РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20202120105035 по описа за 2020 година
Предявена е искова молба от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против Е. А. М., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 528.97 лева, представляваща такси и суми за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по договори за мобилни услуги и договори за лизинг от 09.05.2013г.,
29.03.2018г. и 07.05.2018г., както и допълнителни споразумения към тях. Ответницата не е
заплатила сумите по четири издадени фактури за периода от декември 2018г. до април
2019г. Дължат се общо 528.97 лева за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги.
Моли се исковете са се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете. Заявява, че ищецът не е изправна страна по договорите в
рамките на процесия период. Издадените от ищеца фактури не установяват извършените
доставки на далекосъобщителни услуги, тъй като са частни документи и се оспорват от
ответника. Не се установява, че ищецът е доставил на ответницата описаните във фактурите
мобилни/фиксирани услуги. Моли се за отхвърляне на исковете.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Впрочем ответницата в отговора си не е оспорила
възникването на правоотношенията с “Теленор“, оспорила е само, че ищецът е изправна
страна по тези правоотношения. Към исковата молба са приложени договор за мобилни
услуги № ***г., допълнително споразумение към договора от 24.03.2015г., допълнително
споразумение към договора от 25.07.2016г., договор за мобилни услуги № ***г., договор за
лизинг от 29.03.2018г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
02.04.2018г., договор за мобилни услуги № ***г. и договор за лизинг от 07.05.2018г.
Следователно няма спор, а и се доказва от документите по делото, че страните са свързани в
облигационни правоотношения на основание посочените договори и допълнителни
споразумения към тях.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № ***г., № ***г. и № ***г. В тях са
начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги и сумите за ползвани услуги
/роуминг таксуване и разговори към “Грижа за клиента“/ по договорите. Не е спорно, че
фактурите са осчетоводени при ищеца. По фактура № ***г. се дължат 355.05 лева за такси и
ползвани услуги /общата сума по фактурата е 385.60 лева, като е приспаднато плащане от
30.55 лева/, по фактура № ***г. са начислени 108.96 лева, а по фактура № ***г. са
начислени 64.96 лева. Възражението на ответницата, че липсвали данни за реалното
предоставяне на мобилни услуги, се преценява за неоснователно. С исковата молба се
търсят месечни такси и суми за ползваните услуги, дължими извън тези такси. Понеже
месечните такси са уговорени с договорите като размер, те се дължат с настъпването на
падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното
установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите
вземания за такси. Липсват данни ответницата да е нямала достъп до мрежата на оператора,
ето защо, предвид факта, че договорите са валидно сключени, то таксите се дължат само на
това основание. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси е
доказана и основателна.
Що се отнася до сумите за другите услуги – роуминг таксуване и разговори към
“Грижа за клиента“, съдът съобразява изготвената по делото техническа експертиза, според
която за процесния период от 10.11.2018г. до 09.02.2019г. ответницата е била заведена в
билинг системата на Теленор и са й били предоставени съобщителни услуги за номерата по
сключените от нея договори. Експертизата е посочила детайлно потреблението на
ответницата и от него е видно, че голяма част от него е за роуминг таксуване. Заключението
не е оспорено, поради което БРС го кредитира като правилно и достоверно и приема, че с
него се доказва потреблението от страна на ответницата на тези услуги, за които се дължат
суми, различни от месечните такси.
2
Налага се извод за основателност на иска по чл.422 ГПК. Доказва се
облигационното правоотношение между страните, таксите са уговорени в договорите и се
дължат при настъпването на падежите им, а потреблението на другите мобилни услуги се
установява от експертизата. Размерите на дължимите такси и суми се установяват по
категоричен начин от издадените фактури, които имат всички изискуеми реквизити по ЗСч.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
общо 528.97 лева по описаните фактури, сбор от 117.29 лева по договора за мобилни услуги
от 09.05.2013г. и допълнителното споразумение към него, 161.54 лева по договора от
29.03.2018г. и 250.14 лева по договора от 07.05.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 915 лева и в заповедното дело от 229.39 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. М., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К. сумата от 528.97 лева /петстотин двадесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща такси и суми за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, която сума е сбор от 117.29 лева по договор за мобилни услуги
№ ***г. и допълнително споразумение от 02.04.2018г., за периода от 10.11.2018г. до
09.02.2019г., 161.54 лева по договор за мобилни услуги № ***г., за периода от 10.11.2018г.
до 09.02.2019г. и 250.14 лева по договор за мобилни услуги № ***г., за периода от
10.11.2018г. до 09.02.2019г., за което са издадени фактури № ***г., № ***г., № ***г. и №
***г., ведно със законната лихва върху сумата от 528.97 лева, считано от 30.01.2020г. до
изплащане на вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на
БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА ЕЛ. АНГ. М., ЕГН ********** от *** да заплати на “Теленор България“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К.
сумата от 915 лева /деветстотин и петнадесет лева/ съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 229.39 лева /двеста двадесет и девет лева и тридесет и девет
стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
3
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4