Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. П., 06.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание
на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 757/2018 г. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.И.Т., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление №
18-0340-000399 от 30.03.2018 г. издадено от Началника на РУ- Септември при ОД
на МВР- П., с което за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата бланкетно се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, оспорва се извършването на нарушението и се иска отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. Не представя
писмено становище.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От
същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в
което са изложени обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в
пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което
се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
въззивника, изложено в жалбата и това на въззиваемата страна и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства и вещественото
доказателствено средство, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона,
установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.03.2018 г., около 18,20
часа, в с. Г.Б., на ул. „Първа“ в посока за гр. Б., е управлявал собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № *** АН, след като е лишен от това право по съдебен
ред.
Нарушението било констатирано от св. Н.П., мл. автоконтрольор в РУ-
Септември, който съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 531238/21.03.2018 г. в негово присъствие и в присъствието
на свидетелите Д.К. и И.С., след което му бил предявен. Жалбоподателят отказал
да подпише акта и да получи екземпляр от същия, което било удостоверено по надлежния
ред с подпис на свидетел.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 15.04.2018 г., а жалбата
против него подадена от санкционираното лице на 23.04.2018 г.(първия работен
ден) по пощата, видно от пощенското клеймо (л.7 от делото), чрез АНО пред РС- П.,
поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по
местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Н.П. и
свидетелите при съставянето на акта- Д.К. и И.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита,
че посоченото нарушение е безспорно установено и доказано и възраженията на жалбоподателя за това, че не е извършил
вмененото му нарушение съдът намира за неоснователни.
Твърдението
на жалбоподателя, че не е управлявал на процесната дата и място въпросния лек
автомобил се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите П.,
К. и С.. Последните двама свидетели са категорични, че са видели жалбоподателя
да стои пред магазин в селото до собствения си лек автомобил и да употребява
алкохол- бира. Св. К. познавал Т. отпреди по повод на
служебни контакти със същия. Той го посочил на св. С. и му обяснил, че е лице,
което многократно е хващано да управлява след употреба на алкохол, както и че в
момента е лишен от право да управлява МПС. Свидетелите К. и С. по недвусмислен
начин сочат, че на въпросната дата преди да потеглят със служебния си автомобил
към тях приближил л.а. „***“ с рег. № ***, управляван жалбоподателя.
Категорични са, че св. С. е показал стоп-палка през прозореца на служебния
автомобил и дал знак на жалбоподателя да спре, както и че последният не е
спрял, а завил в пряка улица и увеличил скоростта. Полицаите го последвали със
светлинен и звуков сигнал, но поради лошата настилка на пътя в един момент го
изгубили и понеже знаели къде живее отишли пред дома му, където го заварили в
двора му. Категорични са, че след като ги забелязал, жалбоподателят побягнал,
но бил задържан, като видимо бил притеснен и лъхал на алкохол. Впоследствие в
близост до дома на Т. бил установен и автомобила му, отключен и вътре били
всичките му документи. И двамата свидетели са категорични, че при извършената
справка в информационните масиви на МВР било установено, че Т. е лишен от право
да управлява МПС по съдебен ред.
При така установеното е бъз съмнение, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил на процесната дата и място. Т.е. налице е един от
елементите на фактическия състав на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
последната разписва това управление да е осъществено въпреки, че водачът е
лишено т право да управлява МПС било по съдебен или по адм. ред.
В случая полицейските служители при извършената справка в информационната
система на МВР са установили, че жалбоподателят Т. е лишен от право да
управлява МПС и то по съдебен ред. Това обстоятелство се потвърждава от
приетите като писмени доказателства по делото Справка за съдимост на С.Т. (л.8-10
от делото) и писмо от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П., ведно със Справка за
нарушител/водач (л.62-66 от делото), от които по категоричен начин се
установява, че към датата на нарушението- 21.03.2018 г. жалбоподателят Т. е
изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и
шест месеца, наложено му с влязла в сила на 26.09.2016 г. присъда по НОХД №
1674/2016 г. на РС- П., като наказанието се е изтърпявало в периода от
08.02.2017 г. до 08.08.2018 г.
При тези данни
съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състав на
нарушение по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че това нарушение е достатъчно ясно и точно описано в АУАН и в НП.
Вярно е, че в акта и НП не е посочена присъдата, с която жалбоподателят е лишен
от право да управлява МПС, но имайки предвид, че той е бил наясно със същата,
като страна по делото в качеството на подсъдими и е чул присъдата при нейното
обявяване и при положение, че СУМПС му е отнето при привеждането в изпълнение на
това наказание, то той е бил наясно, че е лишен от правото да управлява МПС и
че това е станало по съдебен ред. По този начин жалбоподателят
не е затруднен да научи какво е точното му административно обвинение. Освен това
съдът намира, че е достатъчно да се посочи в обстоятелствата- елемент от
състава на вмененото нарушение, че лицето е лишено от правоуправление по
съответния ред- административен или съдебен.
Макар че
възражение в тази насока липсва, съдът намира за необходимо да посочи, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид начина на
осъществяването му, наличието и на друго констатирано нарушение на ЗДвП, както
и степента на обществената опасност на нарушението и на нарушителя, като следва
да се има предвид, че нарушителят е санкциониран за нарушение на правилата за
движение по пътищата в това число и за същото нарушение, видно от справката му
за нарушител/водач (л.64-66 от делото), а и е осъждан за престъпления по
транспорта, в т.ч. и за управление на МПС в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от правоуправление (виж Справка за съдимост на л.8-10 от делото).
Нарушението
е напълно доказано. Поради това и правилно жалбоподателя е бил санкциониран по
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, като му е била наложена глоба. При определяне размера на
същата наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на
нарушението и личността на нарушителя. В този смисъл съдът счита, че санкцията
правилно определена по вид и размер.
При
цялостната служебна проверка на АУАН и НП съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон, в законоустановените срокове при спазване на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По изложените съображения Районен съд- П. в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0340-000399 от 30.03.2018 г. издадено
от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- П., с което на С.И.Т., с
ЕГН- **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лева, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: