РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.07.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
Членове:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 76 по описа за 2022
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Е.М.Д. ***, подадена чрез
процесуалният му представител, против решение № 29 от 30.03.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 39 по описа за 2022 година на Тетевенският районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0451-000717 от 20.01.2022 година на Началника на РУП
на МВР гр. Ябланица.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, като е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че са налице съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаденото
НП. Наведени са доводи за това, че жалбоподателя инцидентно е управлявал
автомобила, като не е знаел и по никакъв начин не е могъл да разбере, че
последният е с прекратена регистрация, което изключва наличието на умисъл за
извършване на нарушението. В тази връзка се оспорва доказаността на
субективното отношение на жалбоподателя към извършеното нарушение с оглед
служебно прекратената регистрация, за което не е бил уведомен собственикът на
автомобила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно
приложението на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения се иска отмяна
на обжалваното
решение с отмяна на издаденото НП изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не се явява, не се представлява.
Ответникът РУ на МВР Ябланица – редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че безспорно е доказано извършеното административно нарушение и правилно
първоинстанционният съд е потвърдил издаденото НП.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен
състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение трети
наказателен състав на Тетевенският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 21-0451-000717 от 20.01.2022 година, издадено от началника
на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, с което на Е.М.Д. с ЕГН ********** *** за
нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установено, че на 22.12.2021 година, около 02.20 часа, на ПП 1-3, 152+900 километър, в с. ****,
община Ябланица, обл. Ловеч, с посока на движение към гр. Русе от служители на
РУП на МВР гр. Ябланица бил спрян за проверка лек автомобил „****” с ДК № ****собственост на М.Н.Б.от с. ****, управляван
от жалбоподателят. При проверката чрез справка с дежурния в сградата на
полицията в гр. Ябланица служителите на РУ-Ябланица установили, че МПС е с
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП от 06.10.2021 г. - МПС не е регистрирано по надлежния ред. За горното на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от същата дата, в който актосъставителят
приел, че с описаното деяние Е.М.Д. е нарушил разпоредбата на чл.140 ал.1, пр.1
от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който подписал акта
без възражение и му бил връчен препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
не били подадени писмени възражения пред АНО. Въз основа на цитирания АУАН било
издадено обжалваното НП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно
доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по ЗДвП, автора и вината му, след като полицейските
органи, установили на място нарушението
са възприели Д. като водач на лекия автомобил, последният управлявал МПС, което
не било регистрирано по надлежния ред. Решаващият състав аргументирано обсъдил
възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни
доводи в тази връзка, включително и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С
горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението - по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Санкцията за неизпълнение на това задължение е в чл.175 ал.3 от ЗДвП – лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лева. Посочената санкционна норма ангажира
административно-наказателната отговорност на водача - лицето, което управлява
процесното МПС. С горната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се
спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.
Съгласно §6
т.25 от ДР на ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По
делото е безспорно установено, че Д. е управлявал лекия автомобил, поради което
е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Лекия автомобил е бил
управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството „водач” на лекия
автомобил и управляването му на път за обществено ползване изисква Д. да
управлява моторно превозно средство, което е регистрирано.
Първоинстанционният съд правилно е
приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по текста на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по
административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за
законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на
събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав.
Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.
Настоящият съдебен състав, счита за неоснователни
възраженията на жалбоподателят, че при издаването на АУАН и НП са били нарушени
разпоредбите на ЗАНН. Първоинстанционният съд правилно е установил, че е налице
единство на описаната в акта фактическа обстановка и тази отразена в НП.
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН - Наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са
налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.
28 или не е сключено споразумение с нарушителя. В съставеният АУАН е посочено
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя на акта и длъжността му,
датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението от
жалбоподателя, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, законовите разпоредби, които са били нарушени, собственото бащиното
и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единния граждански
номер, имената и точните адреси на свидетелите. Видно от АУАН и документите
приложени към административно наказателната преписка се съдържат всички факти и
обстоятелства, които са необходими на АНО да установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило
и неговата вина, което е достатъчно да издаде обжалваното
наказателно постановление.
Неоснователни са възраженията на касатора,
за липсата на правомощие на АНО за издаване на оспореното НП. Видно от
приложеното на л.7 от делото на РС – Тетевен заверено копие на обжалваното НП №
21-0451-000717 от 20.01.2022 г. същото е издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР
Ловеч, РУ Ябланица упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. Ясно е посочен номерът
на акта, от който произтичат правомощията на АНО. На л.15-16 от делото на РС –
Тетевен е приложен този акт, който представлява Заповед на Министъра на
вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, които могат да
издават наказателни постановления по ЗДвП, като съгласно т.3.8 от Заповедта са
включени началниците на РУ при СДВР/ОДМВР. От приложено на л.14 от представената
преписка на първоинстанциония съд удостоверение се установява, че лицето издало
оспореното наказателно постановление е временно преназначено на ръководна
длъжност Началник III степен на РУ – Ябланица към ОДМВР
Ловеч, считано от 10.08.2021 г. и към момента на издаване на НП е заемало тази
длъжност и съответно е имал правомощието /компетентността/ да издаде оспореното
наказателно постановление.
Неоснователни са явяват и възраженията
относно разминаването в местоположението на извършеното нарушение отразени в
АУАН и НП. Видно от съставеният АУАН и издаденото НП е налице идентичност на мястото
на извършване на нарушението „община Ябланица ПП 1-3 на 152+900 км с посока на
движение към гр. Русе“. Видно и от подадената жалба пред първоинстанционният
съд самият жалбоподател потвърждава мястото на нарушението „главният път в
рамките на населеното място с. ****“, което се потвърждава и от събраните
писмени и гласни доказателства.
В съставеният АУАН и издаденото НП са
посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. В съставеният АУАН ясно
и точно е било описано нарушението, като жалбоподателят е получил препис от
него, като видно той не е възразил нито в момента на съставянето на акта, нито
в срока по чл. 44 ал.1 е подал писмени възражения пред АНО. Както в АУАН така и
в НП е ясно цитирана нарушената законова разпоредба. Жалбоподателят управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушена нормата на
чл. 140 ал.1 от ЗДвП, а не е посочена само цифрово, като е конкретизирана
нарушената правна норма и точно в какво се изразява извършеното нарушение. Във
всеки един момент от админинистративнонаказателното производство жалбоподателят
е бил наясно с извършеното от него нарушение и по никакъв начин не е било ограничено
правото му на защита.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че не е
извършил вмененото му нарушение и че липсва субективният елемент.
Жалбоподателят, като водач е бил длъжен да се осведоми дали управляваното от
него МПС има действаща регистрация. Според чл.143 ал.15 от ЗДвП в сила от
27.12.2017г., служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично,
ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
В
случаят лекия автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено
ползване, като крайният срок за пререгистрация на автомобила не е бил спазен от
новия собственик, поради което правилно регистрацията му е била служебно
прекратена, считано от 06.10.2021г. Прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, контролните органи нямат задължение да информират и това, че жалбоподателят
е получил автомобила от друго лице и го е управлявал не го освобождава от
отговорност да провери дали е с действаща регистрация.
В
този смисъл са неоснователни доводите в жалбата за липса на вина поради факта,
че не е знаел за прекратената регистрация, като съвкупният анализ на събраните
по делото доказателства и приложимото право не променят мотивите на районният
съд за доказаност на нарушението и от
субективна страна в приетата форма на небрежност, които са обосновани и се
споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК
следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят
не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се
достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се
разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите
случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства във връзка с
твърдението за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката
на нарушението като маловажно.
За
установеното административно нарушение, административно наказващия орган е наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона,
очертани в чл.12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността на наказателното постановление,
настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно
прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача за
нарушението на ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност
на нарушението, извършителя и вината му, формирани от районния съд, се споделят
от настоящият състав.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила, като правилно.
Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 30.03.2022 година,
постановено по административно наказателно дело № 39 по описа за 2022 година на
Районен съд – Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2