№ 51
гр. Плевен, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430200198 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 ОТ ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 19.10.2020 година, с който на основание
чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата
на ***, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ЕИК
*********, представлявано от С.П.К. е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.
2 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмени
бележки, моли съда да постанови решение, с което да отмени така издадения
електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в
размер на 2 500 лева поради противоречие с принципа на пропорционалността
и съразмерността и разписаното в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент. Моли съда да вземе предвид и Решение по дело С-
61/23 на СЕС от 21.11.2024 година, което казва, че така наложената санкция е
непропорционална на извършване на нарушението, несъразмерна спрямо
извършеното нарушение без да е било възможно да бъдат взети всички
1
обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението. Моли съда да
присъди и направените по делото разноски в размер на 550 лева, съгласно
представен списък на разноските .
Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт Х.К.. Последната моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Счита, че същият е издаден по предвидения в закона ред и
форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че
нарушението е доказано по несъмнен начин. Намира за неоснователно
изложеното в жалбата твърдение, че не може да бъде издаван електронен фиш
за този вид нарушения. Като се позовава на Закона за нормативните актове, по
конкретно разпоредбата на чл. 46 ал. I същия закон, нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл, а когато те са неясни се тълкуват в
смисъла, който най- много съответства на другите разпоредби на закона на
целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. В този смисъл
намира, че разпоредбата на чл. 189ж ал. I от ЗДвП не представлява изолирана
правна норма и следва да се тълкува систематично. Юрисконсулт К. намира за
неоснователно и изложеното в жалбата твърдение, касаещо сроковете по чл.
34 от ЗАНН и тяхната приложимост по отношение на електронните фишове.
Счита, че електронния фиш не може и не следва да бъде приравняван нито по
форма, нито по съдържание, нито по реквизитни срокове за издаване нито към
акт за установяване на административно нарушение, нито към наказателно
постановление. Процесуалният представител намира нарушението за
установено по несъмнен начин. За процесното ППС не е заплатена дължимата
ТОЛ такса предвид факта, че същото попада в категорията на ППС-та, за които
се дължи заплащането на такава. Що се касае до цитираното в писменото
становище на жалбоподателя Решение на СЕС по дело С-61 от 2023 година,
представителят на ответника по жалбата моли съда да има предвид, че
преюдициалния въпрос касае само и единствено принципа на съразмерност,
съответно пропорционалност на наказанието. Съгласно чл. 9а от Директивата
държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от
санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети
съгласно настоящата Директива, като те предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Изразява становище, че съгласно
Директивата наложените санкции следва да отговарят кумулативно на три
2
изисквания - ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В този
смисъл пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда
изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът им очевидно
следва да постигне и възпиращата си и ефективната си функция. Юрисконсулт
К. моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и
да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В
случай, че съдът отсъди в полза на ответната страна то претендираното
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в закона
минимум с оглед фактическата и правна сложност по делото. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в
срока по чл.189 ал. VІІІ от ЗДвП.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
С обжалвания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 19.10.2020 година в 20:14 ч, с който на
основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по
пътищата на ***, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
ЕИК *********, представлявано от С.П.К. е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.
2 от ЗДвП за това, че на 19.10.2020 година в 20:14 часа е установено
нарушение № B2E8BDCB991B7339E053031F160A936B, с ППС Влекач
Скания Р 450, с рег. № *** с технически допустима максимална маса 19 000
,брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000,
собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3
км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2
от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство
№40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км
3
100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от
19.10.2020 година; тристранен договор № *********, сключен между
„Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и ***; приложение
към тристранен договор № 13677, сключен между „Интелигентни трафик
системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и ***; фактура № ********** от 02.11.2020
година, издадена от „А1 България“ за сумата от 152,78 лева; доказателствени
записи по нарушение от 19.10.2020 година на ТОП секция 40222; данни за
нарушител по нарушение № ********** от 19.10.2020 година, ведно с два
броя снимков материал на товарен автомобил с регистрационен № ***;
известие за доставяне от 28.11.2023 година; заверено копие Протокол за
установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща
стационарна контролна точка от 07.02.2020 година.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
4
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел,
че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на
нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се
явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С-
61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е
издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
5
определени инфраструктури. Съдът приема, че размерът на наложената
имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса
на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в
липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да бъдат коментирани
останалите възражения и доводи на страните в настоящото производство.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на
***, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ЕИК
*********, представлявано от С.П.К. да бъдат присъдени направените
разноски пред Районен съд Плевен в размер на 550 лева, съобразно
представено пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 19.10.2020 година, с който на основание
чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата
на ***, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ЕИК
*********, представлявано от С.П.К. е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.
2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура, представлявана от Председателя, Булстад *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на ***, със седалище и адрес
на управление град Велико Търново, ЕИК *********, представлявано от
С.П.К. направените разноски пред Районен съд Плевен в размер на 550 лева,
представляваща направените разноски пред Районен съд Плевен по НАХД №
198/2024 година за адвокатско възнаграждение на адвокат П. Х., АК – Велико
6
Търново.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7