РЕШЕНИЕ
№ ............
гр. София, 27.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава
Алексиева в.гр.дело № 113 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 166364 от 03.08.2020
г., постановено по гр.д. № 50677/2019 г. по описа на СРС, 25 състав е осъдено
З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр.чл. 45 от ЗЗД сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди по формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 08.02.2019г.
пътно-транспортно произшествие, сумата от 2,77лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди за направени
от същия разходи за лечение, ведно със законна лихва върху сумите за периода от
02.09.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и законна лихва за забава върху сумите в размер на 57,52лв. за периода от 08.02.2019г.
/датата на ПТП/ до 02.09.2019г. – датата на подаване на исковата молба, както
на основание чл. 78, ал.1 ГПК – 100,83
лв., направени от ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, като са отхвърлени претенциите за обезщетение
за причинени неимуществени вреди за сумата над
1000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., за обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди за направени от същия разходи за лечение
за сумата над 2,77 лв. до пълния
предявен размер от 114,28 лв. и за законна лихва за забава върху сумите над
присъдения размер от 57,52лв. до пълния
предявен размер на 1156,57лв.
С решението Х.П.Т. е осъден да заплати на З. „А.Б.“ на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 42,76лв. за
заплатени депозит за призоваване на свидетел и за държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение.
С определение № 20218392 от 07.10.2020 г. по
същото дело, първоинстанционният съд е оставил без уважение молба от 14.09.2020
г. от З. „А.Б.“ за изменение на постановеното по гр.д. № 50677/2019 г. по описа
на СРС решение в частта относно разноските, като в полза на З.А.Б. бъдат
присъдени такива за заплатено адвокатско възнаграждениев размер на 2088 лв.
Срещу решението в частта,
с която исковете с правно основание чл. 432 ГПК са отхвърлени е подадена
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Жалбоподателят
счита, че СРС не е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Необосновани били
изводите на първоинстанционния съд относно вида и характера на причинените
вреди. Поддържа, че неправилно първоинстанционния съд приел, че по делото е
доказан страх от шофиране, но не е взет при определяне размера на
обезщетението, тъй като не бил заявен в исковата молба, което всъщност е
сторено от ищеца. Отказът от хоспитализация не означава , че не е поставена
диагноза, както неправилно бил приел първоинстанционния съд. Твърди, че ищецът изпитва страх от шофиране
за дълъг период от време, психически дискомфорт – изнервеност, тревожност, както
и главоболие. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
ползването на по-кратък болничен от предписания омаловажава здравословното
състояние на ищеца. Изтъква, че при
определяне на размера на обезщетението, съдът не е съобразил критериите за
справедливост, икономическата конюнктюра в страната към датата на настъпване на
пътния инцидент, като е присъдил занижен размер на обезщетението. Оспорва
извода, че имуществените вреди не се дължат, тъй като от доказателствата по
делото се установява причинно-следствена връзка. Искането до въззивния съд е да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявения иск
в целия предявен размер.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от ответника в производството З. „А.Б.“, с който жалбата се
оспорва. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението
в обжалваната част, като при постановяването му СРС правилно е определил
размера на обезщетението. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното
решение в посочената от ищеца част и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
З. „А.Б.“ е подал в срока
за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК и насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в осъдителната част. Твърди, че по делото не е
доказан от ищеца фактическия състав на иска, за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя. Не се установява по делото поставената в болничния
лист диагноза: контузия на шията. Необосновани били изводите на
първоинстанционния съд относно вида и характера на причинените вреди и относно
обема на тяхното лечение. Неправилно е присъдил и законна лихва считано от
08.02.2019 г. , тъй като от една страна Алианц не е в просрочие за изпълнение
на своите задължения от тази дата съобразно сроковете, посочени в КЗ, а от
друга страна към тази дата все още не са извършени разходите, предмет на иска
за имуществени вреди.
По делото е постъпил отговор
на насрещна въззивна жалба, с който ищецът заявява неоснователност на
подадената насрещна въззивна жалба. Поддържа, че по делото са представени
доказателства, които установяват елементите от фактическия състав на предявения
иск.
Срещу определението от
07.10.2020 г., с което е оставена без уважение молбата от З.А.Б. за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските е подадена частна жалба.
