МОТИВИ
По нохд № 162.12г. по описа на Районен съд- град
Асеновград
Съдът е сезиран от РП- Асеновград, с обвинителен акт
срещу :
Г.П.П., ЕГН- **********, роден на ***г***, по народност българин,
български гражданин, неженен, реабилитиран, с основно образование, с адрес:
град София ул. „ проф. Д-р Г. П.” № 30.
Обвинение: по чл. 131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от Нк.
Факти по обвинението:
На 05.10.2011г. на ГП I- 8 в района на 236 км., Пловдивска област е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане, оток и болезненост на
кожата в лявата половина на корема, непосредствено над пъпа до срединната
линия, причинило болка на длъжностно лице - А.М.М. –контрольор в бензиностанция
Б 55 – Пловдив -2 юг, собственост на „Лукойл България” еоод при и по повод
изпълнение на функцията му.
Ред за разглеждане на делото: чл.371 т.2 от НПК
Конституирани страни: Граждански ищец – пострадалият А.М. М. по приет граждански иск за съвместно
разглеждане за неимуществени вреди - болки и страдания, срещу подсъдимия П., в размер на 4 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2011г. до
влизане на присъдата в сила.
Представлява се от повереника адвокат Ж.Ж..
Разноски по делото: 85,00
лева за СМЕ.
Веществени доказателства: CD диск с надпис
„ 05.10.2011г.”
По същество:
Прокурорът по делото пледира за
признаване на подсъдимия П. за виновен по предявеното му обвинение при факти,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от него, като
на основание чл.78а ал.1 от НК поради наличието на законови предпоставки за
това, станали известни едва в хода на съдебното следствие, бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба” в размер към 5 000 лева, платима в
полза на държавата, с оглед данните за самия подсъдим и мястото, където е
извършено престъплението.Пледира се и за осъждане на подсъдимия да заплати
разноските по делото.
Адвокат Ж. пледира за признаването на
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на
административно наказание в размера, посочен от прокурора. Счита, че са налице
основанията на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения граждански иск, който
моли да бъде уважен в пълен размер, като намира, че размера на същия е
основателен, с оглед на това, че пострадалият е млад човек, който в резултат на
тази травма е променил за месеци начина си на живот, като е отказвал да излиза
поради претърпян страх, дълго време е изпитвал болки и е ползвал обезболяващи
средства, въпреки които е продължавал да изпитва болки.Претендират се и
лихвите, както и присъждане на разноските.
Адвокат С. - защитник на подсъдимия
намира, че след признаването на подсъдимия за виновен, следва да бъде приложен
чл. 78а ал.1 от НК, като бъде наложена глоба в размер на 1000 лева, тъй като са
налице смегчаващи отговорността обстоятелства, а именно, това, че подсъдимият
живее на семейни начала с жена и съвсем скоро очаква дете.
По отношение на размера на гражданския
иск, счита, че правилата на справедливостта изискват същият да бъде уважен в
размер не повече от 200 лева, тъй като всеки друг размер, надвишаващ този, би
бил несъразмерно висок за едно мимолетно замахване с ръка.
Подсъдимият за своя лична защита не
взима становище.
От фактическа страна, на основание чл.
373 ал.3 от НПК, намери за установено
следното:
Подсъдимият е реабилитиран по всички
осъждания до момента чрез настъпила реабилитация по право и чрез съдебна
реабилитация, като спрямо него до момента не е била прилагана разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК.
Същият е с добри характеристични данни,
тъй като фигуриращата сводка в характеристиката му изготвена на МВР за това, че
е осъждан, не се подкрепя от приложените доказателства за съдебното му минало,
от които се вижда, че подсъдимият е изцяло реабилитиран.
Свидетелят А.М. работел към 05.10.2011г.
като „Контрольор” в Бензиностанция Б 55 - Пловдив 2- юг, находяща се на ГП I-8 , в района на 235 км., собственост на „Лукойл България”
еоод. Същият се явява и МОЛ, съгласно сключен договор за бригадна отговорност,
относно поверените горива, стоки и услуги.
На 05.10.2011г.свидетелят А.М. бил на
работа за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, като около 10,15 часа на колонка
за зареждане на гориво, спрял подсъдимия
с лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *******. Свидетелят М. отишъл до колонката за
зареждане с газ, като поискал от подсъдимия да му покаже стикер за годишен
технически преглед на газовата уредба, като обяснил на подсъдимия, че не може
да му зареди бутилката без такъв стикер. Подсъдимият отказал да му покаже стикера на газовата
уредба и казал на свидетеля М. да започва да зарежда с гориво, на което
свидетелят М. му казал, че не може да зарежда газ при изтекъл срок на газовата
уредба.Тогава подсъдимият хванал пистолета на колонката, откачил го и се опитал
сам да си зареди, като поискал от свидетеля М. да му покаже как става това, но
не успял и изпуснал пистолета на земята.Свидетелят М. отказал да му обясни и
зареди, като оставил пистолета на колонката, при което подсъдимият П. отново взел пистолета
от колонката и пробвал да зареди автомобила, но не успял. Тогава свидетелят М.
взел пистолета от ръцете на подсъдимия, за да го остави на колонката, при което
подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на корема, от който свидетелят М.
изпитал болка, от която се присвил и се отправил към стаята на управителя –
свидетелката И.Г., за да предотврати последващи удари. Тогава подсъдимият П. започнал да ругае и да
се заканва със саморазправа към свидетеля М., след което се качил в автомобила
си и потеглил по ГП I-8 в посока към град Свиленград. В
това време свидетелят М. притеснен от станалото, влязъл при свидетелката Г. в
офиса и по мобилния си телефон се обадил на полицейския служител свидетеля П.Д.Б.
– полицай при сектор „Престъпления по пътищата” в град Пловдив, който в това
време бил с колегата си – свидетеля Й.Г. на работа и патрулирали по маршрута на
път ГП I – 8 от село Поповица до село Бяла река. На него
свидетелят М. обяснил за случилото се и му издиктувал марката и номера на
автомобила на подсъдимия Г.П.. Свидетелите Б. и Г. спрели автомобила на подсъдимия
в района на бензиностанция „ОМВ” и започнали проверка по случая. Същият ден
свидетелят М. се прегледал в отделение по съдебна медицина – Пловдив.
СМЕ по делото установява, че при
инцидента на 05.10.2011г. на свидетеля А.М. било причинено кръвонасядане, оток
и болезненост на кожата в лявата половина на корема, непосредствено над пъпа до
срединната линия, което е било причинено от действието на твърд тъп предмет и е
възможно да е получено по начин и време, съобщени от свидетеля М., а именно, с
удар с юмрук в областта на корема, при което е било причинена болка.
Изготвен е и оглед на СД устройство, от
който се установява, че същата съдържа запис на охранителните камери на
бензиностанцията и се вижда как на колонка № 5 спира за зареждане лек автомобил
„Мерцедес” с ДК № *******, и подсъдимият П. и свидетелят М. разговарят, след
което подсъдимият два пъти взима пистолета за зареждане на газ и го слага на
неговия автомобил, като и двата пъти свидетеля М. го слага на колонката, като в
втория път вече, бидейки лице в лице, свидетелят М. се присвива в областта на
корема, след което се прибира в бензиностанцията.
В последствие, в продължение на няколко
месеца, свидетелят А.М. имал болки в областта на корема, пиел
болкообезболяващи, затворел се като начин на живот и не излизал с приятели, тъй
като изпитвал страх от случилото му се и притеснение от нови такива инциденти.
Така установените факти, съдът намери за
доказани от самопризнанието на подсъдимия П., което съдът намери за подкрепени
от протоколите за разпити на свидетелите И.Д.Г., А.М.М., П.Д.Б., Й.Н.Г., които съдържат
последователни, вътрешно непротиворечиви и помежду си непротиворечиви
показания, поради което и се кредитират от съда.
Свидетелите Б., Г., Г. са
незаинтересовани такива, тъй като нямат каквото и да било лично отношение към
случилото се, а свидетелят А.М., макар и потърпевш, съдът намира, че неговите показания
са напълно подкрепени както от показанията на посочените по-горе свидетели,
така и от заключението на СМЕ, установяваща твърдяното от свидетеля, а и така и
от огледа на ВД по делото, изцяло потвърждаващо изложеното от него, поради
което и неговите показания, съдът намери за обективни и ги кредитира.
Относно длъжността, която е изпълнявал
свидетеля А.М. и отговорностите му във връзка с нея, съдът се позова на
приложения договор за поемане на бригадна отговорност и на показанията на
свидетелите Г. и М. относно дължността на свидетеля М..
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля И. В.У., който сочи обстоятелства във връзка със здравословното
състояние на пострадалия свидетел А.М., чиито показания съдът намира за
обективни, тъй като този свидетел има преки впечатления от свидетеля А.М.
поради наличието на добри отношения между тях и неговите показания са логични и
последователни и не се намериха опровергани от останалите доказателства по
делото.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като
обосновано и правилно, както и ВД по делото- 1бр. CD диск, като надлежно приложено на основание чл. 159
ал.1 от НК, така и протоколът за оглед на това веществено доказателство,
изготвен в присъствието на две поемни лица.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото - характеристична справка,
справка за съдимост на подсъдимия, справки от РС - Враца за съдебна
реабилитация и документи за заплатени наложени наказания „глоба” на подсъдимия,
както и договор за бригадна отговорност на свидетеля А.М., тъй като същите са
приобщени в едно висящо ДП на основание чл. 159 от НПК, както и протокол за
доброволно предаване от 12.01.2012г. на диск от охранителните камери на
бензиностанцията, тъй като е изготвен съобразно изискванията на чл. 159 от НПК
в хода на висящо производство.
Съдът кредитира като веществено
доказателство и 1 бр. CD диск от охранителните камери
Съдът изключва от доказателствената
съвкупност, като приложени преди образуване на ДП и не по съответния ред,
следните документи - длъжностна характеристика на длъжността „Контрольор”,
характеристична справка за свидетеля А.М. от „Лукойл”, трудов договор № Б 4537
от 15.11.2010г., график за работна смяна, служебна бележка № 34 от 19.11.2010г.
СМУ , тъй като същите са приложени в хода на предварителна проверка по ЗСВ и
нямат законовата сила на писмени доказателства в процеса, а само на данни,
даващи основание на прокурора да прецени дали следва да образува ДП, поради
което и не се кредитират от съда.
При така установените факти, от правна
страна, съдът намери следното:
Длъжността „контрольор”, заемана от
свидетеля А.М. в бензиностанция „Лукойл” е свързана с носене на
материално-отчетническа отговорност, за което от него е сключен договор за
поемане на бригадна отговорност, поради което той се явява лице, на което е
възложено да изпълнява постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество в
юридическо лице, поради което и се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93
ал.1 б”Б” от НК.
Същият по време на нанасянето на удара
от подсъдимия П. е бил на работа и изпълнявал длъжността си.
При изпълнение на служебните му
задължения, му е нанесен удар от подсъдимия с юмрук в областта на корема, който
е довел до причиняване на болка, което по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК,
представлява лека телесна повреда.
Причинената болка е в причинно - следствена
връзка с удара, нанесен от подсъдимия. С оглед на качеството „длъжностно лице”
на пострадалото лице, е налице от обективна страна съставомерност на
престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК, тъй като деянието е
извършено спрямо него при и по повод извършване на работата му и изпълнение на
функцията му.
От субективна страна, деянието е
осъществено с пряк умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното
целене, тъй като подсъдимият е бил напълно наясно както с това, че нанася удар
на лице, което е материално отговорно такова по отношение на горивата и стоките
на бензиностанцията, тъй като именно свидетелят М. е бил със служебна униформа и от него подсъдимият П. е поискал да
му зареди автомобила, така и е съзнавал това, че това длъжностно лице е на
работното си място и си изпълнява работните задължения, съзнавал е обществено
опасните последици от действието си и ги е целял, поради което съдът намери, че
от субективна страна, същият е действал с пряк умисъл както по отношение на
основания състав, така и по отношение и по отношение на квалифициращото
обстоятелство на това престъпление.
С оглед на което и съдът прие, че
подсъдимият П. както от обективна, така и от субективна страна, е извършил
престъплението по чл. 131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2 от НК, за което престъпление
го призна за виновен .
По отношение на санкцията, която следва
да му бъде наложена, съдът прецени,че за това престъпление, предвиденото
наказание е „ЛС” до 1 година или „пробация”.
Съдът намери, че подсъдимият е
реабилитиран за всички осъждания до момента, поради което и съгласно чл.85 ал.1
от НК, последиците от тези осъждания са заличени за в бъдеще и към датата на
деянието, за което той бе признат за виновен, той се води неосъждан. Не е бил
освобождаван от момента от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК и не са налице пречките за приложението на този институт, регламентирани в
ал.7 на чл.78а от НК, поради което и на основание ал.1 от този текст, съдът
освободи подсъдимия П. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание – „Глоба” в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева,
платима в полза на държавата.
Така определеният размер на глобата,
съдът наложи при лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, като
утежняващите такива са обществено неприемливото поведение на подсъдимия,
нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, което
осъществява признака на хулиганство, с оглед на действията му преди удара –
незачитане длъжността на пострадалия, два опита да вземе и да си зареди газ, въпреки
забраната от страна на същия и след това- псуване, ругатни на висок глас по
негов адрес, на бензиностанция, което се явява обществено място, което според
настоящия състав на съда, води и до друг квалифициращ признак на деянието по
чл. 131 ал.1 т.12 от НК, а именно- такова, извършено по хулигански подбуди.
Такива са налице и тъй като в случая липсва личностния момент за това деяние, а
мотивът е именно нарушаване на обществения ред.
Тъй като няма предявено обвинение по
тази правна квалификация, съдът отчете това обстоятелство като силно утежняващо отговорността на дееца.
Смегчаващото отговорността обстоятелство,
е семейната му и трудова ангажираност.
Признанието на вината се отчете от съда
също като счегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като в случая, макар и
делото да бе разгледано по реда на чл.371 т.2 от НК, с оглед приложението на
чл.78а ал.1 от Нк, подсъдимият не се ползва от законово дадената му привилегия
за редуциране на наказание с 1/3, поради което и това му процесуално поведение,
не доведе до законово предвидена привилегия. Съдът счете, че в случая, самопризнанието
на подс.П. следва да бъде отчетено като смегчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като на първо място, това се дължи с оглед необходимостта от спазване
принципа на НК за равенство при приложението на закона, в случая изразяващ се в
предоставяне на законово предвидени привилегии при определено процесуално
поведение и на второ място, така не се стига до двойно смегчаване на
отговорността му, поради което и съдът в случая, отчете признанието на подс.П.,
като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът съобрази размера на
глобата и с трудовата ангажираност на подсъдимия, като се надява, че с този
размер на административното наказание, ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН.
По отношение на гражданския
иск, съдът намери, че с осъществяване на деяние по чл.131 ал.1 т1. от НК от
страна на подсъдимия, е налице деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД , поради
което и за него, следва репарация. Доказана е причинно-следствената връзка
между нанесения от подсъдимия удар и причинената с него телесна повреда,
изразяваща се в травми, причинили болка, поради което и се следва обезщетяване на
така претърпените болки от срана на пострадалия. Същите не са били с особено
висок интензитет, но пък се характеризират с продължителност и трайност, поради
което и в един няколко месечен период от време са причинявали чувство на
дисконфорт, болезненост, неудобство и са затруднявали нормалното ежедневно
протичане на личните и работни ангажименти на пострадалия. Същите са довели и до промяна на начина му на живот,
характеризираща се със затвореност поради възникнал у пострадалия страх от нови
такива инциденти.
С оглед на това и като съобрази, че се касае за едни
преживявани няколко месеца болки, причинени на млад човек, които не са
отшумявали, въпреки приеманите обезболяващи медикаменти и които са довели до
психически поведенчески изменения у него, съдът намира, че с оглед на
справедливостта, следва за тях, като неимуществени вреди, да бъде присъдено
обезщетение в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната
лихва върху присъдата сума, считано от датата на деликта- 05.10.2011г. до
влизане в сила на присъдата, като иска до пълния му предявен размер от
4 000 /четири хиляди/ лева, бъде отхвърлен, тъй като не се доказаха
основания за страдания, които горницата
над 1500 лева да репарира с оглед принципа на справедливостта.
С оглед на което, съдът на основание чл. 52 ал.1
вр.чл.45 ал.1 от НК, осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от
1500 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.10.2011г. до влизане на присъдата в сила, като отхвърли иска до пълния му
предявен размер като неоснователен и недоказан.
Тъй като за уважения размер на
гражданския иск се дължи ДТ, същата в размер на 4 ٪ върху уважения размер, равняващ се на 60
/шестдесет/ лева и това е разноска по делото,
с оглед на това, че подсъдимият бе признат за виновен, на основание чл.189 ал.3
от НПК, съдът възложи на него да я заплати по сметка на АРС.
На същото правно основание, съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на АРС и разноските поделото за СМЕ в размер на 85 /осемдесет
и пет/ лева.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия П., да заплати на гражданския ищец А.М. и разноските за
повереник в размер на 400 /четиристотин/ лева, за адвокатски хонорар.
Вещественото доказателство по делото – 1 бр. CD диск,
с надпис
”05.10.2011г.” съдът намери, че следва да бъде
унищожено като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: