Присъда по дело №866/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 9
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20212330200866
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Ямбол, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело
частен характер № 20212330200866 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А.А.. – роден на 12.04.1979 г. в гр. Ямбол,
живущ в гр. ***, българин, български гражданин, основно образование,
съжителства на семейни начала, *** в „Мебели Виденов“ гр. Ямбол,
неосъждан, ЕГН **********.
ЗА НЕВИНОВЕН в това на 02.08.2021 г., около 18.00 ч. в гр. Ямбол,
пред ***, чрез нанасяне на удари с юмрук по лицето и удари с крак по тялото
да е причинил на Р. К. Л., ЕГН ********** от гр. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
предявеното му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Л. срещу подсъдимия Х.А.А..
граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на извършването - 02.08.2021 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА частния тъжител Р. К. Л. да заплати на подсъдимия Х.А.А..
направените от последния разноски по делото в размер на 1003.20 лв.
1

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 9/25.01.2022 год. постановена по НЧХД № 866/2021 год. по
описа на ЯРС:

Производството по делото е образувано по тъжба от Р. К. Л., ЕГН: **********
от гр.Я., *** против Х.А.А.. от гр.Я., ж.к.Г*** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител Р.
К. Л. граждански иск срещу подсъдимия Х.А.А.. за причинени неимуществени вреди
от престъплението в размер на 1 500 лв. ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител Р. К. Л., редовно уведомен, участва
лично и с редовно упълномощен повереник – адв. Р. Ж. от АК – гр.Я.. Повереникът му
изразява становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
доказа по внесъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на
предявеното му с тъжбата обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание. Претендира
се за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Иска се присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият Х.А.А.., редовно уведомен, участва лично и с редовно
упълномощен защитник – адв. К. от АК – гр.Я.. Подсъдимият не се признава за
виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения във връзка с него. Твърди, че
първи го е ударил тъжителят и след изправянето му е получил втори удар и за да се
предпази подсъдимият също му е нанесъл удар. Защитникът му моли да бъде
постановена оправдателна присъда, тъй като счита, че деянието, извършено спрямо
частния тъжител за неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, за което излага
доводи. С оглед на това се иска отхвърляне на предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан. Претендира се в полза на подзащитният й да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Р. К. Л. и подсъдимият Х.А.А.. живеят в един и същи вход в
гр.Я., ***, като тъжителят живее на ***, а подсъдимият живее на ет.2.
На 31.07.2021 г. подсъдимият А. е имал гости, като от дома се е чувала силна
музика, за което тъжителят Л. сигнализирал полицията. На място са пристигнали
свидетелите Д.Д. и Й.Н. – *** на РУ-Я., които не констатирали звучаща музика, но
въпреки това съставили на тъжителя протокол за предупреждение по Наредбата за
ООРППВ на община Я. за непускане на музика за времето от 23.00 ч. до 08.00 ч.
На 02.08.2021 г. около 18.00 ч. подсъдимият се прибирал от разходка с кучето
си. В този момент, от входа на блока, в който живее излизал тъжителят. Подсъдимият
казал на тъжителя да не вика за глупости полицията. Тогава тъжителят казал на
подсъдимия да не го заплашва и ударил подсъдимия с юмрук в областта на главата,
като подсъдимият паднал на земята. Подсъдимият се изправил и получил втори удар,
нанесен му от тъжителят. Тогава подсъдимият отвърнал на удара и също ударил с
юмрук частния тъжител в областта на главата. В този момент пристигнал свид. К.М. –
съсед на частния тъжител и на подсъдимия и ги разтървал. Частният тъжител крещял и
отправял закани за саморазправа към подсъдимия с думите: „Ще Ви избия, не е
приключило. Сега ще видиш какво става“.
1
Действията на частния тъжител и подсъдимия са били видяни от свид. И.А.,
който пушел цигара на прозореца на апартамента си и от свид. И.Д. – *** на
подсъдимия, който е пристигнал на мястото на инцидента, тъй като с подсъдимия са
имали уговорка да излизат.
На 04.08.2021 г. по искане на частния тъжител му е издадено
съдебномедицинско удостоверение № *** г. от д-р Ч. – *** на СМДЛ „Медексперт д-р
Ч.“ ЕООД - гр.С., при което тъжителят е съобщил, че е бил нападнат от съседа му,
който му нанесъл удари с юмруци в областта на двете очници и лицето, при което
освидетелстваният се подхлъзнал и при падането му получил увреждания в областта на
левите крайници и ръцете. Оплаквал се от болки в областта на травмите. При прегледа
експертът е установил данни за контузия на двете очници с наличие на двустранен
периорбитален хематом и болезнен оток на тъканите в процес на резорбация;
охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата подбедрица със забелване на
епидермиса на кожата, контузия на дясната ръка с болезнен оток на тъканите в
областта на гръбната повърхност на дясната длан, болезнен травматичен в областта на
средния пръст на лявата ръка и болки в областта на предната повърхност на лявата
половина на гръдния кош и предната повърхност на лявата раменна става. В
заключение е записано, че установените увреждания са причинили на
освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на
инкриминираната дата на Р. К. Л. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК. Уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени по механизма на нанасяне на удари с такива предмети в
травмираните области на тялото при падане и удряне на тези области на тялото по
такива предмети. Кръвонасяданията в областта на очниците и болезненият
травматичен оток на тъканите по-добре изразен в областта на лявата очница, добре
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар или удари в областта на
очниците или малко над в областта на челото. Болките в областта на предната
повърхност на лявото рамо също добре отговарят да са получени вследствие нанасяне
на удар с такъв предмет, като пръстите на човек свити в юмрук имат също такава
характеристика. Уврежданията в областта на левите крайници добре отговарят да са
били получени при падането и удрянето на тези области на тялото на освидетелствания
по неравна повърхност на терена на местопроизшествието. При правилното протичане
на оздравителните процеси, експертът сочи, че уврежданията заздравяват за срок от
около 15 дни.