Излага доводи, че от представеното банково извлечение, заверено от адвокат по
реда на чл. 32 ЗА безусловно се установява, че адвокатското възнаграждение е
платено по банкова сметка ***, посочена във фактурата. Отправя искане за отмяна
на обжалваното определение.
В отговор на подадената
частна жалба, ответникът е заявил становище за неоснователност на същата,
доколкото плащането на възнаграждението не се доказвало от представения
документ. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното определение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че към датата
на настъпване на процесното ПТП /08.02.2019 г./ лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“, с рег. № ******, e бил застрахован в ответното дружество с договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
застрахователна полица № BG/01/118001465863.
От двустранен констативен протокол
за ПТП от 08.02.2019г. се установява, че на 08.02.2019 г. е настъпило пътно
транспортно произшествие между л.а.“Фолксваген голф“, с рег. ******, управляван
от А.Б.А.и л.а.”Опел Астра”, с рег. ******, управляван от Х.П.Т.. Не се спори
и, че ПТП е настъпило по вина на А.Б.А..
От свидетелските показания на водача
А., се установява, че след края на работния ден, който е около 17:30 ч – 18:00
ч със служебния автомобил се прибирал към вкъщи. Непосредствено до офиса имало
знак „стоп“. Спрял на стопа и тръгвайки видял пред него кола, не видял марката,
ударил я в средата, нямал видимост, тъй като пред него имало микробус. Към
момента на удара се е движил с ниска скорост, като от спирането до удара
автомобилът бил изминал по преценка на виновния водач от 5 до 7 м. Посочва, че
не е имало спор между него и другия водач относно вината, доколкото видимо А.А.
бил виновен. Обадил се два пъти в КАТ,
но не изпратили екип, тъй като нямало пострадали. Оформяли с ищеца документи
след инцидента и поне 40 минути са били заедно. Свидетелят посочва, че поне два
пъти е питал ищеца дали има някакъв проблем и дали да го закара до болница,
като по време на оформяне на документите, същият не е проявявал симптоми на
неразположение.
С молба – претенция с вх. №
200-00-1258/02.04.2019 г., Х.Т. е заявил пред ответника претенция от
20 000 лева за претърпени от ПТП-то неимуществени вреди и 114,28 лева
–имуществени вреди, представляващи разноски за лечението. На 09.04.2019 г. застрахователят
е изискал допълнителни документи от ищеца. На 07.05.2019 г. в отговор на
претенцията на Т., застрахователното дружество предложило споразумителен
протокол с определен размер на неимуществените вреди 800 лева и имуществени
вреди за провеждано лечение 114,28 лева.
Относно претърпените от ищеца травматични
увреждания по делото са представени следните писмени доказателства: лист за
преглед на пациент от 09.02.2019 г. и допълнителен лист към него, издадени от
д-р А.в МБАЛ „Света Анна“. В допълнителен лист към лист за преглед на пациент е
вписана анамнеза по данни на пациента: на 08.02.2019 г. участвал в ПТП като
шофьор на автомобил, при удара си ударил главата в ляво, не е губил съзнание,
имал единствено главоболие, което се повлияло отчасти от аналгетици, на
09.02.2019г. се появило гадене, главоболието се засилило и не се влияело от
аналгетици, появили се болки във врата и изтръпване към малкия пръст на лявата
ръка. В документа е записано, че пациентът има комоционен синдром, шиен
вертебрален синдром и цефалгия. Във връзка с двата синдрома и изтръпване в
лявата ръка, лекарят е предложил хоспитализация за диагностика и уточняване на
лечението, която е отказана от Х.П.Т.. Препоръчано е носене на полутвърда шийна
яка за 3 седмици, аналгетици и
гастропротектори за 2 дни и спазване на физически и психически покой за 3-4
седмици. От резултат от Контрастно рентгеново изследване от 10.02.2019 г. се
установява, че не личат фрактури.
От болничен лист е видно, че такъв е
издаден на 11.02.2019г. с домашно-амбулаторен режим на лечение за срок от 14
дни. От справка от НАП с данни за осигуряване по ЕГН за период от 01.02.2019 г.
до 29.02.2019 г. е видно, че за месец февруари 2019 г., с вид осигуряване 01 –
осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО , работещи при един работодател е видно, че
в НАП от Института при БАН са декларирани отработени от Т. 10 работни дни при
20 работни дни в месеца. Другият запис касае вид осигуряване 14 – което е без
трудови правоотношения и следователно е неотносим.
За установяване на извършените
разноски по лечението, по делото като част от доказателствената съвкупност са
приобщени следните писмени доказателства: два броя рецепти, издадени от д-р А.за
профенирол и омепразол за пет дни и за полутвърда шийна яка; рецепта от
11.02.2019г. от д-р К.– невролог, за три лекарствени препарата – мидокалм, теапазин,
сомазин; 5 фискални бона – от 10.02.2019г. за закупени омепразол и профенид на
стойност 17,86 лв., от 11.02.2019 г. за закупени медицински изделия на стойност
65лв. от М.ЕООД, Дрогерия в гр. София, ул. *****, от 11.02.2019г. за закупени мидокалм
и сомазина на стойност 25,75лв., от 12.02.2019г. за закупен темпалгин на
стойност 2,77лв. и още един фискален бон, издаден от 25-то ДКЦ с нечетливо
съдържание.
Във въззивното производство са
дадени указания на ищеца да представи четливи фискалния бон от 25-то ДКЦ, като
с допълнителна молба, въззивникът – ищец е представил оригинала на касовата
бележка от 25 –то ДКЦ, който е изцяло нечетим.
От свидетелските показания на С.Т.,
приятел на ищеца. Посочва, че е отишъл на местопроизшествието по молба на Х.Т..
Последният решил да си остави колата на мястото и помолил свидетеля да го
закара. Външно нямал видими наранявания, но казал, че го боли главата и го
наболява ръката. След няколко дни свидетелят разбрал от Х.Т., че е отишъл на
лекар, защото е имал силно главоболие, като му казал, че са му поставили
диагноза комоцио. След още няколко дни свидетелят видял Х.Т. с дунапрен, който
обхваща врата му и ищецът му казал, че това е шина. Посочва, че може би седмица
е бил в болничен и около 2 седмици с шината. За ръката не знаел друго. След инцидента
Х.Т. имал страх да шофира и до лятото избягвал да шофира на дълги разстояния.
Към юли месец вече спрял да говори за инцидента. Работел в БАН в кв. Слатина, а
живеел в Младост. Виждал го да хваща метрото в периода, докато бил болен. След произшествието
не разсъждавал толкова за здравето си, колкото за това, което е станало с
автомобила.
Във въззивното производство поради
твърдения във въззивната и насрещната въззивна жалба за необоснованост на
първоинстанционното производство служебно с оглед ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС
е допусната СМЕ със задачи: какви травматични увреждания е получил ищеца в
причинна връзка с процесното ПТП, каква е продължителността на получените
травматични увреждания, за какъв периода ищецът е изпитвал болки и страдания с
каква интензивност, кои от назначените медикаменти са или необходими за
лечението на получените от ПТП травматични увреждания с указания до въззивника
- ищец за внасяне на депозит в едноседмичен срок от съобщението и за
неблагоприятните последици от невнасянето на депозита. В указания срок, депозит
не е внесен от ищеца. Въпреки дадената повторна възможност за внасянето му такъв
не е внесен от въззивника – ищец нито в указания срок, нито към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание пред въззивния съд. С оглед на това,
с определение от съдебно заседание от 29.03.2022 г., допуснатата СМЕ е
заличена.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По въззивната жалба:
Искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим по арг. от чл. 498, ал. 3 КЗ, доколкото по делото
е приложена застрахователна претенция от ищеца с вх. № OК-200-00-1258/02.04.2019
г., като в срока по чл. 496 КЗ ответникът се е произнесъл с предложение за
размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди 800 лева и
имуществени вреди – 114,28 лева, обективиран в писмо с изх. № 310-01-4235/07.05.2019
г., но ищецът не е съгласен с определения размер на неимуществени вреди от
застрахователното дружество, което обуславя допустимост на исковата му
претенция.
Във връзка с доводите на
въззивника - ищец, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който делинквента има застраховка „гражданска отговорност“. При този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от който са произлезли вреди, като вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответно дружество/.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани елементите:
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като е доказано, че в срока на действие на договора, вследствие на
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е
настъпило процесното ПТП.
Относно неимуществените вреди:
Правният спор между
страните по делото пред въззивната инстанция, се състои в това какъв е видът и
тежестта на уврежданията, намиращи се в причинна връзка с противоправното
деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
водач на МПС и справедливият размер на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания.
Настоящият състав приема,
че от приетите по делото писмени доказателства и от свидетелски показания на
св. Т., се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът е изпитвал силно
главоболие за около 1 -2 седмици, болки във врата, за което по препоръка на
същия доктор е носел шийна яка около 2 седмици, лявата ръка го наболявала, без
да са установени фрактури, изпитвал е страх да шофира. Установява се, че Т. не
разсъждавал толкова за здравето си, колкото за имуществените щети по
автомобила. Като последица от получените травматични увреждания ищецът е търпял
болки и страдания, представляващи по своя характер лека телесна повреда без
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Налице е пряка причинно
–следствена връзка между така установените болки и страдания и механизма на ПТП,
тъй като ПТП е причината, без която ищецът не би претърпял посочените вреди.
Комоционният и шиен
вертебрален синдром не се установяват по делото. По делото не са събрани
доказателства, които да изграждат несъмнен извод, че ищецът е претърпял
посочените два вида синдрома. Съгласно медицинската документация: амбулаторен
лист за преглед и допълнителен лист към него същите са посочени като
предварителна диагноза, но за уточняване на диагнозата и лечение, ищецът е
насочен към хоспитализация, за която ищецът признава, че я е отказал. В първата
инстанция ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на вида и
тежестта на причинените травматични увреждания, не е поискал назначаване на
съдебна експертиза. Независимо от това, с оглед изпълнение на служебните си
задължения, въззивният съд е предоставил възможност на ищеца с оглед ТР №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС и е допуснал СМЕ с посочени по-горе задачи, но поради
неизпълнение от ищеца на указанията на съда в дадения срок, СМЕ е била
заличена. Свидетелските показания на Т. също не са годни да установяват диагнозата:
комоционен синдром, доколкото изясняването на този въпрос предполага специални
знания в областта на науката.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение настоящият
състав намира, че следва да бъде съобразени: обстоятелствата, при които са
настъпили уврежданията, характера, вида
и тежестта им, в конкретния случай – болка
и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, възстановителния
период около 2 седмици, който е протекъл нормално, липсата на фрактури,
последващи усложнения в процеса на възстановяване, липсата на трайни последици
за здравето, личното и общественото благополучие на ищеца, липса на
продължително засягане на всекидневния бит и начин на живот на пострадалия, негативното
отражение на инцидента за пострадалия - страх да управлява МПС, възрастта на
ищеца към момента на настъпване на инцидента - 34 г., съществуващите в страна
обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане, индиция
за която са както нормативно определената минимална работна заплата / МРЗ в
размер на 560 лева за 2019 г./, така и лимитите на застрахователно покритие,
без те да имат самостоятелно значение / в този смисъл решение № 83 от
06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г.
по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д.
№ 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57 от 01.08.2018г. по т.д. №
677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. №
1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. /, както и създаденият в съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи / Определение № 459 от 31.05.2016 г. по т.д. 3209/2015 г. , I т.о. на ВКС и др./
При съобразяване на горепосочените критерии,
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания на пострадал при отчитане възрастта му, сравнително
краткия възстановителен период и липсата на фрактури и усложнения, следва да
бъде определен в размер на 1 500 лева. Обезщетение в по-висок размер би довело
до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на
вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и неоснователно разместване
на блага. Следователно възраженията на въззивника, че неправилно бил определен
размера на обезщетението за неимуществените вреди са частично основателни до
посочения размер.
Въз основа на горното
първоинстанционното решение следва частично да бъде отменено в отхвърлителната
част по иска за неимуществени вреди за сумата от 500 лева – горницата над
присъдения размер от 1000 лева до 1500 лева, а в останалата отхвърлителна част
до 20 000 лева следва да бъде потвърдено.
Относно имуществените вреди, представляващи
разноски за лечение:
По делото се установява
от представени 4 фискални бонове, че лицето е направило разноски за лекарства,
предписани от доктор след проведени прегледи след ПТП, поради което същите са в
причинна връзка с ПТП. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния
съд, че необходимостта от носене на шийна яка не е доказан по делото, доколкото
именно този извод следва от препоръката на доктора, извършил преглед на
09.02.2019 г. Следователно разходът в размер на 65 лева, за който е представен
платежен документ следва да бъде уважен. От исковата претенция за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлена единствено претенцията за сумата от 2,90 лева –
потребителска такса в 25 ДКЦ, доколкото представеният касов бон от
поликлиниката е нечетим, както в завереното копие, така и в оригинал, поради
което плащането на сумата в посочения размер не е доказано по делото.
Следователно първоинстанционното решение
следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част за имуществени вреди,
като същите бъдат присъдени над уважения размер от 2,77 лева до размера от
111,38 лева, а в частта, в която е отхвърлен иска за имуществените вреди до
пълния предявен размер от 114,28 лева, съответно потвърден.
По насрещната въззивна жалба:
Поради изложените
съображения по-горе относно кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав на иска и определеният от настоящия състав справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди - 1500 лева, то насрещната въззивна жалба по
отношение на главния иск е неоснователна.
По отношение претенцията
за заплащане на мораторна лихва въззивният съд намира следното:
С исковата молба се
претендира мораторна лихва в размер на 1156,57 лева за периода от датата на
деликта – 08.02.2019 г. до датата на исковата молба - 02.09.2019 г.
Съгласно чл. 429 от КЗ в
застрахователната сума се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Така Решение №
167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на I т.о. на ВКС. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В случая, ищецът е
отправил застрахователна претенция във връзка с ПТП на 08.02.2019 г. за
неимуществени вреди и имуществени такива на 02.04.2019 г., а в изпълнение на
дадени указания е представил молба с приложени документи на 03.05.2019 г. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор
на претендираното главно вземане за имуществени и неимуществени вреди и предвид
установените по делото фактически положения, че застрахователят /ответникът/ е
бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 02.04.2019 г.,
то същият е изпаднал в забава на 27.05.2019
г., с изтичане на срока от 15 работни дни съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
а за периода от 03.04.2019 г. до 26.05.2019 г. включ., той дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди на
основание чл. 429, ал. 3 вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
/в този смисъл виж Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018
г., ІІ т. о., ТК/. Налага се извода, че предявената акцесорна претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна за исковия период от 03.04.2019 г. до 02.09.2019 г. в размер на 68,49 лв. /определен от СГС по реда на чл. 162 ГПК/
С оглед горното,
първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено по отношение на отхвърлената
претенция за мораторна лихва за разликата над 57,52 лева до 68,49 лева, в която
част същото бъде отменено, както и за периода от 08.02.2019 г. до 02.04.2019 г.
вкл., която претенция подлежи на отхвърляне. В останалите обжалвани части,
решението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Постановеното определение
по чл. 248 ГПК е неправилно. Основният мотив на първоинстанционния съд да
остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК е, че приложеният документ не
удостоверява плащане на адвокатското възнаграждение.
С т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивната част е разяснено, че в
случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. По делото е представено извлечение от банкова сметка *** ***, видно от което по банковата сметка на
адвокатското дружество, посочена във фактура № 4929/07.11.2019 г. е заплатена
сумата от 2088 лева, с основание – същият номер фактура. Извлечението е представено
в заверен от страната препис по реда на чл. 183 ГПК и чл. 184 ГПК. В контекста
на изложеното, приложеното по делото извлечение от движението по банковата
сметка на адвокатското дружество представлява банков документ, удостоверяващ
плащането на сумата по фактурата в размер на 2088 лева на 15.11.2019 г.
Следователно постановеното
определение следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение, изменено в
частта за разноските, съобразно изхода на спора.
Жалбоподателят по
частната жалба претендира заплащане на държавна такса 15 лева и 240 лева ДДС –
адвокатски хонорар. Константна е съдебната практика, че производството по чл. 248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за
разноски. В него само се изменя или допълва решението/определението в частта за
разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен
спор. В този смисъл: Определение № 60329/ 23.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2509/2021
г., на III г.о. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018
г. на IV г. о. и др. Следователно, искането за присъждане на разноски в
производството по чл. 248 ГПК е неоснователно.
По разноските във
въззивната инстанция:
Въззивникът
- ищец е сторил разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на
404,21 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева съгласно
представен договор за правна защита и съдействие. На осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
поради направено възражение за прекомерност от насрещната страна, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 1136,31 лева с оглед материалния интерес по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НМРАВ.
Въззивникът - ответник претендира държавна
такса 25 лева по насрещната въззивна жалба и адвокатски хононар за въззивното
обжалване в размер на 3128 лева с вкл. ДДС съгласно фактура № 5343/ 09.11.2020
г. и представено извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество за
извършено плащане на възнаграждението по посочената фактура. От посочената сума
2049,12 лева се претендират за
изготвяне на отговор на въззивната жалба и 1079,28
лева се претендират за изготвяне на насрещна въззивна жалба.
С
оглед изхода по насрещната въззивна жалба на въззивника – ответник не се
следват нито разноски за държавна такса, нито адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на спора по жалбата на въззивника –ищец, в полза на въззивника
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 34,83 лева, а в полза на застрахователното дружество сумата от 1986,31 лева.
По разноските в
първоинстанционното производство:
Предвид
частичната отмяна на първоинстанционното решение, с оглед изхода на спора следва
да бъде разпределена отговорността за разноски за първоинстанционното
производство. Ищецът е претендирал 2400 лева –адвокатско възнаграждение и
854,57 лева – платена държавна такса, а ответникът е претендирал 2088 лева –
адвокатско възнаграждение, 40 лева – такса свидетел и 5 лева – такса съдебно
удостоверение. Ответникът в последното съдебно заседание е направил и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца. Въз основа на това и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване на
материалния интерес по делото на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1168 лева.
Следователно,
въззивникът-ищец следва да бъдат присъдени 159,73
лева,
а в полза на въззивникът – ответник следва да бъде присъдени разноски в размер
на 1964,55 лева. Доколкото с
първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени 100,83 лева, а в
полза на ответникът са присъдени 42,76 лева, след изменение на
първоинстанционното решение в частта на разноските, в полза на първия следва да
бъдат присъдени още 58,90 лева, а в полза на ответника - още 1 921,79 лева.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166364 от 03.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 50677/2019 г. по описа на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Х.П.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
иск за заплащане на неимуществените вреди над
уважения размер от 1000 лева до размер от 1500 лева, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за
имуществени вреди над 2,77 лева до
111,38 лева, както и В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен иска за мораторна лихва над
присъдения размер 57,52 лева до 68,49 лева и В
ЧАСТТА, в която искът за мораторна
лихва е уважен за периода от 08.02.2019 г. до 02.04.2019 г. вкл., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Х.П.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разликата над присъдения размер от 1000
лева до 1500 лева / т.е. още 500 лв. /, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, под формата на болки и страдания, претърпени от настъпило
на 08.02.2019 г. пътно транспортно произшествие, разликата над присъдения размер 2,77 лева до 111,38 лева / т.е. сумата от още 108,61 лева/, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди за направени от същия
разходи за лечение , ведно със законната лихва върху сумите от 02.09.2019 г. -
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
законната лихва за забава върху сумите над
присъдения размер от 57,52 лева до 68,49 лева / т.е. сумата от още 10,97
лева/ за периода от 03.04.2019 г. до
02.09.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166364 от 03.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 50677/2019 г. по описа на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, с която З. „А.Б.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Х.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр.чл. 45 от ЗЗД сумата от 1000 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по формата на болки и
страдания, претърпени от настъпило на 08.02.2019г. пътно-транспортно
произшествие, сумата от 2,77лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди за направени
от същия разходи за лечение, ведно със законна лихва върху сумите за периода от
02.09.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и законна лихва за забава върху сумите в размер на 57,52лв. за периода от 03.04.2019г. до
02.09.2019г. – датата на подаване на исковата молба, както на основание чл. 78,
ал.1 ГПК – 100,83 лв., направени от
ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете, както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за заплащане на
неимуществените вреди над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска за
имуществени вреди за разликата над
111,38 лева до 114,28 лева, както и
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за законна лихва над уважения размер от 68,49 лева до размер от 1156,57 лева и В ЧАСТТА, в която Х.П.Т. е осъден да
заплати на З. „А.Б.“ сумата от 42,76
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „А.Б.“ ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Х.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, още 58,90 лева разноски за първата инстанция, както и 34,83 лева разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х.П.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на З. „А.Б.“ ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 1986,31 лева за въззивна инстанция.
ОТМЕНЯ определение № 20218392 от 07.10.2020 г. по по
гр.д. № 50677/2019 г. по описа на СРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 166364 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. №
50677/2019 г. по описа на СРС, 25 състав като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х.П.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от още 1921,79 лева разноски за първоинстанционно производство
за възнаграждение за един адвокат /разликата над присъдения 42,76 лева до 1964,55
лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.