№ 4559
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110208197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Б. С. Ч. против Наказателно постановление (НП)
№ 42-0000937/19.04.2022г., издадено от Директор на РД”АА” – гр. София, с което на
основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
лева.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, като се посочва, че не е ясно коя дата АНО е приел
за дата на извършване на нарушението. На самостоятелно основание се посочва, че АНО
неправилно е подвел нарушението под посочената разпоредба, доколкото непредставянето
на документ субсумира състав на друга разпоредба. Твърди, че нарушението не е извършено
от обективна страна, тъй като водачът е преминал обучение, за което има издадено
съответното удостоверение. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Ал., която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски съгласно представения списък.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В
придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2022г., около 11:30 часа постъпил сигнал на телефон 112 за настъпило ПТП на
Софийски околовръстен път, под пътен възел с бул. Черни връх“ , с посока на движение бул.
Симеоновско шосе, в който участва специален автомобил.
Мястото било посетено от св. Ил. М. и св. Евт. Г. - – на длъжност инспектори при РД“АА“
– София.
По време на извършената проверка било установено, че Б. Ч. извършва обществен превоз на
товар за собствена сметка по маршрут от бул. Цар Борис до кв. Бункера със специален
автомобил марка МАН, модел ТГА 41.480 с рег. № СВ 5879 АТ, кат. N3G, негова
собственост.
Водачът не представил на контролните органи карта за квалификация на водач, издадена по
реда на чл. 7б, ал.5 от ЗАвПр. След направена справка в информационната система на
ИИАА било установено, че Ч. няма издадена такава карта.
Св. М. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба
№ 33/03.11.1999г. на МТ и съставил против Ч., в присъствието на свидетел АУАН №
318020/14.03.2022г.
АУАН бил подписан без възражение, като препис от същия бил връчен на нарушителя на
същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, при възприета идентична фактическа обстановка в
кръга на своите правомощия директор на РД“АА“- София издал атакуваното наказателно
постановление.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци .
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел М.. При проведения
непосредствен разпит на свидетеля съдът не установи различна фактическа обстановка от
приетата и описана в АУАН. Показанията на св. М. съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган, като
компетентността на актосъставителя произтича директно от ЗАП, съобразно заеманата
длъжност – "инспектор" в РД "АА"-гр. София.
Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, тъй като със своя
Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл. 92, ал. 2 от
ЗАП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА "АА" да издават НП, като сред тях
е и "Директор на РД "АА", който отдел е част от структурата на ИА "АА". Следва да се
отбележи и обстоятелството, че съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗДвП е вменена компетентност на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез ИА"АА" да
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза. Картата за квалификация на водач на МПС е документ, свързан с извършвания
от водача превоз, от което следва, че ИА "АА", към чиято структура е РД "АА"-гр. София, са
компетентни да ги проверяват.
Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени и
неотстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя , поради което да съставляват самостоятелни основания за
цялостна отмяна на издаденото НП. Процесните АУАН и НП са издадени в изискуемата
форма и по предвидения в ЗАНН ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Налице са
всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените
части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената
3
законова норма, като е налице пълно единствено, между фактическо и юридическо
обвинение. Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от него нарушение, като са
изложени конкретни фактически данни, относно статута му на водач на специален
автомобил от кат. N3G, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното
неправомерно поведение – управление на МПС, с който е извършен превоз на товари от
водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача, тъй като не притежава
карта за квалификация на водачите. Както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно
данни, в това число и на кои изисквания, съгласно нормата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП,
не отговаря водачът /за квалификация/, които дават яснота и пълнота относно
съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП предвижда, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не притежава карта за квалификация на
водач, въпреки което на посочената дата е извършил обществен транспорт.
Действително, в случая посочената в АУАН и НП като нарушена материално правна норма
не субсумира състава на посоченото нарушение, тъй като касае случаите на непредставяне
при извършване на проверка на процесната карта. В конкретния случай жалбоподателят е
следвало да подчини поведението си на разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/1999 на
МТ, която вменява задължение : „Водачът на автомобил за обществен превоз на товари
отговаря на следните изисквания:
3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2018 г.) да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5
от Закона за автомобилните превози.“
По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че към датата на извършване на
нарушението Ч. не е имал валидно издадена такава карта. Несъстоятелни са доводите на
упълномощения му процесуален представител в тази насока, доколкото видно от
ангажираното от тях като писмено доказателства удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, периодичното обучение е преминато в
периода от 24.03.2022г. до 29.03.2022г. Посоченото затвърждава изводите, че към
посочената дата 14.03.2022г. водачът нито е притежавал карта за квалификация на водача,
нито е бил преминал посоченото обучение.
Съгласно разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021 г. по Т. Д. № 1/2020 г. на ВАС в правомощията на районния съд е да измени
4
наказателното постановление. Наред с възможността да намали размера на наказанието,
правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и
възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие.
Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени атакувания акт е
в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите
правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.
е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото
наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразен. Същевременно чрез
изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2
от НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, е съобразена и забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя. Описаните от АНО в наказателното постановление факти следва да бъдат
подведени под разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/1999г. на МТ. За нарушение на
посочената разпоредба е предвидена санкция в разпоредбата на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр,
която е приложена и в атакуваното наказателно постановление. С преквалифициране на
нарушението не се влошава положението на нарушителя, тъй като се предвижда
приложение на една и съща санкционна разпоредба. Предвидената в нея санкция е в
конкретен размер, поради което съдът не би могъл да го ревизира.
Неснователно е направеното възражение в жалбата, че нарушението не е осъществено от
обективна страна Карта за квалификация на водача трябва да притежават всички водачи на
МПС, за чието управление се изисква свидетелство от категориите и подкатегориите,
изчерпателно посочени в закона. Директивата за първоначално и периодично обучение на
професионалните водачи 2003/59/ЕО е транспонирана в националното ни транспортно
законодателства, чрез Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Вярно е, че карта за
квалификация на водач се издава на лице, притежаващо удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение, каквото
жалбоподателят очевидно притежава, но независимо от това, законодателят е предвидил да
се издава и карта за квалификация, която следва да легитимира правоспособността за
съответната категория, за която е правоспособен водач, с каквато към момента на
извършената проверка водач извършващ превоза, не се е снабдил. Нарушението е
осъществено чрез бездействие и с неговото извършване са засегнати значими обществените
отношения, които обезпечават извършването на обществени превози на товари и пътници
само от правоспособни водачи от съответната категория. Неотносимо към предмета на
правния спор е обстоятелството, че допуснатият от дружеството-жалбоподател е притежавал
един от изискуемите документи за снабдяване с карта за квалификация на водач на МПС /в
случая Удостоверение за професионална компетентност/, защото вмененото задължение е
5
безусловно. Същевременно, неговото неизпълнение не разкрива по-ниска степен на
извършеното деяния в сравнение с други от същия вид, поради което и случаят не
притежава характеристиката на маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на присъждане на
направените разноски в настоящото производство има ответната страна по жалбата. Такива,
обаче, не се претендират изрично и не се ангажират доказателства, че са направени от
страната, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно правната квалификация на нарушението, а в останалата
част - да се потвърди.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН НАКАЗАТЕЛНО
Постановление (НП) № 42-0000937/19.04.2022г., издадено от Директор на РД”АА” – гр.
София, с което на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 89, т. 4 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 2000 лева, като преквалифицира извършеното нарушение в такова по чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33/1999г. на МТ
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО Постановление (НП) № 42-0000937/19.04.2022г. В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6