МОТИВИ по НОХД № 755 от 2019 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Г.Н.Н. за това, че на 07.12.2018 г., в гр. Габрово, без надлежно разрешително,
изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си следните високорискови наркотични
вещества – марихуана /коноп/ с нетно тегло 4,81 грама, със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол от 15,7 % на стойност
28,86 лева и метамфетамин с общо нетно тегло 2,32 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол от 36,2 % до 53,4 % на стойност 58,00 лева -
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвинителната
теза за категорично установена с оглед единните, преки и вътрешно непротиворечиви
показания на разпитаните по делото свидетели, като намира версията на
подсъдимия за лишена от всякаква доказателствена и логическа основа. Ето защо
моли за осъдителна присъда и налагане на следните наказания – „Една година и
шест месеца лишаване от свобода” с отлагане изпълнението и за срок от Три
години, както и „Глоба” около средния възможен размер. На последно място моли
за отнемане в полза на държавата на приобщените по делото веществени
доказателства.
Защитникът на подсъдимия - адв. И.Х. от ГАК, намира обвинението за
недоказано с изискуемата се по закон категоричност поради две обстоятелства –
разминаването в показанията на полицейските служители – свидетели по делото,
както и отсъствието на изготвена съдебно – дактилоскопна експертиза спрямо
полиетиленовите опаковки, приложени като веществени доказателства. Въз основа
на това моли неговият подзащитен да бъде оправдан.
Г.Н. отрича да е извършил
вмененото му деяние и в последната си дума декларира своята невинност.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Г.Н.Н. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неосъждан /реабилитиран/, работи, ЕГН: **********.
Около 20:40 ч. на 07.12.2018 г. полицейските служители П.Д., Н.Д. и И.П., формиращи автопатрулен
екип, се движели по ул. „Нарцис” в гр. Габрово, когато
непосредствено пред себе си забелязали подсъдимия. При възприемането на
намиращия се зад него полицейски автомобил Г.Н. рязко извадил от левия джоб на
якето си два полиетиленови плика, изхвърлил ги под паркирано на място МПС и
побягнал към близките гаражи. Полицейските служители незабавно спрели и
свидетелят И.П. тръгнал след подсъдимия, като го задържал в района на жилищен
блок на ул. „Чумерна” № 19. Същевременно П.Д. и Н.Д. останали на място и установили,
че в един от изхвърлените от подсъдимия полиетиленови плика има зелена листна
маса, а в другия – бяло кристалообразно вещество. Малко след това свидетелят И.П.
и Г.Н. ***, където за времето от 21:30 ч. до 22:15 ч. бил осъществен оглед, при
който били иззети изхвърлените от подсъдимия пликове. При проведен полеви
наркотест установената зелена листна маса реагирала като марихуана
/коноп/, а бялото кристалообразно
вещество – като метамфетамин.
В хода
на образуваното досъдебно производство са изготвени две физико – химически
експертизи, от заключението на които се потвърдило, че едно от иззетите на 07.12.2018
г. вещества действително представлява канабис /марихуана/ с нетно тегло 4,81
грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол от 15,7 % на стойност 28,86 лева, а другото е метамфетамин
с общо нетно тегло 2,32 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол от 36,2 % до 53,4 % на стойност 58,00 лева.
Съдът приема за достоверна именно така описаната по-горе
фактическа обстановка, стъпвайки на категоричните, ясни и недвусмислени
показания на свидетелите П.Д., Н.Д. и И.П., които са изцяло единодушни във
възприетото държане на инкриминираните вещества от подсъдимия на 07.12.2018
г. около 20:40 ч. в района на ул. „Нарцис” в гр. Габрово. В разпитите им пред
настоящия състав и тримата с достатъчна категоричност заявиха, че след като ги
е забелязал, Г.Н. е извадил от джоб на якето си два полиетиленови плика,
изхвърлил ги е и се е опитал да избяга. Съдът не открива никакви разминавания,
непълноти или неясноти в същината на тези три гласни доказателствени източника,
единодушни в най-важната своя част – установената от подсъдимия фактическа
власт върху инкриминираните вещи и опита му да прикрие този факт. Изключително
минималните разминавания в показанията на тримата полицейски служители са
несъществени и по никакъв начин не слагат негативен отпечатък върху
доказаността на обвинителната теза. Такъв не може да е и липсата на извършена в
хода на досъдебното поризводство дактилоскопна експертиза, която да изследва
наличието на пръстови отпечатъци върху изхвърлените от Г.Н. полиениленови
пликове, доколкото за упражняваната от самия него фактическа власт върху тях на
процесната дата са налице изключително категорични и пределно ясни други
доказателства, а именно тези на полицейските служители П.Д., Н.Д. и И.П., които съдът кредитира. Ето защо и
липсата на соченото от защитата експертно изследване не може да разколебае
установеното чрез други източници поведение на подсъдимия на инкримнинираната
дата.
Тук е мястото съдът изрично да посочи и че не споделя в
нито един пункт версията на Г.Н., изложена от самия него в дадените обяснения и
отричаща каквато и да е установена власт върху предмета на посегателство. Тя,
освен пристрастна и влизаща в сериозно противоречие с други независими
доказателствени източници, страда от сериозна нелогичност, изпъкваща особено
силно на липсата на каквато и да било житейска обосновка на поведението на
дееца при твърдяната от него липса на извършено противоправно деяние. Съдът не
открива никакъв смислен оттенък в посочените от Г.Н. причини за опита му да
избяга от мястото на проверката, нито пък за заявеното абсолютно незнание
спрямо съществуването, местонахождението и вида на инкриминираните
вещества. Не намира също така
доказателствена опора и хипотезата в обясненията му за въздействие спрямо него
от полицейски служители за даване на самопризнания, като всичко горлеизложено
мотивира съда да приеме всички твърдения на Г.Н. за необоснована и
несъстоятелна защитна теза, която по никакъв начин не може да доведе до
отпадане породената по отношение на него наказателна отговорност.
Съвсем не на последно място вида
на веществата в изхвърлените от подсъдимия на 07.12.2018 г. полиетиленови
пликове е установен посредством заключенията по изготвените и приети без всякакви
възражения физико – химически експертизи, а именно – марихуана /коноп/ и
метамфетамин, като вещото лице изрично е разписало техните параметри и пазарна
стойност. Факт е също така и че двете процесни вещества са включени в списък І
по Приложение № 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.2 и ал.3
от ЗКНВП, и за държането им подсъдимият не е разполагал с нужното разрешение,
който факт освен всичко друго несъмнено е осъзнавал, действайки в случая при
условията на пряк умисъл.
Гореизложеното
влече след себе си признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. В подкрепа на горния
извод са налице преки гласни доказателства, изходящи от свидетели – очевидци,
като възраженията в противна насока не намират никаква обективна и логическа
опора и поради това не следва да бъдат кредитирани.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
Г.Н.Н. за ВИНОВЕН в това, че на
07.12.2018 г., в гр. Габрово, без надлежно разрешително, изискуемо се по ЗКНВП,
държал в себе си следните високорискови наркотични вещества – марихуана /коноп/
с нетно тегло 4,81 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол от 15,7 % на стойност 28,86 лева и метамфетамин с
общо нетно тегло 2,32 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол от 36,2 % до 53,4 % на стойност 58,00 лева - престъпление
по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
Предвидени
при условията на кумулативност за процесното деяние са две наказания - „Лишаване
от свобода” от една до шест години и „Глоба” от 2 000 до 10 000 лева.
При индивидуализацията им съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства – младата възраст, чистото съдебно минало
/настъпила реабилитация по предишно осъждане/, изключително затрудненото
имуществено състояние, както и полаганите грижи за малолетно дете.
Количественото им натрупване прави дори законовият минимум на предвидената
водеща санкция необосновано тежък и предопределя активиране разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 от НК. След ориентиране под предвидения законов праг на
наказанието „Лишаване от свобода” и в процеса на определяне точната му
продължителност съдът констатира, че обезателно следва да вземе предвид два
влошаващи наказателноправното положение на Г.Н. факта – данните за предишно
идентично деяние, както и двата вида държани от него наркотични вещества. Това
от своя страна обуславя размер на водещата санкция в изключителна близост до
законовия максимум след приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно -
„Единадесет месеца лишаване от свобода”. Ведно с това съдът намира, че следва
да приложи чл. 55, ал.3 от НК и да не налага на подсъдимия по-лекото предвидено
в чл. 354а, ал.3, т.1 от НК наказание „Глоба” с оглед доказано обремененото му
имуществено и семейно състояние.
Според настоящия съдебен състав
изпълнението на определеното наказание „Единадесет месеца лишаване от свобода”
безусловно подлежи на отлагане по реда на чл. 66, ал.1 от НК за минимално
възможния срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Освен
че неговата продължителност и чистото съдебно минало на дееца позволяват това, настоящият
съдебен състав не открива никаква необходимост Г.Н. да я изтърпи ефективно, тъй
като превъзпитанието му може ефективно да се постигне посредством активиране на
този правен институт, който в най-пълна степен ще му позволи да преоцени
поведението си.
При този изход на делото и на основание чл.
354а, ал.6 от НК на отнемане в полза на държавата подлежи следното веществено
доказателство по делото – марихуана /коноп/ с тегло 4,81 грама, намираща се на
съхранение в ЦМУ – гр. София и описана в приемателно-предавателен протокол №
60569/30.01.2019 г., както и метамфетамин с нетно тегло 2,32 грама, намиращ се
на съхранение в ЦМУ – гр. София и описан в приемателно-предавателен протокол №
63316/13.06.2019 г.
След влизане в сила на настоящата присъда останалите веществени
доказателства – 2 бр. полиетиленови пликове, съдържащи празни опаковки, следва да бъдат унищожени.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.Н.Н. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 288,10 лева, както
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.Н.Н.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Габрово направените по
делото в съдебната му фаза разноски в размер на 20,00
лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: