№ 41
гр. *****, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200392 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с подадена жалба от И. Д. П. с
ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0324-
000396/10.09.2024 г. на Началник Група към към ОДМВР-*****, РУ *****, с
което на същия за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП било наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно, предвид несъобразяването му с
процесуалните правила и материалния закон, с наложени със същото явно
несправедливи наказания, за което се сочат подробни подкрепящи посоченото
аргументи, възоснова на което се иска и същото да бъде отменено.
С влязло в сила протоколно Определение от 21.11.2024 г. по настоящото
дело, на основание чл. 63 г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН производството по
ВАНД №392/2024г. по описа на ПРС е прекратено в частта на наложената с
НП санкция „Глоба“, тъй като на 11.10.2024 г. жалбоподателят се е възползвал
от право си и е заплатил глобата с 20% отстъпка в 14 дневния срок от
връчване на НП и същото е влязло в сила в тази част от датата на плащането.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се явява
лично, а така и с упълномощен негов представител, който поддържа изцяло
наведените с жалбата и депозираното допълнение основания и доводи за
отмяна на атакуваното НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на
призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
1
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 10.08.2024 г. св.В. и св.С. – полицейски служители в РУ-***** били
изпратени от ОДЧ в с.******* за проверка на сигнал, сочещ че употребило
алкохол лице управлява в селото, в което имало празник, МПС. Пристигайки
на място, при тях отишли момиче и момче, последното твърдейки, че
въпросното лице за което сигнализирали карало автомобил пиейки алкохол и с
МПС-то създавайки опасност да удари и бременната му приятелка. В този
момент същото, а и други лица посочили придвижващ се към тях автомобил,
който разпознали като въпросният такъв, а именно - Ауади А6, движещ се по
улица „Без Име“. Полицейските служители своевременно последвали МПС-
то и успели да го спрат. Установили, че водач на същия е жалбоподателят П.,
както и че управляваният от него л.а ,с рег №****** е собственост на К.П.Г. и
е с прекратена регистрация. С оглед съдържимостта на постъпилата
информация до ОДЧ във връзка и с която същите били изпратени в селото,
казаното им непосредствено преди това от момчето с което разговаряли, а и
предвид че водъчът изглеждал видимо в нетрезво състояние, свидетелите
решили да извършат проверка на същия за алкохол и наркотици. П. се държал
агресивно, отказал съдействие по отношение изисканите документи, като не
предоставял такива, а така и да бъде тестван за алкохол. Съгласил се да му
бъде извършена проверка за наркотици, чийто резултат бил отрицателен.
Предвид това - поведението на лицето, неговото състояние, установеното при
проверката и отказът му да се тества за алкохол, бил издаден и талон за
изследване № 0172665 в който бил вписан отказът на П. да му се извърши
проверка с Алкотест Дрегер, същият бил отведен в ФСМП, където не дал
кръвна проба, а в последствие била изготвена заповед за задържане на
жалбоподателя за 24 часа.
На лицето било съставено АУАНН, въз основа на които било издадене
оспореното пред ПРС Наказателно постановление № 24-0324-
000396/10.09.2024 г издадено за отказа му да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, с което на П. за извършено
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Глобата била
платена от жалбоподателя на 11.10.2024 г. в размера на чл.79б от ЗАНН
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните св. В., св.С. и св.Г. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с приетите писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът
възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници, относими към значимите за предмета на делото
факти. В техен противовес са гласните показания на разпитания, допуснат от
страна на жалбоподателя свидетел Д., които доколкото се явяват несъответни
на останалите доказателствени източници , то и съдът като изолирани такова
не им даде вяра.
Съдът въз основа на така установените факти направи следните правни
2
изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване в посочената част акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, поради следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните, като в този смисъл и съдът не релевира
изнъкнатите за обратното във въззивната жалба аргументи. Наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е
процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и
АУАНН са издадени в предвидената форма и съдържат изискуеми съответните
реквизити, като същите не страдат от пороци, които да ги правят процесуално
недопустими. Същите съдържат определения в закона обем информация,
която включва описание на съставомерните фактически признаци на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между
лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и
нарушените правни норми, включително в НП и санкционната такава, въз
основа на която на нарушителя се налага административно наказание.
Приетите за установени съставомерни фактически положения и приложимите
към тях правни норми са изложени в пълнота, точно и ясно, с необходимата
конкретика, като в този смисъл и не е налице сочената невъзможност
санкционираното лице да разбере за какво е наказан.
От доказателствата по делото се установява, че на датата на деянието,
което съдът намира за безспорно установено жалбоподатялят, който е
управлявал МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване
на проверка с техническо средство. В НП е посочено освен, че е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на алкохол и че
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Според задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение №
13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия. в
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са диференцирани две нарушения и те
са следните: 1.) Отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и 2.) Отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.Видно
е, че разпоредбата касателно посочените две отделни нарушения съдържа
няколко съставомерни деяния, които законодателят е свързал със съюзите
3
и/или, като достатъчно извършването на дори едно от тях, за да се възприеме
извод за осъществено административно нарушение, както е и в случая, в
който безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се
установява, че въззивникът не само е отказал да бъде изпробван с тест за
употреба на алкохол, но не е изпълнил и предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Категорично от приобщените по делото гласни доказателства се
установи, че въззивникът е управлявал процесният лек автомобил, че
полицейските служители са извършили проверката на мястото, на което са го
спряли, както и че при проверката предвид подадените сигнали и
установеното му състояние е бил поканен за извършеване проверка за
употреба на алкохол и наркотици, осъществена единствено втората такава.
Установи се и че АУАН е бил връчен на нарушителя, който го е подписал без
възражения. Безспорно на нарушителят е бил връчен талон за изследване,
което е удостоверено с подпис от негова страна, като ирелевантно се явява в
случая конкретното място на съставяне и връчване каквито и възражения се
излагат, предвид че в случая е налице отказ, който е удостоверен по
надлежния ред и от св.Х., както в талона, а така и изготвения от същата във
ФСМП протокол за медицинско изследване №1726/10.08.2024 г. с вписан
също отказ от лицето за проверка с Алкотест Дрегер и съотв.без взета
биологична проба, което от своя страна противно на изложеното в
допълнителната молба възражение сочи на предоставена реална възможност
за медицинско изследване от която същият не се е възползвал. Що се касае до
отбелязания час в талона, идентичен с този и в Заповедта за задържане на
лицето, то следва да се посочи, че същият, в заповедта отразява началния
момент на фактическото задържане на лицето и наложените му ограничения
произтичащи от това, като тази еднаквост не влияе върху годността в случая
на издадения талон.
Поради това съдът намира, че от страна на въззивника, от обективна и
субективна страна е осъществен състава на вмененото му нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, В
случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед
изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че
не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията
по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха
никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното
поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив,
касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния
интензитет за този вид административни нарушения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което и следва да се
потвърди изцяло в обжалваната част, като по отношение на наложената
санкция „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
доколкото АНО е наложил минимално предвиденото във визираната
разпоредба наказание същото е справедливо и съдът е лишен от възможност
да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
4
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство такива са претендирани единствено от страна на
въззивника, поради и което с оглед изхода на делото разноски не следва да
бъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0324-
000396/10.09.2024 г. на Началник Група към към ОДМВР-*****, РУ ***** в
обжалваната част на същото, с което на И. Д. П. с ЕГН **********, е
наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5