Решение по дело №574/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 88
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20215001000574
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.633 ал.1 от Търговския закон.
С Решение № 260197/11.05.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. по описа на О.С. - П. е обявена
неплатежоспособността на „А.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК *********, с начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2020 г. С посоченото решение е открито производство по
несъстоятелност на същото дружество, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „А.Б.“
ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите
му, длъжникът е лишен от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, постановено е започване осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и е спряно производството по несъстоятелност.
Цитираното решение е обявено в търговския регистър на 12.05.2021г.
На 14.05.2021г. /следователно – в седемдневен срок от вписването в търговския
регистър/ е постъпила въззивна жалба от „А.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* против
Решение № 260197/11.05.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. по описа на О.С. - П.. Твърди се, че
дружеството не е неплатежоспособно, тъй като натрупаните задължения – както публични
такива, така и към частноправни субекти могат да бъда покрити от получаваните приходи от
дейности. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение и поради пренебрегване
изводите на експертизата относно коефициентите на обща и бърза ликвидност, които са над
единица. Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено и молбата за откриване на
1
производство по несъстоятелност на „А.Б.“ ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „З.П.Ц.“ АД – **** – чрез пълномощника
на дружеството адв. А.Х., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Посочва, че коефициентите на ликвидност на предприятието на длъжника отразяват
неговата невъзможност да покрива краткотрайните си задължения. Твърди, че длъжникът е
спрял дейността си на 18.06.2020г. като липсват парични средства и бързо ликвидни
материални активи.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата е обусловена от спазване на предвидения в ТЗ
седемдневен срок за подаването и, считано от обявяване на решението в търговския
регистър.
Обжалваното решение е обявено в търговския регистър на 12.05.2021г. Жалбата е
подадена на 14.05.2021г., следователно седемдневния срок е спазен. Въззивната жалба се
явява допустима.
По отношение на вземанията на молителя „З.П.Ц.“ АД – същите произтичат от
споразумение от 10.05.2018г., с което страните преуреждат свои отношения, възникнало по
повод споразумение от 13.11.2015г. Съгласно същото „А.Б.“ ЕООД встъпва в дълга на
„С.А.“ ЕООД към „З.П.Б.“ ЕООД и поема солидарна отговорност за заплащане на сумата
359 883.40 лева, представляваща незаплатена стойност на доставен през периода
12.05.2014г. – 28.01.2015г. бетон от „З.П.Б.“ ЕООД на „С.А.“ ЕООД.
От служебно извършена справка в търговския регистър се установява, че „З.П.Б.“
ЕООД е прекратено, поради вливане в „З.П.Ц.“ АД, считано от 04.01.2017г. Това
обстоятелство е отразено и в т.2 на раздел първи от представеното споразумение от
10.05.2018г. Съгласно чл.3 от споразумението „А.Б.“ ЕООД купува от „З.П.Ц.“ АД
вземанията на последното към „С.А.“ ЕООД в размер на 329 883.40 лева – главница –
стойност на доставен бетон. Продажната цена съвпада със стойността на вземанията.
Уговорен е график за извършване на плащането /чл.4/- 30 000 лева в срок от два дни от
подписване на споразумението, а остатъкът на 28 равни месечни вноски по 10 000 лева с
падеж 25-то число на месеца и последна вноска в размер на 25.09.2020г. в размер на
19 883.40 лева. В чл.5 от споразумението е уговорено, че при просрочие с повече от три дни
на която и да е от периодичните вноски, цялото вземане става изискуемо веднага и се дължи
неустойка в размер на 20 % от непогасената част от дълга.
Сключването на споразумението не се оспорва от жалбоподателя. Не се ангажират
обаче и доказателства за плащане на цената на придобитото вземане в уговорените срокове.
Поради неспазване на цитирания по-горе предвиден в споразумението график за извършване
на периодичните4 плащания от страна на „А.Б.“ ЕООД молителят „З.П.Ц.“ АД се е снабдил
със Заповед №1431/13.02.2019г. по ч.гр.д. №1096/2019г. по описа на РС - П. за сумата
2
269 883.40 лева – непогасена предсрочно изискуема главница. Издаден е и изпълнителен
лист от 14.02.2019г. по същото дело. Образувано е изпълнително производство – изп.д.
№**/****г. по описа на ЧСИ З.Д.. В този смисъл е представеното Удостоверение изх.
№8732/23.11.2020г. по посоченото изпълнително дело относно размера на дълга.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на поетите със споразумението
от 10.05.2018г. изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка с
молителя.
Във връзка с установяване на показателите за финансово – икономическото
състояние на дружеството за периода 2020г. – 2021г. правилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза,
представено на 05.04.2021г. /стр.50 - 56 от делото/. То е изготвено както въз основа на
балансови данни от представените в търговския регистър годишни финансови отчети, така и
въз основа на проверка в счетоводството на ответника. Анализирайки тези счетоводни
данни експертизата заключава, че дружеството има непогасени задължения към ТД на Н. в
размер на 927 774.58 лева. По-голямата част от дълготрайните активи на „А.Б.“ ЕООД са
запорирани именно от ТД на Н. – П. във връзка с тези установени задължения. Наложени са
запори и върху банковите му сметки. Поради големия размер на публичните задължения,
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.06.2020г.
Към момента на заключението – април 2021г. – експертизата е установила по
счетоводни данни и задължения към доставчици в размер на 1 276 216.27 лева, 45 000 лева –
задължения към свързани лица - „Васко 60“ ЕООД, 131 585.93 лева – задължения към
клиенти по аванси – „П.д.“ ЕООД, 83 513.35 лева – задължения по разчети за гаранции и
3 706 609.11 лева – задължения към други кредитори. Общият размер на задълженията на
дружеството е 6 155 748.88 лева.
Дружеството разполага с дълготрайни активи в размер на 369585.04 лева и
краткотрайни активи в размер на 9 242 348.04 лева. Не разполага с парични средства.
Видно от заключението на вещото лице И.С. коефициентът за обща ликвидност към
31.03.2021г. е 1.50, коефициентът на бърза ликвидност към 31.03.2021г. – 1.35,
коефициентът на незабавна ликвидност към 31.03.2021г. е 0.0007, а коефициентът на
абсолютна ликвидност е 0.0007. Тези показатели показват неспособността на предприятието
да изплаща текущите си задължения с паричните си средства. Вярно е, че дружеството
разполага с дълготрайни и краткотрайни активи, но те са предмет на наложени запори, а
едновременно с това то не извършва никаква търговска дейност, която евентуално да
генерира някакви приходи. Липсата на каквато и да е дейност е още от юни 2020г.
Съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. С оглед разпоредбата на чл.608 ал.3 изр.
2-ро от ТЗ спирането на плащанията към молителя е достатъчно да се предполага състояние
на неплатежоспособност. В случая е налице спиране на плащанията не само към молителя,
но и към различни кредитори. Моментът, от който следва да се приеме за настъпило това
3
състояние, което да е и необратимо, постоянно, е определен правилно от
първоинстанционния съд на 31.12.2020г. След този момент не са извършени погасявания на
задълженията на „А.Б.“ ЕООД. Като се вземат предвид както преустановяване на
търговската дейност, дерегистрирането по ЗДДС от юни 2020г., спирането на обслужването
на задълженията към декември 2020, така и общото икономическо състояние на длъжника
по показателите, изчислени към 31.12.2020г. и 31.03.2021г., се достига до извода, че
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2020г.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението
му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед на изложеното и на основание чл.633 от ТЗ съдът



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260197/11.05.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. по описа на
О.С. - П., с което е обявена неплатежоспособността на „А.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК *********,
с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2020 г., открито е производство по
несъстоятелност на същото дружество, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „А.Б.“
ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите
му, длъжникът е лишен от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, постановено е започване осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и е спряно производството по несъстоятелност.
На основание чл.634в ал.2 от ТЗ съобщение за решението да се изпрати на
заинтересованите страни – „А.Б.“ ЕООД и „З.П.Ц.“ АД.
Съобщението до „А.Б.“ ЕООД да се изпрати на адреса на управление: **** и чрез
управителя Д.А. на адрес: ****.
На основание чл.622 от ТЗ препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията, „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел“ за
вписване.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5