Решение по дело №71/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от „ИН ФИНИТИ 2021“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, [улица], ет.1 чрез пълномощника по делото адвокат Д. против Решение № 487 от 14.12.2023 г. по АНД № 20235530202011 по описа за 2023г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-2300117/ 29.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. В жалбата се съдържат с оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдебният акт е немотивиран. Оспорва извода на съда, че посочената в НП фактическа обстановка е доказана по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява съществуване на облигационни отношения между страните, което изключва приложение на КТ в конкретния случай. В съдебно заседание акцентира върху изпълнението на дадените от административно наказващия орган предписания към дружеството с протокол, като твърди, че гражданският договор, за който съдът приема компрометирана дата, е представен преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Намира този извод за необоснован със събраните по делото писмени доказателства. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна решението, включително в частта за разноските, както и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

 

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора чрез процесуалния представител юрисконсулт Мутафова оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обосновано, в съответствие със закона и събраните доказателства Старозагорският районен съд е потвърдил НП. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Напълно споделя изложените аргументи в мотивната част на съдебния акт. Счита, че не е допуснато процесуално нарушение в хода на проведеното административнонаказателно производство. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-2300117/ 29.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-2300117/ 02.05.2023 г., с което на “ИН ФИНИТИ 2021“ ООД гр. Раднево, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание – глоба в размер 1500лв., за нарушение на чл. 61, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 23.04.2023г. в 02:49 часа на обект дискотека „XO live club“ гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от дружеството, и на 02.05.2023г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е установено, че “ИН ФИНИТИ“ ООД гр. Раднево, в качеството си на работодател, приема на работа в посочения обект към момента на проверката В. С. С., който сервира на клиенти, без преди това да е сключил писмен трудов договор с него.

 

При осъществения съдебен контрол върху обжалваното НП, Районен съд Стара Загора приема, че то е формално и материално законосъобразно. Счита, че в хода на съдебното производство административното обвинение е доказано по несъмнен начин от съвкупността събрани писмени и гласни доказателства. Приема, че се установява съществувало правоотношение с всички характеристики на трудово такова между “ИН ФИНИТИ 2021“ ООД в качеството на работодател и В. С. в качеството на работник. Изводът му за определени място, характер на работа и възмездно предоставяне на работна сила е базиран на декларацията на С. и показанията на свидетелите Върбанова, А. и Славов. Според съда това правоотношението е следвало да бъде уредено като трудово чрез сключване на трудов договор в писмена форма, но работодателят не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана да допуска до работа работник без трудов договор, с което е нарушил чл.61, ал.1 от КТ. Намира за неоснователно възражението, че лицето е работило по граждански договор, по съображения за компрометирана дата на представения граждански договор, сключен на 31.03.2023г. Такъв не бил представен на проверяващите, нито е посочен в декларацията на С.. Обосновава висока обществена опасност на деянието, с която мотивира правилно определен размер на наказанието. По тези съображения НП е потвърдено и на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдебният акт е валиден, допустим, постановен при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона.

 

Административнонаказателната отговорност на “ИН ФИНИТИ“ ООД гр. Раднево е ангажирана за нарушение нормата на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От фактическа страна обвинението е обосновано с допускане от работодателя “ИН ФИНИТИ“ ООД до работа на 23.04.2023г. в дискотека на лицето В. С. като сервитьор на посочения обект, без преди това да е сключил писмен трудов договор с него.

 

Неоснователно е въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Не се установяват порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Пропускът на съда да обсъди представените от касатора като доказателства сключен договор за наем на обект „дискотека „XO live club“ гр. Стара Загора и предсрочното му прекратяване не обосновава извършено нарушение от кръга на съществените, защото те не са от решаващо значение за преценката дали в случая се касае за престация на труд от лицето В. С..

 

С оглед съвкупността на събраните във въззивното съдебно производство доказателства необоснован и неправилен е направеният от Старозагорския районен съд извод, че съществувалото на 23.04.2023г. правоотношение между “ИН ФИНИТИ 2021“ ООД и В. С. е имало за предмет предоставяне на работна сила от С. за изпълнение на трудова дейност. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност и при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Отразеното в приложената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на В. С., че помага еднократно, като отсервира чаши и бърше, не се опровергава от доказателствата по делото. В този документ липсва отразяване за уговорено трудово възнаграждение, поради което приетото в мотивите на съда в обратния смисъл е невярно. Дори в показанията си като свидетел С. не сочи, че има работно време или някакви специфични задължения към дружеството касатор, изпълнението на които е необходимо да спазва. Потвърждава отразеното в декларацията му, че е повикан да помага за една вечер. Това означава, че е налице такава престация на работна сила, при която макар да са реализирани елементи от функциите на сервитьор, няма системност и повторяемост на осъществявана трудова дейност. В този смисъл липсва основание да се приеме, че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключване на писмен трудов договор. Събраните по делото доказателства еднозначно сочат съществувало облигационно отношение между касатора и В. С., съдържанието на което е ирелевантно за настоящия спор.

 

Предвид изложеното без правно значение е дали представеният граждански договор от 31.03.2023г е с достоверна дата, тъй като не е с предмет, свързан с дейностите, които С. реално е извършвал в дискотеката. Неотносимо към предмета на спора е и изпълнението на предписанията, дадени на работодателя с Протокол № ПР2314951 от 02.05.2023г.

 

При така установената фактическа обстановка Старозагорският районен съд неправилно е приел по съществото на спора, че административнонаказателното обвинение за извършено нарушение на трудовото законодателство от “И. Ф. 2021“ ООД се явява фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът му за законосъобразност на НП, обуславяща потвърждаването му, е направен при неправилно приложение на закона. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че съдебният акт, с който е потвърдено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменен, включително в частта за разноските. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо обжалваното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което НП № 24-2300117/ 29.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, да се отмени като незаконосъобразно.

 

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН и своевременно направените искания на касатора, без отправено възражение за прекомерност от ответника, следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1000лв, съобразно представените договори за правна помощ и отразеното в тях реално плащане на адвокатския хонорар.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 487 от 14.12.2023 г. по АНД № 20235530202011 по описа за 2023г. на Районен съд Стара Загора, вместо което постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2300117/ 29.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София да заплати на "ИН ФИНИТИ 2021“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, [улица], ет.1, сумата от 1000 /хиляда/ лв, представляваща направени разноски за две съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.