Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
съдия Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 7 113/2020
г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да го постанови решение, взе предвид
следното:
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[1] В искова молба от
17.07.2020 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
(Комисията) е заявила, че на 23.08.2018 г. Специализираната прокуратура е
уведомила Комисията, че ответникът Х.Ш. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2, връзка с ал. 2 от НК.
[2] Това престъпление е
попадало в кръга по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество (ЗПКОНПИ). Затова на 28.08.2018 г. Комисията е образувала
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Х.Ш..
Периодът на проверката е бил от 28.08.2008 г. до 28.08.2018 г.
[3] В хода на проверката
Комисията е установила, че Х.Ш. не е разполагал със законни средства за
придобиване на имущество. Това имущество е включвало:
1.1. 1/2 идеална част от
поземлен имот от 407,00 кв. метра с идентификатор 65231.901.349, находящ се в
гр. Самоков. Съседните имоти са с идентификатори: 65231.901.148; 65231.901.352;
65231.901.348; 65231.901.172.;
1.2. 1/2 идеална част от недвижим имот, който
представлява: апартамент 53 на шести надземен етаж; склад 53; 0,923% идеални
части от общите части на сградата; 0,793% идеални части от дворното място.
Имотът се намира в сградата на бл. 5Б, кв. „Витоша“ в гр. София.
Идентификаторът на апартамента е 68134.1600.4721.1.53. Съседните имоти са с
идентификатори: на същия етаж - 68134.1600.4721.1.52 и 68134.1600.4721.1.54; на
долния етаж - 68134.1600.4721.1.42; на
горния етаж - 68134.1600.4721.1.62; 68134.1600.4721.1.64;
68134.1600.4721.1.63 (л. 6, 20);
1.3. 1/2 идеална част от недвижим имот, който представлява: паркомясто 71
на втори подземен етаж; 1,310% идеални части от общите части на паркоместата;
0,345% идеални части от дворното място. Имотът се
намира в сградата на бл. 5Б, кв. „Витоша“ в гр. София. Идентификаторът на
паркомястото е 68134.1600.4721.1.73. Съседните имоти са с идентификатори: на
същия етаж – няма; под обекта – няма; на горния етаж - 68134.1600.4721.1.72.;
1.4. товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“,
рег. номер СО ******номер на рама WV2ZZZ70ZRH120276
и номер на двигател ABL023838, с дата на
първоначална регистрация 30.06.1994 г.;
1.5. лек автомобил „Рено Клио“, рег. номер *****,
номер на рама VF1CBR8EF32028429
и номер на двигател C251992, с дата на
първоначална регистрация 30.06.2004 г.
[4] След като ответникът не е
разполагал със законни средства за придобиване на това имущество, то подлежи на
отнемане в полза на държавата. Затова Комисията моли съда да постанови решение,
с което да отнеме имуществото в полза на държавата (исковата молба, т. I, л. 2-28; решението на Комисията, том III, л. 409-431; определението за частично прекратяване на производството
по делото, том III, л. 449-гръб).
2. По писмения отговор на ответника
[5] Ответникът Х.Ш. е оспорил предявения иск. Той е
заявил, че:
1. действително срещу него е било повдигнато обвинение за
престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108 от Закона за противодействие на
корупцията, но впоследствие той е бил признат за виновен само за престъпление
по чл. 234, ал. 1 от НК, което е извън този обхват;
2. от 2008 г. до 2010 г. той е бил ученик и студент, и
този период не следва да се включва в периода на проверката;
3. завишени са пазарните стойности на недвижимото и
движимото имущество, чието отнемане се търси;
5. неправилно са установени доходите, разходите и
имуществото, което е придобил.
[6] Така например парите за закупуване на имота по т.
1.1. по-горе той е получил от майка си, която пък ги е имала от наем на
недвижим имот и от нейната майка, а цената на имота е била тази, определенa
от продавача Община Самоков, а не посочената от Комисията.
[7] Х.Ш. е придобил имотът по т. 1.2. чрез средства,
отново осигурени от майка му. Тя е получила тези средства от продажбата на свои
земеделски земи, придобити по наледство, и чрез заем от банка.
[8] Х.Ш. е закупил товарния автомобил “Фолксваген
Транспортер” с цената от продажбата на товарни автомобили “Мерцедес”. Оценката
на автомобила “Рено Клио” е завишена и за покупката му той е получил част от
сумата от баща си. Затова Х.Ш. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, т. III,
л. 1-9)
III.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1. Обстоятелства,
които съдът установява
[9] Нa 07.06.2018 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че ответникът Х.Ш. е
бил привлечен като обвиняем на 06.06.2018 г. за участие в организирана
престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпление по
чл. 234, ал. 1. Това е било престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, връзка с ал.
2 от НК (уведомлението, том 1, л. 49).
[10] Не се спори, че това
престъпление е било в кръга на престъпленията по чл. 108, ал. 1, т. 23 от
Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Затова на 28.08.2018 г. Комисията е решила да бъде образувано производство за отнемане в
полза на държавата на имущество, незаконно придобито от Х.Ш.. Проверката е била
от 28.08.2008 г. до 28.08.2018 г.
[11] Не се спори, че от
имуществото, което Х.Ш. е придобил в периода на проверката, в края на този
период той е имал само това, чието отнемане Комисията търси, и което е описано
в пар. 3 по-горе. Към момента на придобиването стойността на всеки един от обектите
от това имущество е била:
а) 7 387,05 лева за 1/2
идеална част от поземлен имот от 407,00 кв. метра с идентификатор
65231.901.349, находящ се в гр. Самоков (договора, том I, л.
106-107);
б) 69 480,66 лева за 1/2 идеална
част от апартамент 53 в гр. София, кв. „Витоша“, бл. 5Б (нотариалния акт, том I, л. 110-113);
в) 9 730,25 лева за 1/2
идеална част от паркомясто 71 на втори подземен етаж в гр. София, кв. „Витоша“, бл. 5Б (нотариалния акт, том I, л. 114-116).
г) 3 600,00 лева за товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег.
номер ******(стр. 4 от заключението на вещото лице М., том III, л. 311-316);
д) 3 200,00 лева за лек автомобил „Рено Клио“,
рег. номер ******(пак там).
[12] Цената за целия
апартамент 53 е била 138 961,32 лева (нотариалния акт, том I, л. 114-116). Майката на Х.Ш., свидетелката Р.П.,
е била заплатила цялата цена за апартамента със заемни средства и собствени
средства (извлечението от сметката на Р.П., том III, л. 222-225; договора за кредит, том III, л. 214-219; тристранното споразумение, том III, л. 226). За периода на проверката Х.Ш. е имал 25 385,30 лева
приходи и 60 482,54 лева разходи (стр. 6 и 9 от заключението на вещото
лице С., том III, л. 383-401).
[13] Комисията е заплатила: 110,00 лева за
публикация в Държавен вестник (том III, л. 240); 2 840,00
лева за депозит за вещи лица (том III, л. 291, 332, 407).
Х.Ш. е заплатил 5 000,00 лева на адвокат (том III, л. 374).
2. Спорни обстоятелства
[14] Спорно по
делото е било кой е заплатил цената за 1/2 идеална част на Х.Ш. от апартамент
53. Съдът приема, че това е направила майка му Р.П. и то с нейни лични и заемни
средства, защото: по договор за кредит с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (БУЛБАНК) на
нея ѝ е бил отпуснат заем от 100 000,00 лева, който тя е усвоила по
сметка в БУЛБАНК. По тази сметка тя вече е била внесла на каса 45 000,00
лева. От същата сметка Р.П. е превела на продавача на апартамент 53 цялата
продажна цена (извлечението от сметката, том III,
л. 222-225; договора за кредит, том III,
л. 214-219). Обстоятелството, че Р.П. е заплатила цената се потвърждава и от
споразумението, подписано с продавача на апартамент 53 (тристранното
споразумение, том III, л. 226).
[15] Съдът приема, че цената на мястото в Самоков е
тази, вписана в договора за продажба, защото продавач е била Община Самоков, а
би било неправомерно Общината да е продала на занижена цена. Също така съдът приема,
че цената на апартамент 53 и паркомястото към него е била тази, вписана в
нотариалния акт, защото тя е много близка средната цена, дадена от вещото лице Ц.,
но вещото лице е определило цената към 2020 г., когато цените на имотите в
София са били по-високи от тези към 2017 г. и 2018 г., когато Х.Ш. е закупил
апартамент 53 и паркомястото. Относима при изчисленията е цената към момента на
покупката, защото цената към момента на подаването на исковата молба е възможно
да се е повишила, както е в случая, или понижила поради пазарните условия.
[16] Съдът не приема, че Р.П. е заплатила цената за
покупката на мястото в Самоков, защото преки доказателства за това няма, а
представените косвени доказателства не са достатъчни да убедят съда, че това
действително е станало. По същата причина съдът не приема и, че С.Ш. е закупил
за Х.Ш. автомобила „Рено Клио“.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
1.
По иска по чл. 153 от Закона за
отнемане на незаконно придобито имущество
[17] Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане
на имущество от 2018 г., Комисията предявява
пред окръжния съд иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество. Незаконно е имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник (чл. 5, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).
Имущество от незаконен източник е това, което е придобито вследствие на
извършено правонарушение (пар. 116-118, 124, 129-132 и 138 от решение на ЕСПЧ от 26.09.2023
г. по дело Йорданов и други срещу България.
[18] За да постанови съдът отнемане на имуществото,
Комисията следва да докаже:
1. че е налице
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника;
2. имуществото, за
което е налице значително несъответствие е било придобито вследствие на
извършено правонарушение.
[19] Несъответствието е значително, когато то надвишава
150 000,00 лева за целия проверяван период (т. 3 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от
2018 г.; решение на ВКС 86-2020-IV Г. О. по гр. д. 3 930/2019 г.). Нетен
е доходът, който се получава от разликата между приходите или източниците на
финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му (т. 8 от пар. 1 от ДР
на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).
[20] Не представляват "имущество" по смисъла на Закона за отнеманe на имуществотo от 2018 г. и не участват при
определяне размера на несъответствието парични средства с
неустановен законен източник, получени от проверяваното лице, когато в края на
проверявания период не са налични в патримониума му (т. 1 от ТР на ОСГК
на ВКС 4/18.05.2023 г. по т. д. 4/2021 г.). Имущество,
което не е налично в края на проверявания период, не следва да бъде включвано и
при изчисляването на несъответствието (мотивите на посоченото ТР; решение на
ВКС 281-2024-III
Г. О. по гр. д. 3 230/2023 г.).
[21] В
случая в края на проверявания период Х.Ш. е имал имущество, което той е бил
придобил за 93 397,96 лева. Същевременно за проверявания период Х.Ш. е
имал 25 385,30
лева приходи и 60 482,54 лева разходи. Следователно приходите му са
покривали част от разходите, но не биха могли да формират излишък от
93 397,96 лева за закупуването на имуществото. Ето защо в най-лошия случай
за Х.Ш. несъответствието е 93 397,96 лева. Това несъответствие не следва
да се увеличава с 35 097,24 лева (60 482,54-25 385,30), защото
тези 35 097,24 лева, които Х.Ш. е изразходил над приходите си, не са
налични към края на проверявания период и не следва да се включват в
изчисляването на несъответствието.
[22] Несъответствието обаче, не е дори и 93 397,96
лева, защото съдът установи, че Р.П. е заплатила цялата цена за покупката на
апартамент 53. Следователно от 93 397,96 лева съдът следва да извади
стойността на 1/2 идеална част от апартамент 53, а именно 69 480,66
лева. Така съдът получава 23 917,30 лева несъответствие, а 150 000,00
лева е несъответствието, което законът изисква, за да бъде предмет на отнемане
незаконно придобито имущество.
[23] Не е налице предпоставка
за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[24] Х.Ш. търси разноски. Той е направил
такива за 5 000,00 лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля
изцяло иска на Комисията. Затова съдът осъжда Комисията да заплати на Х.Ш. 5 000,00
лева разноски по делото. Комисията дължи и разноски за държавна такса в
полза на съда (определения на ВКС: 2366-2023-III Г. О.. по гр. д. № 4777/2022 г.;
13-2021-IV Г. О. по ч. гр.
д. 3 107/2020 г.; 1666-2023-IV Г. О. по гр. д. 170/2023 г.; решение на ВКС 147-2019-IV Г. О. по гр. д.
№ 1 998/2018 г.). Затова съдът осъжда Комисията да заплати по сметка на СГС
5 792,00 лева. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[26] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на
незаконно придобито имущество на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество срещу Х.С.Ш.. Предмет на иска е имуществото, описано в параграф трети.
Параграф трети е неразделна част от настоящия диспозитив на решението. Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество е с адрес в гр. София, бул. „******.
Х.С.Ш. е с адрес *** 12.
[27] ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати следните суми:
1.
на С.Х.Ш. 5 000,00 лева на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК;
2.
на СГС 5 792,00 лева държавна такса.
[28] Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: