№209
гр.Силистра, 05.11.2018г.
Силистренски окръжен съд, наказателен състав, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година като разгледа докладваното ВЧНД № 258/2018г. по описа на СОС взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.И. Г., като защитник на Х.Ч., срещу определение от 03.09.2018г. постановено от ТРС по НОХД №221/2018г. Жалбоподателят счита съдебният акт за незаконосъобразен, тъй като престъплението по чл.18 НК не е тежко, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително и ако той откаже да дава обяснения, присъствието му се обезсмисля. Моли определението да бъде отменено.
С обжалваното определение, състав на ТРС разглеждащ НОХД №221/2018г. установявайки, че подсъдимия не се явява и липсва уважителна причина за това, както и че с това си процесуално поведение е нарушил взетата МН“Подписка“, е изменил мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Парична гаранция в размер от 300лв“.
С въззивната жалба уважителни причини за неявяването на подсъдимия не се посочват, нито са представени доказателства в тази насока.
Принципно е верен доводът, че присъствието на подсъдимия по дела за леки престъпления не е задължително. Тази възможност е ограничена от разпоредбата на чл.269 ал.2 НПК, когато съдът прецени, и тази преценка е суверенна, че явяването му е необходимо за разкриване на обективната истина и разпореди явяването му. Такова разпореждане е било извършено в предходно съдебно заседание, когато съдът лично е уведомил всички страни за датата и часът на насроченото съдебно заседание, съобразено с желанието на защитата за даване на срок за плащане на вноските.
Неправилен, обаче е изводът, че подсъдимият е нарушил мярката си за неотклонение“подписка“. В хода на досъдебното производство мярка не е налагана. В постановлението по чл.219 НПК не е посочено да е взета мярка за неотклонение. Макар впоследствие недопустимо да е възложен контрол по изпълнението й, и разследващият полицай, и наблюдаващият прокурор невярно да са описали в справките си, че такава е наложена, тези актове не могат да заменят празнината в постановлението за привличане на обвиняем. Налице са били предпоставките по чл.6 НПК за вземане на мярка за неотклонение, а не за нейното изменение, поради което съдебният акт следва да бъде коригиран в тази насока.
На въззивен контрол не подлежи решението на съда за обявяване на подсъдимия за издирване и оставяне на делото за допълнително насрочване, но следва да се отбележи, че ненасрочването не бива да остава в безтегловно състояние, а да се определи дата на следващото заседание и след като се изиска резултата от издирването съдебното производство следва да продължи своя ход.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 03.09.2018г. постановено от ТРС по НОХД №221/2018г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ВЗЕМА мярка за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер от 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.