от съда.
По изложените
съображения иска ще се уважи изцяло като основателен, ведно със законните
последици от това.
По предявения
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Уважаването
на този иск се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: деяние на служители на топлофикационното
дружество, което да е противоправно, като в резултат на упражняването му да са
били причинени вреди на ищеца.
Съгласно
приложеното удостоверение, издадено от *** /л. 155/ се установява удържана на
19.09.2018г. от Н.Ч. по изп. дело **/2012г. сума за
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 129,80 лева. Сумата за такси е удържана в хода на
висящото принудително изпълнение срещу ищеца в качеството му на длъжник на
ответното дружество. Ищецът, в качеството му на длъжник, е упражнил правото на иск по член 439 ГПК, като се
е позовал на възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Сам
по себе си факта на упражнена искова защита от длъжника срещу изпълнението не е
основание за противоправност на действията на взискателя по това изпълнение,
защото законът не е забранил, нито е заповядал да не се извършват такива
действия от взискателя, и доколкото последният упражнява едно гарантирано му и
предоставено от закона право на принудително изпълнение. За да има баланс между
двата интереса – този на длъжника и на неговия кредитор - взискател, законът
предоставя на длъжника по процесуален ред възможността да гарантира
изпълнението на решението чрез спиране на изпълнението, за да не претърпи
необратимо вреди.
Ето защо
съдът приема, че действията на ответника не са противоправни, поради което
искът за заплащане на вреди ще се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
С оглед
изхода от делото, на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева, а на неговия
адвокат В.Х. на осн. член 38, ал. 2 от ГПК ще се
определи адв. възнаграждение от 300 лева.
На ответника
ще се присъди юрк. възнаграждение от 150 лева
съобразно уважената част от исковете.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, , да
заплати на Н.Г.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 419,83 лева, получена въз
основа на отпаднало основание чрез принудителното й събиране по изпълнително
дело № **/2012г. по описа на ЧСИ Д. ***,
след признаване с решение по гр. дело №14929/2018 г. на ПРС, I гр. с-в, че вземанията на кредитора са погасени по давност,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от
50 лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕВН България Топлофикация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 иск против Н.Г.Ч. с
ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати сумата от 129,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ищеца, в резултат на извършени от
служителите на дружеството незаконосъобразни действия, в хода на принудителното изпълнение по изп. дело
№ **/2012г. по описа на *****, представляваща начислени и събрани по изпълнителното дело такси за
ЗЧСИ,
ведно със законната лихва от 19.09.2018 година до окончателното изплащане на сумата,
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на адв.
В.Х. адв. възнаграждение, определено по член 38, ал.
2 от ЗА в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч. с ЕГН **********
*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 разноски за юрк. възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала:
Ц.В.