Р Е
Ш Е Н
И Е № 144
гр.П., 25.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен
съд, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а АНД
№ 146 по описа за 2020 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на А.Ж.П. ***-0321-000130/04.03.2020
г. на Началник група в РУ П. към ОДМВР Т., с което и на осн. чл.185 и
чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“
съответно в (размер на 20 лв. и 200 лв. за това, че „на 09.02.2020 г. в 12.20 ч., в община П., на общински път № TGV3144, като водач на МПС – л.а.“Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег.№ Т ****
ВТ, на около 2 км от с.М. в посока към с.А.,
на хоризонтална крива лява (мост) управлява личния
си л.а., в следствие на несъобразена скорост с релефа на местността и
климатичните условия губи контрол над автомобила, напуска пътното платно вдясно
по посоката на движение, като автомобила пропада в коритото на река. Настъпва
ПТП с материални щети“– нарушения
по чл.20, ал.1 и по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се
оспорва извършването на посоченото нарушение,
като се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В
с.з. жалбоподателят П. се явява лично, поддържа жалбата, ангажира допълнително
писмено доказателство, моли издаденото НП да бъде изцяло отменено.
Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не
изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура
Т., ТО П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят А.Ж.П.
бил правоспособен водач по смисъла на чл. 150 от ЗДвП за категории „В“ и „АМ“ с
правоспособност придобита преди повече от 10 години, като до извършване на
настоящото нарушение бил санкциониран многократно с влезли в сила НП и фишове
за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата /справка л.7-л.8/. Бил собственик на л..а.“Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с
рег.№ Т **** ВТ. На 09.02.2020 г. в дежурната част на РУ П. постъпил сигнал, в
който се сочело, че въпросния л.а. е паднал в реката до с.М., общ.П. – сигнал,
на който били изпратени полицейски служители. При пристигането им на място там
бил и жалбоподателя П., който бил проверен за употреба на алкохол и скалата на
техническото средство отчела 2.30 на хиляда концентрация в издишания въздух.
Жалбоподателят не се съгласил с показанията на техническото средство и пожелал
да даде кръв за изследване, като впоследствие чрез назначена химическа
експертиза било установено 2.49 на хиляда концентрация в кръвта му. През цялото
време жалбоподателят отричал да е управлявал автомобила преди настъпилото ПТП.
При тези обстоятелства, с постановление от 10.07.2020 г. на прокурор от РП Т., ТО П. /приложено/
воденото ДП № 53/2020 г. на РУП П. било прекратено поради липса на
доказателства за извършено от А.П. престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Междувременно и независимо от първоначалните данни за употреба, на база
съставен още на 09.02.2020 г. АУАН серия GA,
№ 190254, полицай С.Я. преценил, че при управление на посочения л.а. П. е
осъществил и съставите на нарушения по чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Нарушителят се запознал с акта и го подписал без възражения, като не депозирал
допълнителни такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 20-0321-000130/04.03.2020 г. на
Началник група в РУ П. към ОДМВР Т.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се
оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Не е спорно по делото, че на 09.02.2020 г.
собственият на жалбоподателя л.а.“Мерцедес“ с рег.№ Т **** ВТ е пропаднал в
корито на река в близост до с.М., общ.П., където е открит и от полицейските
служители С.Я. и Г. П.. С оглед
обстоятелството, че на местопроизшествието се е намирал и собственика А.П., е
преценено, че е управлявал л.а. и му е била взета проба за алкохол и е
започнато ДП № 53/2020 г. по описа на РУП П. Безспорно
е също така, че това наказателно производство е било прекратено от наблюдаващия
прокурор П. И. с Постановление от 10.07.2020 г., което не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
При така описаната хронология, съдът намира,
че процесното НП е издадено в нарушение на принципа „Non bis in idem“ (не два пъти за едно
и също нещо), възведен с нормата на чл.24,ал.1,т.6 от НПК, която по силата на
чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административнонаказателното производство. Съгласно
цитираната правна норма не се образува наказателно производство (в случая АНП),
а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление (в случая деяние) има
незавършено наказателно производство с влязла в сила присъда, постановление или
влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Спрямо
жалбоподателя А.Ж.П. понастоящем има влязло в сила постановление на РП Т., ТО
П. за прекратяване на наказателното производство и то за абсолютно същата
деятелност като тази описана в наказателното постановление свързана именно с
липса на доказателства относно управлението на въпросния л.а., респ. с
недоказаност и то след проведено ДП на авторството на деянието. По тази
причина с НП да се ангажира отговорността на жалбоподателя за втори път и то за
едно и също деяние (и това е така защото двете
производства са наказателни по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол
№ 7, а предмет на двете наказателни производства е едно и също деяние, тъй като
е налице фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена с
оглед на идентични условия на време, място и обстановка на извършване на
деянието), т.е. в нарушение на принципа „Non bis in
idem“, е правно недопустимо. С оглед
горепосоченото издаденото НП следва да
бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 20-0321-000130/04.03.2020 г. издадено от Началник
група в РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.185 и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, на А.Ж.П. ***, ЕГН- **********,
за нарушения по чл.20, ал.1 и по чл.20,
ал.2 от ЗДвП са наложени наказания глоба съответно в размер на 20 лв. /двадесет
лева/ и 200 лв. /двеста лева/, КАТО
НЕЗАКОНОСЪБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: