ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора а Светослав Здравков Маринчев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело №
20212100201274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК. Образувано е по
молба на осъдения М. Г. В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗО „Строител“, за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено с определение по ЧНД № 1209/2014 г. по описа на
Сливенския районен съд.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас, чрез неговия
представител – юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на
молбата. Акцентира на обстоятелството, че през месец декември 2021 г. на
осъдения е наложено дисциплинарно наказание за упражнено от него
физическо насилие върху друг лишен от свобода, при наличието на което не
може да се приеме, че корекционно-възпитателният процес е финализиран и
целите на наказанието са постигнати.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира становището
на затворническата администрация за обосновано. Позовава се на доклада за
пробационен надзор, в който е отразено, че осъденото лице не приема в
достатъчна степен отговорността за извършеното престъпление и не осъзнава
в достатъчна степен вредите от своето поведение. Подчертава извършването
на дисциплинарно нарушение само месец преди съдебното заседание, което
не сочи на трайни нагласи към положително поведение. Отбелязва, че
осъденият е с висока степен на обществена опасност, тъй като търпи общо
наказание по три отделни осъждания за тежки умишлени престъпления,
едното от които е убийство по особено мъчителен начин и с особена
жестокост. Пледира за оставяне на молбата без уважение.
1
Осъденият В. заявява, че не е извършил дисциплинарно нарушение,
понеже се борели и си играели с другия лишен от свобода. Моли съда да
уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и съобрази закона, прие следното:
С определение по ЧНД № 1209/2014 г. по описа на Сливенския районен
съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения М. Г. В. с ЕГН
********** е наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на по-
тежкото от наложените му наказания по НОХД № 638/2011 г. на Окръжен съд
- Сливен (за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2
НК), НОХД № 716/2011 г. на Районен съд - Сливен ( за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК) и НОХД № 845/2014 г. на Районен
съд -Сливен (за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1
НК), а именно лишаване от свобода за срок от 16 години, при първоначален
„строг“ режим. Определението влязло в сила на 17.10.2014 г.
Към настоящия момент М.В. фактически е изтърпял единадесет години,
един месец и шестнадесет дни. Остатъкът от наказанието е две години, пет
месеца и четиринадесет дни, предвид обстоятелството, че е зачетено времето
на положен труд – две години и пет месеца. В случая е налице предвидената в
закона предпоставка осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една
втора от наложеното наказание.
Втората предпоставка за предсрочно освобождаване е осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне. В тази насока по делото липсват
убедителни доказателства.
От материалите по затворническото досие се установява, че осъденият
В. постъпил в Затвора-Бургас на 24.03.2011 г. Със заповед № 283/18.06.2013 г.
на началника на затвора на М.В. било наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за това, че ударил с юмрук в лицето друг лишен
от свобода. Изпълнението на наказанието било отложено за два месеца.
На 19.06.2014 г. осъденото лице било преведено в Затвора-Стара Загора
за доизтърпяване на наложеното наказание. Там В. завършил курс по
дървообработване, след което бил изведен на работа в Мебелния цех при
затвора. От края на 2015 г. осъденият полагал доброволен неплатен труд по
благоустройството, поддържането и хигиенизирането на площадка на първия
етаж на корпуса на затвора, извън дежурствата по поддържане на реда и
хигиената. М.В. се проявил като стриктен и изпълнителен лишен от свобода,
стараел се да не създава проблеми в групата и да избягва конфликтни
ситуации, изпълнявал добре възложените му задачи, проявявал позитивно
отношение към предлаганите му корекционни дейности и плана на присъдата,
поради което с Протокол № 4/15.06.2016 г. на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС
/отм./ режимът му за изтърпяване на наказанието бил заменен от „строг“ на
„общ“.
През периода от 12.12.2014 г. до 27.03.2018 г. осъденият бил поощряван
2
многократно – четири пъти с „писмена похвала“ и два пъти с „удължено
свиждане с близките“. Впоследствие, на 10.04.2018 г. В. нарушил правилата в
пенитенциарното заведение, за което със заповед № Л-834/11.05.2018 г. на
началника на затвора му било наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7
дни.
На 6.06.2018 г. М.В. отново бил преведен в Затвора-Бургас. Осъденият
бил назначен на работа в ДЩ на длъжност „работник в затворническа кухня“.
За постигнати резултати в трудовата дейност и стриктно спазване на
дисциплинарните изисквания той бил поощрен три пъти – веднъж с „писмена
похвала“ и два пъти с „извънредна хранителна пратка“.
Със заповед БС № 139/23.07.2019 г. на началника на Затвора-Бургас
лишеният от свобода бил преместен в затворническо общежитие от открит
тип „Строител“. От настаняването си в общежитието той демонстрирал
висока мотивация за работа и активно участие в мероприятията, свързани с
плана на присъдата. За постигнатите успехи в работата като общ работник, а
по-късно като „помпиер, той и градинар“ В. бил награден със „свиждане с
близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“ и многократно
с „домашен отпуск“ от две до пет денонощия (вж. заповеди с №№
1358/17.12.2019 г., 462/17.07.2020 г., 611/10.09.2020 г., 947/16.12.2020 г.,
550/20.07.2021 г., 882/29.11.2021 г.).
Със заповед БС № 191/29.09.2020 г. на началника на затвора режимът на
изтърпяване на наказанието на осъденото лице бил заменен от „общ“ на
„лек“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 3.06.2013 г.,
показала средни стойности – 57 точки. Като проблемни били посочени зоните
отношение към правонарушението, жилищно устройване и умения за
мислене. Рискът от вреди за обществото също бил среден, свързан с
възможността от ново насилствено посегателство.
При извършените следващи оценки на риска от рецидив били отчетени
следните стойности: на 15.06.2016 г. и на 5.01.2018 г. – 52 точки; на
28.02.2019 г. – 40 точки; на 23.09.2020 г. – 34 точки; на 19.11.2021 г. – 27
точки. Намаляването на стойностите било следствие от положителното
отношение на осъденото лице към полагания труд и спазването на режимните
и дисциплинарните изисквания.
След образуване на настоящото производство по молба на осъдения за
предсрочно освобождаване, на 10.12.2021 г. той извършил дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в упражняване на физическо насилие при
възникнал конфликт между него и друг лишен от свобода. За това нарушение
му било наложено със заповед № 9231/16.12.2021 г. наказание „отмяна на
награда, която не е ползвана“. Въпреки твърдението на В., че не е допуснал
нарушение, съдът изключва възможността наложеното дисциплинарно
наказание да е израз на тенденциозно и преднамерено поведение от страна на
3
началника на затвора спрямо лишения от свобода. В тази насока е достатъчно
само да бъдат отбелязани замените на режима на изтърпяване на наказанието,
многобройните награди и първоначално изразеното становище за уважаване
на молбата за предсрочно освобождаване.
Като се има предвид престъплението, за което М.В. търпи наказание
лишаване от свобода – по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, то извършеното от него
нарушение на 10.12.2021 г. ясно показва, че осъденото лице все още не успява
да овладее гнева си и да прогнозира в пълнота последиците от предприетите
действия. Това води и до непредсказуемост на поведението му на свобода
при наличие на такова ситуативно психо-емоционално състояние. Оттук и
напълно резонно оценката на риск от рецидив, изготвена на 6.01.2022 г., се е
променила в следните зони: начин на живот и обкръжение; междуличностно
поведение, умения за общуване; умения за мислене. Към настоящия момент
оценката се е повишила от 27 точки на 36 точки.
Изложените обстоятелства формират извод, че не са налице
категорични доказателства за трайни и цялостни положителни промени в
съзнанието и поведението на М.В., които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил. Липсват убедителни и непротиворечиви
доказателства, че визираните в чл. 36 от НК цели са постигнати в достатъчна
степен, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка
по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. Това налага молбата за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Г. В. с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
общото наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет години,
наложено с определение по ЧНД № 1209/2014 г. по описа на Сливенския
районен съд, влязло в сила на 17.10.2014 г.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на
затвора и на протест от прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд -
Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4