Подсъдимият Х.А.А.. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на
подсъдимия Х.А., показанията на свидетелите Т.Л., К.М., И.А., Д.Д., Й.Н. и И.Д.,
заключението на съдебномедицинската експертиза, а така също и въз основа на
приложените и приобщени писмени доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени
доказателства. По делото са налице двама свидетели –очевидци – свидетелите И.А. и
И.Д.. Свидетелят И.А. е наблюдавал инцидента от самото му начало и дава показания
кой първи е посегнал да удря, а именно, че това е частния тъжител и едва след като
подсъдимият е станал от земята е отвърнал на удара и също е нанесъл удар на частния
2
тъжител. Въпреки, че свидетелят И.А. твърди, че не е имало други хора на инцидента,
съдът кредитира и показанията на свидетеля И.Д., въпреки че е *** на подсъдимия, тъй
като и този свидетел пресъздава инцидента, който е видял, след като подсъдимият се е
намирал паднал на земята. Свидетелят И.Д. твърди, че след като подсъдимият се е
изправил, тогава частният тъжител му нанесъл удар. Въпреки, че свид. И.Д. и
подсъдимият А. се намират в ***ски отношения, съдът кредитира показанията на
свидетеля Димитров, тъй като кореспондират с показанията на свид. И.А..
Свидетелят К.М. е този, който е разтървал частния тъжител и подсъдимия,
който според него са се карали и дърпали. Същият твърди, че частният тъжител е
посегнал да удря подсъдимия и не е видял подсъдимият да нанася удар на тъжителя.
Полицейските *** - Д.Д. и Й.Н. не дават показания по повод конкретния
инцидент, а свидетелстват, че са посетили дома на подсъдимия по повод сигнал за
силна музика, подаден от частния тъжител.
Свид. Т.Л. – *** на частния тъжител Р.Л., която не е свидетел на инцидента, а
пресъздава разказаното от сина й – частния тъжител за случилото се с подсъдимия.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия Х.А., съдът им даде вяра,
доколкото съответстват на показанията на свидетелите-очевидци и на показанията на
свид. К.М.. Подсъдимият твърди, че тъжителят Л. пръв го е ударил, като не отрича, че
след като е станал от земята и той му е нанесъл удар.
Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза като ясна и обоснована и
съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Събразявайки събраните по делото, съдът намира, че деянието, извършено от
подсъдимия не съставлява престъпление, защото не е общественоопасно и на
подсъдимия не следва да бъде реализирана наказателна отговорност.
Видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение – официален
удостоверителен документ и от назначената съдебномедицинска експертиза,
недвусмислено се установява, че в резултат на инцидента на тъжителя е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, квалифицирано от
законодателя в чл.130, ал.1 от НК като лека телесна повреда и по делото няма
доказателства подс. Х.А. да е претърпял също такава телесна повреда с оглед преценка
за приложение на института на реторсията.
В конкретния случай, инициатор на стълкновението е тъжителят Л., а
подсъдимият А. извършва деянието си при неизбежна отбрана, без да превишава
пределите й, тъй като в стремежа си да се защити и предпази от удара на тъжителя, той
няма възможност да се защити по друг начин, освен също да нанесе удар на тъжителя.
Подсъдимият се е намирал на земята, след като тъжителят пръв му е нанесъл удар и
изправяйки се тъжителят му нанася втори удар и едва тогава подсъдимият успява да му
отвърне, като също му нанася удар в областта на главата. Поведението на подсъдимия
А. е обусловено от обективно съществуваща опасност, предизвикана от реално
нападение. Засягат се интересите на лице, което наранява заплашващ го с удар в
процеса на активната си защита срещу непосредственото и противоправно нападение
на тъжителя. Причиненото от подсъдимия увреждане допринася за осуетяването и
отблъскването на нападението и представлява елемент от защитата на застрашените от
тъжителя интереси /в този смисъл е и Постановление № 12/29.11.1973 г. по н.д. №
11/1973 г. на Пленума на ВС/. С оглед на посоченото, съдът намира, че е налице
приложното поле на разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК, понеже се касае за деяние,
3
извършено при неизбежна отбрана с цел да се защитят от непосредствено
противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. От текста на закона следва,
че неизбежната отбрана е увреждащо деяние, но то не е престъпление, защото не е
общественоопасно и не е обявено от закона за наказуемо, тъй като е правомерно едно
лице да се отбранява или да защитава интересите и правата си, когато е налице
противоправно нападение върху тях.
Ето защо деянието на подс. Х.А. не е общественопасно и съдът го призна за
невиновен в това на 02.08.2021 г., около 18.00 ч. в гр. Я., пред ***, чрез нанасяне на
удари с юмрук по лицето и удари с крак по тялото да е причинил на Р. К. Л., ЕГН
********** от гр.Я., ***, ***, *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и на основание чл.304 от
НПК го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Предвид горното, съдът отхвърли и предявения от тъжителя срещу подсъдимия
граждански иск, ведно с претенцията за лихва от датата на увреждането, тъй като при
деяние, извършено при неизбежна отбрана не възниква и задължение за обезщетение
на вредите, причинени на нападателя – чл.46, ал.1 от ЗЗД изключва деликтната
отговорност в този случай.
Предвид това, че подсъдимият бе признат за невиновен и съгласно разпоредбата
на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, то и съдът
осъди частния тъжител Л. да заплати на подсъдимия А. направените по делото в това
му качество разноски в размер на 1003,20 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4