Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 03.09.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Стела
Цветкова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2731 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба
е подадена от „Т.П.” ЕАД против И.П.М., ЕГН********** ***, с искане да се
признае за установено, че ответника дължи сумата от 330.18 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до
30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 48,91лв. за периода от
02.12.2015г. до 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 23.01.2018г. до окончателното изплащане. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 546/2018г. на РС Плевен, като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че поради
връчване на заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия,
като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за
доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Претендират се юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в
заповедното производство. В съдебно
заседание ищецът е допълнил твърденията си, като е посочил, че главницата за
посочения период по пера е следната: сума за отопление с ИРУ - 2496 лв., сума
за отопление без ИРУ - 99,03 лв., сума за топлинна енергия за сградна
инсталация - 166,28 лв., сума за БГВ – 16,00 лв., сума за услуга дялово
разпределение - 23,94 лв., като същите суми са за исковия период на главницата
Ответникът,
чрез назначения от съда особен представител оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Счита, че по делото не са представени достатъчно доказателства,
които да подкрепят исковете, че в исковата молба се сочи споразумение, което не
е представено в документите и не е ясно дали това е основанието за предявяване
на исковете..
Третото
лице-помагач - „НЕЛБО” ЕАД, не взема становище по делото, представя изисканите
от него доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 546/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 23.01.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за следните суми: сумата
от 330,18лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2015г. до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 48,91лв. за
периода от 02.12.2015г. до 17.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 23.01.2018г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25лв.
д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 371/24.1.2018г., връчена на
длъжника на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 26.03.2018г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 20.04.2018г., той е за сумите,
включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 188, том 4, дело № 466 от 2007 г. на Плевенски нотариус, съгласно който ответникът
е закупил на 03.04.2007г. топлофицирания имот в гр.Плевен, ***. На 04.04.2007г.
той е подал до ищеца молба-декларация /л. 10 от делото/ за откриване на партида
за заплащане на отопление и топла вода, както и че приема задължение по
текущата партида от 1 879.97лв. за предходен период. С постановление за
възлагане на недвижим имот по изп. д. 540/2017г. на ЧСИ П.Петков, в сила от
02.10.2017г., имотът е възложен на В.К. Т.от гр. Плевен. По делото са
представени Общите условия на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, публикувани във
вестник „Посоки“ бр.239 от 13.12.2007 г. Представено е препис-извлечение от
сметката на абонат № 19865 - И.П.М. за адрес ***, съгласно която за исковия
период е начислена обща сума от главница и лихва в размер на 379.09 лв. По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която сочи, че начислени,
но незаплатени суми за главница за исковия период са следните суми: за периода
– 01.10.2015г. – 30.04.2016г. – отопление без ИРУ – 99.03лв., за периода
01.10.2016г. – 30.04.2017г. – отопление с ИРУ – 24.93лв., а за целия период на
главницата - сума за топлинна енергия за
сградна инсталация - 166,28 лв., сума за БГВ – 16,00 лв., сума за услуга дялово
разпределение - 23,94 лв. Законната лихва върху главницата, изчислена от датата
на изискуемостта на всяко отделно вземане е изчислена на 48.91лв. Заявено с
уточнението на исковата молба и констатирано от в.л. е, че в имота има водомер,
няма уреди, и има щранг-лира в банята. На поставения от съда въпрос, защо, при
твърдение, че в имота няма уреди, е начислявана ТЕ за отопление с ИРУ, в.л.
посочва, че на този въпрос не е получило отговор от ищеца и третото лице-помагач.
По делото са представени, на лист 48-55, справките за потребление изискани от
третото лице-помагач /топлинния счетоводител/ „НЕЛБО” ЕАД относно
топлофицирания имот за част от исковия период. Същите съвпадат с данните дадени
в заключението на СИЕ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Категорично се
доказа по делото от приложения нотариален акт за покупко-продажба и
постановление за възлагане, че за исковия период на главницата - 01.10.2015г.
до 30.04.2017г. ответникът е бил собственик на топлофицирания имот – ***. По
силата на собствеността върху топлофицирания имот, съдът счита за доказано по
делото, че ответникът се явява потребител на ТЕ. Понятието "потребител на топлинна
енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл. 153,
ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантна е липсата на
договор. Между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. В
случая несъмнено е, че представените по делото Общи условия на ищеца са влезли
в сила, доколкото са били одобрени от ДКЕВР и публикувани. Не се спори по
делото, че процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника,
като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент. Незаплащането на
дължимите суми в срок, съдът приема за доказано, поради липсата на възражения
или доказателства за такова плащане. Възражението, че ищецът не е предоставил
по делото споразумение, на което се позовава, се явява неоснователно, т.к.
такива конкретни фактически твърдения на ищеца липсват, в доказателствената
част на исковата молба има такова позоваване, но споразумение не се представя, поради
което и не може да се вземе предвид при решението.
Съобразно доказателствата
и твърденията, съдът намира, че претенцията за главница е частично доказана и ответникът
дължи на ищеца суми за отопление без ИРУ - 99,03 лв., сума за топлинна енергия
за сградна инсталация - 166,28 лв., сума за БГВ – 16,00 лв. и сума за услуга
дялово разпределение – 23.94лв, или главница от 305.25лв. Претендираната сума
за отопление с ИРУ по делото не беше доказана, доколкото както твърденията на
ищеца, така и справките на третото лице-помагач и проверката на в.л., сочат, че
в имота не е имало уреди с ИРУ, поради което претенцията за заплащането на такава
ТЕ в размер на 24.93лв. следва да се отхвърли.
Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения,
мотивира съда да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и суми за
лихви. Съдът служебно изчислява, че дължимата лихва за периода 02.12.2015г. до
17.01.2018г. върху доказания размер на главницата е в размер на 45.22лв. Именно
в тези размери, съдът намира исковите претенции за основателни и следва да ги
уважи, а за разликата до пълните претенции за главница и лихви – да ги отхвърли
като недоказани.
При този изход на делото,
съобразно уважените и отхвърлени части на исковите претенции спрямо ответника,
съдът следва да присъди разноски в исковото производство. На ищеца, съобразно
уважената част от претенциите, и редуцирайки юрисконсултското възнаграждение до
минимума от 100.00лв., в исковото производство се дължат разноски в общ размер
от 550.08лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, като съобразно изхода на настоящето производство, дължима от
ответника се явява сумата от 69.34лв., представляващи разноски в заповедното
производство, изчислени пропорционално на сумите, за които установителните искове
са уважени.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ И.П.М.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 305.25лв. - главница, представляваща стойността на потребена, но
незаплатена топлинна енергия на адрес гр.Плевен, ***, за периода 01.10.2015г.
до 30.04.2017г., и 45.22лв. – лихва за забава за периода 02.12.2015г. до
17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2018г. - датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 546/2018г. по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на главницата,
като предявените искове за горниците на главница до размер на 330.18лв., и за
лихва до 48.91лв., като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.П.М.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в
исковото производство в размер на 550.08лв.
ОСЪЖДА И.П.М.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по
ч.гр.д. № 546/2018г. на ПлРС в
размер на 69.34лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „НЕЛБО” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: