Решение по дело №1068/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и девети юни 2022г.,

в състав:

                                                     Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1068 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Н.Е.У., чрез адв. И.О.,  срещу Заповед №КС-ЗП-2/28.03.2022 г. на Кмета на район „Аспарухово“ – Община Варна, с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, вр. чл. 223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до строеж Ателие №2 ползвано като жилище с идентификатор №10135.5505.***.1.6 находящ се на партерен етаж в сграда, с административен адрес гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. “Св. Гора“ №3.

 

 

 

 

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на  административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон. Твърди, че за периода от 2005 г. до 27.10.2021 г. обектът се е ползвал от трети лица. Посочва, че ключовете за ателието са му били предадени на 27.10.2021 г. Излага аргументи, че при приемането на ключовете за ателието на 27.10.2021 г., то е останало заключено и не се е ползвало. Сочи, че мебелите за живеене са изнесени, поради което не са налице условия за обитаване и живеене. В тази насока жалбоподателят твърди, че е била подадена декларация по чл.71, ал.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване от 03.11.2021 г. Навежда доводи, че от 2002 г. живее в чужбина, като е напуснал страната на 29.10.2021 г. и до този момент не се е връщал. Твърди, че в оспорената заповед административният орган е посочил, че са нарушени разпоредбите на чл.178, ал.4 от ЗУТ и чл.178, ал.1 от ЗУТ, които разпоредби сочат на различни фактически състави. Сочи, че неяснотата на волята на административния орган, препятства нарушителя да разбере коя точно разпоредба е нарушил. Излага аргументи, че не са налице кумулативно предвидените условия на чл.178, ал.4 от ЗУТ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в жалбата и в публично съдебно заседание прави искане да се отмени оспорената заповед. В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се присъдят сторените по делото разноски. Депозирани са писмени бележки.  

 

 

 

 

Ответната страна, Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез ст.юрисконсулт М.К изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, арг. чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1 от ЗУТ. Същата е издадена в предвидената от закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите констатации и правни квалификации, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка. 

 

 

 

 

Административното производство е образувано по Жалба Рег.№ РД21015533АС от 29.07.2021 г. /л.79 от адм.преписка/, с което е направено искане за извършване на проверка относно изградената ограда /масивна/ над 1.40 м. има ли издадено разрешение за строеж. Заедно с жалбата като доказателства са представени снимков материал и документ за собственост.

Съгласно писмо /л.203 от адм.преписка/ рег.№РД21019907АС/29.09.2021 г. на Директор Дирекция „УТ“, при извършена проверка по Разрешения за строеж №34/2004 г. и №35/2004 г., отнасящи се за 2 бр. промяна предназначение на гаражи в ателиета, на ул. “Света гора“ №3, е посочено, че не са установени да са били издавани удостоверения за въвеждане в експлоатация на обектите.

На 17.09.2021 г. е била извършена проверка от служители на Район „Аспарухово“ при Община Варна, за което е съставен констативен протокол /л.148 от адм.преписка/, на адрес ул. “Света Гора“ №3, като е посочено, че им е бил предоставен достъп в помещенията на ниво терен от присъстващите собственици – М.Г. и П. У. – пълномощник на Н.У.. Проверяващите са констатирали, че помещенията са били приспособени за жилищни нужди, а гаражите в двора – санирани за работилница.

На 19.10.2021 г. служители на Район „Аспарухово“ при Община Варна са извършили проверка на място и по документи за строеж „промяна на предназначение на Ателие №2“ с идентификатор №10135.5505.***.1.6., за което са съставили Констативен протокол/л.215-217 от адм.преписка/. Установено е, че строежът „Промяна на предназначение на Ателие №2“ се ползва за живеене, не по предназначение, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал.1 от ЗУТ. Направен е извод, че е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 и ал.4 от ЗУТ.  

До жалбоподателя е изпратено уведомление за започналото административно производство /л.212 от адм.преписка/. Не са представени доказателства за връчването му. Съставен е Констативен протокол от 19.12.2021 г./л.214 от адм.преписка/ от служители на Район „Аспарухово“, с който са установили, че при направен опит за лично връчване лицето не е било открито.

Срещу Констативния акт от 19.10.2021 г. е постъпило възражение от Н.Е.У. /л.233 от адм.преписка/.

Със Заповед №КС-ЗП-2/28.03.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна е забранил ползването и достъпа до строеж „Ателие №2“ ползван за жилище, находящ се на партерен етаж в сграда, с административен адрес гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. “Св. Гора“ №3 на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, във вр. чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ. 

По делото са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетели са разпитани лицата П. Е.У. и М.П.Г.

Свидетелят П. У. – брат на жалбоподателя, заявява, че брат му живее в САЩ от 2004 г. и не е ползвал имота. Посочва, че след като са получили ключовете за Ателие №2 са сменили бравите за помещението, след което лично свидетелят е свалил/изнесъл шкафове, мивки, гардероби и други мебели от жилищното обзавеждане. Свидетелят посочва, че в помещенията е живял първият му братовчед – А. Е.А.до 2017 г. Заявява, че през септември месец са извършили проверка на ателието от Район „Аспарухово“.

Свидетелят М.П.Г, заявява, че в Ателие №1 и Ателие №2, собственост на жалбоподателя, до скоро е живял братовчед му – А.. Посочва, че Н. е влизал в ателиетата през октомври месец, когато са му предали ключовете за тях. Заявява, че от както е получил ключовете за ателиетата, в тях не е живял никой. Посочва, че лелята Н.М (майката на жалбоподателя) е казвала, че „оставям го тука А., докато се замогне и се възстанови“.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административното производство не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Оспорената заповед е издадена въз основа на съставен констативен акт. КА е надлежно връчен на адресата. Срещу КА е подадено писмено възражение, което е посочено в заповедта. Заповедта е мотивирана. Посочени са фактически и правни основания за издаването й.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ, която съдържа отделни фактически състави. Страната се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация. В случая много ясно в оспорената заповед е посочено, че строежът се ползва за живеене, без да е въведен в експлоатация от компетентния орган.

Съдът констатира, че между страните не е спорно, че Н.Е.У., съгласно Нотариален акт/л.197 от адм.преписка/ №112, том LVІІ, рег.№17253, дело №13024 от 2004 г., е собственик на имот Ателие №2 с идентификатор №10135.5505.***.1.6, находящ се на партерен етаж в гр.Варна, Район „Аспарухово“, ул. „Средна гора“ №3.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че към датата на проверката от контролните органи Н.Е.У. не е ползвал имота, получил е ключовете за него на дата следваща извършването на проверката.

Не е спорно и, че братовчедът на г-н У. е ползвал имота, като е живял в него.

 

Спорът е формиран по правото и се отнася до следното:

1.Към установените факти правилно ли е приложен материалния закон от административния орган?

2.Какво значение имат за издаденият индивидуален административен акт  фактите настъпили след издаването му и в този аспект – могат ли да бъдат предпоставка за отмяната му?

По първият въпрос съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

За да е налице нарушение на цитираната разпоредба следва да е осъществен следния фактически състав – строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В конкретния случай на изследване подлежи първата от двете хипотези  - строежът се ползва не по предназначение.

 

Служители на Район „Аспарухово“ са съставили Констативен протокол от 17.09.2021 г. и Констативен акт №79 от 19.10.2021 г., в които са установили, че строеж „Промяна на предназначение на Ателие №2“ се ползва от Н.У. за живеене, т.е. не по предназначение, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган. Тези констатации не са опровергани от жалбоподателя, както пред административния орган, така и в производството пред съда. Твърденията, че Н.У. живее в чужбина от 2004 г., поради което след 27.10.2021 г. ателието не се е ползвало за никакви цели, включително и за живеене са неоснователни. Не се доказват от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Съгласно представена с административната преписка Декларация /л.97/ от М.Г. по §127, ал.9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, същата е декларирала, че строежът на ул. “Средна гора“ №3, се ползва за живеене, както и гаражите. Тези факти се потвърждават от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. У., който заявява, че помещенията са били ползвани за живеене от А. Арамов до 2017 г. Свидетелката М. Г. разпитана в съдебно заседание по искане на жалбоподателя, заявява, че в ателие №2 е живял А., както и че в него е имало разглобени мебели. В показанията си посочва, че А. е живял „доста години“ в ателието, като лично е чувала лелята на Н.М да казва „докато се замогне и се възстанови“. Установено е, че процесното Ателие №2 към момента на извършване на проверка на 17.09.2021 г. и 19.10.2021 г. се е ползвало за живеене.

Ирелевантно за спора е, че лично жалбоподателят не е ползвал ателието. Релевантното и установено както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното от свидетелските показания на М.П.Г и на брата на жалбоподателя е, че ателието е ползвано за жилище. На какво правно основание е било ползвано ателието за жилище от трети лица – Е.Е. и А. Арамов, е ирелевантно за настоящото производство. Няма данни жалбоподателят да се е противопоставил на действията на третите лица ползвали ателието за жилище, вместо по предназначение. Споровете водени между тях е за собствеността върху имота и за заплащането на стойността на подобренията в имота – арг-. от решение № 4950/28.11.2017г.постановено по гр.д. 2511/2017г. по описа на ВРС и определение от 24.06.2021г. постановено по гр.д.№ 14313/2020г. по описа на ВРС. От съдържанието на определението и повдигнатия спор за стойността на подобренията в ателието се вижда, че то е обзаведено като жилище. Ателието е било оборудвано с мебели за живеене, а не за творческа дейност. С изложеното се доказва фактическия състав приет от административния орган, т.е. към момента на извършване на проверката 17.09.2021 г. и 19.10.2021 г. ателието се е ползвало за жилище.

Съгласно писмо рег.№РД21019907АС/29.09.2021 г. на Директор Дирекция „УТ“ изпратено до Директор Дирекция „КСИД“ Район „Аспарухово“, се установява, че е била извършена проверка от служители на районната администрация, съгласно Разрешение за строеж №34/2004 г. и №35/2005 г., отнасящи се за 2 бр. промяна предназначение на гаражи в ателиета, по плана на 28-ми м.р. ул.“Света Гора“ №3, при която се е установило, че от Район „Аспарухово“ не са били издавани удостоверения за въвеждане в експлоатация на посочените обекти.

От установените факти се налага извод за осъществен фактически състав на чл.178, ал.6 от ЗУТ, имащ за последици издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация, както и че строежът се ползва при съставянето на констативния акт като жилище.

Неоснователни са оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за спора съгласно чл. 35 от АПК. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства както пред административния орган, така и пред съда, които да опровергаят констатациите в оспорената заповед.

Относно материалната законосъобразност на акта, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на §5, т.29, изр.2 от ДР на ЗУТ е предвидено, че при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Разпоредбата на §29а от ДР на ЗУТ урежда, че „Сграда със смесено предназначение“ е жилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Цитираните разпоредби имат специално предназначение, същите имат отношение към начина на определяне на вида и характеристиките на сградата, защото от това зависи как ще бъде вписана в КККР.

Разпоредбите на чл.38, ал.1 и чл.39, ал.1 от ЗУТ дават дефиниция и характеристика на ателие, както и къде в сградата може да се изгради, поради което те са относими за настоящото производство.

Понятието дадено §5, т.30 в ДР на ЗУТ за „жилище“ изрично сочи, че същото служи за задоволяване на жилищни нужди, докато в конкретния случай ателието е ползвано за жилищни нужди, което е в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ. В случая е налице осъществен фактическия състав на цитираната разпоредба – строежът се ползва не по предназначение и без сградата да е въведена в експлоатация от компетентните органи.

Твърдението в жалбата, че е била подадена декларация от У. по чл.71, ал.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване от 03.11.2021 г. е неоснователно. Декларацията се подава до 31.10. на предходната година. В случая декларацията е била подадена на 03.11.2021 г., поради което основателно може да се приеме, че най-ранната дата, от която жалбоподателят ще бъде освободен от заплащане на дължимата такса е за 2022 г., докато констатациите, че имота се ползва за живеене е за периода на извършената проверка – 17.09.2021 г. и 19.10.2021 г.  

Оспорената заповед е издадена в съответствие на целта на закона, тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа – пета категория, с оглед на това, че се ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

В тази връзка по делото не са представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният строеж е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на проверката и съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е строежът да се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните органи по чл. 177 от ЗУТ и то към момента на нейното издаване, което в процесния случай е доказано по безспорен начин.

            По втория спорен въпрос, съдът намира следното:

Твърдението в жалбата, че при получаване на ключовете за ателието на 27.10.2021 г. е било премахнато обзавеждането за ползването му като жилище, е неоснователно. Релевантно в случая е, че към момента на извършване на проверката на 17.09.2021 г. от служители на Район „Аспарухово“ при Община Варна е констатирано, че помещението се ползва като жилище. Фактът, че мебелите предназначени за жилищно ползване са били изнесени има отношение към изпълнението на оспорената заповед – т.2, а не към законосъобразността на същата. В тази връзка, ако бяха представени доказателствата за премахването на мебелите от ателието, пред административния орган, същият е имал възможност по реда на чл.91, ал.1 от ЗУТ да преразгледа акта и да оттегли същия в частта, с която е забранен достъпа до строежа, както и по отношение изпълнението на заповедта в тази част. Такива твърдения и доказателства видно от съдържанието на административната преписка не са направени в хода на административното производство. Релевирани са направо пред съда.

Във възражението до административния орган подадено от г-н У., чрез адв.О. не се съдържат твърдения в посока, че ателието повече няма да бъда ползвано за жилище, а само твърдения относно водените от г-н У. с братовчедите му съдебни спорове, както и твърдения, че тъй като г-н У. не живее в Р България ателието е заключено и не се ползва от никого. Последните твърдения не са подкрепени с доказателства като например данни от електроразпределителното дружество или ВиК, че доставянето на ел.захранване и водата към ателието са прекъснати.

С оглед свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство, от които се установява, че към дата на съдебното заседание от ателието са изнесени мебелите служещи за задоволяване на жилищни нужди, съдът намира, че към 29.06.2022г. е установено, че ателието вече на може да бъде използвано за живеене в него.

Следва да бъде изследвано значението на тези новонастъпили факти за законосъобразността на оспорената заповед. В този аспект следва да бъде преценено приложима ли е към тези факти разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК. При тази преценка съдът съобрази тълкуването дадено в Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2018 г., VII о., докладчик председателят С.Я.[1], Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13630/2019 г., VII о., докладчик съдията П. Б.[2] и Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г., II о., докладчик съдията С. В.[3] и намира, че фактът, че след издаване на заповедта и по-конкретно към датата на съдебното заседание обзавеждането даващо възможност ателието да бъде ползвано като жилище е изнесено не са нови факти от значение за делото, тъй като не променят с обратна сила „правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти“[4].

Тези факти обаче имат значение за изпълнението на заповедта. По-конкретно при изпълнението й административният орган следва да вземе предвид новонастъпилите факти и доколкото в заповедта е забранено само ползването и достъпа до строежа „Ателие №2“ ползван като жилище да приеме, че същата е изпълнена, предвид липсата на поставена забрана на ползването и достъпа до ателието, когато същото е ползвано за творчески дейности.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. На изложеното, съдът намира, че оспорения акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено към минимума с оглед вида на правния спор – в размер на 100лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Е.У. срещу Заповед №КС-ЗП-2/28.03.2022 г. на Кмета на район „Аспарухово“ – Община Варна, с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, вр. чл. 223, ал.1, т.6 и .7 от ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до строеж Ателие №2 ползвано като жилище с идентификатор №10135.5505.***.1.6 находящ се на партерен етаж в сграда, с административен адрес гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. “Света Гора“ №3. 

ОСЪЖДА Н.Е.У. *** 100лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:

 

ЗАКОН за устройство на територията

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 101 от 2015 г., изм. и доп., бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. За строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви "б" и "ж" от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, възложителят представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В случаите по чл. 151, ал. 1, т. 10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп., бр. 16 от 2021 г.) Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 13 от 2017 г., бр. 16 от 2021 г.) Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Удостоверенията за въвеждане в експлоатация се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., нова, бр. 16 от 2021 г.) За въвеждането в експлоатация на строежи и/или съоръжения с повишена опасност се изисква положително становище от органите за технически надзор. За строежите от първа, втора и трета категория становището се предоставя служебно чрез участие на органите за технически надзор в състава на комисиите съгласно наредбата по ал. 2. За строежите от четвърта и пета категория становището се предоставя от органите за технически надзор служебно на органа по ал. 3 в 5-дневен срок от получаване на искането за становище.

(5) Свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се извършва въз основа на договор със съответните експлоатационни дружества.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. и доп., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г., бр. 16 от 2021 г.) За специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, разрешението за ползване на строежа се издава от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", от председателя на Държавна агенция "Разузнаване" или от председателя на Държавна агенция "Технически операции".

(7) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., отм., бр. 13 от 2017 г.).

Анотирана съдебна практика