Р Е Ш Е Н И Е  

№ …….

гр. Велико Търново, 06.04.2009 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:                                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

 

при секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1381 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от Семейния кодекс

 

ИЩЦАТА – В.И.Б. - Н. *** Търново, представлявана в съдебно заседание от адвокат М.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника Й.В.Н. са сключили граждански брак на 20.03.1996 г. От брака си имат родени три деца – Петър, роден на 02.09.2006 г.; Йоанна, родена на 27.01.2002 г. и Калина, родена на 15.12.1996 г. Сочи, че през м. Ноември 2006 г. ответникът е напуснал семейното им жилище в гр. Дупница, без да я уведоми затова предварително. Месец след неговото напускане, от проведен телефонен разговор със съпруга си, разбрала, че същият се е установил да живее в чужбина. Твърди, че това обстоятелство я е принудило да се премести в гр. Велико Търново, при родителите си, които да й помагат при отглеждането на трите деца. Заявява, че оттогава и до настоящия момент единствената й връзка с ответника е само по телефона. Сочи, че Й.Н. не се интересува нито от децата, нито от нея; не подпомага по никакъв начин семейството си, дори и финансово, а напротив – оставил неиздължен дълг, който ищцата трудно успява да изплаща. Твърди, че отношенията й с ответника са охладнели, взаимно са се отчуждили – духовно и физически и между тях липсва взаимно доверие, уважение и разбирателство. Моли съда, след като вземе предвид гореизложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключеният брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Желае след прекратяване на брака на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца: Петър, Йоанна и Калина, като за бащата бъде определен режим на лични отношения и контакти с тях по два дни в месеца, по местоживеенето им и след предварителна уговорка с майката и бъде осъден да заплаща месечна издръжка за трите деца в размер на по 80,00 лева, считано от 23.06.2007 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяването й. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - Б.. Прави искане за заплащане на направените от нея по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощника си  адв. К. от ВТАК, поддържа иска за развод.

ОТВЕТНИКЪТ – Й.В.Н. ***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Н.Ц. от ВТАК, моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства, като моли за намаляване размера на претендираната месечна издръжка, дължима по отношение на най-малкото дете – Петър.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 17.12.2001 г., издадено от Столична община, район „Студентски”, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.03.1996 г., за което е съставен акт № 69 от същата дата. От брака си имат родени три деца – Калина Йорданова Н., родена на 15.12.1996 г. /Удостоверение за раждане от 05.10.2001 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 932/20.12.1996 г. на Община – Велико Търново/; Йоанна Йорданова Н., родена на 27.01.2002 г. /Удостоверение за раждане № 496323 от 31.01.2002 г. на Община – Дупница, издадено въз основа на Акт за раждане № 25/31.01.2002 г./ и Петър Йорданов Н., роден на 02.09.2006 г. /Удостоверение за раждане от 14.04.2008 г. на Община – Дупница, издадено въз основа на Акт за раждане № 320/05.09.2006 г./.

Не се спори по делото, че от края на 2006 г. съпрузите, страни в настоящия процес, живеят фактически разделени, като ответникът е напуснал семейното жилище, находящо се в гр. Дупница, заминавайки за чужбина, където се е установил да живее и понастоящем. Това негово решение не е било съгласувано предварително между страните, за него е уведомил ищцата  едва след „бягството си”. Оставайки сама с трите малолетни деца, В.Б. – Н. е била принудена да се премести да живее в гр. Велико Търново, в жилище, собственост на родителите й, подпомагана материално и с грижи от родителите и сестра си. От свидетелските показания на Красимира Цанкова Чобанова и Цанка Трифонова Милчева, кредитирани от съда като обективни, последователни, кореспондиращи и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установи, че ищцата е изключително грижовна майка, живее сама с трите си деца, изплаща дългове към кредитни институции, теглени от ответника в гр. Дупница. И Чобанова и Мирчева свидетелстват за безотговорност от страна на ответника спрямо семейството си, както и за трудното финансово положение на ищцата, подпомагана единствено от родителите й и сестра й. Твърдят, че Й.Н. не проявявал никаква загриженост към децата си и плащанията, свързани с издръжката на семейството.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Безотговорното и „страхливо” отношение на мъжа към семейството, към децата и тяхната издръжка, е основната причина, т. е. онзи факт от живота на съпрузите, довели до разкъсване на брачната връзка. Налице е дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено доверието, разбирателството между съпрузите, взаимното уважение и общите грижи за семейството. Между тях липсва взаимност, привързаност и не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 15 от СК съдържание на съпружеските отношения. Бракът им съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Съдът приема, че разстройството в брачните отношения между страните е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между тях. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща от м. Ноември 2006 г. фактическа раздяла между съпрузите, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Описаното състояние на брачните отношения между страните се е породило вследствие поведението на ответника, който е съзнавал, че руши устоите на брачната връзка и е способствал за отчуждаването помежду им, за прекъсването на физическата и духовна близост между тях, проявявайки незаинтересованост и безотговорност към семейството и липсата на каквито и да е родителски грижи и отношение към трите малолетни деца. По делото не се доказа вина на ищцата. Не се доказа нейно поведение, с което да е съзнавала, че разрушава семейната общност. Анализирайки поведението на съпрузите, страни в настоящия процес, съдът приема, че разстройството на брачните отношения се дължи на виновното противоправно брачно поведение на ответника. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като обяви, че вина за разстройството на брака има мъжът, ответник по делото.

Съгласно чл. 106, ал. 1 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК, съдът в брачния процес следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, мерките за това, личните отношения с другия родител и издръжката им. Настоящата съдебна инстанция, преценявайки, съобразно чл. 106, ал. 2 от СК всички обстоятелства с оглед интереса на трите малолетни деца Калина, Йоанна и Петър, по чия вина се прекратява брака, като отчете и събраните доказателства по делото относно полаганите до момента грижи спрямо тях, намира, че упражняването на родителските права спрямо Калина, Йоанна и Петър следва да бъде предоставено на майката – ищцата В.Б.. За ответника, баща на трите деца, е нужно да се определи следния режим на лични отношения с тях: да ги вижда по местоживеенето им всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа  до 18,00 часа, всеки от двата дни, както и три седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Съгласно изложеното от ищцата В.Б. – Н. по реда на чл. 176 от ГПК, получаваните от нея средномесечни доходи възлизат на сумата от 400,00 лева. По делото няма данни за получавания в чужбина месечен доход от ответника. Съобразявайки нуждите на децата Калина, Йоанна и Петър /предвид възрастта им, физическото и психическото им израстване, нуждата от средства за облекло, хранителни продукти, лекарства, учебни пособия и извънкласни занимания – школа по керамика и по мода и дизайн, посещавана от Калина, за която се заплаща 40,00 лева месечно; уроци по цигулка и тренировки по художествена гимнастика, посещавани от Йоанна, за които месечната такса е общо в размер на 60,00 лева/, както и отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, изразяващи се в тяхното имотно състояние, съдът намира, че следва да определи обща месечна издръжка за малолетните Калина и Йоанна от 150,00 лева, от която ответникът като баща да заплаща 80,00 лева, а за малолетното дете Петър – обща месечна издръжка от 110,00 лева, от която ответникът да заплаща 60,00 лева. Останалата част от издръжката на децата, ведно с ежедневните грижи за тяхното отглеждане и възпитание, следва да се поеме от майката. Съдът намира, че така определения размер на издръжката за трите ненавършили пълнолетие деца няма да постави в затруднение ответника при осъществяването на своето задължение /по закон и морал/ за плащане на издръжка, както и да задоволява собствените си нужди, отчитайки обстоятелството, че последният е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи по трудово правоотношение, от което да реализира доходи. При определянето размера на издръжките съдът съобрази и обстоятелството, че няма данни ответникът да има задължение за издръжка към други лица, данни да страда от някакво заболяване, както и това, че работи в чужбина, където се презюмира, че получава трудово възнаграждение по-високо от средната работна заплата за страната ни. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за децата е от 23.06.2007 г., доколкото не се спори от страните, че от фактическата им раздяла ответникът не е престирал средства за издръжка, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. В останалата част искането за присъждане на издръжка от 80,00 лева за ненавършилото пълнолетие дете Петър е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено като такова, а именно за разликата от 20,00 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

Доколкото никой от страните не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Дупница, съдът не дължи произнасяне по иск по чл. 107, ал. 1 от СК.

След прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – Б., с оглед нейното искане и в бъдеще ще се именува В.И.Б..

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 329, ал. 1, изречение първо от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 275,00 лева – за държавна такса и платени адвокатско възнаграждение и възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.

Наред с това, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 1 и чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40,00 лева, както и сумата от 316,80 лева – държавна такса върху определения размер на издръжките, както и 05,00 лева, в случай за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 99, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 20.03.1996 г. с Акт за граждански брак № 69/20.03.1996 г. на Столична община, район „Студентски”, между В.И.Б. - Н.,                    ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 29Б,  адв. М.К. и Й.В.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има мъжът Й.В.Н., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо малолетните, родени по време на брака деца КАЛИНА ЙОРДАНОВА Н., ЕГН **********, ЙОАННА ЙОРДАНОВА Н., ЕГН ********** и ПЕТЪР ЙОРДАНОВ Н., ЕГН ********** на МАЙКАТА - В.И.Б. - Н., ЕГН **********, като за БАЩАТА Й.В.Н., ЕГН ********** ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения и контакти с децата: да ги вижда по местоживеенето им всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, всеки от двата дни, както и три седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Й.В.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАЩА на В.И.Б. - Н., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните деца КАЛИНА ЙОРДАНОВА Н., ЕГН ********** и ЙОАННА ЙОРДАНОВА Н., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на ПО 80,00 /осемдесет/ лева, както и за малолетното дете ПЕТЪР ЙОРДАНОВ Н., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 60,00 /шестдесет/ лева, считано от 23.06.2007 г., до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за присъждане на издръжка от 80,00 лева за ненавършилото пълнолетие дете Петър в останалата му част от 20,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА жената В.И.Б. – Н. ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – Б., след прекратяване на брака и в бъдеще ще се именува В.И.Б..

ОСЪЖДА Й.В.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Б. - Н., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 29Б, адв. М.К. сумата от 275,00 /двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски – платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.

ОСЪЖДА Й.В.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Велико Търново сумата от 40,00 /четиридесет/ лева - окончателна държавна такса за допускане на развода; сумата от 316,80 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ – държавна такса върху определения размер на издръжките, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: