Присъда по дело №196/2015 на Районен съд - Русе

П Р И С Ъ Д А №

 

гр.Русе, 30.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, ЕДИНАДЕСЕТИ наказателен състав, в публично заседание на ТРИДЕСЕТИ АПРИЛ през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                 Председател : Александър Станчев                          

при секретаря С.Е. и в присъствието на прокурора Д.М., като разгледа докладваното от председателя НОХ Дело № 196 по описа за 2015г.

                                                       

П Р И С Ъ Д И :

                 

ПРИЗНАВА подс. И.Й.Г., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, разведен, не работи, неосъждан, с ЕГН-**********, за

 

ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2013г. в гр. Русе, действайки като Началник на Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в съучастие със С.П. ***, като подбудител, подбудил С.П.С., в качеството му на длъжностно лице - ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в кръга на службата му, да състави официален документ - „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административното нарушение, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен, поради което и на основание  чл. 311, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.36 и чл.54 от НК му

 

НАЛАГА наказание на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подс. С.П.С., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, с ЕГН- **********, за

 

ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2013г. в гр. Русе, в качеството си на длъжностно лице -ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в кръга на службата си, в съучастие с И.Й.Г. ***, като извършител, подбуден от И.Й.Г., съставил официален документ - „Глоба с Фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който удостоверил неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административно нарушение, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.36 и чл.54 от НК му

 

НАЛАГА наказание на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство по делото - документът „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484, на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.Й.Г. със снета самоличност да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Русе, Окръжен следствен отдел сумата от 97,00 лв. за разноски на досъдебното производство.

                

ОСЪЖДА подсъдимия С.П.С. със снета самоличност да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Русе, Окръжен следствен отдел сумата от 97,00 лв. за разноски на досъдебното производство.

                            

          Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд - гр.Русе.      

 

                           

                    Районен съдия:

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №196/2015г., по описа на РРС, ХІ н.с.

Русенска Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.Й.Г., с ЕГН – **********, за това, че на 22.05.2013г. в гр. Русе, действайки като Началник на Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в съучастие със С.П. ***, като подбудител, подбудил С.П.С., в качеството му на длъжностно лице - ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР- Русе, в кръга на службата му, да състави официален документ - „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административното нарушение, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл. 186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК.

Русенска Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.П.С., с ЕГН – **********, за това, че на 22.05.2013г. в гр. Русе, в качеството си на длъжностно лице -ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в кръга на службата си, в съучастие с И.Й.Г. ***, като извършител, подбуден от И.Й.Г., съставил официален документ - „Глоба с Фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който удостоверил неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административно нарушение, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен- престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

 

Прокурорът поддържа обвинението.

 

Подсъдимите И.Г. и С.С. и упълномощените защитници желаят съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае и двамата подсъдими по изложени в ход по същество в с.з. мотиви, алтернативно за приложението на чл.9, ал.2 от НК за малозначителност на деянието.

 

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства:

 

Подсъдимият И.Й.Г. е роден на ***г***, не работи, с висше образование, разведен, неосъждан.

Подсъдимият С.П.С. е роден на ***г***,  не работи, със средно образование, женен, неосъждан.

През 2013г. подс. И.Г. изпълнявал длъжността Началник на Първо РУП при ОД на МВР - Русе. През същият период в същото полицейско управление подс. С.С. изпълнявал длъжността „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция”. На тази длъжност той бил пряко подчинен на св. Я.И. в качеството му на Началник на Сектор „Охранителна полиция” в Първо РУП при ОД на МВР - Русе, а респективно и на подс. И.Г. в качеството му на началник на цялото полицейско управление. Съгласно месечният график на управлението за месец май 2013г., на 20.05.2013г. подс. С.С. бил „редовна” смяна. На тази дата, съгласно работният график на служителите от ОД на МВР и ОП „Комунални дейности”, той трябвало да изпълнява служебните си задължения заедно със служители на общинското предприятие, свързани с принудително преместване на неправилно паркирани МПС, без знанието на собствениците им с репатриращ автомобил. В качеството си на полицейски служител, запознат с правилата за движение, по време на тази дейност, подс. С. следвало да следи за извършени нарушения, свързани с неправилно паркиране на леки автомобили по улиците на гр. Русе. При установяване на такова нарушение, той трябвало да съставя съответния акт, предвиден в ЗДвП, за констатирането или санкционирането му, който щял да определи и характера съответната административно- наказателна процедура за нарушителя. След това служителите от ОП „Комунални дейности” при Община - Русе предприемали действия репатрирането на автомобила.

На 20.05.2013г. подс. С.С. бил заедно със свидетелите Р.А. и Е.Н. - служители в ОП „Комунални дейности” при Община- Русе - в репатриращия автомобил, с който се придвижвали по улиците на гр. Русе. Когато преминавали по бул. „Цар Освободител” в града, до спирката при бл. „Афродита”, те забелязали лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ Р 5617 РХ, който бил паркиран в нарушение на знак В-28 „Забранено е паркирането”. Този автомобил бил паркиран на това място по - рано от св. Г.Ю., но самата тя отсъствала. Във връзка с така констатираното нарушение, подс. С. и свидетелите Р. А. и Е.Н. спрели до него с репатриращия автомобил. След това последните двама започнали да извършват подготвителните действия по поставяне на „скоби” на колелата, посредством които да го издигнат и репатрират до наказателния паркинг. В това време там дошла св. Г.Ю. и влязла в автомобила си, като заела шофьорското място. Виждайки тези нейни действия, св. Е. Н. й обяснил, че е необходимо да плати глоба в размер на 20лв., което тя му заявила, че няма да стори. Непосредствено след това, св. Г. Ю. привела автомобила в движение, като първоначално потеглила на заден ход. Тогава униформеният служител на ОД на МВР- подс. С.С. застанал пред автомобила и й указал да спре, но тя не сторила това, а рязко потеглила напред, като го заобиколила, продължила движението си след извършване на завой надясно по ул.”Неофит Бозвели”, при светещ забранителен червен сигнал на светофарната уредба, като по този начин избягала от мястото на  нарушенията – „неправилно паркиране” и „неизпълнение на полицейско разпореждане.” Подс. С. веднага уведомил за случилото се дежурния при ОД на МВР -Русе и били започнати действия по установяване на самоличността на избягалото лице. На следващия ден подсъдимият С. съставил докладна записка във връзка със случилото се по време на дежурството му на 20.05.2013г., при което била извършена проверка. В хода й бил установен извършителя на нарушението, а именно св. Г.Ю.. На последната била връчена призовка от св. Б.Б., съгласно която следвало да се яви в 10.00 часа на 22.05.2013г. в Първо РУП при ОД на МВР - Русе.

Сутринта на 22.05.2013г. подс. С.С. докладвал на св. Я.И., че водачът на автомобила с рег.№ Р 5617 РХ, извършил нарушенията на 20.05.2013г. и избягал с автомобила от мястото е установен и ще се яви в полицейското управление. Двамата обсъдили случая, при което било взето решение подс. С. да състави два акта за установяване на административно нарушение на св. Г.Ю. - един за неизпълнение на полицейско разпореждане и втори за нарушениято по ЗДвП, свързано с неправилното паркиране на 20.05.2013г. и преминаване на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба между бул.”Цар освободител” към ул.”Неофит Бозвели” – чл.6, т.1, пр.2 от . Междувременно, отново сутринта на 22.05.2013г. св.Ю. започнала да търси адвокат, който да я представлява при явяването й в полицейското управление. По повод на това тя се свързала със св. Й.З., който бил неин роднина. Последният препоръчал на св. Ю. услугите на св.Н.Д. -адвокат при Адвокатска колегия - Русе, които самият той бил ползвал по -рано. Св. Д. бил бивш дългогодишен началник на Първо РУП при ОД на МВР - Русе и като такъв познавал много добре полицейските служители, работещи там, включително и подс. И.Г., който по - рано изпълнявал длъжността на негов заместник. По повод на това, св. З. се свързал със св. Н. Д. и го помолил да представлява св. Г. Ю.. Св.Н. Д. се съгласил, при което двамата се уговорили да се срещнат в двора на Първо РУП, което и сторили, като св. Й. З. довел със себе си св. Г. Ю.. Те разговаряли помежду си, при което св. Д. се ангажирал пред тях - на св. Г. Ю. да не бъде съставян акт за установяване на административно нарушение, каквато била процедурата при санкционирането по административен ред на извършените от нея две нарушения по ЗДвП. След това той отишъл на пропуска на Първо РУП, където дежурни били свидетелите И.Е. и В.П. - полицейски служители. Пред тях св. Н. Д. заявил, че има среща с началника на полицейското управление, при което посещението му било вписано в „Дневник за регистрацията и приема на граждани и поканени лица на Първо РУП”. След като влязъл в управлението, св. Д. отишъл до кабината на подс. И.Г., където двамата разговаряли. При разговора им св. Д. обяснил на подс. Г. целта на посещението си, а именно, че представлява св. Г. Ю., че тя в момента е призована в полицейското управление от подс. Ст. С. и че се е ангажирал да й съдейства да избегне съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съответно последващото и санкциониране с наказателно постановление. Той му разказал, че тя е избягалият от мястото на нарушението и издирван водач, призован на този ден в полицейското управление за санкциониране. След разговора помежду им, св. Д. се върнал отново на пропуска, където вече се намирала и св. Г. Ю., като при тях дошъл и подс. С.С.. Те разговаряли за кратко, при което св. Н. Д. поискал от подс. С. да не съставя акт за установяване на административно нарушение на св. Ю. за извършените от нея административни нарушения по ЗДвП, а само фиш за неправилното паркиране по смисъла на чл.98, ал.1, т.6 от . Предвид проведения малко по- рано разговор със св. Я.И., подс. С. С. отказал да стори това и заедно със св. Ю. се отправили към кабинета му, за да се съставят необходимите документи. Тогава св. Н. Д. се върнал отново при подс. И.Г. и му разказал за станалото, след което и двамата отишли в кабинета на св. Я.И.. Когато се срещнали там св. Н. Д. поискал от св. Я. И. да разпореди на подс. подс. С. да не съставя акт за установяване на административно нарушение за първото нарушение по ЗДвП – „неправилно паркиране” на св. Г. Ю.. Св. Я. И. отказал да стори това, тъй това противоречало на закона относно начина на санкциониране на подобен вид нарушения предвид и това, че е извършено и друго нарушение по ЗДвП – такова по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, което не може да се санкционира с фиш. Тогава св. Д. и подс. Г. напуснали кабинета му, след което се разделили. Св. Н. Д. напуснал полицейското управление, а подс. И.Г. решил да му извърши услуга с оглед на служебното си положение, като склони подс. С.С. да състави документ, в който да удостовери неверни обстоятелства, а именно да състави на св. Г.Ю. фиш за глоба, в който да впише като датата на съставянето му датата на извършване на нарушението, а не акт за установяване на административно нарушение с реалната дата, както следвало. Подс. И.Г. много добре знаел, че съгласно нормата на чл.186 от глоба с фиш се налага при маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението, както и че фиш може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като тогава първия екземпляр от фиша се закрепвал към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да не се повреди от атмосферните условия и че това закрепване е равносилно на връчването. В случая той ясно съзнавал, че не са налице предпоставките за санкционирането на св. Г. Ю. с глоба с фиш, тъй като такъв не бил съставен при констатиране на нарушението й на 20.05.2013г. още повече, че след извършването му, тя била избягала с автомобила си от мястото и извършила нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от , което не може да бъде законосъобразно санкционирано с фиш. Въпреки това, в изпълнение на решението си, подс. И.Г. отишъл до стаята, където подс. Ст. С. работел по същото време със св. Г. Ю., прекъснал работата му и го извел навън. Завел го в своя кабинет и му казал да състави на св. Г. Ю. „Глоба с фиш” единствено за извършеното нарушение „неправилно паркиране”, в който да удостовери, като дата на съставянето на документа, датата на извършване на нарушението, а именно 20.05.2013г. и така този документ да доказва, че то установено към този момент и че е санкционирано по реда на чл. 186 от - при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му и на мястото на извършването. Подс. С. знаел, че това е в нарушение на закона, но подбуден по този начин се съгласил с подс. И.Г. и се върнал стаята при св. Г.Ю.. Там той съставил на св. Г.Ю. документа „Глоба с фиш” Серия В, №0 577484, в който в частта на датата на съставяне му удостоверил с ръкописен текст неверни обстоятелства, а именно, че документът е съставен на 20.05.2013г. Така чрез съставеният по този начин документ се доказвало, че именно тогава е констатирано и санкционирано извършеното нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от по реда на чл. 186 от , при маловажен случай, като е установено към момента на извършването му и на мястото на извършването му. Подс. С.С. подписал фиша в реквизита „Съставил” и връчил екземпляр от него на св. Г.Ю.. После той й съставил и Акт за установяване на административно нарушение, но вече с реалната дата 22.05.2013г. - за нарушение по чл. 270 от ЗМРВ, а именно за това, че на 20.05.2013г. не изпълнила полицейското разпореждане да спре. След това св. Г.Ю. напуснала полицейското управление. Малко по - късно през същия ден св. Я.И. срещнал подс. С.С. и го попитал как е приключил работата си със св. Г. Ю.. Тогава подс. С. признал пред св. И., че е бил подбуден от подс. И.Г. вместо акт за установяване на административно нарушение да състави „Глоба с фиш” само за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от , в който да впише датата на извършване на нарушението по ЗДвП. По повод на това св. И. изготвил докладна записка до Директора на ОД на МВР - Русе.

Видно от назначената и изготвена в хода на разследването графологическа експертиза, подписът в реквизита „Съставител” и ръкописният текст за съставителя в документа „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 били изпълнени от подс. С.С..

Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. С., показанията на свидетелите Я.И., Е.Н. /и прочетени в с.з. по реда на чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, Р.А. /и прочетени  в с.з. по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, Б.Б. /и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, Й.З. и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, Г.Ю., И.Е. и В.П. /и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, от писмените доказателства и доказателствени средства по делото - заверени преписи от кадрови справки, длъжностни характеристики, работни графици, месечни графици, справки, докладни записки,Акт за установяване на административно нарушение от 22.05.2013г., заверени преписи от материалите по дисциплинарно производство по Заповед №К-7819/23.07.2013г. на Министъра на вътрешните работи, графологични експертизи, свидетелства за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и веществени доказателства -документ, представляващ „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 и „Дневник за регистрацията и приема на граждани и поканени лица” на Първо РУП при ОД на МВР – Русе, кадрова справка за подс.Г..

 

Анализ на доказателствата и правни изводи :

 

Съдът не кредитира защитните тези, които се градят от подс.Г. в кратките му обяснения по делото в с.з., неговите защитници, защитникът на подс.С., свидетелските показания на св.Г.Ю., Й.З. и св.Н.Д. като заинтересовани свидетели, досежно времето на престой на св.Д. ***, като последния се позовава и на чл.121, ал.1 от НПК, и отказва да дава свидетелски показания на зададени му конкретни въпроси в досъдебното и съдебното производство. В тази насока, съдът кредитира показанията на св. И.Е. и св. В.П. – необвързани с обвинителната и защитната теза по делото, които са били съответно дежурен и охрана на портала на 22.05.2013г., от които показания става ясно, че непосредствено след като се е появил пред гишето за регистрация на дежурния полицай, св.Н.Д. използвайки обстоятелството, че е бивш началник на І РУП към ОДМВР - Русе и познавайки повечето работещи в управлението служители е поискал среща с подс.Г., след което последният е предал на св.Е., че разрешава такава. Хронологично се извежда фактическата обстановка по делото /последователно от показанията на св.И.Е. и св. В.П., обясненията на подс.С. и показанията на св.Я.И./ времето на пребиваване на св.Д. и св.Г.Ю. в сградата на І РУП, което е отразено в графи - час и мин. на влизане и час и мин. на излизане в приложената извадка от дневника за регистрация на приема на граждани в І РУП. Действително по делото се установява едно спорно обстоятелство, върху което се градят защитните тези на подс.Г. и неговите защитниците, както и свидетелските показания на св.Н.Д. и св.св.Г.Ю. и Й.З. досежно това колко време е престоял в І РУП св.Д. и обективно възможно ли е да се пресъздаде такава усложнена фактическа обстановка за такъв отрязък от време, която е възприета от доказателствения материал по делото от РРП и съответно от съда в посочената по-горе фактическа обстановка. В дневника за регистрация на приема на граждани в І РУП св.В.П. е записал като час на реално влизане в сградата на І РУП на св.Н.Д. – 10.05ч., като посетител при подс.И.Г. /в графа забележки/. В последствие като час на излизане св.В.П. е отбелязал първоначално 10.10ч., а в последствие в с.з. заяви, че лично той е поправил часът на излизане /реалното напускане на сградата на І РУП на св.Н.Д./, тъй като това се е случило дефакто и на практика в 10.30ч., а не в 10.10ч. когато св.Н.Д. реално не е напускал входната врата на І РУП, като този час съвпада и с физическото  влизане през входната врата на полицейското управление и на св.Г.Ю. – надлежно удостоверено в процесния дневник, като за нейното посещение в графа „забележки” логично е записано, че посещава подс.Ст.С., с оглед съставянето й на административни документи /АУАН, фиш/ за извършените от нея на 20.05.2013г. административни нарушения. Горната хронологическа последователност в действията на св.св.Н.Д., Г.Ю. и подс.С. при регистрацията на влизането и излизането на св.св.Н.Д. и Г.Ю. в и от сградата на І РУП се извежда логически освен от писменото доказателство – процесният дневник за регистрация на приема на граждани в І РУП и най-вече от дадените в с.з. свидетелски показания от св.В.П. – л.48 гръб-л.49 лице от протокол за с.з. от 02.04.2015г. /цит./ : „…Сега като превъртам лентата назад си спомням, че имаше колега, но не помня кой, на пропуска, униформен, и той го придружи навътре в управлението, но не мога да посоча кой беше. Никой не ми е заявявал, че е клиент на Д.. Знаех, че към него момент Д. е адвокат. Мисля, че имаше лице от женски пол със сигурност, което идваше при полицай С.. Мисля, че осъществиха контакт - обадих му се и пол.С. си пое лицето. Мисля, че адв. Д. беше вече влязъл в управлението. Първо дойде Д., после жената, която беше посрещната от полицай С.. Д. не е излизал от управлението в това време, т.е. и тримата са се намирали вътре в управлението……”. Т.е. възпретата фактическа обстановка възприета от съда във връзка с времетраенето на пребиваването на горепосочените св.св.Д. и Ю. в сградата на І РУП и неговата продължителност намира опора в показанията на напълно незаинтересованите свидетели И.Е. и най-вече на В.П., респективно съдът не кредитира защитната теза на защитниците на подсъдимите, от подс.Г. в кратките му обяснения по делото в с.з., свидетелските показания на св.Г.Ю., Й.З. и св.Н.Д. досежно времето на престой на св.Д. в сградата на І РУП. Отхвърляйки като неоснователна и необоснована горепосочената защитна теза за времето на престой на посочените по-горе лица в І РУП, извеждат възприетата от съда фактическа обстановка посочена по-горе за деятелността на св.св.Н.Д., Г.Ю. и Я.И. и подсъдимите Г. и С. в отрязака от време от 10.05ч до 10.30ч. /времето на престой в І РУП на св.Д./, респ. от 10.10ч. до 11.00ч. /времето на престой в сградата на І РУП на св.Г.Ю./.   

От съществено значение по делото е да се анализира причинно-следствената връзка за престъпната деятелност на подсъдимите във връзка с повдигнатите им обвинения по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК за подс.Г. /подбудител/ и по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за подс.С. /извършител/.

По делото е несъмнено и безспорно установено обстоятелството, предвид свидетелските показания на свидетелите Г.Ю., Р.А., Е.Н. и Я.И., че св.Г.Ю., че непосредствено след напускане на мястото на установяване на извършеното от нея нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от /забранено паркиране/, е извършила последователно още две административни нарушения – такова по чл.270 от ЗМВР /отм./, тъй като не е изпълнила полицейско разпореждане на пол. служител – подс.С.С. - да преустанови движението си, след което при движението на управляваното от нея МПС е реализирала и още едно нарушение - по чл.6, т.1, пр.2 от , тъй като е преминала на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба извършвайки маневра завой надясно от бул.”Цар освободител” към ул.”Неофит Бозвели”. Така реализирани последователно горепосочените три административни нарушения от св.Г.Ю., водят съда на следните анализ на доказателства :

За да търпи адекватна и законосъобразна администативно-наказателна отговорност и по трите административни нарушения, на св.Г.Ю. е следвало да се съставят два акта за установяване на административни нарушения – един АУАН за извършени кумулативно нарушения по чл.98, ал.1, т.6 и чл.6, т.1, пр.2 от и един АУАН за извършено нарушение по чл.270 от ЗМВР /отм./.

Престъплението за което са обвинени подсъдимите Г. и С. с процесния обвинителен акт от РРП, а именно съставяне на официален документ - „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** /с извършител подс.С., подбуден затова от подс.Г./, в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административното нарушение /досежно само неправилното паркиране/, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл.186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г., е реализирано именно с цел да се избегне реализиране на наказателната отговорност спрямо св.Г.Ю. за административното нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от , кумулативно извършено с това по чл.98, ал.1, т.6 от . Това е така, тъй като съставяйки инкриминирания документ „Глоба с фиш” на практика се прикрива нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от , за което административно нарушение е законово невъзможно да се наложи административно наказание „Глоба с фиш”, тъй като съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, същото е наказуемо с административно наказание „Глоба” в размер на 100лв., а съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат кумулативно и 8 контролни точки от контролния талон към СУМПС, /в тази насока са и свидетелските показания на св.Я.И. дадени в с.з. от 02.04.2015г. на л.47 от съдебното производств/. Именно чрез съставяне на процесния документ „Фиш”, с който се налага административно наказание „Глоба” при условията на чл.186 от – при маловажен случай на нарушения, които са установени в момента на извършването им /в случая 20.05.2013г., а не 22.05.2013г. в сградата на І РУП-Русе/, на мястото на нарушението /бул.”Цар Освободител”, а не І РУП-Русе/, се избягва диренето на административно-наказателна отговорност за деянието по чл.6, т.1, пр.2 от , безспорно извършено от св.Г.Ю., като това прикриване на нарушението е било невъзможно да се реализира при законосъобразно съставяне на АУАН, въз основа на него респективно да се издаде НП, които актове подлежат на пърноинстанционен административен и последващ въззивен съдебен контрол по реда на ЗАНН.

 Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършени престъпления, за които са обвинени подсъдимите Г. и С.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянията, отразени по-горе. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия в такава степен, че да водят до несъмненост на виновно извършителство на деянията по повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимите и за постановяване на осъдителна присъда спрямо тях.

Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си подс. И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК, тъй като на 22.05.2013г. в гр. Русе, действайки като Началник на Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в съучастие със С.П. ***, като подбудител, подбудил С.П.С., в качеството му на длъжностно лице - ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе, в кръга на службата му, да състави официален документ- „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който да удостовери неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административното нарушение, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл. 186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен -престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК.

