Решение по дело №1470/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                        №

                                           гр.Ловеч, 08.11.2019 г.

                 

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на   осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

 при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1470  по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:  

             Иск за развод с правно основание чл.49 ,ал.І от СК.

            Производството е образувано въз основа на искова молба за развод, подадена от  И.А.Р., с пост.адрес: ***, чрез адв.А.М. с адрес *** против А.И.Р., с пост.адрес: ***.

             Ищцата излага в исковата молба, че с ответника  са сключили гр.брак на 26.07.2011 г, като от брака си имат родени две  малолетни деца – А и Ф. Твърди, че с ответника се запознали в Белгия през 2009 г, като през 2011 г. си дошли в България и сключили брак. Първоначално живеели  в гр.Ловеч в жк.”Младост”, бл.323, вх.Г, ап.19 в апартамент, собственост на  дядо й по майчина линия, а впоследствие се преместили за живеят в Белгия, гр.Гент, в апартамент под наем.

             Наведени са твърдения, че още от самото начало на брака съпрузите имали проблеми. Поради ниската възраст на ищцата, същата трябвало да навърши 16 години, за да може да сключи брак. Три месеца след сключване на брака се родила голямата дъщеря. Четири години страните живеели в Белгия в къщата на родителите на ищцата, а след като забременяла с второто им дете наели самостоятелно жилище. Твърди се, че преди около три години постепенно ответникът се отчуждил, ищцата не чувствала топлина и подкрепа. Постоянно имали проблеми и неразбирателства. Отношенията им още повече се влошили, когато ищцата разбрала, че докато била бременна, съпругът й нееднократно влизал в стаята на братовчедка й и я опипвал. Ищцата твърди, че съпругът й има проблеми и с хазарта, като няколко месеца преди подаване на иска за развод бил изиграл парите на децата. Тогава си взела багажа и се изнесла от семейното им жилище в Белгия. След раздялата им заедно с децата се върнала в България, като живели в дома на дядо й в гр.Ловеч. 

             Ищцата твърди, че в момента съпругът й е безработен, без право на обезщетение, като грижите и издръжката на семейството и децата са изцяло върху нея и нейните близки.

             Счита, че брачната връзка е само формална, липсва взаимното уважение, общите грижи за семейството, разбирателството, които са неизменна част от личните отношения между съпрузите.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак , поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга; да предостави упражняването на родителските права на родените от брака малолетни деца А А Р. и Ф А Р. на майката, а на бащата да определи подходящ режим на лични отношения и месечна издръжка в минимален размера; след прекратяване на брака ищцата да носи бащиното си фамилно име М.

             Претендирани са и съдебно – деловодни разноски.

             С протоколно определение № 971 от 13.08.2019 г. съдът е прекратил производството по делото в частта досежно предявените искове за упражняване на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката на малолетните деца, поради международната им неподведомственост на съда.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Р., чрез адв.В.Н.. На първо място заявява, че желае да запази брака си. В случай, че ищцата не желае прекратяване на делото, а поддържа иска си в първото съдебно заседание, моли прекратяването на гражданския брак да бъде поради изключителна вина на ищцата, като претендира и разноските по делото.

           Ищцата взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие – адв.А.М.. Поддържа иска за развод и моли бракът да бъде прекратен, тъй като е безспорно установено, че е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.

Ответникът се представлява от процесуален представител – адв.В.Н., която в хода на делото по същество пледира за прекратяване на брака по вина на ищцата. Счита, че въпреки желанието на ответника, запазването на  брака не е възможно при установените по делото факти.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели: О Д Йо, И Ю И и В А Ю, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 26.07.2011 г., за което е съставен акт №0064 от същата дата на Община-Ловеч.Бракът е първи по ред и за  двамата съпрузи. При сключването на брака  съпругата е приела фамилното име на съпруга – Р..

От брака си страните имат родени две малолетни деца: АА Р., род.на *** г. и Ф А Р., род.на *** г.

             Данните по делото сочат, че ищцата и ответника се запознали в Белгия, когато ищцата била 14-годишна. Сключването на брака се предходжало от продължителен период, в който двамата съжителствали на съпружески начала. След като ищцата  навършила 16 – годишна възраст, си дошли в България и  именно тук подписали граждански брак, а около 3 месеца след това се родила голямата им дъщеря Айсемин.

             Като семейно жилище първоначално ползвали апартамент в гр.Ловеч, собственост на дядото на ищцата по майчина линия. Впоследствие заминали за Кралство Белгия, където пребивавали родителите на ищцата и се установили да живеят при тях в жилище под наем. След като ищцата забременяла с второто дете, съпрузите заживели отделно в самостоятелно жилище под наем. В грижата за децата съпрузите в значителна степен разчитали и на помощта на близките на ищцата – родителите й и нейните баба и дядо по майчина линия. Данните по делото са безспорни, че и двете деца на страните са родени в Белгия и до момента на предявяване на иска за развод са живели единствено там.  Установява се, че семейството е контактувало със свои сънародници, като чест гост в дома им е бил и св.Огнян Йо.  В своите показания пред съда същият заявява, че познава ищцата и съпруга й от около 4 години. Споделя, че от няколко години има връзка с  И. и понастоящем живеят заедно в Белгия. Заявява, че има наблюдения  какви са били отношенията в семейството на страните, като твърди, че двамата не се разбирали, карали се постоянно, ответникът се държал неуважително и грубо към съпругата си, обиждал я,  взимал и парите.  Посочва, че след завеждане на делото за развод  близките на ищцата  правели всичко възможно, за да се „откаже” от него, като ищцата била „подложена както на физически, така и на психически тормоз” .  Това от своя страна довело до там, че ищцата се „нагълтала с хапчета” в опит да сложи край на живота си, във връзка с което била настанена на лечение в психиатрично отделение в периода 31.08.2019 г. до 12.09.2019 г. /вж.доклад при изписване  на Многопрофилна болница „Синт Лукас”/. След изписването й от болницата ищцата си тръгнала със св.Йо и понастоящем двамата живеят заедно. Свидетелят посочва, че в хода на процеса ответникът заедно с децата е заминал за Испания, където пребивава майка му, като ищцата няма връзка с двете си деца. По думите на св.Йо, И. се преместила да живее в неговия апартамент от м.март 2019 г., но неколкократно се връщала при семейството си заради децата. През лятото не са поддържали връзка, тъй като през ваканцията страните и двете им деца били в България. Събрали се окончателно след като се прибрали в Белгия след лятната ваканция.    

             По делото показания като свидетели са дали В А Ю и И Ю И, и двамата близки родственици на ищцата. От показанията на св.Илиев/дядо на ищцата/ се установява, че между И. и А. съществува конфликт от няколко месеца, след като И. „избягала” при св. Йо. Сочи, че в момента децата са с баща си в Испания. Потвърждава, че след като се „нагълтала с хапчета” внучка му е била хоспитализирана в психиатрично отделение, от където си тръгнала с Йо,,като „остави майка си и баба си и те не са успели да я видят от къде е излязла”. Заявява, че не му е известно да е имало заплахи или тормоз от А. към И.. Смята, че това е измислено, за да имат повод за развод. Твърди, че ответникът е имал добър доход и е осигурявал добър стандарт на семейството си.  Излага, че парите оставял вкъщи и с.давал на съпругата си, за да плаща сметки и да пазарува за семейството. Споделя, че късно е разбрал за извънбрачната връзка на И., но е усещал „ че има нещо между тях.”. Счита, че „Огнян им е развалил семейството”. Изтъква, че за апартамента, който през брака са закупили в България, А. му праща пари, за да внася вноските по кредита.

             Св.Юсеинова заявява в своите показания, че не е чувала в семейството на И. да е имало проблеми и всичко сякаш станало изведнъж. Според нея Огнян е причина за раздялата на двамата съпрузи. Изтъква, че от 4 години е посещавал дома им и са били приятели. Споделя, че А.  е работел и  е полагал грижи за семейството, ищцата винаги е била добре облечена, винаги е задоволявал потребностите й. Не е чувала А. да е биел и тормозел И.. Споделя, че и докато тече делото за развод А. „иска да се съберат, да не се разделят и да си гледат децата като семейство”, което самият той й казал в личен разговор. Известно й е, че И. се е тровила и е била на лечение в болница, а при изписването й си е тръгнала с Огнян, въпреки че  и майка й, и баба й я чакали отвън. В момента бащата с децата е в Испания, като преди заминаването им, бил споделил с нея, че  желанието му е да заминат всички заедно и затова е купил самолетен билет и за И., но е тръгнал без нея.

             При така изложената фактическа обстановка, съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Безспорно установено е,че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения, основани на взаимност, доверие, близост и уважение. Раздялата е един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство, а между страните такава е установена трайно и окончателно, като данните по делото дори сочат, че ищцата е напуснала семейното жилище, за да установи съжителство с друг мъж. Липсата на съвместен живот несъмнено е дала отражение върху отношенията на съпрузите, като на практика същите са прекъснали всякакви икономически, физически и духовни връзки помежду си, което е довело до разпадане на съпружеските отношения. Анализът на отношенията на страните формира извода, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и съществува само формално. Съдът приема, че изложеното по-горе налага извод за доказаност и основателност на предявения иск за развод.

             След анализ на събраните доказателства по делото съдът счита, че е налице виновно поведение у ответницата, което се явява укоримо от гледна точка на закона и морала-допуснатата брачна изневяра и установеното по време на брака съжителство с друг мъж. Допуснатата брачна изневяра в конкретния случай е оказала съществено отражение върху брачните отношения, довела е до тяхното тежко и непреодолимо разстройство и до разрушаване на брачната връзка. В случая е налице неизпълнение на основни, визирани в нормата на чл.17 от СК брачни обязяности, при което поведението на ответницата  следва да се приеме за укоримо. И тъй като по делото не бяха представени каквито и да било доказателства ответникът с поведението си по някакъв начин да е допринесъл за разстройството на брака, няма ангажирани доказателства за извършени брачни провинения от негова страна или неизпълнение на съпружеските му задължения, съдът счита, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака не може да се вмени в негова вина. Въведените от ищцата с исковата молба и поддържани от нейна страна основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака  останаха недоказани в рамките на брачния процес. Неподкрепени с достатъчно убедителни доказателства са твърденията на ищцата за безотговорно отношение на ответника към семейството и непроявяване на необходимата грижа, пристрастеност към хазарта, неуважение и незачитане на личността й, упражняван тормоз. В своите показания св. Илиев и св. Юсеинова категорично опровергават наличието на основания, сочещи на брачна вина у ответника, като споделят дългогодишните си преки наблюдения от неговото отношение към ищцата и към семейството като цяло. Посочените свидетели безпротиворечиво установиха, че в ценностната му система на първо място винаги са били семейството и децата, в името на които същият се е стремял да запази брака си, като такова е поведението му дори и към момента на разглеждане на делото. Извода, който съдът формира на база коментираните по-горе доказателства по делото е, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругата И.А.Р..

             Предвид всичко казано дотук, съдът счита, че бракът на страните следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, като се обяви, че вина за това има съпругата.

             Направено е искане след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име М, което е основателно и следва да се уважи.

             На основание чл.329,ал.1 от ГПК вр.чл.6,т.2 от Тарифа за ДТ,които се събират от съдилищата по ГПК,съдът намира, че ще следва да се определи окончателна държавна такса в размер на 50.00-петдесет лв., като с оглед обстоятелството, че бракът се прекратява по вина на ответницата, последната следва да заплати допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 25.00-двадесет и пет  лв.

             Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат с оглед изхода на процеса.

             Мотивиран от горните съображения съдът

                                                                                                                             

                                                     Р   Е   Ш   И  :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения  между И.А.Р., с пост.адрес: ***, ЕГН:********** и  А.И.Р., с пост.адрес: ***, ЕГН: ********** с акт №0064 от 26.07.2011 г. на Община-Ловеч граждански  брак като дълбоко и непоправимо разстроен.

            ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата И.А.Р..

 ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име-М.

             ОСЪЖДА И.А.Р., с пост.адрес: ***, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер на 25.00-двадесет и пет  лв.

             Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: