№ 7387
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110141674 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 313783/26.07.2023 г. на Б. Д. Д., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Младост, бл. 321, вх. 3, ап. 78, със съдебен адрес в гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В,
ет. 1, чрез адвокат И. А. Н., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от ., с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за
установяване, че ищцата не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от
ответника в размер на общо 656.59 лв., от които главница в размер на 522.24 лв. за периода
29.08.2012 г. до 28.112.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 134.35 лв. за периода
29.09.2012 г. до 28.12.2018 г., поради погасяване на възможността за принудително събиране на
вземането, поради изтекла погасителна давност.
Ищцата твърди, че е наследник на ., спрямо която е било проведено производство за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от 22.05.2019 г., въз основа на която бил
издаден изпълнителен лист от 11.10.2019 г. по гр.д. № 23481/2019 г. на СРС, 42 състав. Въз основа
на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20198630402276 на ЧСИ – Сия
Халаджова, рег. № 863 по описа на КЧСИ и район на действие СГС. Сочи, че освен ищцата има
още един наследник, поради което всеки от тях отговаря за ½ идеална част от дълга. Твърди, че по
изпълнителното дело няма действия, прекъсващи давностния срок, няма и удържани суми от
наследодателя или от ищеца. Сочи, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече
от три години от влизането в сила на заповедта за изпълнение от 22.05.2019 г. и от издаването на
изпълнителния лист. Твърди, че към 2021 г. е настъпила перемпция, а давността е изтекла през
2022 г. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.
1
Оспорва иска. Оспорва твърдението, че вземането е погасено по давност, като излага подробни
доводи в подкрепа на това. Излага съображения, че давността е петгодишна относно процесното
вземане, тъй като за същото има постановен влязъл в сила съдебен акт – заповед по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 23481/2019 г. на СРС, 42 състав. Оспорва твърдението, че е настъпила перемпция по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнителното производство, тъй като са били извършени
изпълнителни действия по същото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са изискани и приети като доказателства ч.гр.д. № 23481/2019 г. на СРС, 42
състав, за послужване, и заверен препис от изпълнително дело № 20198630402276 на ЧСИ – Сия
Халаджова, рег. № 863 по описа на КЧСИ и район на действие СГС, от които се установява
следното: Ответното дружество е подало заявление вх. № 3030170/24.04.2019 г. до СРС за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу . за сумите 1044.48 лв.,
представляваща стойността на доставена в имота на длъжника питейна вода през периода
29.08.2012 г. до 28.12.2018 г., както и лихва за забава върху тази сума от 268.70 лв. през периода
29.09.2012 г. до 28.12.2018 г., като е образувано ч.гр.д. № 23481/2019 г. на СРС, 42 състав. Съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 22.05.2019 г., като
заповедта е получена от длъжника лично на 18.08.2019 г. и на 11.10.2019 г. е издаден изпълнителен
лист за задължението. Към момента на връчване на заповедта на длъжника, срокът за възражение е
бил 2-седмичен, поради което заповедта е влязла в сила след изтичане на този срок от датата на
връчването й, а именно – на 01.09.2019 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист ответното дружество е поискало с Молба от
01.11.2019 г. ЧСИ Сия Халаджова да пристъпи към изпълнение и събиране на вземането по
изпълнителния лист, като е възложил на съдебния изпълнител начина на изпълнението.
На 11.12.2019 г. ЧСИ Халаджова е запорирала банкови сметки на ., както и вземания на
лицето за пенсия, отпусната от НОИ. Запорът на пенсията на длъжника не е наложен, поради това,
че размерът й е под минималната работна заплата, установена за страната (л.117 от делото).
ПДИ е връчено на длъжника на 07.01.2020 г.
С Разпореждане от 20.07.2021 г. ЧСИ Халаджова е разпоредила налагане на възбрана върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти до размера на задължението. Постановлението за
налагане на възбрана върху собствения на длъжника Апартамент № 78, находящ се в гр. София,
ж.к. Младост 3, бл. 3211, вх. Б, ет. 3, е вписана в Агенция по вписванията под Акт № 35, том XI,
дело № 49540/2021 г. (л.129 от делото).
В хода на изпълнителното производство длъжникът Грижа Ахмакова е починала на
06.08.2022 г. като е оставила за свои наследници Б. Д. Д., дъщеря, Мария Бориславова Петкова,
внучка, и Владимир Бориславов Кутев, внук.
С Молба от 13.02.2023 г. ответното дружество е поискало конкретни изпълнителни
действия за събиране на вземането. С Протокол 10.04.2023 г. като длъжници са били
конституирани посочените по-горе наследници на Грижа Ахмакова, в това число и ищцата.
С Молба от 23.05.2023 г. ищцата е поискала да се запознае с изпълнителни дела, в това
число и процесното изпълнително дело.
2
С Разпореждане от 23.08.2023 г. е приключено изпълнителното производство спрямо
длъжника Владимир Кутев, поради пълно погасяване на дълга от страна на последния. След
погасяване на дълга, производството е обявено за приключило и по отношение на Мария Петкова с
разпореждане от 17.10.2023 г.
Видно от удостоверение за размера на дълга към 05.12.2023 г., ищцата дължи към
05.12.2023 г. сума в общ размер на 1347.52 лв., в това число главница в размер на 522.24 лв., лихви
в размер на 255.60 лв. за периода от 24.04.2019 г. до 05.12.2023 г., мораторна лихва в размер на
134.35 лв., разноски по гражданското дело в размер на 13.13 лв. за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв., както и разноски по изпълнителното
производство в размер на 175.08 лв.
С предявяване на отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Предвид изложеното, съдът приема, че вземането не е погасено по давност, предвид това,
че същото е установено с влязъл в сила съдебен акт, какъвто се явява влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение и който, съгласно константната съдебна практика се
приравнява на влязло в сила съдебно решение, предвид това, че не е постъпило възражение от
длъжника за неговата недължимост. С влизане в сила на заповедта на 01.09.2019 г., започва да тече
петгодишна давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД). Давностният срок е прекъсван с Молба от 01.11.2019 г.
до ЧСИ Сия Халаджова, с която ответното дружество е поискало образуване на изпълнително
производство и е възложило на съдебния изпълнител да определи способа за принудителното
изпълнение; с Разпореждане от 20.07.2021 г. ЧСИ Халаджова е разпоредила налагане на възбрана
върху притежаваните от длъжника недвижими имоти до размера на задължението.
Постановлението за налагане на възбрана върху собствения на длъжника Апартамент № 78,
находящ се в гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 3211, вх. Б, ет. 3, е вписана в Агенция по вписванията
под Акт № 35, том XI, дело № 49540/2021 г.; с Молба от 13.02.2023 г. са поискани конкретни
изпълнителни действия за събиране на вземането; с Протокол 10.04.2023 г. като длъжници са били
конституирани наследниците на Грижа Ахмакова, в това число и ищцата. През периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок не е текъл, а е бил спрян, на основание Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. От 21.05.2020 г. давността отново е започнала отново да тече, като
продължава изтеклия срок от 01.11.2019 г., който от своя страна е прекъсван на посочените по-
горе дати, поради което не е изтекъл срок по-дълъг от две години и производството пред ЧСИ
3
Халаджова не е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед прекъсванията и
спиранията на давностния срок, същият не е изтекъл за процесното вземане, поради което и
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
С оглед изхода от делото, следва на ответника да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството, разглеждането му в едно
съдебно заседание и служебното събиране на доказателствата.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост, бл.
321, вх. 3, ап. 78, със съдебен адрес в гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат И.
А. Н., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис
ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от ., отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че ищцата не
дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на
общо 656.59 лв. (шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), от които
главница в размер на 522.24 лв. (петстотин двадесет и два лева и двадесет и четири
стотинки) за периода 29.08.2012 г. до 28.112.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на
134.35 лв. (сто тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) за периода 29.09.2012 г. до
28.12.2018 г., поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането,
поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. Д. Д., ЕГН **********, ГР. СОФИЯ, Ж.К. МЛАДОСТ, БЛ. 321, ВХ. 3,
АП. 78, да заплати на .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар
Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от ., сума в размер на
100.00 лв. (сто лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4