От обективна страна подс. И.Г. осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие. То се изразило в подбуждане на подс. С.С., чрез умишленото му склоняване, да удостовери неверни обстоятелства в официален документ. Подс. Г. мотивирал подс. С. да състави на св. Г.Ю. официален документ - „Глоба с фиш” и да удостовери в този документ, в частта на датата, че той е съставен на 20.05.2013г., когато е било констатирано извършеното от нея нарушение по ЗДвП. Това не отговаряло на истината, тъй като на тази дата такъв документ не бил съставян, тъй като не били налице предпоставките за това, тъй като е било налице извършено и друго нарушение по ЗДвП – по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, което е наказуемо единствено с АУАН. Налице била и целта да бъде използван този документ, като доказателство за това, че това нарушение – по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е санкционирано по реда на чл.186 от - при маловажност, като е установено към момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението. Подбуденият подс. С. имал съответното качество -ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе, позволяващо му в кръга на службата си да констатира извършвани административни нарушения, за което да съставя съответните официални документи, в които да удостоверява съответните нарушения по ЗДвП.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. Г. виновно с пряк умисъл. Той съзнавал, че склонявайки подс. С. да състави на св. Г. фиш за извършеното нарушение по ЗДвП в частта на датата се внася невярно обстоятелство - обстоятелството, че документа е съставен на 20.05.2013г. Същевременно подс. Г. е целял така съставеният документ да бъде използван, като доказателство за това, че на тази дата е констатирано единствено нарушението неправилно паркиране, че то констатирано по време и на мястото на извършването му и че е санкционирано по реда на чл. 186 от ЗДвП.

Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си подс. С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 22.05.2013г. в гр. Русе, в качеството си на длъжностно лице - ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР-Русе, в кръга на службата си, в съучастие с И.Й.Г. ***, като извършител, подбуден от И.Й.Г., съставил официален документ - „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484 на Г.Ю. *** частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който удостоверил неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че само първото административно нарушение „неправилно паркиране”, извършено от Г.Ю.Ю. е санкционирано по реда на чл. 186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като случаят не е маловажен.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.311, ал.1 от НК е извършено чрез действие от подс. С.С., изразяващо се в съставянето на истински официален документ с невярно съдържание - удостоверяване, че документа е съставен на 20.05.2013г., когато е констатирано извършеното от св. Г.Ю. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от . Така удостоверените обстоятелства са неверни, тъй като съставянето на документа е станало реалност на 22.05.2013г., но тогава не са били налице, визираните в нормата на чл.186 от предпоставки за съставянето на такъв вид документ предвид наличието на безспорно извършено нарушение от св.Ю. на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от , за което е незаконосъобразно да се издаде фиш, а е следвало и двете нарушения да се санкционират с АУАН. По този начин подс.С. е отразил в процесния „Фиш” с писмени знаци неверни обстоятелства и е създал обществена опасност за документооборота в страната, тъй като последващото му използване предизвиква правни последици, предвидени за официалните документи от този вид, на които са удостоверени верни обстоятелства от такива длъжностни лица. В случая това било извършено с цел да се използва процесният документ, като доказателство за това, че е извършено от Г.Ю.Ю. само едно административно нарушение – по чл.98, ал.1, т.6 от , което е санкционирано по реда на чл. 186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013г. на мястото на нарушението. В случая подс. С. в качеството си на ст. полицай, служител в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП при ОД на МВР - Русе е действал като „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК и в кръга на службата му влизало правомощието да съставя официални документи във връзка с констатирането и санкционирането на административни нарушения.

Случаят е немаловажен, тъй като се касае за деяние, свързано с работата на полицейски служители, в чиито правомощия влиза констатирането и санкционирането на административни нарушения, а фактически е извършено, за да препятства законосъобразното протичане на административно - наказателната процедура-съставяне на АУАН, в който освен нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от е следвало да се посочи и нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от , въз основа на който АУАН следва да се издаде НП, подлежащо на въззивен съдебен контрол.

Подс. С.С. е действал в съучастие с друго лице - с подс. И.Г.. Подс. С. бил извършител на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, но е действал подбуден от подс. Г.. Подбуждането се изразило в умишлено склоняване на подс. С. да удостовери невярно обстоятелство в официалния документ - датата на съставянето му. Двамата са съзнавали, че не са налице законовите предпоставки за санкционирането на св. Г. Ю. по реда на чл.186 от и в двете му хипотези - не е имало съгласие на мястото да плати глобата, нито е отсъствала само тя като водач от мястото, което да предполага възможността фишът да бъде оставен на превозното средство и да се счита за връчен.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. С.С. с пряк умисъл. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент той бил пълнолетен и психически здрав. Съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Той съзнавал, че при съставянето на официалният документ, внася в него невярно обстоятелство - обстоятелството, че е съставен на 20.05.2013г. Знаел, че по този начин създава държавни гаранции за истинността на този документ и предизвиква правни последици, създаващи обществена опасност за документооборота. Знаел, че отразеното от него обстоятелство е невярно, тъй като действителната дата на съставянето, което сам той сторил, е 22.05.2013г. Същевременно подсъдимият е целял така съставеният документ да бъде използван, като доказателство, че административно нарушение неправилно паркиране, извършено от Г.Ю.Ю., е санкционирано по реда на чл. 186 от при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му- на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, тъй като освен това нарушение, св.Г.Ю. е извършила и друго такова – по чл.6, т.1, пр.2 от , законосъобразно наказуемо с АУАН, не с „Фиш”. Съзнавал, че това препятства възможността за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и незаконосъобразно облекчава правното положение на извършителя на нарушенията.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия И.Г., Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни предвид представената по делото кадрова справка като дългогодишен служител в системата на МВР, липсата на осъждания и налагани наказания при и по повод изпълнение на служебните му задължения, както и многократното му награждаване като такъв, значителния период от време изминал от извършване на деянието до понасяне на наказателната отговорност за него. Съдът не намира отегчаващи отговорността обстоятелство извън предмета на делото. Предвид това, Съдът приема, че за подс.Г. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание към минималния предвиден в закона размер. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение в обществото.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. С.С., Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни, липсата на осъждания и налагани наказания при и по повод изпълнение на служебните му задължения, значителния период от време изминал от извършване на деянието до понасяне на наказателната отговорност за него. Съдът не намира отегчаващи отговорността обстоятелство извън предметна на настоящото производство. Предвид това, Съдът приема, че за подс.С. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание към минималния предвиден в закона размер. Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение в обществото.

Съдът намира, че по отношение на двамата подсъдими не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като по делото не са установени нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито такива представляващи по своята същност изключителни. Не е налице и малозначителност на деянието и за двамата подсъдими, тъй като както бе посочено по-горе съдът приема хипотезата за немаловажен случай по посочените по-горе мотиви при анализа на доказателствата. Освен това съдът счита, че не следва да се налага и кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК, а именно „Лишаване от право да заема длъжността държавен служител в Министерството на вътрешните работи” по отношение и на двамата подсъдими, тъй като видно от доказателствата по делото същите към настоящия момент са отстранени от заеманите от тях държавни длъжности, а съгласно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове уреждащи дейността на службите и държавните служители в МВР, на практика е невъзможно в бъдеще време двамата подсъдими да заемат каквито и да е длъжности в МВР.   

Определените наказания Съдът намира за справедливи и съобразени както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.

Вещественото доказателство по делото - документът „Глоба с фиш”, Серия В, №0 577484, на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК следва да се отнеме в полза на Държавата.

Подсъдимите следва да заплатят по равно и направените по това производство разноски в досъдебната му фаза в полза на Окръжна прокуратура – ОСлО- в размер от по 97.00 лв. всеки.

 

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

    

 

Районен съдия: