№ 49058
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110120346 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Балкансат“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, както
следва:
• иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
между „Балкансат“ ЕООД и „Уникредит Булбанк“ АД съществува правоотношение,
произтичащо от сключения между тях Рамков договор за платежни услуги от 07.12.2009 г.,
по силата на който „Балкансат“ ЕООД има открити в „Уникредит Булбанк“ АД банкова
сметка в лева с IBAN BG37 UNCR 7000 1519 2761 63 и банкова сметка в евро с IBAN BG69
UNCR 7000 1519 2761 69;
• иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за осъждане на „Уникредит
Булбанк“ АД да възстанови достъпа на „Балкансат“ ЕООД до платформата за електронно
банкиране BULBANK ONLINE, на основание чл.4 от сключения между страните Договор за
предоставяне на услугата „Bulbank Online" от 07.09.2009 г.;
• иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), вр. чл. 82 ЗЗД с искане за осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на
„Балкансат“ ЕООД сумата от 7 642.70 лв., представляваща имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, настъпили в резултат на виновното неизпълнение на договорните
задължения за предоставяне на платежни услуги и договор за онлайн банкиране,
съизмерими със стойността на направени от ищеца разходи за подготовка на обширна
документация за комплексна проверка по ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от други
кредитни институции, лицензирани в Република България, преводи, легализации,
апостилиране, заплащане на такса за разглеждане на искане за открИ.е на банкова сметка в
друга кредитна институция и разноски за съответно правно съдействие, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024г., до
1
окончателното погасяване.
Ищецът- „Балкансат“ ЕООД, твърди, че на 07.12.2009 г. между страните бил сключен
Договор за открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки, въз основа на който на ищеца били
открити в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка в лева с IBAN BG37 UNCR 7000 1519
2761 63 и банкова сметка в евро с IBAN BG69 UNCR 7000 1519 2761 69.
На 07.12.2009 г. за обслужване на посочените сметки ищецът сключил с ответника и
Рамков договор за платежни услуги, обективиран Общи условия и на основание раздел 1,
чл.2 от тях, които общи условия имали правното действие и последици на рамков договор за
платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС) за платежните операции, извършване от и по банковите сметки, открити и водени
при „Уникредит Булбанк“ АД.
На 07.12.2009 г. страните сключили и Договор за предоставяне на услугата „Bulbank
Online" /онлайн банкиране/, който бил сключен на основание на чл. 3 от Общите условия
за услуга за електронно банкиране "Bulbank Online", съобразно който за използване на
услугата за електронно банкиране се изисквало лицето да има открита разплащателна сметка
в „Уникредит Булбанк“ АД, като срокът на договора бил две години с опция за автоматично
продължаване за неограничен брой пъти. Съгласно клаузата на чл.4 от Договора за онлайн
банкиране ответникът се е задължил да осигури на ищеца достъп до услугата електронно
банкиране и да обезпечи за целия срок на договора нормалното й функциониране,
Ищецът поддържа, че бил изправна страна по договора и изпълнявал точно
задълженията си, свързани с предоставяне и осигуряване на услугата онлайн банкиране,
като заплащал в срок дължимите такси, тарифи, разноски и др., предоставял и всякаква
информация, изисквана от банката, във връзка с извършвани комплексни проверки на
клиентите по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), както и всяка друга
информация, така и от открИ.ето на сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и до момента
ищецът поддържал необходимите нива на салдото в съответствие с договорените условия.
Сочи, че извършвал всички свои банкови операции посредством електронната платформа за
онлайн банкиране, съответно ответникът е изпълнявал задължението си по основния рамков
договор за предоставяне на платежни услуги на ищеца единствено под формата на
електронно банкиране чрез тази платформа.
Ищецът твърди, че на 07.07.2023 г. получил по електронна поща съобщение от отдела за
обслужване на клиенти на „Уникредит Булбанк“ АД, с което ответникът е отправил 2-
месечно предизвестие за едностранно прекратяване на всички договори за разплащателни
сметки, сключени с ищеца, като в съобщението не се посочвали причини, законови
разпоредби или договорни клаузи, на основание на които се извършва едностранното
прекратяване. В рамките на водената от страните извънсъдебна кореспонденция от страна на
ответника не била посочена причина за прекратяване на договора.
От м.09.2023 г. ответникът незаконосъобразно и необосновано преустановил достъпа на
ищеца до платформата за електронно банкиране, както и отказал да доставя платежни
2
услуги по основния рамков договор.
Ищецът навежда довод, че едностранното прекратяване на рамковия договор за
платежни услуги от страна на ответника не е породило действие. Твърди, че вследствие на
виновното неизпълнение на договорните задължения за предоставяне на платежни услуги и
осигуряване на свързаното с тях електронно банкиране претърпял имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба в размер на 7 642.70 лева, съизмерими със стойността на
направени от ищеца разходи за подготовка на обширна документация за комплексна
проверка по ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от други кредитни институции,
лицензирани в Република България, преводи, легализации, апостилиране, заплащане на
такса за разглеждане на искане за открИ.е на банкова сметка в друга кредитна институция и
разноски за съответно правно съдействие. Посочените разходи ищецът извършил поради
незаконосъобразните действия на ответника, които сторил, за да обезпечи по друг начин
правото си да притежава и оперира с банкова сметка.
Отказът на ответника да доставя на ищеца платежни услуги и достъп до електронната
платформа за онлайн банкиране представлявало виновно неизпълнение на договорните му
задължения по чл.32 от Общите условия, в които бил обективиран рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и чл.4 от допълнителния договор за електронно
банкиране. Релевира съображения, че рамковият договор не е прекратен законосъобразно от
ответника и продължава да обвързва страните по него. Претендира разноски.
С разпореждане от 31.07.2024г., съдът е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да изложи обстоятелствата, въз основа на които основава
правния си интерес от предявяване на установителен иск за установяване съществуването на
облигационно отношение по прекратен Рамков договор за платежни услуги от 07.12.2009 г. и
осъдителен иск с искане за осъждане на ответника да предостави право на достъп на ищеца
до платформата за електронно банкиране BULBANK ONLINE по прекратен договор.
В изпълнение на указанията, съобщени на ищеца на 09.09.2024г., в предоставения срок е
постъпила молба, в която се посочва, че в нито един момент не твърди, че процесният
договор за платежни услуги е прекратен, а твърди, че договорът не е прекратен
законосъобразно от ответника и продължава да обвързва страните по него, тъй като
отправеното от банката предизвестие за прекратяване не е породило своето правно действие.
След запознаване с исковата молба и уточнителна молба, съдът намира, следното:
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване
граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право
/правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато
може да се предяви осъдителен иск. В нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК не може да се
иска установяване съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът санира
един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е
недопустимо. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание
за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката
3
за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, но е
недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на
договора от едната страна. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи
само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само
договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/. В този смисъл са решение № 127 от 29.10.2010 г. на
ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК, определение № 535/18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2472/2013
г., определение № 458 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2018 г., решение № 13 от
30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2018 г., IV г. о., ГК.
Изложените принципни разбирания, се споделят от настоящия съдебен състав. В
конкретната хипотеза, ищецът иска да бъде признато за установено съществуването на
правоотношение по предоставяне на услуги между страните, произтичащо от сключен
между тях Рамков договор за платежни услуги от 07.12.2009 г., по силата на който
„Балкансат“ ЕООД има открити в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка в лева с IBAN
BG37 UNCR 7000 1519 2761 63 и банкова сметка в евро с IBAN BG69 UNCR 7000 1519 2761
69, за който самият той твърди в исковата си молба, че е бил прекратен едностранно от
ответника, като оспорва, че са били налице основанията за прекратяване му. От изложеното
следва, че ищецът основава правния си интерес от установяване съществуването на
правоотношение на направено от противната страна извънсъдебно изявление за
прекратяване на договора, твърдейки, че е незаконосъобразно, тъй като не са били налице
предпоставките за това. Предвид горното и застъпените в практиката на Върховната съдебна
инстанция становища, които този съдебен състав споделя, съдът приема, че предявеният
установителен иск е недопустим, което налага оставянето му без разглеждане и
прекратяване на производството по делото досежно него.
Направения извод, според този съдебен състав, не се разколебава от цитираната от самия
ищец съдебна практика, тъй като три от четирите акта, на които се позовава, касая различен
от настоящия случай и решеният с тях въпрос няма отношение към настоящия. По
отношение на останалата съдебна практика, следва да се отбележи, че настоящата хипотеза
следва да се разграничава от случаите, когато се отрича въобще съществуването на
правоотношение. Според трайно установената съдебната практика, с иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно
правоотношение, заплашено от нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно
защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи,
с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка,
т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има
правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази
несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като
нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и
съответни задължения, следва, че предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на
4
фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае
до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, той е налице, когато поведението на противната страна прави
правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е
достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка".
Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си
присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на
ищцовата страна е действителна. Единствено при открита за ищеца възможност да
предяви осъдителен иск за защита на същото право, правният интерес в хипотезата на чл.
124, ал. 1 ГПК от предявяване на установителен иск отсъства. Правният интерес от
търсената с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед
въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.
В случая, несигурността в правното положение на ищеца не е от категорията, даваща
възможност да се защити с този иск, след като има довод, че правоотношението е
прекратено, а не просто отричано. Нещо повече, за него съществува възможност да търси
защитата си чрез осъдителен иск, какъвто е предявил, в който случай и при преценка за
основателността му преюдициален е въпросът за съществуването на правоотношението по
Рамков договор за платежни услуги от 07.12.2009 г.между страните.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20346/2024г. по описа на СРС, 55 състав, в
частта относно предявения от „Балкансат“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че между „Балкансат“ ЕООД и „Уникредит Булбанк“ АД съществува
правоотношение, произтичащо от сключения между тях Рамков договор за платежни услуги
от 07.12.2009 г., по силата на който „Балкансат“ ЕООД има открити в „Уникредит Булбанк“
АД банкова сметка в лева с IBAN BG37 UNCR 7000 1519 2761 63 и банкова сметка в евро с
IBAN BG69 UNCR 7000 1519 2761 69.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5