Р Е Ш Е Н И Е № 7541

 

гр. Пловдив, 16.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV-ти граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретаря ИванкаЧорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7541/2013 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на субективно активно и пасивно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Твърдят, че са собственици на имота по наследство на Я. Ш. и реституция по силата на ЗВСВОНИ на дворно място от 446 кв.м., част от което с площ от 0,203 дка съставлява имот № ... по картата на възстановената собственост на с. Д., в местността „Б. ч.”, заедно с построената в имота двужетажна полумасивна сграда със ЗП 39,75 кв.м., който бил собственост на общия им наследодател по силата на давностно владение. Ищците твърдят, че с влязло в сила решение № 808/20.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 3018/2008 г. на ПОС, ХІV състав, о. К. била осъдена да предаде на наследниците на Я. Л. Ш. владението върху дворно място от 446 кв.м., част от което с площ от 0,203 дка съставлява имот № ... по картата на възстановената собственост на с. Д., в местността „Б. ч.”, заедно с построената в имота двужетажна полумасивна сграда със ЗП 39,75 кв.м. Твърдят, че площта на останала част от възстановения им имот от 243 кв.м. попада в имот с № .., собственост на ответниците, находящ се непосредствено южно под техния имот с № .... С оглед на това искат съдът да установи по отношение на ответниците, че са собственици на реална част от 243 кв.м., разположена в северо-западната част на имот № ..., граничеща с полски път № ... от запад, имотна граница с имот № ... от север и от изток и юг в самия имот № ..., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имота. Претендират разноски.

Ответницата В.И.Ч., починала в хода на процеса и заместена от ответниците С.А.Ч. и К.А.Т., който поддържат заявеното от тяхната наследодателка в писмения й отговор, оспорват исковете като неоснователни. Считат, че те са собственици на претендираната реална част от имота на основание реституция по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба от ... г. Посочват, че с решение № .../... г. ПК при о. Р. е признала на наследниците на К.Н. Д. правото на собственост в съществуващи страни реални граници на земеделски имоти - нива с площ от 1,800 дка, находяща се в землището на с. Д., местността „Б. ч.”, възстановено в два имота – имот № ... с площ 1,223 дка и имот № ... с площ ,0252 дка. След възстановяването на собствеността сключили договор за доброволна делба от ... г., с който на наследодателката на ответниците бил поставен в дял имот № ... и имот № .... Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

За уважаване на така предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС ищците следва да докажат, че са собственици на процесния недвижим имот на посоченото правно основание – по наследство и реституция по ЗВСВОНИ и че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота, а ответниците следва да докажат, че осъществяват фактическата власт върху имота на правно основание.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление № 321 от 29.05.1953 г. на МС и опис-приложение към постановлението (л.7-л.11) на основание чл. 9 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост е отчужден в полза на държавата за жилищния фонд вилата на наследниците на Я. Ш. от с. П., П. За отчуждения имот е съставен Акт № ... от ... г. за държавна собственост на недвижим имот (л.12), в който е посочено, че се отчуждава цялата сграда със ЗП 39,75 кв.м. с дворно място от 446 кв.м., находящи се в местността „Б. ч.” в с. Д.. С удостоверение от ... г., издадено на основание ЗВСВОНИ и решение по протокол № ... от ... г. на комисия, назначена със заповед на з.к., о. Р., о. П., е удостоверила, че на наследниците на Я. Ш. е възстановено правото на собственост върху сграда със ЗП 39,75 кв.м. с дворно място от 446 кв.м., находящи се в местността „Б. ч.” в с. Д..

С влязло в законна сила решение № 878 от 20.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 3018/2008 г. на ПОС, е осъдена о. К. да предаде владението върху дворно място от 446 кв.м., част от което с площ от 0,203 дка, съставляващо имот № ... по картата на възстановената собственост на землището на с. Д., м. Б. ч., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна сграда със ЗП от 39,75 кв.м. на собствениците Х.Ш., В.Ш., И.Д.Ш., И.В.Ш., Е.П.Ш., С.Г.Ш., М.Г.Ш., Т.А. К., Й.П.П., В.П.П., Е.Ф.Т., Ф.Е.Т., Т. Е. Т., И.Е.Т., А.Й.П., М. С. Т., К.С.С., Б. В. Е., В. И.Ш., В.Д.Ш., Е.Д.И., Н.И.Ш., Я.И.Ш. и П. Я. С.

Съгласно чл. 1 от ЗВСВОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Възстановяването на отчуждените имоти се осъществява по сила на закона при наличието на необходимите за това предпоставки – отчужден имот по силата на ЗОЕГПНС и реалното съществуване на имота до отчуждения размер. В настоящия случая в т.4 на заключението на допълнителната СТЕ, неоспорено от страните, в. л. е посочило, че на място не съществуват стари реални граници на имотите, а възстановяването им по КВС е извършено в граници близки до тези на плана от 1935 г., поради настъпили изменения на местността /нови пътища/. Въпреки заключението съдът намира, че отчужденият имот понастоящем съществува в стари реални граници, което се установява от показанията на разпитаните с., според които имотът се намира на сравнително равно и без наклон място, а и в. л. посочва, че е възстановено в граници близки до тези по плана от 1935 г., т.е. имотът съществува и понастоящем в старите му реални граници. При така установените предпоставки по чл. 1 от ЗВСВОНИ по силата на закона на ищците е възстановено правото на собственост върху вилата - сграда със ЗП 39,75 кв.м. и дворно място от 446 кв.м., находящи се в местността „Б. ч.” в с. Д.. Няма спор между страните, че площ от 0,203 кв.м. е възстановено на ищците и попада в имот № ..., като спорни са само предметните по делото 243 кв.м., в това число и точното местоположение на тази площ.

Ответниците се легитимират като собственици на имот № ... с площ от 1,223 дка и имот № ... с площ 0,252 дка, и двата по картата на възстановената собственост на землището на с. Д., м. Б. ч., въз основа на приетите по делото като писмени доказателства решения № ... от ... г. и № ... от ... г. на ПК в о. Р. и договор за доброволна делба от ... г., и съответно по наследствено правоприемство от заменената в хода на процеса тяхна наследодателка В.Ч., в чийто имот ищците претендират да се намират останалите  възстановени по силата на ЗВСВОНИ 243 кв.м. /извън 203 кв.м. в имот № .../. За установяване на това обстоятелство по делото са разпитани с. и са приети заключения на СТЕ. От тези заключението на СТЕ се установява, че няма данни за точното местоположение на имота на ответниците, отчитайки обстоятелството, че техният имот не е описан в постановлението от 1953 г. и приложения към него опис. По делото е прието писмо от Д. С. до Я. Ш. (л.48), от което е видно, че на Я. Ш. е прехвърлена собствеността върху имота, като границата между имота на Я. Ш. и Д. С. представлява права линия /виж начертаната схема долу вляво на писмото/. Видно от приложената към допълнителното заключение на СТЕ скица № 2 по кадастър на КВС границата между имот № ... и имот № ... е права линия, точно както е посочена в писмото. Същевременно от разпитаните с. С. М. и В.И., въпреки тяхната родствена връзка с ответниците, взети съвкупно с писмото на Д. С. и заключението на СТЕ се установява, че наследодателите на ответниците са обработвали мястото, което се намирало на около 5 метра разстояние от вилата на Я. Ш.. Същевременно с. С. Д. и Т.Д. не посочват ясно и категорично дворът към вилата да е бил на южно от вилата и да е бил повече от посочените 5 метра. Достоверността на показанията на с. С. М. и В.И. се потвърждава и от обстоятелството, че същите посочват, че не е имало път до имота на ищците, което се вижда от представената скица № 1 към допълнителното заключение на СТЕ. В тази връзка следва да се отбележи, че в. л. посочва, че находящият се път, западно от имот № ... е нанесен едва с кадастъра по КВС, но е не и на кадастъра и регулацията от 1935 г. Поради това съдът намира, че не се установява по делото процесните претендирани 243 кв.м. са именно посочената от тях реална част, разположена в северо-западната част на имот № ..., граничеща с полски път № ... от запад, имотна граница с имот № ... от север и от изток и юг в самия имот № ..., собственост на ответниците.

При това положение е безпредметно обсъждането на обстоятелството, че ответниците владеят спорната реална част, находяща се в северозападната част на техния недвижим, което впрочем не се оспорва от тях.

По изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят предявените при условията на субективно активно и пасивно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от тях, установени в размер на 200 лв. за всеки от тях от представените два договора за правна защита и съдействие от 10.02.2014 г. (л.116 и 117).

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. И.Ш., ЕГН **********, Е.Д.И., ЕГН **********, В.Д.Ш., ЕГН **********,***, Е.Ф.Т., ЕГН **********,***, Ф.Е.Т., ЕГН **********,***, И.Е.Т., ЕГН **********,***, Т. Е. Т., ЕГН **********,***, Е.П.Ш., ЕГН **********, С.Г.Ш., ЕГН **********, М.Г.Ш., ЕГН **********,***, Г.М.С., ЕГН **********,***, И.М.С., ЕГН **********,***, В.Я.Б., ЕГН **********,***, И.И.Ц., ЕГН **********,***, Н.И.Ц., ЕГН **********,***, И.И.Ц., ЕГН **********,***, Н.Г.Т., ЕГН **********, А.Н.Т., ЕГН **********,***, А.Н.П., ЕГН **********,***, П.Е.Е., ЕГН **********,***, Й.Е.В., ЕГН **********,***, И.В.Ш., ЕГН **********,***, Х.И.Ш., ЕГН **********, В.Д.Ш., ЕГН **********, И.Д.Ш., ЕГН **********,***, Т.А.К., ЕГН **********,***, Й.П.П., ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,***, А.Й.П., ЕГН **********,***, К.С.С., ЕГН **********,***, Д.В.Ш., ЕГН **********,***, Н.И.Ш., ЕГН **********,***, и Я.И.Ш., ЕГН **********,***, всички чрез процесуалния пълномощник а. М., срещу С.А.Ч., ЕГН **********,***, и К.А.Т., ЕГН **********,***, субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото им собственост върху реална част от 243 кв.м., разположена в северо-западната част на имот № ... по КВС в землището на с. Д., общ. К., о. П., местност „Б. ч.”, граничеща с полски път № ... от запад, имотна граница с имот № ... от север и от изток и юг в самия имот № ..., и осъждане на ответниците да им предадат владението върху имота.

 

ОСЪЖДА В. И.Ш., Е.Д.И., В.Д.Ш., Е.Ф.Т., Ф.Е.Т., И.Е.Т., Т. Е. Т., Е.П.Ш., С.Г.Ш., М.Г.Ш., Г.М.С., И.М.С., В.Я.Б., И.И.Ц., Н.И.Ц., И.И.Ц., Н.Г.Т., А.Н.Т., А.Н.П., П.Е.Е., Й.Е.В., И.В.Ш., Х.И.Ш., В.Д.Ш., И.Д.Ш., Т.А.К., Й.П.П., В.П.П., А.Й.П., К.С.С., Д.В.Ш., Н.И.Ш. и Я.И.Ш., всички с п.а., да заплатят солидарно на С.А.Ч., с п.а., и К.А.Т., с п.а., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски в размер по 200 лв. (двеста лева) за всеки от двамата.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