№ 101
гр. П., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20241720106254 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че на **** г. при движение по
републикански път **** около 100 метра преди път **** водачът на лек автомобил „Ф.П.“, с
рег. № ** **** ** внезапно попаднал в неравност на пътното платно - несигнализирана и
необезопасена дупка, в резултат на което били нанесени повреди на предна дясна гума и
предна броня на автомобила. Към момента на настъпване на инцидента увреденият
автомобил бил застрахован при ищцовото дружество по договор за имуществена застраховка
“Каско” № *********** със срок на валидност от **** г. до **** г. При „Дженерали
застраховане“ АД била образувана преписка по щета № ***********, извършен бил оглед на
превозното средство от експерти на дружеството, описани били повредите, причинени при
пътнотранспортното произшествие, след което на собственика на автомобила - В. А. В. било
изплатено дължимото застрахователно обезщетение в размер на 499,18 лева с преводно
нареждане ***********/ **** г. Ищецът излага, че с плащането на застрахователното
обезщетение по договора за имуществена застраховка е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че
пътнотранспортното произшествие е реализирано поради наличие на пътно препятствие на
пътното платно на участък от път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, като
последната не е положила дължимата по закон грижа за ремонт и поддръжка на пътя, както
и за обезопасяване на пътното платно. Агенцията била поканена да възстанови на ищцовото
дружество изплатеното застрахователно обезщетение, както и 15 лева – разноски за
определянето му с покана с изх. № ***********/ **** г., получена на **** г., но с писмо, вх.
№ ****/ **** г. ответникът отказал изплащането на претендираното вземане. С оглед на тези
обстоятелства „Дженерали застраховане“ АД моли да бъде постановено решение, с което
Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да му заплати сумата 514,18 лева,
1
включваща 499,18 лева – регресно вземане за застрахователно обезщетение, 15 лева –
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и
52,79 лева – мораторна лихва за периода от **** г. до ** г.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца за наличие на несигнализирана и необезопасена неревност на пътното
платно, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и твърдяното
попадане на автомобила в дупка. Изразява становище, че протоколът за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на пътния инцидент, тъй като
длъжностното лице, съставило документа, не е възприело начина на настъпването му.
Твърди, че липсва съответствие между описаните увреждания и твърдения механизъм на
произшествието, както и че в уведомлението за щета са посочени увреждания по предна
дясна гума и предна броня, но в протокола за ПТП са посочени единствено щети по предна
дясна гума, при условие че уврежданията по предна броня са видими щети. С отговора на
исковата молба е заявено, че липсват данни договорът за имуществена застраховка да е
породил действие, тъй като не са представени доказателства, че вноските по
застрахователната премия са платени, както и доказателства за извършен оглед и заснемане
на автомобила. Поради това ответната агенция счита, че не са налице предпоставките за
суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице. Изразява становище, че заплатеният
размер на застрахователното обезщетение е завишен. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че водачът на
процесния автомобил не е избрал подходяща скорост на движение, съобразена с
атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движение,
конкретните условия на видимост - задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДв.П. Поддържа, че след
като е възприел пътната обстановка, единственото задължение на водача е било да намали
скоростта и да премине по безопасен начин през евентуалното препятствие на пътя или да
спре.
Районен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е представено копие от застрахователна полица
№ ***********/ **** г., както и копие от общи условия към нея, за комбинирана
автомобилна застраховка „А.“, издадена от „Дженерали застраховане“ АД със застраховащ
В. А. В., подписана от страните по нея. От него се установява, че е сключен договор за
имуществената застраховка „****“ на лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *********. Посочено е,
че срокът на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на **** г. до 23:59 ч. на **** г.
Представено е копие на протокол за ПТП № **** от **** г., в който е отбелязано, че е
съставен на път **** около 100 метра преди път **** както и че лек автомобил „Ф.П.“ с рег.
№ *********, управляван от В. А. В., е попаднал в дупка на пътното платно на път ****
около 100 метра преди път **** вследствие на което са причинени видими щети по предната
дясна гума на автомобила. Върху протокола е обективирана схема на пътното платно и
пътната обстановка, на която е изобразена дупка на платното за движение.
Видно от представено копие от искане за оценка на вреди от **** г. В. А. В. е поискал
оценяване вредите на лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *********, застрахован по имуществена
застраховка със застрахователна полица № ***********/ **** г., настъпили от инцидент на
**** г. в 07:35 ч. на пътя за с. Д. в посока гр. П.. В искането е посочено, че са причинени
щети по предна дясна гума на автомобила, както и по предната му броня.
Представено е копие от протокол № *********** за оглед по щета № *********** от
**** г., подписан от представител на „Дженерали застраховане“ АД, в който е отбелязано, че
са констатирани повреди по предна дясна гума и предна броня на лек автомобил „Ф.П.“ с
рег.№ *********.
Според опис-заключение по претенция № ***********/ **** г. ремонтът на
автомобила по щета № *********** от **** г., изразяващ се в ремонт на предна дясна гума
2
и предна броня, възлиза на стойност 499,18 лева.
По делото е представено копие от ликвидационен акт № ********/ **** г., от което се
установява, че служител на „Дженерали застраховане“ АД е разпоредил да се изплати в
полза на В. А. В. сумата 499,18 лева във връзка с ликвидационна преписка № ***********
от **** г. за отстраняване на щетите по автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *********.
Видно от копие от регресна покана по щета № ***********/ 2023 г. от **** г.
„Дженерали застраховане“ АД е отправило искане до Агенция „Пътна инфраструктура“ в
седемдневен срок от получаването й да му заплати сумата 514,18 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек
автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *********, причинени на **** г. вследствие на попадането му в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на републикански път **** около
100 метра преди път **** включваща 15 лева – ликвидационни разноски.
От копие от известие за доставка се установява, че регресната покана е получена от
Агенция „Пътна инфраструктура“ на **** г.
По делото е представено копие от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ до
„Дженерали застраховане“ АД от **** г., от което е видно, че Агенцията е отказала
изплащане на претендираната сума от 514,18 лева.
От свидетелските показания на В. А. В. се установява, че същият тръгнал за работа с
управляван от него лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ ********* на **** г. около 07:00 ч.
Пътувал от с. Д. в посока гр. П. и до рудник „С.А.“, където се намира сервиз, точно след
сервиза, настъпил пътен инцидент. Автомобилът попаднал в огромна дупка, която се
намирала в дясната страна на пътното платно. Свидетелят следвало да вземе десен завой, но
тъй като в насрещното платно се движел автомобил, навлязъл в дупката, вследствие на което
се спукала предната дясна гума. В. А. В. спрял, след което се обадил на застрахователя и на
органите на МВР, които пристигнали на място след около час - час и половина. Тествали го
за употреба на алкохол и съставили протокол за ПТП. Според свидетелските показания на В.
дупката, в която е попаднал автомобилът, е била с приблизителни размери около 50 см. –
диаметър и 8 см. – дълбочина. Посочва, че времето е било сухо. Излага, че е знаел за дупката
преди пътния инцидент, тъй като тя била там от около 2-3 месеца. Обяснява, че е бил в
невъзможност да я избегне, поради насрещно движещ се автомобил. Свидетелят сочи, че се
движел с около 40-50 км./ч., намалил скоростта, но автомобилът попаднал в дупката. Опитал
се да я избегне, но не успял.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
механизмът на настъпване на процесния пътен инцидент представлява преминаване на
автомобила с предното дясно колело през дупка на платното за движение, вследствие на
което била увредена предната дясна гума. Според вещото лице причината за инцидента е
състоянието на пътното платно – повредена пътна настилка, изразяваща се в липсваща част
на асфалта (дупка). Същият е посочил, че описаните повреди по предна дясна гума
съответстват напълно на определения механизъм на произшествието, а тези по предната
броня не съответстват. Видно от заключението стойността на ремонта, необходима за
възстановяване на щетите на автомобила след претърпяното пътно-транспортно
произшествие, е 257,58 лева. От него се установява още, че размерът на обичайните
разноски, които прави застрахователят при образуване и приключване на преписката по
щета, е от порядъка на 15 лева. Изложено е, че скоростта на движение на автомобила при
настъпване на произшествието с оглед на установените щети и препятствие е била от
порядъка на до 50 км./ч., като от техническа гледна точка не е била налице обективна
възможност за водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на инцидента. При
изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че предната
броя на автомобила не би могла да се повреди при подобен инцидент, като уточнява, че в
такива ситуации принципно може да бъде увредена, но в случая не се е случило така,
доколкото дълбочината на препятствието от 8 см. не е достатъчна за това, а е необходимо по-
дълбоко препятствие. Според него ако се приеме, че предната броня на автомобила е била
3
повредена при процесното произшествие, то стойността на ремонта ще възлезе на 499,18
лева.
С доклада на делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в твърдения
размер – 499,18 лева в полза на увреденото лице.
С оглед на горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
него и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към
датата на събитието; настъпване на застрахователното събитие по договора за имуществена
застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие; причинените вреди и
техния размер; причинна връзка между произшествието и вредите; заплащането на
застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице и неговия размер; предпоставките
по чл. 49 ЗЗД – вреди, които са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно действие /бездействие/ при или по
повод на възложената работа.
От копие от застрахователна полица № ***********/ **** г. за комбинирана
автомобила застраховка „А.“ се установява, че лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ ********* е
бил застрахован по договор за имуществената застраховка „****“ при ищцовото дружество
за периода от 00:00 ч. на **** г. до 23:59 ч. на **** г., тоест и към датата на посоченото в
исковата молба пътно-транспортно произшествие – **** г. Доколкото в застрахователната
полица изрично е посочен периодът на действие на договора за имуществена застраховка (от
00:00 ч. на **** г. до 23:59 ч. на **** г.), съдът приема, че договорът е влязъл в сила и
породил действие именно от **** г., поради което възраженията на ответника в противния
смисъл са неоснователни. Освен това предвиденото в застрахователната полица изискване за
представяне на автомобила за оглед и заснемане е свързано с установяването на състоянието
на автомобила към датата на сключване на договора и има за цел да отграничи момента на
настъпване на щети в рамките на периода на застрахователното покритие по сключения
застрахователен договор. Извършването на оглед и заснемане няма отношение към
валидното възникване и действие на застрахователния договор, а е от значение за изплащане
на застрахователното обезщетение.
Фактът на настъпването на процесния инцидент, както и обстоятелствата, при които е
настъпил, се установяват от свидетелските показания на В. А. В.. От тях е видно, че
свидетелят тръгнал за работа с управляван от него лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ *********
на **** г. около 07:00 ч. Пътувал от с. Д. в посока гр. П. и до рудник „С.А.“, където се
намира сервиз, точно след сервиза, настъпил пътен инцидент. Автомобилът попаднал в
огромна дупка, която се намирала в дясната страна на пътното платно. Свидетелят следвало
да вземе десен завой, но тъй като в насрещното платно се движел автомобил, навлязъл в
дупката, вследствие на което се спукала предната дясна гума. Изложените от свидетеля
обстоятелства относно начина на настъпване на произшествието се подкрепят от
заключението на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което
настоящият състав приема за компетентно и обективно дадено, според което щетите на
процесния автомобил са настъпили поради преминаване с предно дясно колело през дупка
на платното за движение.
От свидетелските показания на В. А. В. се установяват и причинените щети на
автомобила „Ф.П.“ с рег.№ *********, а именно спукана предна дясна гума. От страна на
ищеца, върху когото пада доказателствената тежест, не е доказана причинната връзка между
произшествието от **** г. и щетите по предната броня, каквито са заявени с исковата молба.
Свидетелят посочва, че вследствие на процесния инцидент са били причинени повреди
единствено по предната дясна гума и не е имало други щети по автомобила. Това
обстоятелство се подкрепя и от протокола за ПТП № **** от **** г., копие от който е прието
4
като писмено доказателство, където са отбелязани единствено щети по предната дясна гума
на автомобила, но не и други такива, както и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, според което повредите по предната броня на автомобила не съответстват на
установения механизъм на произшествието. При изслушване на заключението в открито
съдено заседание вещото лице изрично е посочило, че при подобни инциденти предната
броня би могла да бъде повредена, но в случая това не е станало с оглед дълбочината на
препятствието (дупката) - 8 см., която не е достатъчна, а е необходимо по-дълбоко
препятствие. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, изложени в
писмената му защита, че от ангажираните по делото доказателства се установява причинната
връзка между пътния инцидент от **** г. и щетите по предната броня на автомобила.
Изложеното от свидетеля В. А. В. в искането за оценка на вреди, че увреждането на
предната броя е в резултат на инцидента, представлява свидетелски показания в писмена
форма, дадени извън съдебни процес, които са недопустимо доказателствено средство и
съдът не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях. Освен това при
изслушване на показанията му свидетелят двукратно посочва, че вследствие на
произшествието е била увредена единствено предната дясна гума на автомобила и не са
били причинени други щети. Поради това съдебният състав приема, че от доказателствения
материал по делото се установява единствено причинно-следствената връзка между пътния
инцидент от **** г. и щетите по гумата, но не и тези по предната броня. Дори да е изискана
административно-наказателната преписка по Протокол за ПТП № ****/ **** г., каквото
искане е направено с молба на ищеца от **** г. и с молба от **** г., и дори към нея да са
приложени снимки, от които да е видно, че е уредена предната броня на превозното
средство, правните изводи на съда не биха се променили, доколкото снимките не биха
установили причинната връзка между произшествието и тези вреди, а единствено факта, че
към съответната дата – **** г. са били налични вреди по предната броня на автомобила.
С доклада на делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
процесната щета в размер на 499,18 лева, поради което съдът го приема за установено.
Произшествието е настъпило на републикански път **** около 100 метра преди път
**** видно от свидетелските показания на В. А. В.. Този пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, което е изрично признато с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да
извършва поддръжка на републиканските пътища в изправно състояние. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейността си чрез своите служители или лица, на които това е
възложено. Видно от свидетелските показания на В. А. В. ответникът не е изпълнил
задълженията си да поддържа и обезопасява пътния участък, където е настъпил процесният
инцидент, доколкото на пътното платно е имало дупка с диаметър около 50 см. Това
обстоятелство се потвърждава и от протокола за ПТП, съставен от служители на МВР при
посещение на мястото на произшествието, които са възприели пътното препятствие и са го
отразили на начертаната от тях схема. Тоест налице е бездействие от страна на служителите
на ответника или на лицата, на които е възложена работа, да поддържат пътното плато в
изправно състояние, което да не създава предпоставки за пътни инциденти. Вината на
конкретните служители или лица, на които е възложена работа по поддръжката на пътя, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на
ответника, за което не са ангажирани доказателства. С оглед на това и на основание чл. 49
ЗЗД съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“ носи отговорност за причинените
при процесното произшествие вреди и следва да заплати застрахователно обезщетение в
полза на ищцовото дружество на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно посочената
норма с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза е видно, че
стойността на ремонта, необходима за възстановяване на щетите на автомобила след
претърпяното пътно транспортно произшествие (спукана предна дясна гума), възлиза на
257,58 лева, а обичайните разноски, които прави застрахователят при образуване и
5
приключване на преписката по щета, е 15 лева.
Предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява
възникването на претендираното вземане в полза на „Дженерали застраховане“ АД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде разгледано наведеното от ответника
възражение, че водачът на процесния автомобил е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредоносния резултат. Като направи преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че същото е неоснователно. Не са налице данни, че водачът на
автомобила се е движел с превишена скорост или със скорост, несъобразена с пътните
условия. От показанията на свидетеля В. А. В. се установява, че се е движел със скорост
около 40-50 км./ч., както и че я е намалил, но бил в невъзможност да избегне дупката,
поради насрещно движещ се автомобил. Видно от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза причината за инцидента е състоянието на пътното платно –
повредена пътна настилка, изразяваща се в липсваща част на асфалта (дупка), а от
техническа гледна точка не е била налице обективна възможност за водача на лекия
автомобил да предотврати настъпването на инцидента.
С оглед на изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск
по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 272,58 лева, включваща 257,58 лева – застрахователно обезщетение и
15 лева – ликвидационни разноски за определяне на обезщетението. Исковата претенция
подлежи на отхвърляне за разликата над 272,58 лева до пълния претендиран размер от
514,18 лева.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това е поискано изрично
от ищеца, върху сумата 272,58 лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото –
09.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато денят на изпълнение на
задължението не е предварително определен, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение за забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В процесната
хипотеза „Дженерали застраховане“ АД е изпратило регресна покана до ответната агенция, с
която я е поканило да изпълни регресното си задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, видно от представеното по делото копие от същата. С нея е предоставен
седемдневен срок за заплащане на сумата. Поканата е получена от Агенция „Пътна
инфраструктура“ на **** г., което се установява от приетото копие от известие за доставяне.
Доколкото Агенцията не е извършила плащане в рамките на предоставения й срок, за нея е
възникнало задължение за обезщетение за забава, считано от **** г. (арг. от чл. 72, ал. 1, изр.
3 ЗЗД). За периода от **** г. до ** г. същото възлиза на 31,25 лева, определен от съда на
основание чл. 162 ГПК чрез използването на електронен лихвен калкулатор. С оглед на това
се налага извод, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен за сумата 31,25 лева и за периода от **** г. до ** г., като бъде отхвърлен за разликата
до пълния претндиран размер от 52,79 лева и за периода от **** г. до **** г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски (за държавна такса,
депозит за свидетел, депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза и
адвокатско възнаграждение с ДДС), съразмерно на уважената част от исковете, в размер
460,86 лева. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските
за адвокатски хонорар, заплатени от ищеца, е неоснователно. Видно от представените по
делото копие от фактура №**** г., издадена от Адвокатско дружество „Д. Х.“ с получател
„Дженерали застраховане“ АД, както и от платежно нареждане от 03.10.2024 г.,
договореният и заплатен адвокатски хонорар от ищцовото дружество е в размер на 480 лева
с ДДС, който съответства на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ реализираните от нея разноски в процеса за депозит за вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 92,82 лева (при условие, че
юрисконслтското възнаграждение е определено от съда на 150 лева на основание чл. 37
ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото
– предявени два обективно кумулативно съединени иска, множество възражения на
ответника срещу основателността им и проявена процесуална активност за установяването
им, проведени две открити съдебни заседания, както и събран доказателствен материал в
немалък обем, който подлежи на преценка и обсъждане).
По изложените съображения Районен съд - Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. Македония № 3, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 272,58 лева – обезщетение
за отстраняване вредите на лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № ** **** **, причинени от
попадане в дупка на пътното платно на **** г. г. на републикански път **** около 100 метра
преди път II-63 в размер на 257,58 лева и 15 лева – ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението, ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,25 лева – обезщетение за забава
за периода от **** г. до ** г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 460,86 лева –
съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 272,58 лева до претендираните 514,18 лева, както и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 31,25 лева до претендираните 52,79 лева, както и за периода от
**** г. до **** г.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. Македония № 3, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 92,82 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7